Първата ми работа беше да се запитам, ТИ асенусе, какво направи? За малко да се почуствам виновен. Че едва ли не всичко се случва като адекватна реакция. Да, ама не. Затова и съм толкова категоричен, за това и съм отчаян. Не мога да направя щастлива една жена, която не иска, нали? Дано е щастлива там някъде с тайните и лъжите си.

Да, ама не...

Всеки иска да бъде щастлив.
Въпросът е, че обикновено всеки се подхлъзва по по-лесното и обърква щастието с удоволствието.
Ти последно що не се оттеглиш някъде за няколко дена и да си дадеш ясна сметка за себе си обичаш ли тази жена или не?
какво ще последва от раздялата ви-с всички плюсове и минуси обаче. И какво от нераздялата.
Вземи си топ листя, разграфи си ги и давай.

Бъдете високи!

Също отдавна ми е ясно какво ще последва ако продължа да съм с нея.

Да, ама не...

дали пък отдавна не си решил да се разделите, но ти се иска тя да е виновна за случилото се.

Нещата понякога в живота ни така се подреждат, че е излишно да търсим вина. Има избор, свободна воля да избираш, да, има и грешки, но вина в никакъв случай. Грешки, уроци, поука и т.н. Вината е измамно чувство.

Да, ама не...

Именно лъжата пуска корени в сърцата ни, замъглява разсъдъка ни и ни изцежда като лимончета в супата на живота.

Да, ама не...

и аз съм го изтрила това чувство.

Да не виниш другите и да не се чувстваш виновен. В моя случай бях обвинен, че постъпките й са подчинени на мойто поведение. Вината е моя, според нея. Чудесно, стига да е вярно.

Да, ама не...

Имаше една хубава песен...Вината лежи поделена в наште сърца...Тая дума вина що така всички масово подскачат от нея, като да им се подава горещ картоф.
Какво, ако ти имаш вина и тя има вина, а?
какво предизвиква у теб идеята за съществуването на вина?

Бъдете високи!

Има механизми, по които даден човек преценява и реагира. Кой е казал, че трябва да си виновен за постъпките си? Всяка колкото и неразумна постъпка да е си има своя изчанчена, но логика. Та като хванеш логиката, причината, трябва ли да се тюхкаш, да се виниш? Станалото станало, открих си грешката, примерно в преценката, да, сега ще ми е по-лесно при друг подобен случай. Това е, защо да изпитваме чувство за вина?

Да, ама не...