ГЛОБАЛНИТЕ ПРОМЕНИ В КЛИМАТА / Религия и мистика / Процесинг

Грег Брейдън

Уин Фри: Вярно ли е, че магнитните полюси на Земята сега се намират в процес на преместване?

Грег Брейдън: В периода май-юни-юли 2002 г. някои много уважавани и добре известни научни журнали за пръв път заявиха, че този процес наистина е започнал.

Връщайки се назад, в 1960 г., ние откриваме, че геолозите са били уверени в това, че Земята периодически променя местоположението на своите полюси в противоположна посока. Причина за тази увереност били резултатите от изследването на образци от земното ядро, леда и изкопаемите, а също и изследването на магнитните частици, които се намирали в определено положение в минните залежи. Геолозите били до такава степен уверени в този феномен, че дори направили карти, на които отбелязали как са се сменяли местата на полюсите през последните 4,5 милиона години. И те стигнали до извода, че за това време е имало не по-малко от 14 такива смени на полюсите.

По това време учените предполагали, че последната смяна на полюсите е станала по време на Ледниковия период т.е. преди 10 -12 хиляди години. И те били уверени, че полюсите отново ще сменят местата си, но предполагали, че такава промяна ще стане след хиляди години, така че нямало място за беспокойство.

Но през 90-те години на миналия век включително до тази година (юли 2002 г.) геолозите направиха и продължават да правят корекции в тази информация. До тогава те казваха, че такова събитие може да се случи след хиляди години. След това започнаха да говорят, че това може да се случи след стотици години. Но сега, благодарение на доказателствата получени при изучаването на образци от ледовете на Гренландия и Антарктида, става дума за това, че смяната на полюсите може да се случи през следващото десетилетие!

Но днес можем с увереност да кажем, че смяната на полюсите става точно сега. Ние преживяваме това в днешно време. И ние не знаем какво означава това незвисимо, че то се е случвало 14 пъти за 4,5 милиона години – никога досега такава смяна на полюсите не е наблюдавана едновремнно от шест милиарда души населяващи Земята.

Уин: Вие казвате, че това е общоизвестен факт?

Грег: Това е общоприет факт от хората, на които такъв род информация просто им е небходима. Например в правилата на Федералната Авиационна Асоциация се казва, че при промяна на положението на полюсите с 5 – 8 градуса, летищата трябва да преномерират летателните коридори, за да ги приведат в съответствие с магнитните линии, по които се ориентират пилотите. Летище St. Paul в Минеаполис беше първото летище в САЩ, на което се наложи да направи такава корекция в съответствие с тези правила и за тази цел те изразходваха около 85 хиляди долара.

Във времето май-юни-юли 2002 г. такива списания като “Природа”, "Наука”, "Научна Америка” и “Новият Учен” публикуваха доклад, в които се казваше, че ние определено изживяваме процес на смяна на магнитните полюсите, а след това вече Информационната Агенция (“Асошиейтед прес”) подхвана и разви тази тема.

Учените си нямаха понятие как ще се отрази всичко това на електромагнитната решетка на планетата. Нещо повече, те не знаеха как това може да се отрази на имунната система на човека. Алтернативната система на лечение показа, че съществува тясна връзка между магнетизма и имунната система и това преполага, че нашата имунна система може прекрасно да се настрои в съответствие с магнитното поле на Земята.

Ние знаем, че животните и птиците мигрират, като се ориентират по линиите на магнитното поле. Във връзка с това се появи предположение, че определени промени в магнитното поле на Земята за повлекли след себе си смяна на миграционните маршрути на птиците (което е станало, в частност, в Азия и Северна америка).

С измененията в магнитното поле могат да бъдат обяснени и случаите на самоубийства на китове: линиите на маршрутите на китовете, по които те се ориентират по време на миграция, са изменили курса си и са ги водили към бреговете. Ако се опитаме да ги върнем във водата, те, все едно, ще следват магнитните линии, които са ги довели до брега и в края на караищата те ще загинат на брега.

