...се забранява всякакво одумване, всяко изтъкване на погрешките у другите хора – изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? Понеже щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте своите корени към него, а там няма никаква храна за вас... Който се занимава с хорската нечистота сам се покварява.”

Да го поразнищим защо наистина е така, ? Дали е случайно? Провокира ме темата за бутоните. Много ми хареса обяснението на Една леля по въпроса и напълно я подкрепям. Къде губим границата между искреното и безкористно желание да помогнем на някого като му кажем открито какви слабости /естествено от нашата камбанария/ виждаме у него и изкушението да го съдим за това, което е в момента, да го иронизираме, да покажем колко ние сме по-по от него?

Защо на окултните ученици не е позволено да се занимават със слабостите на другите, без да се споменава дали е користно или не, независимо дали си мислят, че правят добро по този начин, че помагат?

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 04.10.03 16:11.

Когато насочваш вниманието си към нещо, ти го подхранваш и то расте и дебелее. Най-ценното у нас е нашето внимание и всяка жива твар-от най-близките ти до малката мушица се борят за него....-това ми изпратиха по кюто преди време.
Затова изобщо не трябва да насочваш вниманието си навън, докато не заякнеш, докато не създадеш вътрешното си пространство, своя храм. За да не си разсейваш енергийката допълнително.
Независимо дали одумваш или мъзхваляваш. Даже Буда. Даже Ошо....
А иначе смукачи на внимание-дал бог.

...заради цвета на житото...

Няма готови рецепти, няма универсални техники, не съществуват вечни постулати.
Всичко се мени всичко се развива.
Природата е динамична и променяща се в същността си - не влиза в определения, не се подчинява на законите , които се опитва да наложи недоразвитият Ум на хора като Хъбърт.
Приеми другите каквито са, но не им позволявай да поменят естеството ти, към неприсъща му посока за задоволяването на техни си интереси.
Смятам, че знаеш отговора на въпроса , който си поставила още преди да го зададеш.
Какво всъщност търсиш тогава?!

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Струва ми се,че губим границата заради Егото си. Ние непрестанно се сравняваме,съизмерваме с околните.Техните мнения и отношение ни влияят,колкото и да не ни се иска и да се стараем да не е така.Освен това, колкото и да твърдим,че сме обективни и критични към себе си,всъщност ние много повече се одобряваме отколкото неодобряваме(да не се одобряваме е болезнено състояние).Одобряваме мисленето си,одобряваме убежденията си, одобряваме постиженията си и т.н и се опитваме да ги наложим на околните,да срещнем одобрението им.Това ни дава така необходимата стабилност и значимост в собствените ни очи. Ама и малко се съмняваме ;).Заставаме нащрек когато ни се стори,че някой иска да наложи Егото си,че някой със "сила" иска да ни внуши идеите си,които са различни от нашите.И ако го прави агресивно или по начин,който ние не одобряваме,ела да видиш в какво ще се превърнат дружеските ни критики ;))).Например ако ни каже,че сме тъпи,заблудени, непрогледнали за Истината глупаци,от девет дерета вода ще събираме за да докажем,че в този човек дори и да съществува нещо положително то е само илюзия,измама:).И ще имаме право,но само по отношение на моментното му поведение и думи,а не изобщо.
На мен лично такива постановки са ми безкрайно противни.Даването на личностни оценки(естествено крайно субективни и неточни) като аргументи в спор са нещо твърде нелепо и смешно.
А защо на окултните ученици не им е позволено?Най близо до ума е, че когато си започнал да усъвършенстваш духа си, трябва да си съсредоточен в коригирането на собствените си слабости и грешки,а не да се разсейваш с чуждите ;).За да не се разпилява излишна духовна енергия.Ама аз не разбирам много от окултизъм :).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Валсодаре, не знам даваш ли си сметка...Хъбард е работил, правил е изследвания, имал е огромна енергия, чел е лекции, свързал се е с много добри и представителни институти в Америка, подкрепил е изследванията си с тестове, чел, работил, търчал...
А ти кой си и от висотата на какво се изказваш какъв е той? Или който и да е друг? И защо така упорито си мислиш, че мнението ти е меродавно и толкова се дразниш, че не те подкрепят?
Кой си ти, Радославе, какъв си, що си?
В качеството си на какъв светъл ум, силни прозрения, висок дух, голяма практика се изказваш? Поне да беше прочел нещо, за да има за какво да се захванеш, като злословиш.
Как не разбираш, че висиш във въздуха и правиш изказвания, без да можеш да ги подкрепиш с нищо, освен с още общи приказки.
И не ми излизай с номера, че в нета е пълно със сайтове срещу Хъбард. Защото тук е пълно със сайтове срещу всичко и всеки.
Дай нещо конкретно, ако изобщо имаш, нещо съвсем, съвсем конкретно-дори и от такъв сайт, но нещо, което си проверил и се е оказало вярно.
Стига си висял във въздуха, пищял безпомощно и махал с краченца, че взе да ми дожалява за теб.
А жалостта не е качество на воина.

...заради цвета на житото...

Разбираш, от каквото трябва да разбираш. Другото са интелектуални модели.

...заради цвета на житото...

Благодаря ти :).Защото аз все се притеснявам от липсата си на подготовка и информация по някои въпроси.А ми е интересно в този клуб, и понякога и аз искам да споделя мнението си,дори и да не е толкова компетентно :).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Информацията не е важна толкова, важно е усещането, усетът, интензивността и плътността на вътрешния свят.

...заради цвета на житото...

Абе все пак друго си е да се е позапознал човек с материята по която смята да се изказва.Иначе ако взема да споря(не че обичам да споря) ще ми извадят от някъде някоя терминология(непозната), някакви цитати на авторитети и ще угасна аз с моите усещания ;).Ама се шегувам де.Моя принцип,който се опитвам да следвам е не да споря,а да извличам максимално всичко, което чувствам, че ми е близко и може да ми бъде полезно.За това ползвам усета си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И добре правиш.

...заради цвета на житото...

Защото отговорът, който имам е само един от отговорите, а по-пълна картина има при повече отговори, когато човек е готов да ги осъзнае, за да разбере откъде идват...

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 06.10.03 10:49.

На мене ми се струва, от самонаблюдение, че когато мислите и чувствата ми са позитивни не се разсейва енергията, не се губи, а напротив...Докато при негативните мисли и чувства става обратното...

Дъгата

Знаеш ли как си го обяснявам - това, което виждаме в някого е само едно негово проявление, а не самия човек. Всичко, което е променливо не е истината. Тогава няма смисъл да хабим енергия да обсъждаме едно отражение, а не търсим непромененото, а то е в нас самите. То е и във всеки до нас, но много надълбоко и много често е непроявено, все още...

Ако сме осъзнали съвършеното във всеки от нас, не бихме обсъждали и съдили нито себе си, нито другия, а бихме били много наблюдателни, за да открием кое предизвиква определена реакция, защо има реакции и какво ги предизвиква...кое е причина за определено поведение...

Дъгата

Така е. Само че не винаги може да се постигне това позитивно мислене. Има неща, които пречат. И вместо тогава човекът да се самобичува, може да потърси, открие и отстрани причините. Със заповеди или сочене с пръст не става. Убедила съм се.
Виждаш ли...на леда паднат 100 човека, 99 станат, 1 си счупи крака. Останалите 99 почват да го сочат с пръст как може да не може да ходи, като те си могат...
После 99 си варят чай, един си го изсипе на ръката и писне, останалите 98 почват да го укоряват как може да пищи, ей на тях нищо им няма.
после 98....чат ли си?

...заради цвета на житото...

В същото съм се убедила и аз, де...Нали затова тръгнахме да говорим с тебе. Със самонаблюдение можем да се приближим до причината за всичко, което ни се случва. Едва ли като гледаме повече другите ще опознаем по-добре себе си. Има място и в себе си да гледаме и другите да опитваме да разбираме. Преценката е важна, но да няма елемент на осъждане...Това имах предвид.

Дъгата

Не ме разбра...ако 99 от 100 могат да не осъждат, а един не може, този един трябва да търси причините, а не само останалите да го сочат с пръст и да крещят-Не осъждай, бе!
Всъщност, замисляла ли си се, че като казваш да не осъждаме, всъщност осъждаш, че осъждаме?
Умът е много лукав...защо не казваш-айде да не ядем камъни?

Отделно на ръка, че всички 100 осъждат, ако не друго, то със сигурност осъждащия...
Хайде по-добре да поразсъждаваме защо осъждаме и това непременно и винаги ли е лошо?
Без Валсодар да мяука пак, обаче Хъбард има много интересни текстове относно скалата на тоновете. Писала съм малко за нея.

...заради цвета на житото...

На уровне 1.1 человек лжет для того, чтобы избежать
настоящей коммуникации. Это принимает форму притворного
согласия, лести, поддакивания или целой картины фальшивых
чувств и идей--потемкинская деревня, искусственная личность.
Это--уровень скрытой враждебности, наиболее неприятный и
опасный из всех уровней шкалы тонов. Здесь мы обнаружим
человека, который с дружеской улыбкой воткнет вам финку в
бок. Здесь находится человек, который, стуча себя кулаком в
грудь, будет уверять, что он стоит за вас горой, и, в то же
время, не упустит ни одного шанса для того, чтобы подорвать
вашу репутацию. Здесь же--льстец, терпеливо выжидающий
момента потери бдительности, чтобы напасть и уничтожить.
Диалог на этом уровне полон мелких колкостей, которые
немедленно классифицируются как намеренные комплименты.
Разговаривать с таким человеком--все равно, что
боксироваться с тенью--понимаешь, что что-то не так, но
человек уровня 1.1 всегда начеку и никогда не покажет камня,
который лежит у него за пазухой, хотя постоянно делает все,
для того, чтобы разрушить и уничтожить. Это уровень
извращенца, гомосексуалиста, предателя. Это уровень
террориста. От таких людей никогда не следует ждать
открытого нападения с фронта--нападение последует в ваше
отсутствие, или во время сна, или со спины.
Такой человек не способен на настоящую
привязанность--он настолько извращен, что любое проявление
привязанности с его стороны--чистое притворство. Такой
человек не гнушается никакими способами, чтобы обеспечить
собственную безопасность, и ни на секунду не задумается
перед тем, как бросить в беде или затруднительном положении
того, кого только что притворно называл своим другом. Нет
никого опасней для общества, чем человек с тоном 1.1--от
него следует ожидать наибольшего ущерба. Из-за скрытого
характера психического расстройства такой человек почти
никогда официально не признается душевнобольным. На этом
уровне не существуют такие понятия, как честь, приличия и
этика1
Общество может справиться со злым
человеком--известно, чего от него можно ожидать. Общество
может справиться с кейсом апатии--его душевное нездоровье
очевидно. Но кейс 1.1--трус, прячущийся за чужие спины,
сохранивший достаточно энергии, чтобы нанести удар, но не
имеющий достаточно храбрости, чтобы предупредить о нем
заранее.

И някъде пишеше, че този тон е особено опасен за високите тонове, често човек в такъв тон живее с хора от високи тонове, които са открити и благоразположени към всички, липсва им каквато и да е подозрителност и това дава възможност на нискотоналния буквално да ги унищожи.

...заради цвета на житото...

А има и други факти в моя подкрепа.
Факти надлежно описани в предишни теми на този същият форум.
Който най-безцеремонно отхвърли.
Щото не ти уйдисаха на акъла в хор да ти се подмажат.
Не ме притеснява твоята жал, едно че не е искрена, а и за войн... като тебе.... - развеселяваш ме със злъчта си.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Добре е че е само един, че при повече се отива към шизофрения.
Отговориъте са идентични на въпросите, затова и изглеждат много.
Просто всеки влага различен смисъл във въпросите които задава.
А отговора винаги е бил един.

За съжаление, всеки го схваща частично.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Прати ме да си изчета предните постинги, за да видя кое те е накарало да стигнеш до извода, че осъждам, че вие сте били осъждали...Е, не можах да намеря...Не ми се ще нито някого да съдя, нито себе си да обвинявам в нещо, точно сега не съм с такава настройка...много хубаво вали пречистващ дъжд...

Дъгата

Да не мислиш, че ще си призная и да имаше повече отговори, особено като знам каква ще ти е диагнозата...Ако се окажеш и много загрижен за здравето ми - току-виж си ми предложил подходящо лечение...

Дъгата

Не съм съгласна, ама хич.
И какво като намериш непроменливото в нас? Какво ще правиш с него, когато променливото непрекъснато те дразни, измъчва, досажда, вгорчава ти животът или каквото и да било там?
Виж, в Кибалион имаше еднин много хубав израз-то всичко може и да е илюзия от божествена гледна точка, ама ако си удариш коляното, съвсем истински ще те боли.
Можеш да се направиш безчувствен-съгласна съм. Можеш да се направиш безчувствен и душевно...всичко можеш. Това обаче изобщо не значи, че променливостта не е толкова истинска, колкото и непроменливостта.
Задавала ли си си въпросът защо съществува изобщо променливостта?
Не можеш да я прескочиш, никак не можеш.
Твърдо съм убедена, че ако една ситуация не се решава със смирение и покорство, това не значи, че трябва да имаш нерви да изчакаш нещата сами да се решат, бидейки самия пасивен.
А иначе съм съгласна с КК и Хъбард-човек се ражда с определено количество лична сила (количество и качество тета), така че дори и чистите и безупречните са различни по качество.

Наблюдението на поведението и откриването на причината за него напълно ли е достатъчно, според теб? Доста учения предполагат последващи действия.
Ако си смирена и блага и ситуацията не се разрешава, може би се очаква друго от теб? Може би дори само друго разбиране?

...заради цвета на житото...

Ако си болна, то значи това е поредната форма на преподаване - хард вариант за по-упоритите.
Ти си единствената, от която зависи твоето здраве.
Виж за настроението...

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Здрасти Изгревче,

мисля си, че веднъж намерена тази граница не е от нещата, дето се губят:-))))

И с настроението като със здравето...

Дъгата

Единомислие...

Дъгата

С това, което не се променя няма какво да правя, защото "то" съм "Аз". Другото са отражения, проявления на този Аз, които ги вземам за мене. Така се опознавам като проявления, които мога да имам. Опознавам се и чрез всички други, които са все проявления. Не ги отричам, не казвам, че болката е илюзия, защото усещам болката, усещам я и в другите, когато ги боли. Естествено е да реагирам, но има и един следващ момент, който съзнавам, че ще дойде, имала съм го като преживяване, в който аз и действието сме едно...сякаш се виждам отстрани, но и съм във, едновременно. Тогава не е реакция...Точно така е, всички сме различни, затова сме се разделили на части, за да може да има по-голямо разнообразие на проявленията, по-пълно себепознание...всеки опознавайки се, да се познае и чрез другите...

Дойде ми нещо "Индивидуалности в Единение творят..."

Дъгата

Обществото играе ролята на коректив, не може никога да не се порицава. Ако човек е развил достатъчно етичност, тогава той работи сам за себе си. Ако му липсва, налага се да му се налага спазването на морални норми.
Пиян шофьор, некоректен кредитополучател, кредитни милионери, крадци на коли и данъци-говори за живота....

...заради цвета на житото...

Докато крадци викат "Дръжте крадеца!" и те пишат закони, а обществото, което всъщност го съставляваме ние, продължава да роптае против наложеното външно, без да се погледне отвътре...морализирането не води до етичност...това е лицемерие...само се задълбочават проблемите на самото общество.

Няма едновременно всички да станат етични, не могат едновременно всички да станат честни, добронамерени. Не си създавам допълнителни илюзии, че с това ниво на съзнание ще настъпи повсеместно Царството божие на земята. То е вътрешно за този, който работи в себе си и доколкото има енергия споделя с другите докъде е стигнал, пък тяхно право е да му вярват или не, да го слушат или не, да му съдействат и да работят с него или не...Нищо направено насила, неосъзнато, не е довело до нещо добро.

Дъгата

Разбрах какво ме дразни-дразни ме високомерие, мнение, изказано с претенциите на истина от последна инстанция и неподплатено с нищо. Виси във въздуха, крепено само от самонадеяността на изказващия го.
Ти разбра ли защо го правиш? Защо никога не говориш по същество, а само хвърляш абстрактни и висящи думички и "авторитетни" мнения?
Защото ти липсва каквато и да е база-затова.
А пък високомерието и аберациите ти не ти позволяват да си го признаеш.
Да, дразня се от висящи във въздуха изказвания, сигурно и аз го правя, затова се и дразня.
Но и тук съм крачка пред теб-осъзнах го и се дебна. А на теб егото не ти позволява още дори и да го допуснеш. Че нищо не знаеш и нищо не правиш, освен да философстваш. Какво ще остане от теб, ако спреш и това да правиш?

...заради цвета на житото...

На мен пък ето какво ми дойде от първите ти думи-С това, което не се променя няма какво да правя...

Точно! ЕВРИКА!
Единственото, с което може да се направи нещо, е това, което се променя...и затова сме тук...м?
А ние вместо точно на него да обърнем внимание, всячески го омаловажаваме като несъществено.
Единственото, което можем да направим, е да правим нещо с онова, що се променя. И трябва да го правим. ММММММ?

...заради цвета на житото...

Ми то няма какво друго да правим, я...Важното е от коя позиция го правим това и кое от нас го прави...не схващаш ли? Колкото повече се приближаваме и се сливаме с непроменяемото или с по-малко променяемото, толкова по-ефективно ще сме работили с променяемото.

Важно е да можем да различаваме - кое откъде иде, дали е отвътре, от дълбините ни /добре заровено подсъзнатлено/ или е отражение от някой друг, което сме приели за наше и мъчим ли мъчим да го оправяме, пък то не било наше...Такива ми ти работи ...

Усещаш ли периодите на задълбаване, нещо като смаляване за вътрешна работа и после на отваряне - споделяне с другите...Тогава според мене има смисъл, тогава е работа, а не труд-мъчение. Периоди на поемане на храна да са последвани от периоди на смилане на храната...

Дъгата

Разликата между мен и теб е, че аз съм твърдо за използване на сила с цел да се накарат останалите да се държат прилично, за да не пречат на държащите се коректно. А ти ги чакаш да се себеосъзнаят.
Аз пък съм убедена, че ако и да се осъзнаят някой ден, дотогава ще направят прекалено много бели, че да им бъде позволено да се държат, както им харесва.
Аз съм за възпитанието, превъзпитанието и налагането на санкции, когато това е необходимо.
И считам това за предпазване на качеството зърно от плявата.
И бурена го късаш в лехата, за да не пречи на домататие, нали?
Не съм склонна да давам неограничена свобода на хора, които още не са порастнали да я използват. За моя сметка или на детето ми, или на деликатните.
Защото едно говедо с мания за свобода ще стори много поразии на един деликатен човек и аз това не съм склонна да го включвам към кармата на деликатния.
Прекален светец и богу не е драг-това за теб.

...заради цвета на житото...

Прави се кой как може и кой докъдето е стигнал. Всеки го прави максимално безупречно за степента си на развитие. повече от това-не може на настоящия момент.
Важното е да сме наясно, че само това и правим-променяме променящото се. Защото това е единственият път да стигнем до непроменящото се.
Така че нека говорим за него повече-за променливото. То е вратата към другото, друга врата няма.

...заради цвета на житото...

Нищо не разбра май...
Кой ти каза, че няма да наказвам някого, който си позволи да ми бъкне примерно в джоба и ме гледа нахално в очите. Казах ти за отношението ми към него - не го обвинявам, знам, че е неразумен, че е невежа, щом си го позволява, но това няма да ми пречи да го перна през ръката хладнокръвно. Аз показвам на дъщеря си, че има последствия от неразумните й постъпки. Обяснявам й защо като похарчи примерно парите, които съм й дала вместо за учебник за блузка, няма да има възможност да отиде веднъж на кино и веднъж на дискотека.
Естествено, че е нужно да има възпитание, превъзпитание и налагане на санкции, когато това е необходимо, но и да е навреме. Причини има за да има нужда от превъзпитание и санкции, когато не е имало възпитание и незаинтересованост, безотговорност.

Чудна си ми, все търсиш разликите...аз пък се опитвам да виждам приликите...повече шанс май има за допирни точки и разбиране...и не чакам някой да се самоосъзнае, а се опитвам да му помагам без насилие да се самоосъзнае...доколкото е възможно.


Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 06.10.03 17:16.

Каква е разликата между обвинение, квалификация и определение?
Ако кажа, че Валсодар никога не е чел и дума от Хъбард, изключая това, което пускам тук, а си позволява да твърди, че е сциентологията била вредна, това какво ще е? И при това нито едно свое твърдение не е покрил с реални факти.
И защо всъщност да не казвам онова, което мисля?
За да не би, недай боже, определението прозвучи като обвинение? И какво от това?

...заради цвета на житото...

Разликата е в отношението...а то се усеща и от този, който го изразява и от този, към когото е насочено.

Дъгата

Това е най-лесния начин за проверка.
Добре аз нямам база или поне не и видима за тебе.
Но невидимото за тебе, което имам ми е помогнало много повече от зазубрените фрази и клишета, които бълваш с цел зарибяване за целите на Сциентоложката църква на Гуруто ти.
Кажи ми, след като си чела книжки и заучавала прилежно техники, то какво си постигнала с това?!
Реално, какво можеш повече сега от това което можеше преди.
Не виждам разлика.
Ти виждаш ли?
Тогава?
Имаш ли база или просто си се възкачила на поредната купчина бумащина със псевдопознания...


Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Е и?
Не виждам смисъл да си сменям отношението и да викам на черното бяло. Нещо не ми харесва-казвам го и толкоз. Какво тук значи някаква си личност?
Ти като си овладяла перфектното отношение-евала. Аз не съм.
И Ошо не е-той плюе политиците с неприязън. И свещениците.
И Хъбард не е-той пък плюе психоаналитиците.
Ти вярно ли си над тях или лицемерничиш и пред себе си? Защото те виждам, че искрено си вярваш...
А наистина смятам, че ти пък имаш лошо отношение към ония, що имат лошо отношение...забелязваш ли? Наблюдавай се.
Ако нямаше лошо отношение, нямаше и да забелязваш.
Знаеш ли....тук е много подходяща една притча от Ошо-сега ще я извадя и ще я пусна на руски.

...заради цвета на житото...

Специално за изгревче по повод непрекъснатото и внимание към чуждото лошо отношение.

Я говорил вам, что Кабир назвал своего единственного сына “Камаль” - “чудо”, ...
Кабир отвечал: “Тысячи проблем. Люди приходят с деньгами, алмазами, изумрудами и
всевозможными ценностями, а мне они не нужны, поэтому я отказываюсь от них. А он
сидит прямо рядом со мной и говорит этим людям: “Хорошо, если он отказывается,
несите их мне. Не очень-то это хорошо; вы хотели преподнести что-то, но вас
отвергли. Приносите их мне!”
Так что я отказываюсь, а он постоянно собирает. Я сказал ему, что это
неправильно, но он заявил:
“Подумай о себе. Я сам знаю, что хорошо и что плохо.
Не приказывай мне! Я не твой ученик, я твой сын!”

Камаль сказал: “Я - твоя кровь, твоя плоть, сама твоя сущность. Как ты мог
вообразить, что я жадничаю? Ты рассердился и выдал себя: все твое учение - не
гневаться, не жадничать - поверхностно.

Это не твое дело. Если я беру вещи, почему это тебя интересует? Вероятно,
жадность есть в тебе. Твоя жадность в любой момент может выйти наружу - точно
так же, как и гнев. Если бы в тебе не было жадности, ты бы попросту
свидетельствовал, что Камаль берет вещи, вот и все. Это дело Камаля -
позаботиться о своей собственной сущности, это не твое дело. Я не твой ученик. Я
сам Мастер”.

Разбра ли я? И без да се цупиш....

...заради цвета на житото...

какво съм постигнала ли? Най-малко идеята, че ако Валсо не вижда разлика, единственото, което мога да направя, е секуро....

...заради цвета на житото...

Веселиш ме Кали, благодаря ти!

А ти разбра ли нещо от целия ни мохабет, но не за мене, а за себе си? Преди да започнем, знаех как ще свършим...но никога не е излишно да се правят опити...

Дъгата

Плувай!

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Разбрах ми, ка щяло да не разбера...когато правя нещо, за което имам чувството, че е безупречност, да не се оставям на мнението на другите, които пък смятат, че е най-обикновено обвинение. Защото и техните сметки са нищо повече от квалификации.

...заради цвета на житото...

Если бы в тебе не было жадности, ты бы попросту
свидетельствовал, что Камаль берет вещи, вот и все...

ты бы попросту
свидетельствовал

ты бы попросту
свидетельствовал

ты бы попросту
свидетельствовал

свидетельствовал

свидетельствовал
свидетельствовал

Кажи каква е разликата между свидетелстване и обвинение?

...заради цвета на житото...

За какъв да ти казвам? Ти нали си знаеш...

Един мой бивш колега-шопче имаше един лаф, който много обичаше да казва в определени ситуации, та се сетих за него...що ли??? "Оди дроби зеле!"

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 07.10.03 13:25.

Ех, кога ли и аз ще достигна състояние на усещане за безупречност...има да ти дишам праха...кво да прайш - ниво...

Дъгата

Хе хе-на път си...щом осъзна това....
Не се коси, като питам себе си, наистина смятам, че правя най-доброто, което мога в момента. А това си е безупречност.
Освен това, ако спра, кой ще ти създава занимавка?

...заради цвета на житото...

Е що да дробя зеле, като мога да свидетелствам?
А ти да викаш, че обвинявам. Или квалифицирам. Или там квот обикновено...
Ей на-и сега свидетелствам, че ти твърдиш, че не свидетелстваш, ама всъщност си свидетееееелстваааааш......а си мислиш, че квалифицираш....или обратното беше...бе карай...

...заради цвета на житото...

Ми щот дробиш, макар и да не е зеле...Кво си прая, прая си...теб кво ти пука, нали не ти пукаше или излъга...нищо не казвам, щот няма значение...друго има значение, ама само за мене сиииииии...нека ти.....ух, че е готинооооо...другото е без значение...за момента...да не мислиш, че има нещо друго, освен момента...карам, яяяя...

Бе ти що дробиш???

Дъгата

Ша ма напикаш от смях, ей...Давай памперссссссс...
Много се гордея, че ма виждаш вече на път ...осъзнаваща...това си е направо признание, че немам нужда да бъда процесингирана...голем кеф ша да е за тези на опашката...един по-малко...

Нещо не се сещам, аз ли исках да ма занимаваш??? ти помниш ли или вече забрави?

Дъгата

Памперсите аз ги раздавам! Къв цвят искаш?

Cause it all begins again when it ends
And we're all magic friends

Е как, ти си знаеш...розов, да ми отива на въображаемото изживяване на любовта...кат не мога да знам кво е истинска любов, поне с розов памперс да бъда...

Дъгата

Вашето желание, колежке, е изпълнено веднагически и то с удоволствие /абе, може и ЛибоФ да го наречеш, а така най-добре стават нещата, нали? :))/!!!

Как ти харесват розовите панделки и малките ангелчета? Дори има няколко памперса, че продължителна смехотерапия се е заформила!!!



Cause it all begins again when it ends
And we're all magic friends

Редактирано от d8a на 07.10.03 17:09.

Що дробя ли? Не дробя бе, беля.
Кори.
Да ти гледам сеира, като караш, караш, па как се хлъзнеш по корите, дето беля.


...заради цвета на житото...

Колежке, имаш много точна преценка за моите инфантилни предпочитания...що да се разочарова народа...признавам си...най-много ми харесаха тези, които ти ми препоръчваш - с розовите панделки и малките ангелчета...лелеееее, надявам ги бързо, че да не става сакътлък...смехотерапията с теб е истинско удоволствие, Смехоранке!

Обаче, по-добре да се изнесем в един съседен клуб, предложен от друг наш добър непросветлен все още побратим...ще ни изтрие модераторката, пишем несериозни постинги...

Дъгата

Кога съм казала, че нямаш нужда от процесинг пък?
Видя ли сега как умът си надгражда, надгражда....едно казах, ти го прочете, увът ти веднага изщрака, извод направи, постулира....ба си.....

...заради цвета на житото...

На тебе давам билет за първия ред, почетни гости...слабост имам към богините...требе си уважение...не ме гледай, че се лигавя от време на време...в разнообразието е радостта от игрите, нал знайш...

Аз вече се хлъзгам.......помоооооощ! Ае, прояви милосърдие или такова нещо нема...

Дъгата

Що да ви трия? Гледам ви акъла и ви кроя шапката.
Бе вие либоф щом почнахте и розовите тащи да наричате....

...заради цвета на житото...

Удоволствието е взаимно, колежке! Признавам си публично, че обичам нашата смехотерапия, смехоранке! И хич не ми пука дали някаква модераторка-богиня ще ни изтие, щото не се трие туй що не гасне :)))

Само едно нещо не разбрах - за кой непросветен побратим иде реч?

Cause it all begins again when it ends
And we're all magic friends

Кво бе, ти да не се чудиш на ума ми...е как с твоя опит с чуждите умове има още тайни за тебе? Още кат видиш некой - хоп, веднага диагноза и рецепта...

Тва твойто е над науката и религията и всекви учения, пък на едно изгривчи да не му прозреш патешкия акъл...не ме разочаровай, че нема да се главя за ученичка при тебе и ще скучаеш само с едните преклонени последователи...

Друго си е наред със зяпналите в устата да се види един оплезен...смигащ, пък дори и не толкова осъзнат... И да не ми верваш...

Дъгата

Че аз що белих корите тогава? Какво милосърдие, какви пет лева....айде празни приказки па пазара...че модераторката ще ни изгони вече.

...заради цвета на житото...

Кат се лъзгаш на твоите кори няма да ти пука, даже малко да заболи...Ае, на ти два лева, да не ти е тъжно...

Тая модераторка де се скри бе, толкова глупости се изписаха в клуба й, тя нищо...нещо й е прилепнало на зрението...

Дъгата