Не съм чел нищо от Хъбард и съответно ми е чужда неговата интерпретация. Моля те да ми пишеш негови книги или ако ги няма на български евентуално от руски сайт...
Защо казваш никога след като според теб е въпрос на възнамеряване ( Хъбард - мокапи ) . И аз говоря от тази гледна точка , човек следва да е просветлен зада е извън рамките на ограничаващото го време .
Примерно Сай-баба , той превръща мигновено нещата в реалност...
Ама да не се отвличаме , кой е Хъбард ? :)

Sega chetoh malko v neta za scientologiqta , predpolagam che za neq ide rech.
Pls kaji mi kude moga da procheta neshto smisleno za metodite , tehnikite i vuzgledite im. Povecheto statii gi sochat kato sekta....

Sorry za latinicata ama nqma fonetichna - ana bds pisha ujasno bavno

Мигновено нищо не става в тая точно реалност, поради простата причина, че за всичко е нужно време.
Ако имаш конкретни примери, които да ме опровергаят-дай ги.

Правилно си се ориентирал, Хъбард го сочат като секта, сциентологията. У нас почти няма нищо преведено, освен Дианетика и преводът и е ужасен, така че нищо не се разбира.


Целият процесинг води началото си от него, що е процесинг, можеш да прочетеш в първата тема най-горе, Менсинг и Фанч здраво са се учили от Хъбард, просто при тях нещата са доста доразвити и опростени.
Има и линкове към руски сайтове, има почти всички книги негови на руски из нета, но творчеството му е огромно.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

ПЪрвите примери които се сещам са от Холографската вселена - там изобилства .

Примерно Сай-баба , нали материализирал много неща ( свещенната пепел , която излиза от ръцете му )

Все пак е трудно да се дадат достоверни примери , но си мисля че е възможно.
Примерно в транссърфинга , Зеланд пише че може да се постигнат нещата които Христос е правил ако имаме неговото напълно чисто намерение.
И тъй като имаме пространство с наи-различни варианти - примерно ходенето по вода което е ''невъзможно'' в нашия реализиран вариант който изпитваме ние - ще бъде напълно възможно в друг вариант и може да се реализира мигновенно ако имаме чисто намерение...

Позволявам си малък цитат от Шепотът на утринните звезди на Зеланд



За външното намерение няма нищо невъзможно. Мо­жете да летите и в реалността или, да речем, да ходите по водата, ако имате външното намерение на Христос. При това физическите закони изобщо не се нарушават. Защото те действат в отделно взет сектор на материалната реали­зация. Действието на външното намерение се проявява в движението на реализацията по различни сектори на пространството на варианти. В рамките на един реализиран сектор не е възможно да се лети. За целта ви е необходимо да противодействате на земното притегляне, а това е рабо­та на вътрешното намерение, изискваща изразходване на енергия за преодоляване силата на тежестта. Свободният полет - и насън, и наяве, не е вашето реално движение в материалното пространство, а изменение на относително­то положение на вашата реализация. С други думи, тялото последователно се материализира в нови точки на физиче­ското пространство.
Може още да се каже, че не вие летите през простран­ството, а то се движи спрямо вас съобразно с избора на вашето външно намерение. Това може би не звучи съвсем коректно, но няма да се задълбочаваме в теорията на отно­сителността. Можем само да се досещаме как се осъщест­вява на практика.
За да полетите, трябва да имате непреклонна вяра, че това може да бъде направено. Защо Христос е казал толко­ва безапелационно просто: „Нека ви бъде по вашата вяра"? Защото не можем да получим или направим нещо, без да имаме намерение. А без намерение няма вяра. Не бихме могли да сторим и крачка, ако не вярвахме, че това е възмож­но. Но няма да успеем да убедим разума, че в реалността може да се лети така, както и насън. Във всеки случай - в обичайното състояние на съзнанието. Някои йоги в Индия успяват в процеса на медитиране да се откъснат от пода. (Не ми е известно за други достоверни прояви на левитация.) Възможно е намеренията им да стигат само да се на­строят към движението на вариантите, при което тялото виси във въздуха. Като се вземат под внимание огромните възможности на йогите в сравнение с обикновените хора, представете си колко сложно е външното намерение да се подчини на волята.

Е да, обаче аз което съм чела от Зеланд, непрекъснато говори за инертността на реалността и затова настоява, че не е само важно да възнамериш нещо, а и да поддържаш достатъчно дълго време това възнамеряване.

Представьте себе такую необычную ситуацию. Вы становитесь перед зеркалом, а там ничего не видно – пустота. И лишь спустя некоторое время начинает постепенно проявляться изображение, словно на фотографии. В определенный момент вы начинаете улыбаться, но в отражении видите все то же серьезное выражение.

