въх...
нямам време да чета бе. имам организационна работа

ма и гледам също тъй да не останеш хептен без дребни тиранчета, та затуй..нали съм ти казвала, че ми са свидиш:-))))))))

обаче прочетох достатъчно за да разбера, че пак се изпокарваш с хората, дето не говорят точно с твойте думи, ами ти казват същото по друг начин.

Бе я си гледай организацията по-добре.
Не си прочела достатъчно-изобщо не говорят същото...това сериозно...

Който се смее накрая, най-добре се смее.

Леле, страшно ме изкефи този имейл, направо се възхитих, без майтап! Аз никога не съм получавала такива - само ценови оферти
За жалост не разбирам как тази случка отговаря на въпроса. Селянинът е мъдър човек. Той не би отказал на лисицата, ако не беше женен. В един момент ми се стори, че той е подтикнал лисана /без тя да усети/ да направи това. В следващия момент пък друго - имам чувството, че лисицата е решила, че може да го има, почувствала е, че той няма нищо против тя да измисли и сътвори начина - и се е задействала. Всичко е по взаимно съгласие във втория случай. А и в първия, тъй като лисицата също го иска и то преди той да я поиска. Мисля си, че в ролята на сварената съпруга поставяш момичетата, които стенат как да си върнат този и онзи - но само си мисля, не знам дали го възприемаш така. Аз не възприемам съпругата така, защото селянинът никога нямаше да я остави по своя воля и инициатива. Заплетена работа.

Абонирана съм в един сайт, дето ми пращат често разни притчи.
Мога, естествено, да ида в сайта и да си ги прочета всички накуп, но предпочитам така. Приемам ги като знаци.
А притчата май е многопластова и аз дълго я мислих.
Обаче ето пък докъде стигнах-селянинът е човек, който живее живота си така както му се поднесе-като сущий окултист.
Обаче номерът е, че се подчинява безропотно на всичко и така върви надолу към пропаст.
Търпял безропотно гадната си жена, после търпи лисана, която с коварство и магии се докопала до него. И той все бита карта-листо на произвола на чуждите решения.Щото предпочита да не се задълбава.
Другата страна на медала демек-едната е да се носиш с течението, другата е да дълбаеш и нищо да не правиш.
Това ме подсети за темата за типовете хора и среднощното ми прозрение. Не всеки, който се носи като листо на вятъра, е листо на вятъра. повечето просто копират носещите се.
Истинското носене всъщност е перфектно и безупречно сърфиране.
Та с две думи-внимавай с кого ядеш, спиш, споделяш живота си и всичко останало.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

Хм, и на мен много ми хареса притчата :). Знаеш вече слабостта ми към този жанр ;). Ама защо пък когато заживял с лисана да му е зле. Тя го обича. От любов към него и е дошло вдъхновението за казана, грижи се за него, осигурява му много по-приятен живот от предишния(никъде не прочетох, че селянинът и е казал:"обичам жена си такава, за това живея с нея", а е каза: "такава е съдбата ми". При новите обстоятелства спокойно би могъл да каже отново "такава е съдбата ми", а очевидно съдбата му се е поусмихнала :), защо да е "бита карта"? Не е чак толкова необходимо да "търпи" лисана. Разбирам го, че когато е оставил нещата да се развиват сами, те са се развили в благоприятен за него план :).
Остава обаче открит въпроса, този селяк способен ли е изобщо да обича ;). По твоите тълкувания не излиза така. Някакви умозрителни постановки правиш, а чувствата според мен не подлежат на анализ. Дали пък за това даос-ът не си е замълчал? И как е замълчал? Одобрително или неодобрително ;)?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ти се връзва ама я има ;). А там където я няма подозирам, че има безразличие :). Почти не се среща третия вариант. Да няма "игри". И като казвам "игри", не говоря за забавни закачки, защото те мисля, че даже са необходими в едно общуване. Говоря за съзнателни(не особено коректни) действия, целящи да предизвикат другия да прави всичко възможно да запази контакта.
Я виж как някои искат да "гонят" цял живот такива с "достойнство", не забелязват питомното и гонят дивото защото питомното според(и аз не знам според кого ;)) било без "достойнство". И се "заиграват" с липсата му на "достойнство", защото това сигурно е много "достойно".
Целия номер според мен е в Недостижимото. Когато достигнем нещо, това е краят, това е почти като смърт. Изчезва от полезрението ни, от мисълта ни. Изчезва и желанието да му се радваме. Постигнали сме го. Сигурни сме, че го имаме там, на рафтчето. Винаги под ръка :).
Някои добре боравят с "Недостижимостта", други не боравим толкова добре ;). Ама кой както я подреди.
Е не беше много честно от твоя страна да ми отговаряш в телеграфен стил и да не видя твоето мнение по въпроса, който зададе. Само ще ни изпитваш ли ;)))?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прав си и за игрите, и за любовта, и за недостижимото. На последното му се вика и копнеж-демек, копнежът е много по-цветен и ярък от обикновената любов.
Като се накоопнеем, ще минем на играта зряла любов.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

как беше -Всичко ни е позволено, но не всичко ни е полезно.
апостол Павел май?
И ну всичко, що ни е удобно, ни мисли доброто.-Кали

Който се смее накрая, най-добре се смее.

Това със знаците ме шашна! Представяш ли си, този, който пуска притчите да знае, че ги приемаш като знаци? Ще е много забавно, знаеш ли кой ги пуска?
ти явно не прочете моята версия на селянина. все пак той се смее последен. носещите се към пропаст рядко се смеят, какво остава пък последни

не се среща не значи, че не се среща, нали ?
По-интересно ми е да чета, отколкото да пиша. Не мога да се изразявам толкова добре. Щом не се заяждам, значи съм съгласна с написаното.