Тиао пожела да превърна тази притча в нова тема.

"Вървял Учителят на Бялата ложа със своите ученици. По пътя срещнал Учителя на Черното братство с неговите ученици! Учителят на Черната ложа поздравил:

- Няма Бог!

Учителят на Бялата ложа отговорил:

- Няма Бог! - и след това всеки продължил по пътя си.

Учудени учениците на Бялата ложа попитали Учителя си защо така е
отговорил, това противоречало на тяхната вяра. А той им отговорил:

- Бог е в хармонията! В споровете и караниците Любовта я няма."


Най-добре се смее, който се смее последен.

На мен единственият отговор, който ми дойде в главата, е тази притча:

Всяка вечер, когато започвала медитация, една котка влизала в храма и се разхождала, отвличайки вниманието на медитиращите. Гуруто наредил по време на богослужение котката да се завръзва.
Минали години, гуруто умрял, после умряла и котката, тогава учениците в манастира купили нова котка и всяка вечер я завръзвали по време на медитация.

Минали векове...Учените последователи на този гуру съчинили трактати за ролята на завързаната котка за правилната медитация.



Според мен всяко предварително определено поведение е форматиране-всяко!

Най-добре се смее, който се смее последен.

Хареса ми.


Истината е земя без пътища!