Първо, когато казвам вселена, имам предвид бог или всичко съществуващо. Когато казвам игра, това за мен означава съвършеният вселенски замисъл. И когато казвам карти, това означава нашият избор да играем или да не играем.
Вашата игра се състои в това да държите своите карти. С други думи, когато играете, вие сте част от плана, вие сте в играта или, както казват йогите,когато вие играете, сте единни с вселената и всичко се случва като че ли само по себе си. Вие се появявате на нужното място и в нужното време и т.н. Но ако не играете, всичко, което ще ви остане - това е ненужна купчина карти на пода и се случва обратното.
Прекарах първата половина от живота си, наблюдавайки и изучавайки играта и тя ме очарова, но най-интересното беше това, че никой не я забелязваше.
Аз никога не започнах играта, защото ми харесваше всичко да правя по своему и аз реших, че не искам да бъда част от играта.
Като доказателство за това ми останаха белези. Прекрасно явление е, че имате избор-можете да хвърлите картите, когато пожелаете и да станете от масата. Но играта ще продължи - с вас или без вас.

Играта е започнала и вие имате карта. Дилърът винаги е наблизо. Наречете го както искате..

Аз помислих за играта. Кой или какво е нейният смисъл? А след това реших да не мисля, а просто да играя.
Защото често вие не можете дори да се запознаете с всички, които играят или да разберете каква точно игра играете. При това вселената може да направи няколко пезки завоя и точно когато решите, че сте се хванали за нея, тя ще ви завърти като центрофуга.
За последните няколко години разбрах, че да се опитвам постоянно да разбера играта, това са твърде много усилия и може да ви лиши от удоволствието на играта. Така че понякога е просто по-добре да позволиш на играта да върви и да наблюдаваш какво се случва. Този изход винаги е хубав, защото вселената планира играта така, че на всички да е добре. Ако играете на една страна с вселената, в крайна сметка всичко ще се получава забележително, въпреки че често началото и средата могат да ви объркат.

Има едно важно правило, което трябва да помните, когато играете с вселената. Играйте с уважение и е желателно да показвате това уважение. Не защото вселената може да ви се обиди, просто тя може да ви даде нова карта. Защото вселената освен това обича и да учи. И е най-добре на вселената да не и се налага да ви учи на уважение към играта. Повярвайте ми, минал съм през това.

Разбирате ли, има два типа играчи. Едните играят с вселената, а вторите просто взимат участие в играта. Главната разлика се състои в това, че играещият с вселената се намира много близо до дилъра и в общи линии знае направлението, в което трябва да се развие играта и ще работи в това направление. При това тези играчи знаят кой какви карти има.
Понякога като че ли вселената създава играта в хода на самата игра.
Виждате ли, когато играете коректно с вселената, което значи с уважение, любов и доброта, то тя продължава да ви дава карти. Чувал съм, че ако получиш цялата колода, то вселената може да ти позволи и ти сам да раздадеш няколко карти. Но всичко, което знам е, че три или четири карти ще ти позволят да постигнеш много.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мамка му, Кали, никога не съм Чувал 3а подобна теория и въпреки това преди няколко седмици дефинирах страниЧните условия на както я нарекох "играта". Отнася се ра3бира се само 3а лиЧното ми обкръжение, но това не е от 3наЧение 3а действаЩите принципи. В моята интерпретация в "играта" става въпрос 3а кармиЧните в3аимоотноШения между група хора, които могат да бъдат ра3реШени само ако всиЧки уЧастници бъдат удовлетворени (или обе3Щетени). Ра3бира се а3 реШих да в3ема царския дял, бидейки единствения уЧастник ясно дефинирал своите цели (ра3бира само при налиЧието на пълната увереност, Че те3и цели са в хармония с Вселената).

Какво Ще кажеШ :) ?

3апоЧвам да си мисля, Че всиЧко е истина...

Аз това го бях пускала навремето и беше отишло в архива. Извадих го нощес заради Пътник, който все недоразбрал.

Теорията за играта е май от Хъбард, а точно този откъс е от една много хубава книга-Посланникът. И недвусмислено говори, че реалностите не са равнозначни, както упорито ни се набива в главата в последно време-че всеки има право на своя реалност и тя е равна на всички останали.
То че всеки има право-има. Ама при противоборство винаги, ама винаги печели оня, който е по-близо до дилъра, тоест имаше една притча, дето ученик попитал Буда какво е истината и той попитал: Коя истина-твоята, моята или истината.
И оттук се прави безкрайно невярното заключение, че всички истини не са Истината, но пък за сметка на това са равни.
Да, ама не. В играта оцелява повече и успява повече, който е по-близо до Истината.
И е много тъпо ти да отстоиш образно на 10 метра от истината, друг на 100 метра и в името на взаимния компромис да се засечете по средата, защото така ти се отдалечаваш от дилъра.
Значи не съм сигурна, че ако удовлетвориш участника на 100 метра от истината, няма лично ти да си натрупаш карма, отстъпвайки от собственото си постижение от 10 метра...

