За прошка първо трябва да има деяние. Относно деянията Парадоксалната магия казва следното:

Ти винаги вършиш всичко правилно според степента си на развитие
и
Ти винаги вършиш всичко неправилно и в това е залогът за твоето развитие


След свършването на каквото и да било обаче, се налага понякога и да се иска и даде прошка. Много се спекулира с даването на прошка. Защото само актът на даване не поправя и не променя нещата и не освобождава човека. Хората вървят заедно, накуп, когато нещо са си направили един на друг, няма начин единият да се отърве с прошка, а другият да си остане да се пържи в ада...в Будапеща ми направи впечатление, че упражненията се правят по двойки и независимо колко бързо се движиш ти, трябва да останеш и да помогнеш на партньора си да достигне същото ниво, едва тогава може да продължите двамата.
Така май е и в живота-просто да дадеш прошка и да си измиеш ръцете от случая-не ти се дава. Трябва да стоиш и да чакаш отсрещната страна да стигне там, дето няма намерение да стига.
При общуването има винаги две страни-1 изпраща съобщение, 2 го получава и потвърждава на 1 получаването му. Всички аберации и неприятности произтичат от прекъснат цикъл на общуване-1 изпраща съобщение, а 2 се прави на ампер и не го чува. Този прекъснат цикъл остава зависнал във вековете до края на времената.
Та и прошката е също цикъл на общуване. Бог никога не ти дава прошка, ако не си я поискаш. Затова е и речено-иди поискай прошка.
Не е възможно просто божествено алтруистично благосклонно да дадеш прошка и да си измиеш ръцете. Зависваш. Независимо кобко благодорен се имаш или чист. Не можеш да вървиш напред, преди този, на който си дал прошката, да не си я поиска наистина. Оставате вързани, няма развързване.
Затова вместо да се правим на по-мъдри от самия господ вездесъщ бог, по-добре е да се опитаме да накараме другия да осъзнае за какво, аджеба, му даваме тази прошка.
Друг е въпросът с какви методи ще го направим....но двустранният цикъл на общуване е наложителен, иначе няма измъкване.

...заради цвета на житото...

Това с вървенето напред започва да ти се оформя като идея-фикс, като прилепнало убеждение.
Не ти ли е възможно просто да си живееш живота, ако е възможно, и с по-голямо осъзнаване, ама без при това непрекъснато да се оглеждаш и мериш докъде си стигнала, дали си напред, дали стоиш или си настрани?
Това е твърде изтощително, демек енергоемко и няма да ти остави сили наистина да идеш напред, колкото и сама да се убеждаваш.

Това отклонение беше персонално.

А по темата- спомням си че и Ошо някъде беше казал, че извинението, ии даването на прошка всъщност е само поправяне на имиджа в собствените ни очи. Че хвърляме топката на другия и го оставяме да стане "лош" или "добър" с приемането или отхвърлянето на прошката. Ние обаче си се броим за чистички вече.
Вероятно е имал предвид това дето ти му викаш цикъл на общуване.

Явно не ми е възможно това с вървенето напред.
как вика Хъбард-има три варианта-движиш се напред, движиш се назад и стоиш на място. Стоенето на място на практика е пак вървене назад, щото като всичко се движи, а ти изоставаш...
Винаги държа сметка за това вървене напред...или то държи сметка на мен и непрекъснато ми се самоприпомня.
Даже и на ливадка да седна с цел пеперудки да гледам, пак цъфва някак си.
Пример-като се върнах от Будапеща, се отнесох на ливадка си да и се порадвам. И ме споходи прозрението, че съм приключила сама със себе си вече и се оставям в ръцете на битието-то да си играе с мен.
Да го подмина ли и да му кажа да се разкара, щото сега гледам




Всъщност знаеш ли, че дори нарочно не се отпускам, защото всяко отпускане задължително ме води до озарения, а за някои още не съм готова?

Вероятно това е имал предвид Ошо, но аз го казах по-добре.

...заради цвета на житото...

всъщност точно това е трябвало да му кажеш.- да си гледа работата.
А ти щом си решила да гледаш пеперудите- да ги гледаш безупречно.


А какво казва Хъбърд по повод озаренията?

Другия път ще го дебна...всъщност нал ти казах, че все това правя-дебна го да се не прояви. Иначе отдавна да съм отвъд просветлението-е, пак ме сърбят крилцата.

