Процесът на творчеството може да се разглежда като превеждане на някакъв обект от Хаоса в Космоса по пътя на осветляването му чрез прожектора на вниманието.
Човекът, както и всичко живо, използва свободата на волята си в две направления - оцеляване и привнасяне в света на хармония (естествено, това разделение е малко условно, тъй като оцеляването само по себе си е противоположно на смъртта, тоест на хаоса). Инстинктинвият стремеж към хармония е свойнствен на всичко живо, но с появата на Духа в човека последният започва да осъзнава този стремеж и тогава може съзнателно да направлява избора си по отношение на тази цел. При това проявлението на свободната воля променя характера си и в езика се появява нова дума-творчество.
В съответствие с духовното си израстване човекът все по-отчетливо вижда във всеки конкретен случай последствията от своя избор в рамките не само на личностната си съдба, но и относно съдбата на света, като тези понятия постепенно се сближават за него.

Човек притежава интуитивно познание за това кое е добро и кое е зло. Индивидуалното зло се усеща, когато с постъпките си човек утежняма световната карма.

Да се учи и да прави избори за човека е трудно и неприятно. Неприятно е защото е трудно. Но не само. Правейки избор човек едновременно усеща отговорността, която поема относно избора си, и едновременно с това неувереност в него. Изходът е да предоставиш отговорността на някой друг.

Човекът твори, когато в ситуация на избор той задава въпрос на бог, получава отговор, а след това прави избор в зависимост от отговора. Качеството на творчеството зависи от умението да се зададе въпрос и да се интерпретира отговора му. И независимо че истината за себе си е понякога много трудно да се чуе, това трябва да бъде сторено, иначе се прекъсва връзката с бог.

Злото идва от снеснено съзнание, под нивото на духовното израстване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Критерий за избор се явява дали се увеличава световната хармония или не.
Към отхвърляне на доброто и злото не трябва обаче да се стремим непостредствено, защото това утежнява кармата; това отхвърляне става по естествен път в процеса на еволюцията. Лесно можем да си представим какво се случва с човек, който преждевременно и с усилие на волята си отхвърли доброто и злото като критерии и се стреми да се ориентира по вътрешния си глас, без да отчита вътрешната си цензура-във вида на съвест, дълг, отговорност и т.н.; той бързо ще стигне до егоизъм и жестокост, тъй като вътрешният му глас на нивото, на което човекът се намира, се явява все още просто рупор на низшите желания на подсъзнанието.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, Кали, ми звучи доста смислено :) Кой го споделя с нас?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз и ти и авторът. То знанието не е за всеки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите