Човек естествено не може да осъзнае напълно целите на духа. И за да се насочи развитието му в нужната посока, оставяйки му в същото време свободна воля, бил приложен много остроумния апарат на потребностите.

Потребността не е нещо друго, а бич, с който подсъзнанието бие човек, ако неговите действия започват да го водят встрани от предначертаната му еволюция.

Страхът от смъртта и потребността от храна, потребността от общуване, любов, себепознание, себеразвитие-всички тези потребности носят отчетливия характер на юзда, тъй като неудовлетворяването им носи дискомфорт и крайно неприятни усещания, а удовлетворяването им-нещо подобно на облегчение след преминаване на зъбобол.
Обикновената рекомендация, която човек получава в такъв случай, е че трябва да промени живота си по такъв начин, че съответният проблем да загуби своята актуалност.

Случва се естествено след удовлетворяването на потребностите да възникне и усещане за щастие. Обаче причина за щастието се явява не самият факт на изпълнение на желанието, а това, че човек в някакъв момент се е оказал на мястото си в еволюционния процес: разрал е, което трябва; или е направил, което е усетил. И го е направлявало удачното съчетание на потребностите, създадено от духа му.
Щастието не е душевно (емоционално), а духовно състояние, когато висшето АЗ сигнализира, че всичко върви правилно.



Потребността не е друго, а някаква програма на подсъзнанието, предизвикваща съответни ситуации, съответстващи на желанието. Удовлетворяването на потребностите само по себе си няма отношение към целите на духа, тоест към еволюционния ръст на човека. Духът формира потребности, само за да насочи развитието на човека в определена посока. Може да се каже, че потребностите са сигнални знаци на пътя на еволюцията, по който в тъмнина пътува човек

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Цялата работа е там, че при осъзнаване на вътрешната причина на желанието, то изчезва. Обаче докато това желание (по правилно е да се каже потребност) не е изживяно, то не може да пропадне и затова се охранява надежно от подсъзнанието. Да не забравяме, че духът умишлено поставя потребностите по пътя ни, за да се развиваме, унищожаването на потребността спира развитието, което всъщност цели духът.

Деятельность подсознания сильно осложняется тем, что многие решения человек принимает сознательно, а истинное положение вещей сознанию недоступно. Поэтому подсознанию приходится создавать человеку искаженное мировосприятие и искаженную систему целей и потребностей, чтобы (сознательно!) их преследуя и удовлетворяя, человек (фактически) реализовывал настоящие цели, известные лишь подсознанию, и удовлетворял настоящие потребности, которые также известны лишь ему. Конечно, в особо ответственных случаях подсознание может, плюнув на всю маскировку, взять контроль на себя, оттеснив (но не выключив) сознание; в подобных случаях человек говорит: "Я не знаю, почему я так поступил, что-то на меня нашло".

Один из самых эффективных приемов подсознания в борьбе с "праздным" интересом сознания - блокировка этого интереса. На некоторые вопросы отвечать отчетливо не хочется, например, на вопрос о природе своих желаний. Мне хочется сладкого или власти, или любви. Но почему? И почему именно этой разновидности? На такой вопрос отвечать неприятно. "Хочется - и все". "Так я устроен". "Такова природа вещей". "Каждому свое". Последние четыре ответа - типичные блокировки: "Иди к черту", - говорит подсознание. Внутренние мотивировки желаний подсознание охраняет от сознания надежно, это святое. Если настаивать, то можно получить приемлемую для сознания рационализацию, может быть, и правдоподобную, но обычно не соответствующую действительности.

Все дело в том, что при осознании внутренней причины желания оно пропадает. Однако пока желание (правильнее говорить, потребность) не изжито, оно пропасть не может, и потому надежно охраняется подсознанием. Желание всегда содержит в себе тайну.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

До тех пор, пока он ждет неведомого откровения от исполнения своего желания, можно быть уверенным в том, что корнями его желания являются духовные потребности. Когда человек точно знает, чего он хочет, будь то овладение наукой или женщиной, то он движим изжитым (то есть низшим для него) желанием; эволюционного роста при этом не происходит.
Человеку свойственно стремиться к удовлетворению всех своих желаний и потребностей. Но при удовлетворении психических потребностей обязательно, помимо прочих удовольствий, бывает ощущение откровения, то есть приоткрывшейся тайны. И теперь, когда она уже открыта, ее нельзя открыть во второй раз; при подобной попытке возникают ощущения уже только гастрономического плана. Однако для подсознания и это хлеб; и ему, с другой стороны, всегда проще пустить человека по уже испытанному пути, включить уже имеющуюся программу. Поэтому так важно осознание происходящего: подсознание, ведущее человека по принципу наименьших энергетических затрат, независимо от будущего результата, всегда норовит пустить его по проторенному пути, тем самым ограждая от творчества, духовного роста и постижения тайны.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както има език със слова, така и подсъзнанието си има собствен език. Различните програми в подсъзнанието имат свой собствен език. Общата съвкупност езици на всеки индивид в обществото създава базов общ език на колективното подсъзнателно, на който език родителите учат децата, както ги учат и на словесния език.
Освен колективния подсъзнателен език съществува и индивидуален подсъзнателен и тук именно се проявява творчеството на човека.

Подсъзнанието долавя енергиите от тънките светове в зависимост от широтата на собствения си език. Създаването и разширяването на езика има за цел да разшири спектъра от информационно-енергийни потоци от тънките светове, които могат да бъдат предадени на този език.
Създаването на нов език става посредством подобие на комуникация, която се осъществява с тънките светове и благодарение на намеците, получавани оттам.

Човек не може да мисли тогава, когато в неговото подсъзнание не е създаден съответен език, на който да бъдат изразени мислите в ума му.

Човек може цял живот да си задава въпроса "Защо живея?" (и да трови с него околните), но докато в подсъзнанието му не бъде създаден съответният език и докато понятията като морал, чест, отговорност не се материализират за него дотолкова, че да започнат да се разглеждат от подсъзнанието му като реални, отговор на въпроса си няма да получи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите