...се забранява всякакво одумване, всяко изтъкване на погрешките у другите хора – изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? Понеже щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте своите корени към него, а там няма никаква храна за вас... Който се занимава с хорската нечистота сам се покварява.”

Да го поразнищим защо наистина е така, ? Дали е случайно? Провокира ме темата за бутоните. Много ми хареса обяснението на Една леля по въпроса и напълно я подкрепям. Къде губим границата между искреното и безкористно желание да помогнем на някого като му кажем открито какви слабости /естествено от нашата камбанария/ виждаме у него и изкушението да го съдим за това, което е в момента, да го иронизираме, да покажем колко ние сме по-по от него?

Защо на окултните ученици не е позволено да се занимават със слабостите на другите, без да се споменава дали е користно или не, независимо дали си мислят, че правят добро по този начин, че помагат?

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 04.10.03 16:11.

Когато насочваш вниманието си към нещо, ти го подхранваш и то расте и дебелее. Най-ценното у нас е нашето внимание и всяка жива твар-от най-близките ти до малката мушица се борят за него....-това ми изпратиха по кюто преди време.
Затова изобщо не трябва да насочваш вниманието си навън, докато не заякнеш, докато не създадеш вътрешното си пространство, своя храм. За да не си разсейваш енергийката допълнително.
Независимо дали одумваш или мъзхваляваш. Даже Буда. Даже Ошо....
А иначе смукачи на внимание-дал бог.

...заради цвета на житото...

Няма готови рецепти, няма универсални техники, не съществуват вечни постулати.
Всичко се мени всичко се развива.
Природата е динамична и променяща се в същността си - не влиза в определения, не се подчинява на законите , които се опитва да наложи недоразвитият Ум на хора като Хъбърт.
Приеми другите каквито са, но не им позволявай да поменят естеството ти, към неприсъща му посока за задоволяването на техни си интереси.
Смятам, че знаеш отговора на въпроса , който си поставила още преди да го зададеш.
Какво всъщност търсиш тогава?!

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Струва ми се,че губим границата заради Егото си. Ние непрестанно се сравняваме,съизмерваме с околните.Техните мнения и отношение ни влияят,колкото и да не ни се иска и да се стараем да не е така.Освен това, колкото и да твърдим,че сме обективни и критични към себе си,всъщност ние много повече се одобряваме отколкото неодобряваме(да не се одобряваме е болезнено състояние).Одобряваме мисленето си,одобряваме убежденията си, одобряваме постиженията си и т.н и се опитваме да ги наложим на околните,да срещнем одобрението им.Това ни дава така необходимата стабилност и значимост в собствените ни очи. Ама и малко се съмняваме ;).Заставаме нащрек когато ни се стори,че някой иска да наложи Егото си,че някой със "сила" иска да ни внуши идеите си,които са различни от нашите.И ако го прави агресивно или по начин,който ние не одобряваме,ела да видиш в какво ще се превърнат дружеските ни критики ;))).Например ако ни каже,че сме тъпи,заблудени, непрогледнали за Истината глупаци,от девет дерета вода ще събираме за да докажем,че в този човек дори и да съществува нещо положително то е само илюзия,измама:).И ще имаме право,но само по отношение на моментното му поведение и думи,а не изобщо.
На мен лично такива постановки са ми безкрайно противни.Даването на личностни оценки(естествено крайно субективни и неточни) като аргументи в спор са нещо твърде нелепо и смешно.
А защо на окултните ученици не им е позволено?Най близо до ума е, че когато си започнал да усъвършенстваш духа си, трябва да си съсредоточен в коригирането на собствените си слабости и грешки,а не да се разсейваш с чуждите ;).За да не се разпилява излишна духовна енергия.Ама аз не разбирам много от окултизъм :).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Валсодаре, не знам даваш ли си сметка...Хъбард е работил, правил е изследвания, имал е огромна енергия, чел е лекции, свързал се е с много добри и представителни институти в Америка, подкрепил е изследванията си с тестове, чел, работил, търчал...
А ти кой си и от висотата на какво се изказваш какъв е той? Или който и да е друг? И защо така упорито си мислиш, че мнението ти е меродавно и толкова се дразниш, че не те подкрепят?
Кой си ти, Радославе, какъв си, що си?
В качеството си на какъв светъл ум, силни прозрения, висок дух, голяма практика се изказваш? Поне да беше прочел нещо, за да има за какво да се захванеш, като злословиш.
Как не разбираш, че висиш във въздуха и правиш изказвания, без да можеш да ги подкрепиш с нищо, освен с още общи приказки.
И не ми излизай с номера, че в нета е пълно със сайтове срещу Хъбард. Защото тук е пълно със сайтове срещу всичко и всеки.
Дай нещо конкретно, ако изобщо имаш, нещо съвсем, съвсем конкретно-дори и от такъв сайт, но нещо, което си проверил и се е оказало вярно.
Стига си висял във въздуха, пищял безпомощно и махал с краченца, че взе да ми дожалява за теб.
А жалостта не е качество на воина.

...заради цвета на житото...

Разбираш, от каквото трябва да разбираш. Другото са интелектуални модели.

...заради цвета на житото...

Благодаря ти :).Защото аз все се притеснявам от липсата си на подготовка и информация по някои въпроси.А ми е интересно в този клуб, и понякога и аз искам да споделя мнението си,дори и да не е толкова компетентно :).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Информацията не е важна толкова, важно е усещането, усетът, интензивността и плътността на вътрешния свят.

...заради цвета на житото...

Абе все пак друго си е да се е позапознал човек с материята по която смята да се изказва.Иначе ако взема да споря(не че обичам да споря) ще ми извадят от някъде някоя терминология(непозната), някакви цитати на авторитети и ще угасна аз с моите усещания ;).Ама се шегувам де.Моя принцип,който се опитвам да следвам е не да споря,а да извличам максимално всичко, което чувствам, че ми е близко и може да ми бъде полезно.За това ползвам усета си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И добре правиш.

...заради цвета на житото...