|
САТУРН
На първо ниво на проработка на Сатурн човек изцяло игнорира намеците на съдбата и иска до край да вкуси плодовете на външната свобода. Тук нивото на вътрешна дисциплина е равно на нула и човек може да бъде накаран да свърши нещо само с външен натиск...На това ниво човек не е способен на каквото и да било усилие над себе си: и всички сатурнови ограничения преодолява като негативни влияния или изчаквайки, свил глава между раменети си, или опитвайки се отчаяно да се бори със съдбата си...но при всички случаи съвършено не разбирайки и не приемайки необходимостта да погледне в себе си и да промени някак отношението си към света. На това ниво проработка на Сатурн е характерна подмяната на неговите функции с принципа на Марс, т.е. вместо доброволно приемане на ограниченията и самовглъбяването, човек започва активно да се бори с текущите обстоятелства и фактически със съдбата.
На второ ниво на проработка на Сатурн човек започва да взима самостоятелно участие във формирането на своето отношение към съдбата...тук човек разглежда зова на съвестта си не като досадни пречки, а като указания за своето несъвършенство и чувства необходимост от вътрешно самоусъвършенстване. За това ниво е характерно общо, често смътно усещане на лична отговорност пред света...и за живота си, който трябва да изживее, свършвайки нещо съществено.
На третото ниво на проработка на Сатурн с човека стават качествени изменения. Преди всичко в него се появява...еволюционно съзнание, чувство за собствената си съдба като едно цяло и пряката и връзка със съдбата на останалите. По-нататък той забелязва, че неговото вътрешно състояние пряко влияе на всяка негова външна дейност и успеха на неща, които на пръв поглед нямат нищо общо с това. Оказва се, че за всяко целенасочено действие е нужно вътрешно разрешение, различно от желанията (Луна), волевия импулс (Слънце) и от притока на сила и енергия (Марс)...На това ниво човек се учи да слуша полифонията на вътрешните гласове...и частично да осъзнава кои от тях се отнасят към висшето и кой към низшето АЗ...това вече не е примитивно потискане на "низшите" инстинкти, а осмислено изучаване и много по-конструктивна и хармонична съзнателна перестройка на подсъзнанието...
На четвърто ниво на проработка на Сатурн човек вижда кармата толкова добре, че разбира решението на какви вътрешни проблеми (свои и чужди) е необходимо за решението на външните. Сега основната работа върви във вътрешния свят, а събитията във външния се явяват просто знаци на правилност и успешност.....неговото въздействие на външния свят и хората винаги външно е незначително, но тази малка енергия тече на такива високи вибрации, че може да трансформира най-дълбоките структури на подсъзнанието и частично да развърже много тежки кармични възли...Това е нивото на висок светец, основната работа на който се извършва в душата му, директно свързана с високи егрегори...
СЛЪНЦЕ
На първо (низше) ниво на проработка на Слънце човек възприема себе си и своята психика като едно цяло, не дели живота си на отделни постъпки и не разчленява отделните си волеви актове; той не различава слънчевите от лунните импулси и двете значения на думата "искам" за него се сливат в едно. На това ниво..човек се явява марионетка на кармата и собственото си подсъзнание, постъпките му не са осъзнати, а се диктуват от егрегора на подсъзнанието.
На второ ниво на проработка на Слънце човек вече може да различава слънчевите от лунните влияния, т.е. потребностите и намеренията и ако не отделя точно, то поне акцентира в общия жизнен поток на своите волеви действия и инициативи. Това му позволява осъзнато да стигне до проблема на търсенето на своето място в живота и правилното поведение, тъй като волята му сега е частично управлявана от него и той може (в известна степен) съзнателно да ограничава потребностите си, когато влизат в противоречие с намерението му (балансиране на слънчевия и лунен принцип). Обаче и на това ниво човек си остава марионетка на кармата, защото волята му се владее от егрегор.
На третото ниво на проработка на Слънце осъзнава в себе си висшето и низшето начало, интерпретирайки ги или психологически (т.е. признавайки и усещайки в себе си наличието на подсъзнателни програми от различно ниво), или религиозно (т.е. усещайки възможност да върви повече или по-малко по духовен път) и получава възможност (макар и частично) за осъзнат избор на егрегор, на който да служи.
На четвърто ниво на проработка на Слънце човек частично вижда кармичните последици от своите действия и започва да разбира структурата на кармата, кармичните програми и егрегори, както и своето подсъзнание. Тук рязко се повишава неговата реализационна власт и съответно се повишават изискванията за точност и деликатност на въздействията върху света; в един момент качествено се променя характера на волевите действия, които повече стават акт на чисто внимание, а изборът се свежда до избор на насочване на вниманието.
Така проработката на Слънцето е тясно свързана с увеличаване на истинската свободна воля, която на двете низши нива е илюзорна, а на трето и четвърто постепенно става свобода на творческо участие в процеса на еволюция на вселената.
ЛУНА
На първо ниво на проработка на Луната човек е истински егоцентрик. Другите хора и колективи го интересуват дотолкова, доколкото помагат или препятстват удовлетворяването на собствените му желания. Той може да участва в общия живот, но при всички случаи дърпа одеялото към себе си, игнорирайки интересите на останалите. При това човек обикновено отъждествява себе си с желанията си, считайки ги за проявление на същността си; подсъзнанието му се струва несъществен придатък към физическото тяло...На това ниво Луната е безразмерна, т.е. генерира желания малко (или много) по-бързо, отколкото човек може да ги удовлетвори. Тук човек е заинтересован от три момента: утвърждаване на жизнената си позиция и удовлетворяване на материалните си и сексуални потребности; при това жизнената позиция е доста примитивна, но поддържа текущото егоцентрично ниво на съзнание.
На второ ниво на проработка на Луната човек възприема жизнените интереси на близките си (като правило членове на семейството) като свои собствени, т.е. включва се в минимален (например семеен) егрегор. Всичко, произтичащо извън пределите на неговото семейство го интересува дотолкова, доколкото касае непоследствено него...Потребностите и желанията на семейството се явяват свещени и предизвикват известно раздразнение у околните, невключени в този егрегор и следователно несчитани за хора, т.е. не притежаващи правото на самостоятелно съществуване. на това ниво човек се учи да регулира личните си желания в полза на желанията, транслирани от външния егрегор, което субективно се преживява като саможертва. Гражданска позиция на това ниво все още не съществува, независимо от това какво се провъзгласява на думи.
На третото ниво на проработка на Луната човек лично възприема интересите вече на няколко групи хора, в това число и на такива, които не са свързани непосредствено с него. Сега той вече въз основа на собствения си опит знае какво значи да гориш в работата и да не бъдеш роб на желанията си, а на интересите на една или друга група, която понякога го жертва, не предлагайки му нищо друго, освен морално удовлетворение...и по странен начин последното понякога е напълно достатъчно. На това ниво човек понякога застава пред екзистенциален избор, когато от поведението му зависи съдбата на двама човека или групи, които са му еднакво близки и победата на едните значи загуба за другите, а на него му е зле и в двата случая. На вътрешно ниво той обслужда противоречиви подсъзнателни програми, които не може да отнесе към различни нива на еволюционното развитие и така да отдаде на някоя от тях решително предпочитание. На това ниво от дълбините на същността изплува отначало мъгливо, а после все по-отчетливо усещане, че човек е отговорен за постъпките си и че вътрешните и външни ситуации са подготвени от негови или чужди дългогодишни дисхармонични действия, от които няма приемлив изход; в резултат човек започва да се учи да управлява подсъзнанието и анализира неговата структура. На това ниво гражданското чувство едва се заражда и е още неопределено, въпреки че ментален интерес към историята и гордост от своя народ (по-точно щестлавие) вече се оформят.
На четвърто ниво на проработка на Луната човек се подвключва към висши егрегори (нация, държава, планета) и непосредствено участва в съответните кармични програми. На това ниво човек е способен напълно да се откаже от личните си желания в полза на своя етнос. На това ниво на съзнание са достъпни тези програми от личното подсъзнание, които пряко влияят на крупните социални егрегори. Ако такъв човек се уедини и се заеме със самоусъвършенстване, привеждане в порядък и изчистване на собственото си подсъзнание, то въздействията върху външния свят ще бъдат не по-малки отколкото ако се окаже глава на държавата. Само на това ниво може да се говори за истинско гражданско чувство, при което последното не зависи от волята на човека, нито от това дали развитието и работата му текат по външен или вътрешен начин.
МЕРКУРИЙ
На първо ниво на проработка на Меркурий човек създава видимост за наличие на рационално мислене. В действителност мисленето му е повече или по-малко успешно опериране на неголямо количество щампи, приети в социалната му среда. Мисълта в главата му може и да не е оригинална, но затова пък несъмнена и неопровержима; ако при това човек има добра енергетика, да се говори с него е много трудно: той не чува нищо, което не съвпада със собственото му мнение и при това не е изразено в собствените му формулировки, и не чува не защото не иска да чуе, а защото не разбира. Но въпреки това собствените му съждения могат да носят много силен енергиен заряд, макар и от груба енергия. ..Това ниво се характеризира с много тесен спектър ментални модели на външния и вътрешния свят.
На второ ниво на проработка на Меркурий човек започва да усвоява самостоятелно рационално мислене, учи се на конструктивно критично мислене. На това ниво човек окончателно отделя себе си от околния свят.
На третото ниво на проработка на Меркурий човек се учи да създава сложни по структура ментални модели и даже да усъвършенства техния език. Хората казват за него, че е творческа личност със собствен поглед върху света. Прорив през щампите на общественото съзнание отвреме навреме се удава, но е трудно удържането извън него дълго време и регистрирането на нови мисли и ценни идеи се случва рядко и изисква подготовка, силна концентрация на вниманието и определено вдъхновение. На това ниво...човек вече може да се отдели от емоциите си и да бъде техен наблюдател. На това ниво човек в известна степен може да управлява психиката-своя или чужда, с помощта на точно подбрани думи и текстове и започва да усеща властта на мисълта над енергията. В допълнение у него се появява ясно чувство, че мислите му като че ли не са точно негови, т.е. не той ги генерира, а като че ли идват отнякъде. Ако ръководи колектив той вижда, че думите му все едно се материализират и съответната информация, ако е нащрек, постъпва предварително.
На четвърто ниво на проработка на Меркурий човек се учи на разтъждествяване с менталното си тяло, т.е. отделя себе си от своите мисли и ментални модели и представи. Сега той вижда откъде идват мислите и разбира, че се явява само техен редактор на един или друг език. На това ниво човек може да създава езици, специално приспособени за ментално моделиране на едни или други фрагменти на тънкия свят. Тук човек ясно вижда енергетиката на символите на езика, които се явяват директни енергийни канали към тънкия свят, и се учи правилно да съставя и използва символни системи, за да могат написаните текстове да носят енергия във всеки необходим диапазон вибрации, т.е. да бъдат възприемани от съответен кръг хора и само от него.
Разумът става послушно оръдие на вътрешния живот, човек може да проследява много програми на подсъзнанието, да ги видоизменя, да строи нови и т.н. В частност се учи да забавя и спира съвсем мислите си.
