Разговорът отпочна в другата тема, а и другата тема е много интересна-за Венера и края на света според маите.

А аз съм на принципа, че отсамното може да се владее само през и чрез отвъдното.
на принципа, че всеки проблем е решим само на едно стъпало поне над нивото, на което се намира проблемът. Това са мои наблюдения, а Гери може да ги изведе в закономерност и да сътвори "закона Гери". Чрез емпирични опити.

Така че се подготвям за владетел и на двата свята. Гери се е подготвял за изследовател.
А по тоя повод се сещам за една хубава притча от Ошо...


ПИЛЕТО


Едно пиле било роден изследовател. Не било обикновено пиле, различно било. Един ден при изгрев слънце към него се приближила огромна сянка, навела се, пуснала нещо и си отишла. Пилето потреперило, потреперило, но нали било учен, излязло да види какво е оставила сянката. И, о, чудо-имало зрънца!
Накълвало се пилето до насита, напълнило коремчето.
На другият ден ситуацията се повторила, пилето като истински учен хукнало да си достави бележник и молив и започнало редовно да си води записки. Радвало се, че може би е открило нов закон.
Наблюдавало, кълвяло зрънцата и прилежно си водило записки. Тефтерът набъбнал, решило пилето, че повтаряемостта е научен факт и решило да изчака само още един ден, да затвърди опитите и да изведе новия закон, който може би щял да му донесе нобеловата пилешка награда.
На другия ден огромната сянка се приближила както обикновено, протегнала ръка към пилето, повдигнала го и му откъснала главата...


Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Няма да се обаждам за да не ви смутя разговорът , мисля че и двамата с Гери имате своето основание .. само дет не ви се ще да признаете основанието на другият.. Доколкото схващам ти теглиш на там че светът не е само материя а и нещо друго.. че той е и някакво наше отношение родено във феномена на съпреживяването.. Гери пък съзирайки обективност в окръжаващата ни действителност стъпва здраво на нея и като че ли иска да отрече самото съпреживяване което различно от пораждащите го обективни фактори.. като че ли иска да каже че съществува само електромагнитното трептение на светлината възприемано от окото ни а родения жив образ на съпреживяното червено е нереално.. Ти естественно не си съгласна с нереалноста на болката която усещаш и го апострофираш че за теб тя е факт...
При вас има типичен сблъсък между физик и феноменолог..
Може би под Бог ти схващаш онази нематериална спойка в материалния свят която го прави организиран и развиващ се .. стигащ дотам в развитието си че да се самоосъзнае чрез човекът , а Гери вижда в твоето понятие Бог само някаква представа за оня дядо с брадата дет ни е създал от кал...
Мисля че е грешка да спорите на тема Бог преди да сте си уточнили понятията Бог.. Езика е онова което прави да се разбираме и то е което прави и да не се разбираме..
За сега само четъ и внимавам ... :)

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 30.07.04 01:16.

"Науката може и да се справи някой ден с въпроса как от семето, в което няма дърво, после става дърво, но не знам кога ще съумее да обясни защо от това семенце става дърво. "

Еее, ама не отстъпвай така. Аз си мислех че щом знаеш за теория на вероятностите, трябва да си чувала и за генетиката. :))

Та по първия въпрос: как от семенце, дето няма дърво в него, израства дърво, отдавна има добър отговор науката. Ако си внимавала в часовете по биология, ще имаш представа къде да намериш повече информация. И по втория има, макар че там нещата са доста по-сложни и информацията не е съвсем пълна. Това е свързано с разчитането и разшифроването на генома.


"Какво има в живия човек, което го кара да живее, разрежи и анализирай жаба даже и ми кажи що вече не мърда.
Кое е онова, което я е карало да мърда? "

Ми живота е процес. Много сложен процес. Спри един процес и питай защо не работи. Отиди в Нефтохим и затвори кранчето за охлаждане на крекинг-кулата. Целия Нефтохим ще спре (умре). Кое е онова, което го е карало да мърда? :)

"животът няма проявление и не е наблюдаем?"