Да, мога да кажа, че сега това е известно на всички. Най-уважаваните научни списания признаха факта, че ние преминаваме през смяна на магнитните полюси. И независимо от това, че не знаем до какво може да доведе всичко това, за отбелязване е, че тези сведения се обсъждат на страниците на сериозните прогресивни издания, а не в псевдонаучната преса.

Уин: Кога е бил признат за първи път фактът на смяна на полюсите?

Грег: През юни-юли 2002 г. Хората ми пишеха на електронната поща, даваха своите отзиви. А също лично видях няколко отзива в списанията.

Уин: Ще оцелеем ли след приключване на смяна на полюсите?

Герг: Всеки отговор на този въпрос се намира по-скоро в областта на предположенията, отколкото на потвържденията, тъй като в традиционната история на човечеството, която е официално документирана, нищо подобно не се е случвало. От друга страна има национални предания, в това число древноюдейското библейско предание предполагащо, че за последен път смяна на полюсите е ставала доста по-близо във времето, отколкото Ледниковия период, т.е. не преди 10 – 12 хиляди години, а преди около 3 600 години.

В някои народни предания за това време(преди 3 600 години) се казва, че слънцето изгряло, както обикновено от запад, стояло на небето повече от един ден и залязло на изток. Но на следващия ден слънцето изгряло от изток и залязло на запад, както прави това сега.

В юдейската традиция също се споменава за това събитие, което станало по време на битка. Древните юдеи възприели това като знак показващ, че една от страните е получила небесно покровителство защото слънцето осветявало битката толкова дълго, че тя да може да завърши в нечия полза преди то да залезе.

Ние не можем да потвърдим тази информация изучавайки изкопаемите защото 3 600 години са твърде кратък период от време, за да останат забележими следи в подземните залежи. Всичко което имаме – това са предания, митове и легенди, които са се запазили в устна форма и писмени документи.

Но това, което казват тези легенди е, че ако е имало такива събития в миналото, то хората все пак са оцелели. Разбира се, такъв ден може да се нарече най-странния ден в живота, но ако древните легенди не лъжат, такова нещо вече се е случвало и хората определено са оцелели. Макар че не знаем как е повлияло това на техния живот.

Уин: Имате ли предположение как смяната на полюсите може да промени съзнанието?

Грег: Съществува мнение, че съзнанието и магнетизмът се намират в определена взаимна зависимост. За да разберем как може да се прояви тази зависимост нека да я сравним с компютърната памет. Паметта за магнитните полета се държи на определено място в компютъра с помощта на електричество – акумулатор. Когато акумулаторът се изтощи, електичеството изчезва и паметта се губи. Необходимо е да запуснем операционната система отново.

Картината на смяната на полюсите изглежда примерно така: като се вземе под внимание мнението на изследователите, а така също и на потомците на туземните народи, може да се каже, че в периода, наричан от учените процес на смяна на магнитните полюси, става също и голяма промяна в съзнанието и неговото очистване. Просто в това време няма да я има силата, която е поддържала определен рисунък на магнитната решетка на Земята преди това. И когато се събудим след смяната на полюсите, то нашето съзнание ще бъде нашата истинска природа, нашата истинска същност. И паметта за всичко зло, за егото, или паметта за завистта, за всичко, което сме носили един срещу друг на личностно и национално ниво – всичко това няма да е вече част от нашето съзнание, част от новата електромагнитна решетка на планетата.

Много източници характеризират времето, което изживяваме сега и което те наричат Великото Очистване, именно по този начин. Те казват и това, че очистването става в дълбоката памет на съзнанието.

Уин: Тогава можем ли да направим извод, че паметта е свързана с магнитното поле?