На това ниво човек получава възможност чрез своята мисъл да влияе на околния свят и непосредствено да управлява потоците психична енергия - своята, чужда и космическата. При достатъчно силна енергетика човек може активно да въздейства на кармата на големи групи хора.
ВЕНЕРА
На първо ниво на проработка на Венера естетичните чувства, тоест способността да се вижда Бог и космичната хармония в околните предмети и явления е много слаба. Социалният му егрегор има проста операционна етика-красиво и добро е това, което е полезно и функционално (а по-точно - това, което е безполезно, е лошо, а понятието "красиво" изобщо не влиза в личния тезаурус).
Социалната етика е доста примитивна: човек съвършено не усеща такива тънкости като настроението на събеседника или духа на колектива и реагира само на директни указания, заплахи. Културата на чувствата е много ниска, преобладават грубите емоции: злоба, ненавист, похот, злорадство, завист, ревност.
Любовта се усеща предимно като сексуално влечение, обусловено от съгласуването със социалната еротична норма. Социалните щампи се възприемат като абсолютни.
На второ ниво на проработка на Венера естетичното чувство все още строго съответства на социалните норми, но започва да играе по-голяма роля в живота, в сравнение с предишното ниво. Човек започва да мисли в термините "красиво-некрасиво" и това се превръща в съществено обстоятелство, определящо важните му избори. При хармонични аспекти на Венера може за кратко да се изпада в състояние на самадхи.
Ритуалите и обрядите придобиват осъзнато значение, например човек може с интерес да наблюдава църковни обряди, оставайки при това равнодушен към религията.
Вътрешният живот допуска вече много, макар и стандартни отенъци; открива се светът на социално програмирани положителни чувства; романтична влюбеност според книгите или филмите, доброта в тесен мисъл и не в собствена вреда, усещане на искрена благодарност и т.н.
Човек сравнително добре се адаптира в социума най-малкото в своя собствен тесен слой и може, при хармонична Венера, да получава радост от социалните си контакти и прекрасно да усеща единството с егрегора на совята група.
На третото ниво на проработка на Венера протича отделянето на личното възприятие от щампите на общественото, в естетичното и социалното възприятие се появява известна свобода: аз мога да наблюдавам, както е прието в моя кръг, а мога и самостоятелно. Въпреки че този личен естетичен и етичен поглед е слаб и човек не е уверен в правилността и въобще в правомерността на такъв несанкциониран от социума способ на възприемане.
Човек започва да вижда детайли, незабелязвани от общественото съзнание и му се струва понякога като че ли цели произведения на изкуството са адресирани лично към него, което създава различно естетично усещане, можещо да се нарече и наслаждение. При силно подвключване в естетическия егрегор става възможно художественото или литературно творчество.
Етиката на социалните контакти става гъвкава, човек добре чувства не само неписаните правила на поведение в своя кръг, но и границите, в които тези правила могат да бъдат нарушени чрез своеобразието на собственото му обаяние. Такъв човек е приятен, социално интересен и се възприема като красив. Емоционалното му състояние влияе на околните и чрез транслирането на мекото венерианско излъчване той може да получи далеч по-съществени резултати, които са трудно осъществими с други способи-например чрез пряка активност на Марс. В любовта този човек може да се повдигне на големи висоти в творческото вдъхновение и едва на това ниво венерината любов може да стане наистина безкористна, а останалите да се възприемат като такива, каквито са, с техните индивидуални особености, без да се включва цензурата на социалните щампи.
На четвърто ниво на проработка на Венера естетичният принцип започва да измества етичния в неговото тясно социално разбиране. Сега човек по-малко зависи от социалните етични и естетични норми, въпреки че ги осъзнава и постоянно ги има предвид; обаче социалните жалони за него стават твърде тесни, защото неговата етика и естетика трябва да бъдат много по-точни и се определят от водещия го егрегор непосредствено, често прескачайки социалните. На това ниво човек постоянно е длъжен да живее красиво и точно и изискванията му към себе си са значително по-високи от установените в социума, въпреки че околните обикновено не забелязват това. Към този човек привличането е силно и в същото време е трудно да се пристъпи по-близо, като че ли човек се усеща недостатъчно чист. От друга страна контактът с такъв човек води към вътрешно пречистване и извиква силно желание да станеш по-добър, по-хармоничен и по-красим вътрешно.
На четвърто ниво на проработка човек може да върши работата си непосредствено в социалния егрегор. Това значи, че неговото естетично и етично влияние са толкова силни, че стават мода и променят възприятието на огромни групи хора.
На вътрешно ниво човек се учи да различава чувствата и емоциите и да не зависи от тях, а да ги управлява по собствено желание за достигане на най-адекватно поведение в социума. Това са актьори от най-висока класа, преследващи не егоистични, а еволюционни идеи, в частност практически духовни учители.
МАРС
На първо ниво на проработка на Марс човек е способен да приема и транслира само груби енергии и освен това лошо ги управлява, явявайки се тяхна марионетка.
На това ниво човек прилича на непорастнало дете: той може да се управлява само с груби крясъци, угроза и насилие; при хармоничен вариант леко се подчинява на горестоящата сила, но само на нея, а слабото въздействие просто не забелязва. Такива са и принципите му за въздействие над света, а за възможностите за косвено влияние не се и досеща. Себеизразяването върви само чрез прякото действие, удовлетворение доставя физическия труд, директният скандал и силовите състезания. При такъв човек е силно затруднен менталният контрол над действията му и силните емоции: ако започнат, той не може да ги преустанови. Марс оказва силно влияние на Слънцето и Меркурий.