Всеки процес има проявления: обменя нещо с околната среда, следователно е наблюдаем.

"Когато обичаш жена, това няма проявление, не е наблюдаемо или се дължи на химични реакции? "

Да, в основата си се дължи на химични реакции. :)
Но както при всеки СЛОЖЕН процес има и безброй странични въздействия, голяма част от които са групирани в т.н. ЧУВСТВА.

"Науката не може да обясни вдъхновението на една картина, "

Сама по себе си картината не носи вдъхновение. Ако аз и ти гледаме една картина, едва ли ще изпитаме еднакви чувства. Пък и ти, случвало ти се е, в различни настроения да възприемаш една картина по съвсем различни начини.
Всичко зависи от самонастройката, от нуждата ни в момента и надеждите, които възлагаме на картината съобразно тези нужди. По този повод за мотото ти под всеки постинг - нещата нямат смисъл сами по себе си, ние им даваме смисъл, защото си поставяме цели.

"Я кажи, ти как ще ми докажеш съществуването на мирозданието?
Ако не можеш, то очевидно не съществува.
Докажи ми съществуването на човека?
Съществуването на розата?
Докажи ми съществуването на мирозданието! "

Е, сблъскай се с някой колега на вратата и ще видиш че съществува човек. А ако ме водиш към солипсизма, дето всичко е само игра на нашите чувства, то този път е безсмислен. Пък и там нещата имат решение: самият ти си и розата, и човека, и мирозданието. Щом чувстваш, значи съществуваш, да перефразирам Декарт. :)

"Прочети пак внимателно-аз примерно казвам: досега науката не е доказала влиянието на радиацията, но това не значи, че я няма. "

Има я, и се проявява. Мини по Родопите и се вгледай в населението, веднага ще видиш разликата. Има си и легенди за Зли долове, смъртоносни пещери, от които който е влязъл, след месец си отива. Обладан от зли духове :) Проявява се, значи я има. Конкретното име и причина са установени разбира се много по-късно.


Ето и Петков се появи! :)))

Здравей Петков!

Верно е че трябва да определим що е Бог преди да го нищим, щото ще стане както с енергията :)

Всъщност разговора е за знанието, и откъде идва то, и защо му вярваме. Може ли да знаем нещо без да го научаваме и доколко всъщност го знаем. Но всеки го избива по принципа "а вие защо бесите негрите?".

Не е точно така, ма няма ти скършвам хатъра от самото начало.
Аз в резултата на жизнения си опит и нагласата си към света, разбрах, че каквото и да притежавам и да имам, в крайна сметка ще ми остане единствено моето-усещането за това.
Само усещането, останалото е нереалност.
За Гери точно усещането е нереално, а всичко останало реално, стига да може да бъде доказано.

Ма аз пък не схващам що априори доказването на нещо е реално само по смисъла си? Да докажеш нещо е все същата илюзия, както и да не го докажеш. Игра на вятъра.

За Гери светът е стъпил върху доказатерствата, а останалото е илюзия, еле пък усещанията.
За мен светът е стъпил върху усета, а останалото е илюзия, в това число и секъФ род доказателства.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Точно-разговорът не е за бог, а за знанието.
В тоя дух да те питам знаеш ли, че на изток философията и логиката гласи, че ако две твърдения са противоречиви и едното от тях е вярно, то и на другото нищо не му пречи да е вярно?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Напълно е възможно, но само частично. Когато противоречието на двете твърдения засяга част от тях, която и в двете твърдения се определя погрешно.

Някои гурута обаче излизат извън тези рамки и стигат например до (за бог): той Е и той не Е. Това става само за замотаване на лековерни последователи. Както тройцата в християнството: сина седи отдясно на отца си, но са едно. Може, ако са три пипала на едно :))

Разбира се, следва да уточним какво значи "противоречиво" твърдение?
Дали самото твърдение изключва само себе си, или едното изключва изцяло другото. Ако е второто, дай пример за едновременно верни твърдения. Защото аз знам примери само за ситуация, когато и двете твърдения не са верни и се изключват едно-друго. Говорим за едновременно, не в разни моменти, нали?

Защото логиката е едно, реалността е друго. В това е разликата например м/у математика и физика. Математиката има свобода в избора на аксиоми, без никаква проверка. Там е важно свойствата на зданието, построено в/у тези аксиоми, не тяхната валидност в реалния свят. За физиката е важно точно обратното: кои аксиоми са верни в реалния свят, за да може зданието изградено в/у тях да носи полза. Говорихме за това.

Та мисълта ми беше, че логиката може да допусне всякакви непроверени предположения за аксиоми и да изгради учение на тяхна база, но доколко това учение е верно зависи доколко аксиомите са верни. Например такова допускане, че две отричащи се твърдения могат да бъдат верни едновременно :)) Иначе не се съмнявам, че такова нещо може да се измисли.

Чакай, къде съм казал че усещането е нереално?
Навсякъде твърдя че то е лесно манипулируемо, и затова не може да се разчита на него в търсенето на истината. Не от хубаво човек надгражда усещането си с всякакви уреди, за да може да установи по-точно какво всъщност става.

"За Гери светът е стъпил върху доказатерствата, а останалото е илюзия, еле пък усещанията. "

Ама ти имаш някакво прилепване в отношението си към науката, граничещо с неразбиране що е това наука. Хъбард има разни техники относно прилепването, давай :)))

Ти работиш с понятия, които не разбираш, също като мен.
Или разбираш времето? Наистина ли разбираш същността на времето или просто си го свел до удобно за теб обяснение и повече не се занимаваш с него?
Щото като казваш процес, звучиш уверено като да знаеш що е процес. А за да знаеш що е процес, трябва да си тотално наясно що е време.


Е, как ще вкараш процеса като научно обяснение, като не знаеш що е време?

Нещата имат свой собствен смисъл, който евентуално може да ни бъде постижим, само ако се докоснем до тях в т.н. медитативно състояние. Това, че нещата носят свой собствен смисъл, не ни пречи и ние да им придаваме свой. И така пък ние си създаваме собствени ментални модели.
Кофтито идва, като менталния модел се сблъска с истинския смисъл на нещата, демек с реалността и тогава се почва-Олеле, майко, кой ми ака в гащите, дето аз им бях придал смисъл на тоалетна в съответствие със собствените си цели....


За сблъскването с човека на вратата изобщо не си прав. Аз ти казвам, че съм се сблъскала с бог на вратата и ти ме караш да ти го докажа.
Така че не се блъскай по вратите, ми дай доказателства.


Почна много да клинчиш и ако искаш да разбием темата и да караме парче по парче.
Тая радиация е съществувала и преди два века и е действала, независимо че науката не само че не я е била доказала, но нищо чудно и да е отричала съществуването и.

Това исках да ти кажа-радиацията няма нужда от научно доказателство, за да съществува. Както и гравитацията, както и бог.
Доказателството е твоя лична потребност за успокоение, на бог му дреме за него.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ми то и кваните били хем вълни, хем частици.
Също като и бог.
Освен да ги нарека тях бог и да мирясаш.
Доколкото знам, не мож им определи точното местоположение да се утрепеш? Е как може нещо да го има, ма да го не знаеш къде е. Бог ряпа да яде.
Или да го разглеждаш като вълна или частица, според както ти текне?

Едновременно верни твърдения? Пример-квантът е вълна. Квантът е частица. Аз доколкото знам, квантът е едновременно и двете, ние го разглеждаме поотделно за собствено улеснение?

А за математиката, физиката и прочие-е нали за това иде реч. Не е важно дали е истина, важното е да работи.
Същото касае и бог-не е важно да го доказвам, важно е да го живея. Значи за мен не е важно дали мога да докажа нещо или не. Ако мога-толкоз по-добре.
Но ако не мога, няма да седна да си разплета чорапите.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.