А шо касае играта-ми всичко е игра, то и на изток се казва да не гледаме прекалено сериозно на себе си и живота, танцуващият Шива, Лийла ли беше и т.н.
Дори просветлението е просто поредната игра. И много кофти който го взима толкова навътре.
Всъщност цялата борба е да качиш нивото на игра...

Това, което за какавидата е краят на света, за пеперудата е само ново начало.

Компромис? Какъв компромис?

Не става въпрос за компромис дори.
Става въпрос за нещо много по-страшно според мен.
За идеята, че всички сме равни и всички истини са равни и всеки има право да действа според собствената си истина.
Това течение от ню ейдж ли дойде-не знам.
Ако четеш руски, виж текста за Климов. Страшно е.
Може и да е прекалено, но все пак и част да е истина, пак е страшно.
Казва, че както хората, така и фамилиите имат период на раждане, възход и упадък. И когато започват да упадат, дегенерират. Горе долу една трета от човечеството са дегенерати. От тях има и добри хора, но има и лоши и лошото е, че именно дегенератите движат света.
От селяните около 10% са дегенерати, а сред политиците, интелигентите, в медиите и т.н.-около 70% май бяха.
Цялата власт е в ръцете на дегенератите. Имаше едно образно сравнение-че ако човек има добри мускули на краката и иска да печели състезания, той може и да спечели училищното или дори междуградското, но да стане световен шампион-да не се надява. За там са необходими съвършенно друг тип мускули и там участниците са съвсем различни.
Така и дегенератите са с толкова свръхразвита жажда за власт, че нормален човек никога няма да спечели състезанието с тях.
Впрочем основен признак за дегенерацията Климов определя като сексуалните извращения, хомосексуализма и т.н.
Целите му книги са изпъстрени с примери за Ленин, Сталин, хитлер и т.н. и т.н., които са били латентни хомосексуалисти или полово извратени. И тези сексуални извращения прерастват и се израждат във властолюбие.
Та като го четох, се замислих много за борбата на хомосексуалистите за равно третиране, бракове и т.н.
Климов казва, че инквизицията навремето е преследвала и прочиствала именно дегенератите, но откак са дошли новите веения, те се разхождат и размножават като ракови клетки.
И започват да налагат своя морал и разбирания на останалата част от човечеството, създават свое изкуство и култура и налагат идеята, че това са съвременни тенденции.

Значи ако има нещо вярно във всичко това, а лично мое мнение е, че има-излиза, че като не се прочиства човечеството, надделяват властолюбците-дегенерати и налагат аморалността си като висша форма на свобода.
И писле казват, че всички истини са равностойни и става все по-страшно за размишление...

Това, което за какавидата е краят на света, за пеперудата е само ново начало.

Правилно ли ра3бирам, Че наложената от управляваЩите дегенерати идея, че всички сме равни и всички истини са равни и всеки има право да действа според собствената си истина о3наЧава, Че по то3и наЧин се легали3ира употребата на в обЩи линии прои3волни (или дефинирани от съЩите дегенерати) средства 3а постигането на всевъ3можни егоцентриЧни приЩявки на индивида. Т.е. налагане на правилото "Целта оправдава средствата" като се отриЧа съЩествуването на подобно неЩо като "висШа хармония".
От примерите, които си дала, ра3бирам, Че именно една управляваЩа престъпна Шайка е наложила правила от рода на
"И3яж 3а да не бъдеШ и3яден"
и
"3а да полуЧиШ трябва да дадеШ"
като основен морален кодекс в съвременния свят. Мисля, Че та3и философия идва от еврейската Библия. Даже не са необходими цитати. Само не ра3бирам откъде-накъде Климов смята, Че инкви3ицията прави и3клюЧение???? Това е доста странен и 3ле мотивиран въ3глед! И и3обЩо католиЧеската църква до ден днеШен се състои от най-върлите дегенерати (Галилей съЩо е жертва на инкви3ицията!). Но какво ка3ват Климов и Бате Климбо 3а нас не е от непосредстен интерес.
Че света е в окаяно състояние и Че 3а това състояние са отговорни именно ра3ни Наполеоновци, Хитлеровци и БуШовци е пределно ясно. Все хора, които смятат, Че им е ра3реШено да минават пре3 трупове 3а постигането на съмнителни егоцентриЧни цели. ОЧевидно е и, Че те3и хора са предистинирани 3а властта, 3аЩото се 3адвижват от маниакални амбиции и нито ум и ра3ум нито 3аплахи 3а страШен съд не са в състояние да им противостоят. Всеки средноинтелигентен Човек е в състояние да про3ре трагиЧността на та3и ситуация и да в3еме реШение 3а себе си. Масата по3нава само три варианта - поЧти всиЧки се примиряват с функцията си на добитък (това са малодуШните), малцина сядат на трапе3ата на канибалите и стават Част от тях (това са дръ3ките - вж. "Стълбата" на Смирненски) и една съвсем малка Част се превръЩат в мъЧеници (това са сърцатите). ОбЩото между трите групи е, Че (с и3клюЧение на Част от третите) никой не постига удовлетворение и абсолютно никой (дори и никой от третите) не постига Щастие и хармония. ВсиЧко това са дадености в съвременния гангренясал свят, които сме ра3гадали отдавна и мисля, Че дискусията по та3и тема не представлява особен интерес 3а нас.
ОЧевидно ние търсим един съвсем друг вариант, който е много по-древен от самия свят и много по-всеобхватен от него, а именно отговора на въпроса:

"Как да полуЧа всиЧко, бе3 да и3върШа нито една гадория (престъпление)?"

3а това и радостта ми относно твоята тема, 3аЩото съмненията по "Червената пътека" са много и всяко допълнително потвърждение на едно или друго про3рение носи допълнителна увереност.

С което исках да кажа, Че предиШният ти постинг е тоЧно в десятката (и3клюЧая това недура3умение с инкви3ицията), но 3нанието на те3и факти и съобра3яването с тях само по себе си ни оставя тоЧно толкова бе3пътни, колкото сме били и преди това.

Т.е. преразгледай си постулатите, с които ти е пълна главата от раждането още.
За свободата
за правота на избор
за равните права
за ....
Всичко онова, което се рита безумно с библията, която не съм чела, ма поназнайвам все пак нещо оттук-оттам.
Дали пък в Библията не е онова прозрение за висшата истина или истина, най-близка до Истината...
Дето казвах истината е в центъра на кръга и който е най-близо до нея, е най-близо до дилъра и съответно притежава най-голяма сила и най-много карти в ръцете си.
Та след като никога не съм приемала християнството сериозно, а пък божите заповеди направо ми се струваха смешка и отживелица...сега някак почнах да се замислям дали библията не е била най-близо до дилъра, пък в главата ми да са ми пробутали какви ли не идеи за липса на грях, равни права за хомосексуалистите, секс открит, промискуитет, и въобще всякакви такива.

Разбираш ли как свързвам дилъра, играта, дегенератите и т.н. вече? Ако идеите в библията те приближават до дилъра, то идеите за свобода, свободна любов и прочие щуротии на съвременността те отдалечават от дилъра.
И някому може да е изгодно да стоиш далеч от дилъра, за да не притежаваш Силата...

Това, което за какавидата е краят на света, за пеперудата е само ново начало.

Играта :)
Да,тя се играе ,без да размишляваш какво всъщност е тя.Просто можеш да пропуснеш същественото.Например ти подадат топка,но ти си замислен за това какво е играта - ще я изпуснеш.
Май изглежда ,че Бог е играч ,защото играта не би могла да съществува без него.

Докато опитомените пеят в свободата си ,дивите летят ...

Здравей Кали:). Е това дето ученик попитал Буда какво е истината и той попитал: Коя истина-твоята, моята или истината не е ли отговора на въпроса? Кой от нас може да знае на какво растояние от Истината е?
За мен най-голямото удоволствие от играта е в това, че я играя. Винаги се случва и да печелиш и да губиш и винаги си в играта. Трабва само внимание, търпение и удоволствие от нея, а не преследване на някаква крайна цел:). Така поне си мисля.

като ще съм роб, то нека да съм роб на добри навици

Това очевидно е твоята истина.
А моята е, че аз съм по-близо до истината.
И тогава-кой може да каже дали моята или твоята истина е по-близо до истината?
Ти си играй, аз ще си преследвам целите и Истината, пък бъдещето ще покаже, дето го и нямало....

За мен сигнали дали се приближавам или отдалечавам от истината са картите, които ми се раздават. Колкото повече карти, толкова по-топло, топло, топло. Спрат ли да се раздават карти, значи е студено, студено...

Давам конкретен пример-ако се държиш достойно и благородно и ако се държиш подло, крадеш или убиваш-и в двата случая ли си еднакво далеч от истината?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите