Re: Съдба / Религия и мистика / Процесинг

стигнете края, ако ви се съзтезава. или се откажете още сега :-)

Шиничи Хоши

СЪДБА

На тази планета неизвестно откога живееха роботи. Само роботи и нищо
друго. Може би защото в състава на атмосферата се съдържаха отровни
частици, тук нямаше нито растения, нито животни и единствените същества,
които се движеха по нея, бяха роботите. Освен тях имаше само простряла се
до безкрая на хоризонта земя от скали и камънаци и океан с тъмна, преливаща
в черно вода...
Роботите копаеха и вадеха от недрата на планетата руда, след това я
претопяваха и отливаха от метала детайли. Сглобяваха детайлите и правеха от
тях роботи, досущ като тях самите. Даже номерата, които гравираха на
повърхността на телата им, бяха еднакви.
И в дните, когато непрекъснато се изливаше пороен дъжд, и в сезона на
мразовете, и в знойните дни под палещите слънчеви лъчи роботите не спираха
да работят. Техният брой растеше и растеше.
Понякога се събираха на приказка.
- Защо точно тук трябва да живеем? - питаше някой.
- Отначало на тази планета се е появил само един робот. Работейки по
този начин, той направил още един, после двамата направили трети.
Произвеждайки себеподобни, те увеличили броя ни. Така се е стигнало до
сегашното положение. Нищо повече не зная - отговори друг.
Първият. В него се криеше загадката. А това не беше легенда,
електронните мозъци на роботите работят точно и при тях не можеше да има
неясни или доукрасени неща.
При производството на всяка нова партида се записваше в паметта им,
затова всички го знаеха и стана така, че никой повече не питаше кой е бил
Първият, защото знанията на всички бяха еднакви.
От паметта на Първия обаче не бе останало нищо.
Съдейки по развитието на нещата, беше направено предположение, че
Първият е слязъл от небето. Но тъй като за това нямаше никакви
доказателства, всички го смятаха за хипотеза. Роботите не само
философствуваха на тази тема. Следвайки силното желание, което се
пробуждаше в електронните им души, те работеха с жар за увеличаването на
колонията. Но след като достигна определено число, броят на роботите
престана да се увеличава. Това, разбира се, не означаваше, че щяха да
започнат безкрайни развлечения. Вместо да произвеждал роботи, те
съсредоточиха усилията си върху построяването на космически кораб.
Работеха още по-изнурително отпреди. Копаеха земната повърхност,
разбиваха скалите, претопяваха рудите и изработваха нови и нови детайли и
части. За да получат някакъв рядък минерал, който им беше необходим за
горивото на космическия кораб, се наложи да изкопаят много дълбока шахта.
Колко пъти шахтата се срутваше, колко роботи загиваха в нея, но другите
продължаваха да се трудят без почивка и без да обръщат внимание на мръсната
вода, която се просмукваше от съседните пластове и ги обливаше.
Понякога преминаваха силни бури. Падаха мълнии. Имаше и страшни
земетресения. Напразно роботите защищаваха кораба с телата си, все едно, на
няколко пъти се наложи да започнат всичко от самото начало. Но не се
отказаха.
- Защо трябва да хвърляме толкова жар в това начинание? - често питаха
те.
- Защото сме обхванати от чувство за дълг или може би от чувството, че
изпълняваме някаква мисия. Но каквото и да е това чувство, то ни дава
импулс за работа. Когато завършим делото си и се отправим в звездния океан,
непременно ще се случи нещо хубаво. Нямате ли такова предчувствие?
- Може и така да е, причината не знаем, но звездолета трябва да
построим на всяка цена. Може би това е зовът на Провидението или на
Съдбата.
Най-после дойде денят, когато космическият кораб беше готов. Почти
всички роботи бяха вече повредени, едва ли имаше един, който да е съвсем
здрав.
В звездолета се качи най-запазеният. Всички се събраха да го изпратят
и той излетя.
Като изпадна в състояние на безтегловност, в електронния мозък на
робота нещо превключи. Събудиха се нови мисли. И роботът внезапно разбра
какъв курс трябва да избере. Сам сред безброя падащи звезди той
управляваше, ръководен от вътрешното си чувство.
Космическият кораб, в който седеше роботът, се носеше в разстилащото
се Нищо, пронизваше замръзналата тишина, движейки се неотклонно към
планетата-цел. "Трябва да се бърза, трябва да се бърза" - повтаряше си
непрекъснато роботът, но тъй като скоростта бе достигнала максималния си
предел, нищо повече не можеше да се направи.
Най-после дойде дългоочакваният край на пътешествието. Без да се
колебае, роботът включи системите за приземяване. Устройството за меко
кацане обаче отказа да работи, корабът с пълна скорост се вряза в твърдата
повърхност на планетата и се разби на парчета.
Кръгът от радостни човешки възгласи, които долитаха от далечината,
постепенно се стесняваше. Вече ясно се чу глас:
- Ето го! Господа! Най-после една от ракетите се върна! Голямото
залагане на века - кой от роботите, изпратени преди време до всички
планети, ще се върне първи на Земята - приключи успешно. Много време мина и
ние много се безпокояхме, но след това първо завръщане вече всичко е наред.
Бързо да видим номера, който е гравиран на тялото на робота. Ако номерът на
билета, който сте си купили, съвпада с номера на робота, вие ще имате
щастието да получите най-високата печалба...
Роботът се беше разбил на парчета и електронният му мозък вече не
действуваше. Ако беше здрав, можеше да чуе тези думи. Но дори и така да
беше, той едва ли щеше да почувствува нещо особено. Роботите са си такива
по природа...

Превод: Любомир Тодоров
Scan&OCR: Mandor, 2002 Последна редакция: 13-Aug-2002

нали :)
ама навежда на доста мисли тази съдба.
"един слязъл от небето"
" в състава на атмосферата се съдържаха отровни
частици" - (кислорода е силна отрова),
по образ и подобие - 'всички с еднакакъв сериен номер'
...първо правят едно, после друго, а в един момент се задейства усет за който никой не подозира (на борда) и се поема по друг път... доста съдбовно... и напомня на нещо - на място където също много се бърза, бърза*, строи се, руши се , и въобще - развитие...

бързане и случайност. такава е съдбата на програмите - да бъдат осъществени от роботи.

* и Кали точно това видя

добра е, а!

още малко :

Шиничи Хоши

СИГУРНА СТОКА

Земните жители вече бяха готови за първите полети в Космоса, когато
неизвестно откъде пристигна една летяща чиния. От летящата чиния излязоха
извънземните същества, по лицата им изгря усмивка и започнаха да говорят:
- Жители на Земята, извинете ни за безпокойството. Ние се занимаваме с
търговия.
Земните жители бяха толкова изумени от гладката реч на космическите
гости, че даже забравиха да попитат веднага откъде са научили техния език.
Заведоха ги направо при първите ръководители на Земята и ги представиха.
- Всъщност с каква цел сте пристигнали на Земята? - съвсем естествено
зададоха първия си въпрос първите ръководители на Земята.
- Ние сме търговци. Искаме преди всичко да изразим нашата голяма
радост от това, че в най-скоро време и вие, жителите на Земята, ще можете
да летите в космическото пространство - изрекоха на един дъх извънземните
същества.
- Приятно ни е да чуем, че това ви радва, но кажете все пак как
разбрахте, че ние се готвим за космически полети?
- Разполагаме с широка информационна мрежа, която стига дори до най-
отдалечените кътчета на вселената. С помощта на тази информационна мрежа
ние улавяме и най-слабите радиосигнали, научаваме и за експериментите с
космически ракети, след което изпращаме на съответната планета наши
пратеници. Вероятно ние сме първите космически същества, които посещават
вашата планета?
- Това, че вие сте първите космически посетители на нашата планета, е
удивително. Вие обаче казахте, че се занимавате с търговия. Какво смятате
да ни предложите?
- Продаваме оръжие.
- Какво? Вие търгувате със смъртта? В такъв случай ние едва ли ще
сключим с вас някаква сделка.
- Може и така да се каже. Обаче рано или късно, с овладяването на
Космоса, планетата Земя ще се окаже в положение на война. И тогава ще си
кажете: "Ах, защо не купихме това оръжие!" Но ще бъде късно.
- Искате да използувате това, че ние още не знаем какво става из
Космоса. Но не може да не признаем все пак че сте добри търговци!
- Естествено, вие имате право да не ни вярвате, но въпреки това искаме
да ви кажем, че нашата фирма не разчита на дребните и случайни търговски
успехи. Нашата политика се основава на изграждането на стабилно доверие у
партньорите ни по отношение на стоките, с които търгуваме. Ако не
постъпваме така, после ще има рекламации и какво ще стане тогава с нас? Но
ако вие започнете да овладявате вселената, сами ще се убедите с какво
доверие се ползува нашата фирма. Все пак, щом нищо не искате да купите,
вижте поне какво предлагаме.
- Да, бихме могли да разгледаме стоката. С какво оръжие разполагате?
- Нашата фирма се занимава с производство и на двата вида -
отбранително и нападателно. Това е най-съвършеното оръжие, което се продава
в цялата вселена. Ако желаете, да ви покажем най-напред отбранителното
оръжие. Тъй като ние използуваме именно него, опитайте. Можете да ни
нападате с каквото си искате оръжие.
Изпитанията започнаха в една необятна пустиня. Цялото човечество
наблюдаваше по телевизията това уникално зрелище.
- Моля, ние сме готови - казаха извънземните същества, като застанаха
до отбранителните си съоръжения. Земните жители започнаха да стрелят по тях
