Какво си мисли кучето: "Тези големи и красиви същества около мен... Хранят ме..., поят ме..., галят ме..., изпълняват всичките ми желания - трябва да са богове!"
Какво си мисли котката: "Тези големи и красиви същества около мен... Хранят ме..., поят ме..., галят ме..., изпълняват всичките ми желания - трябва да съм Бог...!"

...заради цвета на житото...

Оттам насетне, човек има достъп и до чуждите гледни точки, посредтвом от една страна образоваността му, позволяваща да говори разбираемо, чете и пише, а от друга страна на способността му да разсъждава и преценя на базата на натрупания опит.

За надсетивни опитности изобщо няма да отварям въпрос, а още по-малко за възможността да си в едно цяло с Абсолюта и така да имаш всички гледни точки едновременно в една общност, защото... е твърде абстрактно понятие за този форум.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Като не сме наясно какво сме,
това което правим е да предполагаме.

Безформени духове, които могат да си придават всякаква форма с разни хитринки. Главната от тях е смяната на гледната точка. Някои се изхитрят да и викат събирателна.

Най-добре се смее, който се смее последен.

Това с безформеността и духа мноооооого ми прилича на предположение. Но може и да не е. Вероятно е така, защото всеки или почти всеки има някакви усещания на тази тема.
При смяна на гледната точка просто ставаш по-мобилен, но пак си в зоната на гледните точки. Сигурно много съм нахитряла, та затова си мисля, че има нещо повече от гледни точки.

Аха, нахитряла си.
Знаеш ли, както си неправещ и безформен дух, си заникъде. Трябва ти опора, за да работиш с вселената и всичко останало. Някой беше търсил лост да обръща земята.
Глупаво.
Трябва ти съответна гледна точка просто.
Та така и с духа.
Разбираш ли-каквото и да си и както и да го гледаш или наблюдаваш, все е от гледната точка. Помисли малко или помедитирай.
Извън гледната точка няма и наблюдател и пак ще цъфнеш в зоната на гледните точки-от немай къде.

Най-добре се смее, който се смее последен.

Че защо да работя с Вселената и всичко останало?
Може пък да ми се мързелува, а?
И защо, когато наблюдавам нещо да трябва да подскачам(буквално и преносно) и да сменям гледните точки, за да придобия пълен поглед(който пак няма да е пълен)?
Не е ли по-ефикасен стремежът да се слеят наблюдателя и обекта?
Всъщност това засега е просто идея, едно предположение. Опитвам се да го реализирам, иначе ако не опитвам е абсолютно сигурно, че ще си остане в сферата на несигурното.
Уф, заляхте с въпроси, смятай ги за риторични.

Че ако ги смятам за риторични твойте въпроси, аз какво ще пиша?
Иначе много хубаво си разсъждаваш...просто не разбираш ли, че дори сливането с обекта на наблюдение пак си е таковато...гледна точка...

Който се смее накрая, най-добре се смее.

Добре де, тези гледни точки на куче и котка как се отнасят към хората?

Ти си в едно цяло с Абсолюта!?
Знаех си!