Или се вдетинявам, а? Вярвам още в любовта?

Да, ама не...

Зависи какво разбираш по любов.

Твоето щастие, Седефчо, е в твоите ръце, а не в моето нещастие.

Не я разбирам. По-скоро изпадам в състояние на любов. Обичаме се с камъчетата, с боровите иглички, сърнички, абе всичко е любов.

Да, ама не...

Нали знаеш, че на мен приказките за любов не ми действат-поради това, че ПРИКАЗКИТЕ за любов не ми действат, си имам проблеми с окултистите, които ме наричат нелюбяща....кой би повярвал...

Твоето щастие, Седефчо, е в твоите ръце, а не в моето нещастие.

Както ми беше много гадно и трудно, това става през 1989 година, около 24:00 излязох да се поразходя в гората край Габрово...
Колкото по-навътре навлизах, толкова по-странно усещане имах. Чувствах, представяш ли си - чувствах гората, камъчетата, клонките, тревичките, абе всичко усещах като част от себе си, и една спокойна любов, която струеше от всичко заобикалящо ме... Беше зима и имаше сняг. Излязох на една полянка, осветена от луната, май имаше пълнолуние... Там имаше 4-5 сърнички. Доближих се на около 1-2 метра, изобщо не се изплашиха от мен, все едно бях сърна (е, може и елен). Това състояние на всемирна любов и загуба на "Аз"-а продължи няколко часа, но повярвай, споменът ще бъде жив в мен докато умра. От тогава нещо се промени в мен. Получих така наречените 12 сидхи. Е, минаха 2-3 години, отказах се доброволно от даровете (сидхите), защото осъзнах, че са капан за по-нататъшното ми развитие. Това е друга бира.

Да, ама не...

От написаното само разбрах, че сидхата е вид бира?

Твоето щастие, Седефчо, е в твоите ръце, а не в моето нещастие.

сидхите са друг вид бира дето не я е опитвал
не означават дарове да ти кажа само

somewhen or another, a mind will discover it is not the source of reality.

Е няма ли нещо за трезвеници?

Твоето щастие, Седефчо, е в твоите ръце, а не в моето нещастие.