А Хъбард много работи с озарения. Направи ми впечатление, че като завърших първия курс и се похвалих, не ме питаха как е бил, нито ме потупаха по рамото. А ме питаха получила ли съм някакви озарения за себе си.
По това се познава успешно ли е минал-по получените озарения.

...заради цвета на житото...

Браво че го дебнеш.

Той и Дона така казва - такива озарения под път и над път, зарязвай ги. Истинското осъзнаване идвало години по-късно, тогава всичкото си се намествало. Ма тва за воините де, не за хората:-)))))))

Да се чуди човек отде го е преписал това Карлитко, щом Хъбърдчо не го е казал, м?

Зависи какво разбираш под озарение, бе. Тъкмо преглеждам асистите и ще ти копна определението за озарение.

Повтаряйте това отново и отново дотогава, докато не се появи и след това не изчезне точно такава соматика, каквато е съществувала по време на травмата. /В Сциентологията ние употребяваме думата соматика за обозначаване на всякакво телесно усещане, болест, болка или дискомфорт. Думата “сома” на гръцки означава тяло./
Покрай изчезването на соматиката при човека също ще се появи осъзнаване на нещо; своето нараняване или обстоятелства, свързани с това как е получил травмата, или обкръжаващата обстановка. Ние наричаме такова осъзнаване – озарение.

...заради цвета на житото...

ей тия неща с прошката не мога и не мога да ги разбера ... деяние било нужно намсиквоси ми кат фръцфръц ми звучи

с АН навремето се карах:))) упрекваше ме дето много здраво страшно ужаситлено съм била била съдела (абе тя ще си е имала повод, ама нейсе) ... та тогава за извинения стана дума ... извинението си мисля е нещо прошкоподобно, нали?

Та кога и за какви неща се извиняваме ? ... имах си период, когато май дума не можех да кажа от непрестанно извиняванемайтап си е, но ми е смешно едва сега.

Или - кога и какви извинения приемаме? ... на АН тъй и разправях - извинения - в трамвая. толкоз. Ситуацията "настъпване в трамвая" я имам за условна, при много обстоятелства може да се пренесе ... та тя ми е създавала определено трудности - къв човек трябва да си, че да не знаеш кво правят краката ти, да не си в състояние своевременно да видиш, че някого ще настъпиш, ама че "се случва и в най-добри семейства" е ясно и тогава приемам извинения(сигурно трябва и да си призная че не ми се е случвало точно да ме настъпват в трамвая - ама това мой си дерт) ... хубавото на ситуацията е че обикновено имаме собствен поглед за нещата, поглед като имам, имам и разбиране, пък разбиране като имам ... мче за кво са ми извинения?
на тебе такива трябват ли ти?

я кажи да не ти прекалено просто това, и моля те не ме замеряй с покемони ... опитвам се да разбера що е процесинг, ти казваш, че било процес в разговор ... та искам да опитам с разговор

за прошката сериозно - за да давам/приемам прошка е нужно да осъдя нещо ... мога да го съдя, мога и да го разбера, като го разбера никак вече не мога да го съдя, ми разбиране съм проявила (не ье толкоз льесно), труд съм положила ... най-често съм благодарна тогава ... та ако това с прошките накрая се окаже размяна на благодарности или споделения за обич - ами кажи ми го направо
прошка та прошка

Редактирано от omeg@ на 02.11.03 12:06.

А ти кажи ако някой те настъпи в трамвая веднъж, че дваж, че триж, а накрая вземе, че му стане навик да ти стои на краката. И после тръгне да слиза и ти се извини-ще разбереш и простиш ли, преди да тръгнеш подскачайки към Пирогов?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това някак не си го представям

как тъй ще ме настъпи втори път?(аз къде ще съм през това време?)

че пък и трети?
трудно ми е сега да определя момента, в който той поема за Пирогов с ухото си в ръка ... тъй де - хора сме, имаме ръце, очи, уши ... носове дори

ако правилно разбирам, опираме до това кой е тоя "някой" ... досега говорех за напълно непознат - втори опит за настъпка си е съвсем сериозно намерение :))
... пак онзи автор казва:
нещо, което ни се случи един път, може и никога вече да не ни се случи,
нещо което ни се случи втори път - непременно ще се случи и трети