с пушки и артилерия. Край отбранителното съоръжение обаче сякаш се бе
изправила някаква невидима преграда.
- Е, как е? Ако искате, елате зад прикритието по време на изпитанията.
Неколцина от земните жители плахо отидоха при търговците. Те също бяха
защитени от действието на отбранителното съоръжение.
- Използувайте каквито искате оръжия. Не се безпокойте, опитайте,
моля.
Изпробваха динамит, след което стигнаха до атомно и водородно оръжие,
но пространството в обсега на отбранителното съоръжение на извънземните
същества оставаше невредимо.
- Видяхте ли? Като си купите нашето отбранително съоръжение и покриете
цялата Земя с неговия отбранителен диапазон, с каквото и да ви нападат, вие
ще продължавате спокойно да си живеете. Това е най-съвършената стока, която
се продава в Космоса. В целия Космос не можете намери оръжие, годно да
проникне през защитната сфера на това отбранително съоръжение.
Но и без тези похвали всички, които бяха свидетели на отличните
резултати от изпитанията, бяха изпълнени с възторг.
- Всичко се случва! Може би все пак ще бъде добре, ако за всеки случай
си купим от тия съоръжения! Ако ни нападне някоя планета, отбранителните
средства, с които разполагаме сега, могат да се окажат сапунен мехур. Само
че каква е цената?
- Десет милиона тона злато. Скъпичко е, наистина, но затова пък ще
можете да бъдете спокойни за вашата безопасност.
Търговските преговори приключиха и сделката беше готова. Извънземните
същества се приготвиха да си тръгват.
- Помислете все пак дали няма да ви потрябват и нападателни оръжия!
- Не, ние нямаме никакво намерение да нападаме други планети.
- Като започнете да летите в Космоса, може да промените намеренията
си. Безполезно е да ви убеждаваме, но ако искате, поне можете да видите как
действуват нападателните ни оръжия!
Започнаха нови изпитания. Никаква броня не можеше да устои на лъча,
който излизаше от дългото тясно дуло на оръжието на извънземните същества.
- Е, как ви се струва? Като започнете да навлизате в космическото
пространство, ако използувате това оръжие, ще можете да завладеете всяка
планета. За някакви си десет милиона тона злато вие ще притежавате оръжие,
срещу което в целия Космос няма защита.
Наистина, оръжието беше превъзходно, но тук възникнаха възражения.
- Не ни ли лъжете?
- Нашата фирма носи отговорност за стоката, която продава. Ние се
гордеем с нашата продукция. Не е имало нито едно оплакване. Ние сме
търговци и сме положили клетва пред богинята на Космоса.
- Това, че сме жители на Земята, не ви дава право да ни подценявате.
Все пак действието на вашите оръжия може да е някаква измама?
- Изпробвайте ги и ако покажат някакви дефекти, ние сме готови да ви
върнем златото.
- Да, естествено. Всъщност защо да не купим и от това оръжие? Само че
почакайте малко. В Космоса изглежда е пълно с груби и безотговорни типове.
Търговците бяха вече получили общо двадесет милиона тона злато и
чакаха. Изпитанията започнаха веднага. Хората включиха телевизорите и с
огромно любопитство се втренчиха в екраните. Едно срещу друго бяха
изправени най-съвършеното нападателно и най-сигурното отбранително оръжие в
целия Космос.
- Какво става, имате ли някакви възражения по отношение на нашите
оръжия?
Възражения нямаше.
- Изглежда, нямате претенции към нас, разрешете ни тогава да си
тръгнем. Благодарим ви за покупката. На която и планета да отидем, все така
се посреща стоката ни...
Космическите търговци се качиха на летящия диск и се отправиха към
златната планета, която ставаше все по-голяма и по-голяма. На нея се
намираше главното управление на фирмата, която произвеждаше най-сигурната
стока в Космоса. Зад тях остана планетата, на която след взривната вълна от
едновременното включване на двете оръжия бе загинало цялото човечество.

Превод: Любомир Тодоров Scan&OCR: Mandor, 2002 Последна редакция: 13-Aug-2002