Грег: Да, аз мисля така. Следва също така да се вземат под внимание странните случай с астронавтите, които напускаха земята и се отправяха в космоса по време на програмата „Аполон”. Когато човек лети около Земята на височина много мили над нейната повърхност, действието на магнетизма става практически незабележимо. И астронавтите започват да изпитват нещо, за което не са ги подготвяли, нещо което е пълна изненада за тях.

Когато наблюдавали планетата от космоса, у тях се събуждала интуицията и се появявали чувства на пробуждане и осъзнаване, каквито никога не са изпитвали на Земята.

По подобен начин някои мои приятели, които бяха във Виетнам се промениха напълно след връщането си у дома. Войната промени всички. За някои от тях промените бяха толкова болезнени, че те не можеха да говорят за тях, за други тези промени станаха катализатор и те говориха за тях непрекъснато.

Струва ми се, че един от специалистите отбеляза същия този факт с астронавтите, които никога повече няма да бъдат предишните хора. След като се върнаха на Земята, те бяха хора, които не знаеха какво да правят с опита получен в космическото пространство. Някои посегнаха към наркотиците и алкохола. Други използваха промените в себе си за създаване на доста позитивни и жизнеутвърждаващи проекти.

Един от представителите на втората група е доктор Едгар Митчел, който основа Духовна Научна Организация с цел да получи официално признаване на феномена на човешкото съзнание. Друг астронавт се зае да търси Ноевия Ковчег и действително го намери, застинал в ледовете на планината Арарат, точно на мястото, което посочва Библията.

Уин: Казано по друг начин вие подразбирате, че намирайки се извън зоната на действие на земния магнетизъм астронавтите са изпитали нещо като духовно пробуждане?

Грег: Те навярно са преминали през катарзис когато не им е действал земния магнетизъм. Ние също можем да наблюдаваме нещо подобно когато гледаме магнитното поле на Земята. То не е еднакво по цялата повърхност на земното кълбо. Съдейки по картата на Обществото за Геологични Изследвания на САЩ, магнитното поле се различава по своята интензивност: някъде плътността е много висока, на друго място, обратно, тя е много ниска.

Тези участъци на магнитното поле са се премествали от време на време и в това може да се види една от причините за миграцията на населението – хората навярно са следвали тези магнитни контури.

Нека да видим какво става в местата където интензивността на магнетизма е ниска, там където почти не се чувства неговото влияние: в такива места стават големи промени и се появяват новаторски идеи. А там където интензивността на магнитното излъчване е традиционно висока има застой. Впрочем там също стават промени, но значително по-бавно и е необходимо доста повече време за реализирането им в живота.

Ако аз идвам от друг свят и не зная нищо за населението на Земята и ако търся място където вероятността за промени е най-голяма аз бих избрал мястото където се намира нулевия контур. И ако разгледате картата на магнитното поле на Земята ще видите, че тази точка преминава по западното крайбрежие на Северна Америка – през крайбрежието на Калифорния и по-нататък до Аляска. С други думи магнетизмът по дължината на западното крайбрежие практически е равен на нула.

Когато казваме „западното крайбрежие” подразбираме „чукнатата” Калифорния. Истина е, че Калифорния е едно от няколкото места, които са традиционно новаторски в технологиите, науката, модата, финансите и изкуството защото там е заложена вероятността за големи промени.

На противоположната страна на Северна Америка има места с най-голяма интензивност на електромагнитно излъчване, там, където плътността на магнитното поле е много висока. И такива места лесно могат да се намерят в югоизточните щати – щатите, които традиционно се смятат за най-консервативни. Това съвсем не означава, че там не се случват промени, но, както и да е, всички промени там стават за по-дълъг период от време и хората трябва отначало да намерят много убедителни аргументи в полза на тези промени, за да се обърнат към тях и да не действат според традиционния възглед за нещата.

Уин: Значи там, където магнитното поле е с най-малка плътност, хората са по-отворени по отношение на настоящето?