На второ ниво на проработка на Марс за човек става възможно частичното управление на силните емоционални състояния, например надигащата се вълна гняв или агресия може да бъде успешно потисната. Сега волята (Слънцето) не се намира вече под прякото въздействие на силата, а човек може да насочи своята (и чужда) енергия в едно или друго избрано направление. Разширява се и енергийният спектър, възприеман и излъчван от човека. Сега той реагира не само на директната заплаха, но и на изказано с неутрален тон указание и на скрита враждебност. Но все още психологически комфортно за човек е единствено състоянието, когато той усеща явен превес на силите и волята си над тези на околните и тайно (или явно) той винаги се стреми към това. За това ниво е характерно усещането, че единственото надежно средство за контрол е пряката власт, обезпечена със силов контрол. На това ниво се води борба за пълен контрол над енергийните потоци.
Емоционалният живот не е толкова примитивен, защото започват реално да се усещат по-тънки душевни състояния, но въпреки всичко в любовта основно положително чувство се явява властта над любимото същество или обратно-усещането на неговата власт над себе си.
На третото ниво на проработка на Марс човек някак овладява примитивен волеви контрол над силните си афектирани състояния, т.е. чрез потискане, което води до неврози, фрустрации и чувство на емоционална неудовлетвореност. Волевият контрол над енергийните потоци е възможен, но труден и малко ефективен-колкото и да си каляваш волята, да преодолееш с нейна помощ света и себе си се удава за кратко.
Тук човек започва да усеща по-тънки енергии и психическата енергия става нпълно осезаема...започва да усеща енергетиката на ситуацията и пр.
Тук човек овладява енергията в такава степен, че може да управлява колективи-това са т.н. силни личности; може да активизира дълбоко скритите програми на подсъзнанието. Човек плътно се приближава до проблема за съзнателно управление на енергията чрез мисълта и спонтанно понякога го прави, но да овладее това изкуство регулярно-не може.
На вътрешно ниво се учи да сублимира примитивните инстинкти и подсъзнателни програми, например не му е трудно да преведе външната агресия в конструктивна енергия (разсъждение от типа-този човек ме изнервя, значи аз имам низша програма на подсъзнанието, откликваща му, следователно трябва да я намеря, осъзная, преодолея и превърна в по-висока).
На четвърто ниво на проработка на Марс протичат качествени изменения в характера на възприемане на енергиите. Човек разбира, че всички видове енергии са само разновидност на едно и също и се учи да ги превръща от една в друга посредством ментална концентрация. Вече волевият контрол над енергията престава да бъде необходим и низшата воля (манипура чакра) отстъпва функциите си на висшата (аджна чакра), която до този момент е давала само обща устремености и неясни идеали.
При взаимодействие с останалите човек в много голяма степен използва просто безлично внимание, несъпроводено с никакви видими външни действия; но при правилен избор на направление на вниманието (основните усилия отиват за неговата концентрация - в това е функцията на Марс) през човека въпреки волята му започва да тече мощен енергиен поток от високи вибрации, който сам произвежда необходимите действия.
Освен това на четвърто ниво най-обикновените действия и постъпки оказват силно влияние на околните, защото са заредени с огромна енергия.
Важно е да се отбележи, че енергията на високите вибрации е по-силна от енергията на ниските; ако те са дисхармонични, първата разрушава втората. Например ако човек на четвърто ниво срещне опит за свирепа енергийна атака и отвърне със своето излъчване (.например произнасяйки вежлива фраза), врагът мигновено проиграва и напълно се лишава от своята енергия, бойният му дух изчезва и той започва да усеща непривично уважение.
ЮПИТЕР
На първо ниво на проработка на Юпитер радостно приветства стоварилите му се на главата щастие и нови възможности; на църква ходи не за пречистване от греховете, а за да измоли за някаква милост за себе си или близките си. За това ниво е характерна острата мечта да се превърне "от жаба в принцеса" със способи, предполагащи късмет, но не и упорит труд. Него го пленяват хазартни игри, борсови машинации, при поразен Юпитер и грабежи на банки.
На това ниво всеки представител на следващия социален слой се разглежда като бог в плът, защото максимално достъпния за него егрегор е именно този на следващия слой. Това особено при силен Юпитер води до неимоверно възгордяване към всички, намиращи се по-ниско в социалната стълба, съчетано със самоунижение по отношение на по-високостоящите.
По принцип Юпитер разширява хоризонтите но на първо ниво той мисли много тесногръдо, а научните и религиозни идеи и идеали още не са възникнали или са много ефимерни.
На второ ниво на проработка на Юпитер човек както и преди възприема сипещите се върху му блага като нещо подразбиращо се, а много от идващото незабелязано се изплъзва отново. На това ниво понякога човек има достъп до егрегора на социалния слой, две стъпала по-високо и не се стреми непосредствено към горния слой, а молитвата все още е под формата на просене; смътно се появява идеята за благотворителност. На това ниво се откриват и идеалите, света на изкуството, на абстрактната мисъл и някъде на хоризонта присветват философията и религията, като постижими някога в бъдещето.
На третото ниво на проработка на Юпитер човек частично осъзнава ограниченсотта на социалните представи за късмет и щастие, но те все още не са изгубили властта си над него. Въпреки това с ума си (и по-рядко със същността си) той сега разбира, че щастието е следствие от труда за благото на другите, поради което от своя страна трябва сам много да се учи и да работи над себе си; а късметът не е друго, а своевременно появил се къс подходяща работа, без значение дали над себе си или в света; човек се учи да се радва на трудностите, разбирайки че тяхното преодоляване е и неговата истинска еволюционна работа.
Едва тук той може да оцени юпитерианското влияние не като подарък на съдбата за безгереш живот, а като кармична помощ за развиване на творческия принцип на живота.
На това ниво често човек бива допускан до сравнително високите социални егрегори като наука и изкуство по гъвкав начин-т.е. дава му се възможност за творчество. И все пак в по-високите социални егрегори-философска мъдрост и религиозност достъпът, когато го има, е краткотраен.
На четвърто ниво на проработка на Юпитер човек вече е в състояние същностно да се отдели от общоприетите социални идеали и представа за щастие. Той намира своето място в еволюционния процес и придобива истинска вяра, т.е. канал в своя висш кармичен егрегор, който го води през живота, предлагайки му сътрудничество с различни социални егрегори, чиято етика човекът съблюдава, но не и се подчинява напълно, имайки непрекъснато възможност да получи информация и помощ от по-висок егрегор.
Обаче за да излезе на това ниво, трябва първо да мине курс на пълно безлично служене (дванадесети дом) на този социален егрегор и попътно да трансформира всички свои програми на подсъзнанието, оставяйки само тези, които съответстват на еволюционното служене в рамките на личната карма.
ХИРОН
На първо ниво на проработка на Хирон вътрешният живот се възприема като хаотичен, но любим набор от чувства, емоции, желания, потребности и намерения, който има достатъчна ценност само по себе си и по отношение на всяко свое частно проявление. Човек не знае какво ще възжелае след 10 минути и какви намерения ще има утре, но изобщо не протестира срещу това, защото всичките му вътрешни импулси са органично негови.
На това ниво човек не усеща никаква връзка между вътрешния си свят и външната реалност, която на места му изглежда агресивна и враждебна, а на места-дружелюбна и богата, но съвършено нежива и статична субстанция. Екологично съзнание на това ниво отсъства, въпреки че при поразена дева на човек може да му е неприятно петното мазут върху собствената поляна.
Неприятните вътрешни чувства и гласът на съвестта ске приравняват към отрицателните въздействия на средата, т.е. човек лично, естествено, ги отчита, но се старае да избягва примерно като комари, а доколкото нивото на вътрешна честност е невисоко, най-често ги изтласква в подсъзнанието.
Духовността се възприема като абстрактна религиозност (конкретната молитва нищо не дава, вярата е чисто ментална) или като социално-културно развитие.
Хирон умее да натиска и да се игнорира действието му е трудно; но на първо ниво на неговата проработка за голям успех може да се счита дори признанието за съществуване на вътрешен свят, например-конфликт в душата, немотивиран от съвестта.
На второ ниво на проработка на Хирон човек усеща психиката си като сложно образувание и чувства противоборството и взаимодействието на различни сили в душата си и понякога може да им припише знак (т.е. да отчете като прогресивно или ретроградно развитието), но често не знае как да се справи със самия себе си. Низшето Аз коварно се крие, понякога като че нарочно подценява силата си, понякога преструвайки се на висше, а друг път-което е пък съвсем непонятно-встъпва с висшето в съюз - пита се срещу кого?
На това ниво човек вече отчетливо иска да се развива духовно, но все още трудно може да разбере сам себе си и главно-не умее да отличава вътрешните си импулси от транслираните чрез общественото подсъзнание, съществуването на което той може и да признава, но трудно усеща в себе си.
На това ниво се появява екологично съзнание, т.е. човек започва да се усеща като част от биосферата и не може вече спокойно да гледа изсъхващите езера и течащите нефтени реки.
Действието на Хирон вече не се разглежда като хаотично и деструктивно; човек разбира, че протичащото в и извън него следва да се възприема като определени указания. Общото усещане след успешна хироническа преработка е примерно следното: човек става вътрешно по-диференциран, но и по-единен, защото се появяват нови връзки, и външният свят също става по-единен, защото се откриват връзките и общите принципи на съществуването, които по-рано дори не е могъл да си представи; силно се променя и развива и менталната картина като цяло, в частност се осъзнава ролята на религиозността.
На третото ниво на проработка на Хирон човек вече достатъчно добре разбира вътрешния си свят и нивото му на вътрешна честност напълно стига да демаскира низшите програми, преструващи се на висши. Конфликта между висшето и низшето Аз практически изчезва и човек се заема вече не с революционни, а с еволюционни начини на развитие на вътрешния си свят, а война обявява на програмите в подсъзнанието си, императивно транслиращи общественото подсъзнание, което на този етап се явява чужд момент в психиката.
Във външния живот човек добре (макар и не винаги) забелязва следите на кармичните програми и разбира, че главната цел на външния живот е вътрешното му развитие и усъвършенстване и че каквото и да прави, няма да може да се ориентира във външния живот, без да разбере вътрешния. Светът сега изглежда съвсем различен и човек усеща живота не само в хората и животните, но и в растенията и неживите предмети. Той усеща общуването на първо място като обмен на енергия и информация, неподдаваща се на директен словесен изказ. Сега той вижда земята като жива, даваща живот и страдаща от грубо отношение.
На това ниво той вижда връзката между вътрешния и външен живот толкова ясно, че разбира какви точно усилия трябва да направи върху себе си, за да реши един или друг външен проблем, понякога дори некасаещ го лично. Едновременно вижда границите на своите възможности и винаги чувства, че не работи той, а стоящият зад него егрегор; освен това за него става очевидно съществуването и на другите егрегори и тяхното влияние над света, макар и още лошо да ги диференцира.
На четвърто ниво на проработка на Хирон човек възприема външните трудности изключително като проекция на вътрешните си проблеми. Едновременно тези вътрешни проблеми отиват в такива дълбоки пластове на подсъзнанието му, които директно са свързани с големи (в частност социални) егрегори и фактически човек, занимавайки се със себе си, влияе пряко на световната карма.
Във външния живот неговата енергетика е толкова силна, че просто появата му или незначително вмешателство имат далеч стигащи последици; впрочем обикновено не разрушителни, тъй като той добре вижда кармата и не създава излишни кармични възли.
На това ниво човек е добре запознат с егрегорите и вижда под влиянието на какъв егрегор се намира друг човек в момента. Той може при желание да изземе това управление за известно време дори и от най-силния егрегор и да направи така, че душата на този човек да долети до него и да поговори с нея. Субективно това се преживява като силна медитация, откровение или незабравим разговор. Това е нивото на национален или световен учител, светец или пророк.
УРАН
На първо ниво на проработка на Уран по отношение проявленията на тази планета се наблюдава пълно безразличие и игнориране на незначителните и проявления и абсолютен фатализъм.
Незначителни мисли и събития с уранов произход се срещат в живота всеки ден; това са съвършено неочаквани и абсолютно непривични ситуации, неизвестно откъде появили се мисли, които човек е склонен да отхвърля, предполагайки, че това е несъществена глупост, изблици на първичен хаос.
При изразени уранови ситуации човек от първо ниво изцяло се изгубва, у него се включват сложни социални програми на подсъзнанието и започват да действат програми с примитивен, понякога дори животински произход. Характерни са паника, ужас, животински егоизъм и рязко стесняване на съзнанието или пълно изключване на възприятията. Но при всички случаи отсъства мисълта за осмисляне на ситуацията и значимостта и за по-нататъшната съдба. Ако може по-скоро да се преживее и да се забрави, все едно никога не е било.
На второ ниво на проработка на Уран човек приема, макар и в примитивна форма на суеверия, възможността да получава информация под формата на миниоткровения на съдбата, като социални суеверия-черна котка е нещастие, щастливи и злокобни числа и т.н. Знаците, изпращани от Уран, са нестандартни, необичайни, информативни са и се набиват на очи (знаците от Нептун най-често са под формата на смътни емоционални състояния) като символи на нещо, а какво точно веднага да се разбере е трудно. Понякога (на това ниво рядко) тълкуването на знака идва съвършено точно и човек получава поредно доказателство за "суеверието си" и започва да подозира висша осмисленост на съдбата си.
На третото ниво на проработка на Уран се случват качествени изменения: човек се учи констуктивно да използва неговите съобщения. Идват му неочаквани откровения по зададена тема, блестящи догадки, нестандартни решения и т.н. Той все още не владее метода на "гениалното озарение" напълно, понякога то идва късно, друг път изобщо не идва, но все пак на него може да се надява, особено при щателна подготвителна работа.
Наистина много от урановите идеи остават безплодни, но човек вече се отнася към тях с уважение и вътрешна признателност: той вече е усетил вкуса на менталното творчество на високо ниво.
Знаците на кармата стават по-ясни и да се игнорират собствените пророчески способности е трудно, макар внимателният поглед да показва, че те основно са свързани с форсиране на самия себе си и лична заинтересованост.
Силните уранови прояви, обръщащи света с главата надолу сега се приемат значително по-спокойно (естествено много зависи от аспектите на Уран и картата в цялост).
На четвърто ниво на проработка на Уран се учи систематично да следи информация от толкова висок ментален план, че практически всичките му съществени мисли могат да се разглеждат като откровения, при което той греши извънредно рядко, въпреки че често изобщо не използва меркурианската дедуктивна логика. На това ниво решението на проблемите и трудният синтез вървят толкова точно и категорично, че на околните им спира дъхът. Точно изразената и адекватна на ситуацията уранова истина може да я промени тотално; при това енергията на мисълта може да бъде такава, че да пробие и най-здравите отбранителни съоръжения на низшите Дева и Меркурий.
На това ниво човек вижда бъдещето и може да му влияе със силата на своята мисъл (в рамките на кармата, което за него е очевидно). Постоянните уранови знаци са важни за него не толкова като указатели за бъдещето, колкото като средства за тънко регулиране на външното си поведение: те му указват истинския смисъл (тоест значението за егрегора) на съответните процеси и явления в материалния свят.
На човек му е много по-лесно сам да разбере истината, отколкото да я обясни на заинтересованите и затова често му се налага да създава специален език. Но понякога е необходимо да се създаде силна уранова ситуация, което на това ниво на проработка е достъпно; въпреки че точното предсказване на развитието и ефекта и той (и никой друг) не може да предскаже.
НЕПТУН
На първо ниво на проработка на Нептун човек приема външния свят за чиста монета, а вътрешният е чиста абстракция или генератор на желания и потребности. Тук медитацията се приема като "кайф" предимно чрез алкохол или достатъчно децибели музика. Такъв човек възприема само удоволствия от прост тип: храна, сън, примитивен секс; от социалните радости са достъпни злорадството, злословието и високомерието (при осъзната принадлежност към елитарния слой); възможен ярък национализъм и религиозен фанатизъм в действие, особено при поразен Нептун. Последното може да значи и извратени удоволствия от примитивно естество - садизъм, мазохизъм, унижение на другите и самоунищожение; но при всички случаи човек възприема енергия само от най-низши вибрации, тънкостите са му недостъпни, за нищо не служат и само предизвикват раздразнение. на това ниво са в ход семейни скандали с деструктивни взаимни обвинения на високи ноти и последващо примирие в спонтанен сексуален акт.
Естествен атеизъм и крайно тесногръдие. Такъв човек се учи с необикновени трудности, защото разпространените опити да замени Нептун с Меркурий се провалят; папагал с диплом за инжинер самолет няма да може да конструира.
Вътрешната честност е несъществено понятие, защото човек се себеизживява като връх на честността и благородството: друг въпрос е, че е обкръжен от мошеници и врагове и е необходима предпазливост, а дори и нанасяне на изпреварващ удар-на война като на война.
В същото време този човек се занимава с непрекъснат самообман, недопускайки в съзнанието си никаква мисъл за собственото си несъвършенство и необходимост за работа над себе си. Характерни са силови психологически игри, в които антитезите не работят, защото не се поместват в съзнанието му-той или няма да чуе думите ви, или ще му се стори, че говорите на чужд език.
На второ ниво на проработка на Нептун човек вече допуска, че може да лъже сам себе си. В психологическата реалност все още не вярва (и няма да разбере смисъла на това изречение), но вече признава, че другите хора се отличават от него и могат да имат други вкусове и идеи. Той също допуска съществуването на хипнозата, но в дълбините на душата си вярва, че взаимното разбиране може да се достигне по пътя на разумните преговори. Достъпен му е по-широк клас медитации, включително естетичните (музика, изкуство), сърдечните (задушевен разговор) и интимните.Отношението му на принадлежност към народа е по-скоро по отношение на културата и природата. Слаба религиозност, човек искрено иска да повярва в бог и да го усети, но молитвите не пристигат, където са отправени. И все пак религията привлича вниманието и емоциите му.
Човек вече усеща, че много от това, което знае ментално, всъщност не разбира, а работата над себе си се възприема като изработването на прости сатурнови качества: търпение, методичност, съсредоточаване. Мисълта, че в подсъзнанието му има определено враждебни нему програми, дори не му идва в главата. Той пак играе психологически игри, но в по-мек вариант и ако го хванат, може да признае вината си; и въпреки това мисълта за систематично отработване на вътрешната честност му е чужда. Струва му се, че е достатъчно да живее в съответствие със собствената си съвест, а тя вече си знае.
На третото ниво на проработка на Нептун протичат качествени промени във възгледите относно вътрешния и външния свят. Той разбира, че всяка ситуация носи определена магия, без приемането на която не може да се съди за нищо и че всеки човек има около себе си собствена лична реалност, през призмата на която единствено може да възприема и да изразява себе си. Тук човек осъзнава, че нормата за общуване е практически пълното взаимно неразбиране.
И тук той разбира, че менталните усилия могат да бъдат само повече или по-малко успешна предпоставка на процеса на възприятие, който изисква психологическа настройка към тънката реалност на ситуацията или другия човек, а често и отказ от собствената си ментална картина на света.
на това ниво човек, особено при удачно разположение на планетите, е способен на медитация в тесен смисъл на думата, т.е. с усилие на волята и мисълта да измени макар и частично състоянието на съзнание си, преминавайки в други астрални области, като правило не твърде високи. Тук се намират общуването с мъртвите, с низшите астрални същества, астралните войни (при добра енергетика), фрагментарното ясновиждане и програмиране на бъдещето, гаданията, интереса към астрологията.
Тук проблемът с вътрешната честност застава в пълен ръст, защото човек забелязва, че в нейно остъствие може да си внуши всичко, което му е удобно, както за външните ситуации, така и относно вътрешния свят - със съответните изкривявания. Оказва се, че всички мистични способности силно зависят от емоционалното спокойствие, личната незаинтересованост от крайния резултат и еволюционното ниво.
На това ниво човек още не умее да държи енергийните потоци на високи вибрации и често потъва надолу. Способността за разбиране е изключителна, но изключителни са и изкривяванията, поне когато низшият астрален план го хвърля рязко надолу.
На четвърто ниво на проработка на Нептун човек възприема потоците космическа енергия вече съвършенно явно, за него те вече са физическата реалност. Много могат да видят чакри, форми и цветове на аурата и тухните промени при болести на тялото, психиката и съвестта. На това ниво илюзорността на майя става очевидна. Това е нивото на високите светци и духовните учители, които виждат индивидуалната, националната и планетарната карма в подробности (доколкото това по принцип разрешава Абсолюта) и могат достатъчно точно да очертаят границите на свободната воля на човека за дадения момент.
На това ниво човек вижда целия набор от енергийни и ментални защити, заобикалящи всички останали хора, и общува с вторите, отчитайки действието на първите -това са техники от дзен и напредналите магове (Кастанеда). При това човек може да приеме всеки друг образ, тук на него му е напълно безразлично къде работи-на вътрешен или външен план, защото му е достъпно въздействието на големите и високи егрегори чрез собственото му подсъзнание и усъвършенствайки себе си, той усъвършенства егрегора и оттам-света.
ПЛУТОН
На първо ниво на проработка на Плутон е характерно пълно неприемане на идеята за смиряване при неуспех или кпах на плановете. Обикновената реакция в подобни случаи е емоционален или външен бунт, с последващо потискане на афекта и изтласкването му в подсъзнанието.
Работата е там, че когато Плутон се заеме да унищожи нещо, той го прави и всички по-нататъшни опити на човек да пресъздаде отново желания обект или ситуация завършват неизбежно с пълен провал, тъй като тук човек не се бори дори с Плутон, а с природен закон, съгласно който да се материализира може само това, което съществува в тънкия свят, а Плутон чисти първо именно тънките планове. На първо ниво е характерно самото неприемане на идеята да бъдеш безпомощна жертва и независимо че човек се принуждава да продължи живота някак си, вътрешно той не може да се примири със станалото.
На това ниво еволюцията върви насилствено под поток искрени сълзи, проклятия и остра ненавист към хората, ситуацията и лично към съдбата, така жестоко отнасяща се с бедния, уязвим, мъничък, беззащитен и беззаветно обичан от мен мой егоизъм и ограниченост.
Изразените плутонови действия се приемат като катастрофа, черна орис и в сърцето не остава нищо, освен страшна мъка по безнадеждно загубеното минало и пълното неприемане на чуждото настояще.
На второ ниво на проработка на Плутон мисълта за безполезните горестни спомени за миналите нещастия вече проблясва в главата и той се опитва да се избави от тях, макар и частично.
На това ниво четвъртото по ред еднотипно поражение от външния свят заставя човека да отстъпи с (правилната) мисъл, че сега не е времето и мястото за осъществяване на даденото намерение. Оттук взима началото си смирението пред неизбежността на съдбата и едновременно умението да обуздаеш личните си помисли и намерения, което може да се нарече вътрешно смирение.
Смирението пред плутоновата орис се изработва далеч по-трудно, отколкото пред сатурновите ограничения. Каквото и да стане, човек ще бъде в известна степен сломен и спомените за миналото му винаги ще имат привкуса на силна горест.
На третото ниво на проработка на Плутон човек вече осъзнава силата на вътрешното и външното смирение и съзнателно се старае да не роптае и все пак "бог дал, бог взел" изисква твърде развита личност и висока степен на отричане от външния свят, което на това ниво е практически непостижимо.
И въпреки всичко неприемайки външните събития човек се вглежда във вътрешните си реакции и разбира, че Плутон акцентира на низши програми на подсъзнанието му, които в дадения момент спират развитието и затова са обречени на унищожение. На това ниво човек се учи съзнателно да сътрудничи на Плутон, доброволно отваряйки уста при зъболекаря, знаейки, че кариесът ще тряба да се изчисти до последната молекула. Той вече свързва в съзнанието си пречистващото действие на Плутон върху собственото му подсъзнание и его и последващото духовно, душевно и материално обновление. Сега той вече може до известна степен да управлява плутоновите вибрации, а главно да вижда психологическото и душевно загниване в околните и да привежда в порядък авгиевите обори, които му изпраща съдбата.
На четвърто ниво на проработка на Плутон човек вече достатъчно добре вижда кармата (своя, чужда и групова) и възприема плутоновите чистки като необходим етап от еволюционния процес. Той вече може да отделя гнилите и мъртви участъци от психиката (своя и чужда) от живата тъкан, което рязко намалява болката от плутоновия очистващ огън.
Черен учител с четвърто ниво проработка на Плутон може да създаде истински ад на земята, да организира развита система от концлагери, да пролее морета от кръв, да изстреби най-добрата част на своя или чужд народ, да унищожи средата и като че ли да превърне слънцето в черна дупка. Но за да бъдат оценени правилно действията му трябва много високо еволюционно ниво, отлично виждане на планетарната карма и алтернативните възможности за нейното развитие.
В констуктивен вариант човек на това ниво може да се занимава с вътрешния или външния свят, но нему са достъпни такива дълбочини на собственото му подсъзнание, че непосредствено са свързани с високи силни егрегори, които той чисти, привежда в порядък и открива нови възможности за развитие, просто занимавайки се със самоусъвършенстване.
ЛУННИ ВЪЗЛИ
На първо ниво на проработка на Лунните възли съзнанието и подсъзнанието на човек напълно са съгласувани с обществените, за него е характерно крайно повърхностно, макар и догматично отношение към традициите. Типично отношение към новото е повърхностно-скептично, с привкус на презрение или високомерно недоумение. Вътрешният свят се развива без участие на съзнанието и в основни линии чрез натрупване на впечатления и преживявания; осмисляне на миналия опит няма, вътрешния и външен свят са напълно статични и хаотични.
На второ ниво на проработка на Лунните възли човек вече може понякога да формира гледна точка на някои събития от настоящето в тяхната връзка с миналото и бъдещето, без да залага на социалната щампа.
Той признава необходимостта от вътрешно развитие, но още изобщо не е в състояние да го управлява. Идеята за развитие съответства на сатурно-юпитерианския принцип за изработване на вътрешна дисциплина и концентрация на вниманието (южен възел) и разширение на сферата на интереси и дейност (северен възел). Но все още връзката между вътрешно и външно развитие (на човека и на обществото) и през ум не му минава.
На третото ниво на проработка на Лунните възли човек съществено се отдалечава от социалните щампи, има собствени възгледи. На това ниво се формира собствено индивидуално отношение към всички текущи явления на социалния живот, които сега се делят на нови и обичайни не в съответствие със стандартите на общественото съзнание, а на основата на лична интуиция. Това означава, че човек се подвключва към социалния егрегор в началото в ролята на чист наблюдател, проследяващ динамиката на развитие на обществото. Такива хора са публицисти, модерни писатели, понякога видни обществени деятели. Те виждат връзката между минало, настояще и бъдеще и последното рядко ги сварва неподготвени.
Във вътрешния си живот такъв човек знае кои подсъзнателни програми са отживели и кои са още актуални и в известна степен се учи да управлява тяхното взаимодействие с останалата психика.
На този етап се проявява обстоятелство, съвършено незабележимо преди: връзка между тредностите на личното развитие и социалното. И човек започва да осъзнава смисъла на принципа на двойнствеността. Той вижда връзката между вътрешното си развитие и живота във външния свят и почти конкретен занаят му става търсенето на собственото му място в еволюционния процес.
На четвърто ниво на проработка на Лунните възли човек добре вижда социалната карма и нему е открит вътрешния смисъл на процесите и явленията, протичащи в обществото. Това са национални пророци и духовни учители. На това ниво човек може да влияе на развитието на социалните процеси, при това не толкова с непоследствени външни действия, а с директна работа в егрегора. разположението на възлите в дневната и нощна полусфери ще укаже къде му е по-удобно да работи във външния свят и къде директно с егрегора.
във вътршния живот на човек протичат качествени изменения, той започва да усеща опита на предишните си превъплъщения, може в общи линии да предвиди бъдещето си, понякога с голяма точност.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|
(не*избе*жна)
[
