Мани ги тия рицари, дай да видим само твоя (или който и да е) кон.
И по обширничко.

Да, ама не...

Сега зорлем за кон ли трябва да мисля?
Аз нямам кон и не бих си завъдила.

Няма пряк път до мястото, където си заслужава да идем.

Та затова е цялата работа със спането сам. Че и не искаш да имаш. Брей, твърда, желязна. А рицарят с доспехите е мечтата ти да бъдеш закриляна, меките му пера говорят, че искаш да бъде нежен към теб...
Ама зорлем недей да си мислиш за кон. Така, де, насила нищо хубаво не става.
А за какво искаш да си мислиш? Или както усещам си в много особено състояние на духа, че само ти е до писане. И до четене.

Да, ама не...

Брей как ме уцели.
така си е горе долу, да не ти разправям, че като се опитвах да си представя кон и усещах остра и противна миризма на запотен кон.

Ами не си мислям, усещам-как да ти кажа, вихър от енергии преплетени, живи, течащи и взаимно усилващи се. Като сфера, ако си чел КК, при него човекът е обвит в сияйно яйце.
Само че тук са преплетени енергии на двама и си представи сега една жива сфера, която искри и блести с всички живи цветове на дъгата, ма най-много слънчево-златно.
Ако се отделят енергиите, пак ще си има яйца и блещукане, ама ще е много по-мътно и застинало такова.

Добро е това, което ни обръща към Всевишния; и лошо е това, което ни отвръща от него.

Първият път, когато разбрах за изневярата на съпругата си, приех нещата доста нормално, криво ми беше, но отново и гласувах юнашко доверие. Малко след това (около месец) тя решила и подновила връзката си с човека. А беше ми обещала да не го прави. Сега, когато отново разбрах за това ми е много трудно да и гласувам доверие. А виждам, че наистина се е спряла, опитва се да бъде добра. И на мен и на нея ни тежи това, че нямам вече доверие.
Май е по-добре да се разделим, а? Или ако знаеш как да превъзмогна липсата на доверие, кажи...

Да, ама не...

Това с доверието много трудна работа, честно да ти кажа.
В един момент вземе, че се окаже, че нямаш доверие на хората, които обичаш (и с право), а имаш доверие на хора, които не обичаш.
И се въртиш като алтав, защото и двете ти стоят високо в ценностната система и не върви да изхвърлиш ни едно.
нито пък върви да разсъждаваш с прийомите на доверие няма, това са напразни очаквания. както се опитва да наложи такава представа една чучулига тук из клубовете.
Щото раздялата си е раздяла, двойката си е двойка, разводът си е развод, ама и доверието си е доверие. Аз с моя съпруг съм се развела преди повече от десет години и продължаваме да си имаме близки (неинтимни) взаимоотношения и продължаваме да си гласуваме доверие.
То си е до човек, биха ти казали другите, които не вярват в процесинга и трансформацията. пък аз смятам, че е до първични постулати и степен на егоизъм.
Ако е първичен постулат, могат да се променят. Примерно за едни хора изневяра е да погледнеш чуждо, за други можеш и да спиш с чуждо, стига да не влагаш чувства, за трети-трето. Та тези постулати са въпрос на преценка и стиковане.
Ако е обаче до егоизъм, работата е на зле. Щото огромният егоизъм у единия винаги ще превръща другия в жертва.
Сега егоизмът може да е дълбоко вкоренен като модел, а може и да се е появил в резултат на конкретен случай и после човек несъзнателно да продължава да го поддържа.
При всички положения ми се чини бая повърхностно да избираш между два варианта-раздяла и нераздяла, при положение, че не са изяснени детайлите.

Добро е това, което ни обръща към Всевишния; и лошо е това, което ни отвръща от него.

Че от доста години съм се разделил с лъжата. От цялата история ме заболя най-вече лъжата, скритото и тайното в съпругата ми. Сега е променила поведението си, с приятели споделя, че наистина е сложила край на тези неща. Разбирам, че е гадно тя да е искрена, да се стреми вече да сме заедно щастливи, пък да не и вярвам. Гадно, много гадно. А винаги съм и имал огромно доверие. Гласувах й го, тя отново тръгна по лошите пътища. И сега съм раздвоен, трети път ли ми готви съдбата? Въпреки, че имам-нямам доверие, тя като реши, все тая. Доверие винаги имам, дори изглеждам наивен, и то към всички хора. Но допускам няколко пъти да ме излъжат и се оттеглям. Ей, гадно е, бе, мамка му и прасе!!!

Да, ама не...

Не ми обръщай внимание на метаморфозите, нещо не ме свърта в кожата ми...

Тя какво казва по въпроса. разбираш ли, някои хора са още на нисък етап на развитие и за тях няма нищо нередно в изневери, въртележки и прочие. Нали знаеш, че колкото си по-отговорен и чист и етичен, толкова по-тесен път трябва да вървиш. А на други морето още им е до колене и затова и се не давят.
Та за едни и изневерите не се броят пред бога за грях, а на други тоя същия бог очите ще им извади за далеч по-малки провинения.
Та тя какво смята за изневерите, изобщо дошла ли е до идеята за кръга или сферата? Или е на принципа на всичко е позволено и това си е извоювана свобода.
Какво е нейното отношение към брака и какви са и постулатите?

Редактирано от Creative Power на 22.01.04 15:51.

че тя има необходимост да разбере това-онова но не от мен, а от човек като теб. Първо, защото подражава на другите, второ прескачаме филтъра антиасенус, трето изповед, има нужда от душевно пречистване. Има дълбока и много чиста душевност, през този мътен период не беше на себе си, държеше се като ненормален човек. Имаше промяна в лицевата мускулатура, погледа беше един опулен, изпразнен от съзнание. В състояние на афект, след напиване, изкрещя: мразя те от дъното на душата си, .......... (нецензурни обиди). Та тази омраза е насочена към мен, всички постъпки бяха насочени към моето морално, физическо, социално и всякакво унищожение. Компроментира ме пред шефа на фирмата, в която работим, пред доста широк кръг приятели и познати. Та при това положение има проблем, оказва се, че за нея проблема съм аз. Е, възможно ли е проблема да й помогне да си реши проблема?

Да, ама не...

Добронамерена си към хората, мда. Доста затворена в себе си, зависима от хората, които обичаш и те обичат. Енергообмен, за това става дума. Енергията от общуване е основния източник, подхранващ непрестанната борба вътре в теб между интелект и интуиция, защото са много равнопостявени. Съдбата те покровителства, сексуалния ти център е доста наенергитизиран, емоционална и импулсивна си, понякога не можеш да се понасяш. Животът те притиска да вземаш самостоятелни решения, да вземаш чужди отговорности също. Много ти е неприатно на моменти, ама ядец, който преди не си е учил уроците, хак му е. Имаш добре изразен стремеж за развитие, за израстване, дори на моменти си агресивна по пътя си, но защо почти винаги си поставяш таван? Когато се досетиш за това, отново ставаш автоагресивна, усмисляш нещата, поуспокояваш се и отново напред. Що не махнеш това "к" от ника си?

Да, ама не...