Точно так же работает зеркало пространства вариантов. Только время задержки там несравненно больше, а потому изменения не поддаются восприятию. Материальная реализация инертна, но если выполнять определенные условия, отражение все же будет сформировано, а это означает, что мечта может стать реальностью. Трансерфинг отвечает на вопрос, как обращаться с зеркалом мира.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Да говори са инертността , понеже знае че повечето хора не са достатъчно упорити че да се развият отвъд пределите на обичайното.

Аз цитирам от неговата книга , не ми ли вярваш ? Има ги 3 те му книги качени на spiralata.com

Ето още малко от там;




Някои йоги в Индия успяват в процеса на медитиране да се откъснат от пода. (Не ми е известно за други достоверни прояви на левитация.) Възможно е намеренията им да стигат само да се настроят към движението на вариантите, при което тялото виси във въздуха. Като се вземат под внимание огромните възможности на йогите в сравнение с обикновените хора, представете си колко сложно е външното намерение да се подчини на волята.
Насън дремещият разум е способен да допусне възможността за полет, но в съзнателно състояние за него това е непостижимо, колкото и да се убеждавате. Трябва да има не само вяра, но и знание. Вярата предполага и съмнение. Където има вяра, там има място и за съмнение.
Знанието изключва съмнението. Нали не се съмнявате, че хвърлената от вас ябълка ще падне на земята? Не просто вярвате, а го знаете. Чистото външно намерение е лишено от съмнение, а значи и от вяра. Ако насън за полет е достатъчен само намек за външно намерение, в света на инертната материална реализация намерението трябва да е абсолютно чисто. Нека обаче не ви разстройва невъзможността да придобиете чисто намерение. За реализирането на вашата цел напълно ще минете и с намерение „второ качество". Просто ще бъде необходимо определено време, за да се „задвижи" инертната реализация.



Какво мислиш , убедих ли те ?

Напротив, точно обратното. :-)
В думите цитирани от теб, намерих още повече доказателства за инетртността на света.
Ти можеш да възнамериш да си женен с три деца, но ако още не си срещнал бъдещата си съпруга, при никакво чисто намерение няма да можеш с мигване на клепача си да се окажеш изведнъж от ерген в щастлив баща.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Позволи ми да не се съглася , ако имам ''чисто намерение '' то тогава просто ще си избера вариант където имам тази жена за която говориш.
В този смисъл няма нищичко да променям в този вариант в който живеем.



Още един цитат;


Понятието външно намерение е неразривно свързано с модела на вариантите. Всички манипулации с времето, пространството и материята, които не се поддават на логично обяснение, е прието да се отнасят към магията или паранормалните явления. Точно тези явления демонстрират дейността на външното намерение — то е насочено към избор на жизнена линия в пространството на варианти.
Вътрешното намерение е безсилно да превърне ябълката на пътечката в круша. Външното намерение също нищо не превръща, то избира в пространството на варианти пътечка с круша вместо с ябълка и осъществява прехода. Така крушата замества ябълката. Със самата ябълка не се случва нищо, просто се извършва подмяна - материалната реализация се премества в пространството на варианти от една линия на друга. Никаква сила не е в състояние по някакъв вълшебен начин действително да превърне един предмет в друг - към това е насочено вътрешното намерение, но възможностите му са твърде ограничени.
Ако се опитате мислено да движите молив по масата, нищо няма да излезе. Но щом имате твърдото намерение да си представите, че той се движи, възможно е да се получи. Да допуснем, че сте успели да преместите молива от мястото му (във всеки случай при екстрасенсите нещичко става). Може да ви се стори страшничко и странно това, което ще ви кажа сега. Моливът всъщност не се движи! И все пак това не само ви се струва. В първия случай правите опити да преместите молива с мисловната си енергия. Тя явно не стига за преместването на материален предмет. Във втория случай се плъзгате по жизнените линии, където моливът има различно местоположение. Схващате ли разликата?
Ето че моливът е на масата. Със силата на намерението си представяте, че той започва да се движи. Вашето намерение сканира секторите на пространството, в които моливът заема нови и нови положения. Ако излъчването на мисълта ви има достатъчна сила, той последователно се материализира в нови точки на реалното пространство. При това се придвижва отделен „слой на молива", а останалите слоеве, включително слоят на наблюдателя, остават неподвижни. Не се движи самият предмет, а неговата реализация в пространството на варианти.

Е как мислиш ?

Съгласна съм, че ще си избереш вариант.
Друг, нов и различен. Но няма за самия теб да стане тая вече да си легнеш ерген, а на сутринта да се събудиш баща на три деца.

Иначе съм съгласна с написаното. Всъщност това е може би най-ценното у трансърфинга-този поглед към света като многовариантен.
Но ако успееш да ме убедиш, че утре ще се събудя на 20 години, ще съм ти вечно задължена. :-))

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.