Преди време имаше още едно подобно гладно шаранче, само че горкото бе в Православие.
Вече имам и опис на любимата ти стръв.
1. Стръв за всеки ден - Имиджа на Гуруто.
2. Стръв за събуждане - Правотата на Словото му.
3. Стръв за разтуха - Да си премерим библиографиите!
4. Стръв за лека нощ - Амбициите на Кали.

Бутончета.

Бръм-м-м.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Радвам се, че си разбрал онова, което обясних за бутоните. Правилно си схванал. Умник.
Сега направи следващата стъпка-вгледай се в себе си, не навън. Потърси ги, изчисти ги, светни, стани създател, създай сайт, клуб, учение, дете....направи нещо и със себе си, стига си ходил като язваджия нещастен и злъчен. Това е критикарстване и няма да те заведе никъде.
Имаш, прочее, техниките-действай.

...заради цвета на житото...

Не желая да създавам Учение. То е създадено доста преди моята поява.
Защо ми е да съм нечий Гуру, след като всеки може да се учи от себе си?
Не ми е необходим и авторски клуб - аз си избирам съзнателно събеседниците, защо ми е да ставам роб на творенията си?

Кали , твоят Стремеж е това, с което аз съм се сбогувал.


Цялата ти "препоръка" се изчерпва с фразата - Стани зависим , за да си удобен на околните!
Уви, ще те разочаровам за пореден път.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Знаеш ли колко ми дреме от какво си мислиш, че не се нуждаеш?
Изясни си разликата между зависимост и ангажираност и спри да се страхуваш да живееш. Зависимостта си от злъчното бродене из клубовете да търсиш мезета може да смениш с ангажираност към някое съзидателно дело. Потърси и ще намериш.
Научи се да бъдеш съзидателен в някоя област на живота. Съзидателят е ангажиран. Какво си се стреснал толкова от тия зависимости?
Сега пак не си свободен, защото си пленник на свободата си на всяка цена.
Допусни и други емоции в себе си, освен злъч, ирония, сарказъм.

...заради цвета на житото...

Дишай дълбоко и брой до 3 преди да отговаряш.
Защо ти е тази война?
На колко фронта я водиш?

До 3 ще ти стигне, ти мислиш бързо

Хе хе.
Сега ще ти обясня.
Първо-дебна себе си и разглеждам случаите, в които се дразня. Интересно, не се дразня, когато просто мнението е различно от моето. Дразня се, когато е безпочвено. Тогава голяма нерва ме гони.
Оттук извода-и аз правя безпочвени твърдения. Ти не знам дали можа да прочетеш оная тема за интелектуалните модели-на руски.
Човек наблюдава нещо и преди още самото наблюдение да стигне до него, умът вече е направил обобщение и му го поднася, като по този начин откъсва наблюдателя от наблюдаваното и така прави непрекъснато. А после човекът борави с тези обобщения, наричани абстракции, че даже се и гордее изключително много с умението си да бъде абстрактен. В статията пишеше, че това е най-големият капан-абстрактното мислене.

Нелюбимият ти Хъбардчо му вика маса и значение. Масата е същността, самия предмет, събитие, свойство. Значимостта е това, което умът прави с масата.
В резултат губим всякакъв контакт с реалността. И не можем да боравим с нея съответно, а висим някъде във въздуха, клатейки крака безпомощно и философстваме.
Това се оказва общочовешко явление.
Валсодар е типичен пример-твърде типичен. Той не даде нито един конкретен пример, нито едно свое твърдение не подкрепи с доказателство.
Изобщо в клубовете май е все така-някак сме приели, че абстракцията е върха на сладоледа и на никой не му прави впечатление липсата на каквито и да е конкретни примери, доказващи тезата.
Това забелязала ли си?
Освен това се опитвам да покажа още нещо, от което също страдах доскоро с пълна сила, а сега по-леко. Критичността не води доникъде. Хъбардчо и тук се е произнесъл и сега наблюдавам прав ли е или не. Има разни скали той и на единия край е приперно критичността, на другия-приемането. Конструктивният човек, съзидателният е приемащ. Критичният не е способен нищо да създаде. Това наблюдавам и у други познати около себе си. И българите, които все ни е зле и все критикуваме. На единия край е критиката към всяко правителство и управление, на другия е да намериш съзидателното и конструктивното и да го подкрепиш.

...заради цвета на житото...

А на тебе много са ти прегорели буШоните май.

Някой ден ще публикуваш ли твоя идея?
Или все ще чакаш някой да се присете, да напише та да има какво да популяризираш?

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

щом имаш наглостта да твърдиш, че никога не съм писала свои идеи.
Особено на фона на очевАдните доказателства.
Ама то абстракцията и критицизма не прощават никому.

...заради цвета на житото...

Кали, умиргаш си да приседнеш в краката на нечий авторитет.
Аджеба, отвикна да мислиш?
Кога за последно си отстоявала твоя идея?!
Изключвам среднощните ти напъни.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.