Етиката се състои от действия, които индивидът предприема спрямо себе си. Тя е нещо лично. Когато някой е етичен или “има своя етика”, това е следствие на собствения му детерминизъм и се извършва от него.
Правосъдието е действие, предприето от група спрямо индивид, когато той не успява да предприеме тези действия самостоятелно.

Твърде често, обаче, индивидът бива въвлечен в неетична ситуация и ако не притежава технология, чрез която да се справи аналитично (рационално) с нея, той “се справя”, като вярва или претендира, че с него са постъпили по начин, който е причинил или оправдава неетичното му действие, и това е точката, в която тръгва надолу. Когато това се случи, никой не може да го подхлъзне по–силно по наклонената плоскост от самия него.
Веднъж тръгнал надолу, без основната технология на етиката, човек не притежава начин, чрез който да се изкачи обратно – той просто се срива директно и преднамерено.

Значи, всеки прави някакви неетични действия, кой повече, кой по-малко. Това се нарича оверт. Да речем-оверт...действие, което вреди по някакъв начин на другите. След това на несъзнателно ниво той знае, че е извършил неетично действие, но на съзнателно ниво се самоубеждава колко всъщност правилно е постъпил. Получава се разцепление между същността и личността му и започват проблеми. Той премълчава вредоносното си действие и дори нещо повече-започва да го повтаря с идеята, че колкото повече го повтаря, толкова повече то става адекватно и точно безупречното действие, което е трябвало да направи още първия път.
Пример-жена загаря манджа веднъж и си тегли една и повече не я загаря. Признава, тоест, пред себе си и съвестта си оверта.
Жена загаря манджа, няма силата да си признае неправотата и отсега насетне цял живот загаря манджите си, доказвайки си по тоя начин колко е била адекватна първия път.
Човекът започва да страни от тези, спрямо които е извършил оверта-от групата, от семейството, от любимите си хора.
Съвестта е вродена у всички и не прощава никому.
Решението на проблема е човек да си седне на д-то и да изпише всичките си оверти. Някои са толкова скарани със съвестта си, че изобщо не си признават, де...
Но това изписване е като изповедта при католиците. Да си признаеш, че не си постъпил етично, че не си бил прав, това пречиства и успокоява духа.
Друг начин няма, освен покаянието и християнството е много право относно него.
Но е свързано с много болка и са малко смелчаците, които го правят.
Повечето просто се правят на три и половина и твърдят до последна капка кръв, че са били абсолютно и категорично прави.
Но в същото време започват да се държат неадекватно, странят от другите, затварят се в себе си или се отварят прекалено.
Изобщо-всякакви действия извън здравия разум, нагоре или надолу.
Лично аз в Будапеща съм виждала как стават чудеса, след като някой няколко дена седи и чинно плюнчи молива и изписва оверти.
Това сигурно трябва да се нарече помиряване със съвестта.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

а това дали е оверт ? Ще обясня, че не съм сготвила, защото съм влязла само да хвърля едно око в клуба, но ми е станало интересно и не съм усетила кога е отхвърчало времето.

Оверт е.
Оверт е, че не си си изпълнила задълженията.
Обаче обикновено овертът е последван от уитхолди-премълчавания за онова, което си свършил. Т.е. трайкаш си и не казваш никому. Затова заедно с изписването на овертите се изписват и уитхолди-еди си кога не съм казал на еди си кого.
Обаче при теб няма уитхолди, щото веднага са те хванали на местопрестъплението и не си имала възможност да премълчиш.
Радвай се, уитхолдът е по-натоварващ и отрицателен за психиката ти.
Друг е въпросът, че търсиш оправдаващо мислене.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

Мнго важна и полезна тема за страна като България, където огромна част от населението има големи проблеми с етиката и съвестта и в карайна сметка ми се струва, че направо му е изпуснало края в това отношение.

Абсолютно вярно. Тук никой не ни е учил на етика и уважение към ближния. Напротив-учат ни да сме индивидуалисти и да се спасява всеки сам както може. Погрешно учение, дали не го правят някои нарочно с ясната видимост какво ще стане и желанието си за контрол в последствие?

Защото всичко започва с правилното възпитание в крайна сметка...с правилната философия за живота.
Ако решиш, че си единак и другите да го..., сам падаш в капана. А някой упорито насажда точно тази погрешна философия-дали нарочно?

Който се смее накрая, най-добре се смее.

заблуждаващо е, и не се вижда, но хората всъщност не са научени на самоуважение.

дали вярване в някоя религия, или в психологии в други страни помага,
докато съмняването руши

Мен ме учиха да дефинирам всяка дума в Будапеща. В началото ги мислех за много прости, обаче после разбрах много неща.
Не можеш ли да дефинираш думата, тя ти действа на подсъзнателно ниво бог знае как.
Та затова и сега питам окултистите за разни думи и установявам, че не ги знаят, щото си траят и се правят на по-умни.
Или ти владееш думата или тя теб.
Та-установих, че не мога да дам дефиниция на думата "достойнство".
Ти да можеш?

Който се смее накрая, най-добре се смее.