Грег: Да те са отворени да посрещнат промените. Но това не означава, че самите промени са хубави или лоши, правилни или погрешни. Тази мисъл трябва да се подчертае, тъй като съзнанието на хората определя характера на промените, тяхното качество.

Ще приведа един пример, които може да ви се стори ироничен: една от линиите с нулев магнетизъм преминава точно през региона на Средния Изток. Ще бъда по-точен – тя обхваща територията от Суецкия канал чак до Израел минавайки през крайбрежието на Червено море. Да, именно в този регион се намира нулевата линия на магнетизма. Това означава, че мястото там е богато на различни промени. Но отново ще поясня, че характера на самите промени, носещи в себе си както съзидателен така и разрушителен потенциал, се определя единствено от нивото на съзнанието на хората живеещи на съответната територия.

Уин: Значи не може да се каже лошо ли е това или хубаво?

Грег: Точно. Това е само вероятност за промени. В същото това време ние можем да наблюдаваме определено количество линии с нулев магнетизъм частично преминаващи през територията на бившия Съветски Съюз, а също и на Русия и в частност, през Сибир. И ние знаем, че политическият режим, който съществуваше в тази част на света, беше на своето място. Промените там се подготвяха бавно и болезнено, изискваше се много време и страдания. Но когато все пак това се случи, получи се ефекта на „снежната лавина” и всичко стана толкова бързо, че изглеждаше така, сякаш всичко се е променило за една нощ.

Така можем да отбележим колко интересен е факта за връзката на земния магнетизъм с човешкото съзнание, с възможността за поява на новаторски промени и решения.

На Земята има много места с висока и ниска вероятност за промени.

Уин: Нашите читатели навярно ще искат да знаят как е добре да посрещнат настъпващите промени?

Грег: Ще се постарая да бъда кратък, доколкото това е възможно. Струва ми се, че отговорът на този въпрос се крие в думите на нашите предшественици, древните Мъдреци, отпреди 2,5 хиляди години, но които са също така актуални за нас, както и преди 2 500 години: светът около нас не е нищо повече от огледало, което отразява това, което сме станали.

Ако виждаме света безсмислен и жесток, пълен със злоба и ненавист, който навсякъде кара нашите братя и сестри да страдат – това означава, че светът отразява нас като индивиди, като семейство, съобщество, нация. Не можем да кажем хубаво ли е това или лошо – всичко то е отражение на това, което сме ние в сегашния момент на човешката история. Състоянието на планетата е показател за човечеството като цяло, нейният механизъм за обратна връзка с нас.

Затова ако искаме да видим промени в нашия свят ние сами трябва да се променяме качествено всеки ден от живота си. Така, ако искаме да постигнем Мир, търпимост, съчувствие и опрощение на глобално ниво, ние трябва да станем всичко това. Още на масата за обяд. С нашите семейства. В училище.

Ние трябва да изискваме развлекателните програми да излъчват Мир, съчувствие и разбиране. Това не трябва да бъде скучно и сиво. Това може да бъде много увлекателно. Но в никакъв случай не трябва да се замества с безжалостност, безсмисленост, жестокост и безсърдечност.

Във всеки един момент от нашето ежедневие ние правим своя избор, който създава или отрича живота в нашето тяло – защото всички ние сме свързани чрез електромагнитната решетка на планетата! Нашият индивидуален избор попада в общата касичка на отговорите, която ще определи бъдещето на човечеството.

Ако искаме да видим колективни промени, всеки от нас трябва да се промени.

Уин: Много хора смятат 2012 година за време на извършване на глобалния Преход или Възнасяне. Какво Вие предполагате, че може да се случи?

Грег: Годината е много интересна: тя се среща в преданията на маите, във вярванията на древните египтяни, в някои християнски източници и дори в библейския код, който сам по себе си не е еднозначен.

Моето усещане е, че това може да стане всеки ден. Ако се концентрираме на определена дата и живеем готвейки се за този ден, тогава просто ще изпуснем живота. От моя гледна точка, ако живеем пълноценен живот всеки ден, ще можем да съпоставяме жизнения опит, който получаваме всеки ден, а също ще успеем да се възползваме от възможността да направим живота си по-честен и чист, да подобрим отношенията помежду си.

Ако сме честни, внимателни, грижливи и съпреживяваме взаимно нещата, ако изживяваме всеки ден докрай, това означава, че вече сме се подготвили за това, което може да се случи през 2012 година или кой да е друг ден в бъдещето.

Аз познавам хора, които запълват догоре вагони с храна и муниции в очакване на деня, когато светът ще се промени. Разбирам ги и мисля, че не е лошо да бъдем независими по въпросите на материалното обезпечаване. Но всичко, което видях, е безкрайна подготовка за конкретен ден, заради който те пропускат самия живот: те не забелязват красотата, тайната на живота скрита във всеки ден! Нали във възприемането на живота, във възприемането на неговата красота е заложен смисъла на цялата подготовка за очакваните големи промени!

Уин: С други думи, ако искаме да се приближим до тези промени с максимално положителни последствия за себе си, ние трябва да живеем всеки ден с максимално отдаване на любов, грижа и съчувствие?

Грег: Да, точно така. Трябва да преживяваме всеки ден съзнателно. Да осъзнаваме възможностите. Да познаем тези възможности когато те застанат на жизнения ни път. Нали всеки ден ни дава възможност да бъдем търпими към вероизповеданието на другите хора, да прощаваме на онези, които са ни обидили или с нещо са ни раздразнили, възможност да примиряваме нашите съждения за другите, какво трябва или не трябва да има в нашия свят.

Ако подходим към всичко това съзнателно, тогава знайте, че ние променяме химията на своите тела, като променяме своето възприемане, чувстване и по такъв начин се подготвяме за Прехода, през който е съдено да премине нашата планета. Ако това има макар и някакво значение.

Уин: Несъмнено това има значение, поне за мен. Тъй като нашата беседа приближава към своя край, иска ми се да попитам – може би е останало още нещо съществено, което не засегнахме в нашата беседа?

Грег: За първи път в историята на човечеството съдбата на нашия вид, а също и на всички биологични видове на нашата планета зависи от избора на едно единствено поколение. И днес ние говорихме за това до какво може да доведе този или онзи избор.

Интервю на Уин Фри

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.

Автор: Филип Стефанс*

Мненията за промяната на климата незабелязано преминават от отричането - "не е необходимо нищо да се прави", към безнадеждното - "нищо не може да бъде направено". Въпреки всичките събрани доказателства все още има неколцина, които непоколебимо вярват, че глобалното затопляне е измислица на фантазьори и учени, които се правят на "гадатели".

Малката група скептици се хваща за неясния изход от крайния успех на усилията да се докаже взаимната зависимост между парниковите газове и климатичните промени. Тази тактика е позната - по-рано тя бе използвана безрезултатно от онези, които се мъчеха да отхвърлят връзката между пушенето и рака. "Ако не можете да докажете всичко, не можете да докажете нищо", бе тяхната теза.

Отричането все още е голям проблем, както показа най-новото проучване за нагласите на хората по тези въпроси, проведено от базирания във Вашингтон изследователски център "Пю". Добрата новина е, че мнозинството от анкетираните в 14 от 24-те страни гледат на глобалното затопляне като на сериозен проблем. А лошата новина е, че в страните, които имат най-голям "принос" за наличие на въглероден диоксид в атмосферата, хората са най-малко загрижени за екологията.

По-малко от половината - 42% от живеещите в САЩ, смятат, че повишаващата се температура на Земята е сериозен проблем. В Китай този процент е само 24. За сравнение - в Япония, Франция, Танзания и Турция над 70% от анкетираните се безпокоят от затоплянето на планетата, а в Бразилия – 92%.

Учудващо е, че в Германия само 61% споделят това мнение, а в Англия - 56%. Състоянието на общественото мнениев САЩ и Китай - най-големите природни замърсителки, е тревожно. Хората там се безпокоят по-малко за климатичните промени, отколкото преди година. В Китай техният брой е намалял почти наполовина от предишните 42%.

САЩ, където вредните емисии са най-много на глава от населението, и Китай, който в момента бълва най-големите количества CO2 като абсолютна стойност, би трябвало да бъдат на първа линия в общите усилия да се намали темпът на промяна на климата в световен мащаб.

Също толкова тревожно е, че и двете страни като че ли се опитват да се обвиняват една друга. Четирима от всеки 10 американци според анкетата на "Пю" смятат, че Китай е главният "злосторник", а по-малко от една четвърт признават, че собствените им навици да консумират газирани напитки може би са основната причина за увеличаващата се концентрация на въглерод в атмосферата.

Малко повече от една четвърт от китайците са на мнение, че САЩ са виновниците, докато една малка част - под 10%, вярват, че собствената им страна допринася най-много за замърсяването и парниковите газове.

Това ни води до чувство за безнадежносткоето се проявява в две форми. Първа е политическата недалновидност, според която "има прекалено много други проблеми за решаване, за да се занимаваме с глобалното затопляне". Свидетели сме, че това се случва, откакто цените на петрола се покачиха от "долната към горната стратосфера".

Преди около година политическият разговор в повечето развити икономики беше как да се намали количеството въглерод, отделян в атмосферата. Продуктите, които не съдържат въглерод, бяха хит, докато сега приоритетът е да се накара Саудитска Арабия да извлича повече хидрокарбонати от земните недра.

"Как можем да кажем на избирателите да правят жертви, когато цените на енергията и храната са толкова високи?" Това са извиненията на политиците. Екологията явно излиза от мода в трудни времена.

Китайците отварят по две нови работещи на въглища централи всяка седмица. Да не говорим за предвижданията годишните продажбите на нови коли в Китай да достигнат 18 милиона до две десетилетия, в сравнение с търгуваните автомобили в началото на века, които са били под 1 милион. И това е преди да сме разгледали жаждата за изкопаеми горива на другата огромна развиваща се икономика - Индия.

Което ни води до второто проявление на безнадеждността: "всичко е толкова трудно".Климатът може да бъде стабилизиран само когато всички се движим едновременно и целенасочено към икономика с ниско съдържание на въглерод.

Ако САЩ не са готови да обуздаят своята разюзданост, а Китай не желае да рискува бъдещия си растеж, каква надежда би могло да има за постигането на глобален договор за намаляване на емисиите парникови газове с 80% до 2050 година?

Отговорът е: "Да, наистина е трудно, но въпреки това е възможно."За онези, които твърдят обратното, би било добре да прочетат едно ново проучване "„Ключови елементи от една глобална сделка за промяната на климата” на група експерти под ръководството на британския икономист Никълъс Стърн.

"Ограниченията за развитите икономики, които са отговорни за огромната част от CO2 в атмосферата, би трябвало незабавно да бъдат "ужилвани" финансово, а новата система за търгуване на вредни емисии не би трябвало да налага обвързващи нормативи за развиващите се страни до 2020 г.

Междувременно, да има възможност по-бедните да продават своите квоти за въглеродни емисии, за да финансират намаляването на въглерод в собствените си икономики. Тази стратегия едва ли е съвършена, но заедно с технологичните възможности тя показва, че проблемът поддлежи на решаване. И двамата кандидати за президентския пост в САЩ подкрепят търгуването на въглерод.

Спасението на планетата би могло да стане мисия на Щатите, обединяваща предприемачите, които търсят печалба, с християните евангелисти, които желаят едно по-добро бъдеще за Земята. Що се отнася до Китай, в момента държавата може да има други приоритети, но едва ли това, което страната желае, е да забогатее в свят, който ще стане непоносимо горещ.

Уплътни духа си