Да не мислиш, че ще си призная и да имаше повече отговори, особено като знам каква ще ти е диагнозата...Ако се окажеш и много загрижен за здравето ми - току-виж си ми предложил подходящо лечение...

Дъгата

Не съм съгласна, ама хич.
И какво като намериш непроменливото в нас? Какво ще правиш с него, когато променливото непрекъснато те дразни, измъчва, досажда, вгорчава ти животът или каквото и да било там?
Виж, в Кибалион имаше еднин много хубав израз-то всичко може и да е илюзия от божествена гледна точка, ама ако си удариш коляното, съвсем истински ще те боли.
Можеш да се направиш безчувствен-съгласна съм. Можеш да се направиш безчувствен и душевно...всичко можеш. Това обаче изобщо не значи, че променливостта не е толкова истинска, колкото и непроменливостта.
Задавала ли си си въпросът защо съществува изобщо променливостта?
Не можеш да я прескочиш, никак не можеш.
Твърдо съм убедена, че ако една ситуация не се решава със смирение и покорство, това не значи, че трябва да имаш нерви да изчакаш нещата сами да се решат, бидейки самия пасивен.
А иначе съм съгласна с КК и Хъбард-човек се ражда с определено количество лична сила (количество и качество тета), така че дори и чистите и безупречните са различни по качество.

Наблюдението на поведението и откриването на причината за него напълно ли е достатъчно, според теб? Доста учения предполагат последващи действия.
Ако си смирена и блага и ситуацията не се разрешава, може би се очаква друго от теб? Може би дори само друго разбиране?

...заради цвета на житото...

Ако си болна, то значи това е поредната форма на преподаване - хард вариант за по-упоритите.
Ти си единствената, от която зависи твоето здраве.
Виж за настроението...

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Здрасти Изгревче,

мисля си, че веднъж намерена тази граница не е от нещата, дето се губят:-))))

И с настроението като със здравето...

Дъгата

Единомислие...

Дъгата

С това, което не се променя няма какво да правя, защото "то" съм "Аз". Другото са отражения, проявления на този Аз, които ги вземам за мене. Така се опознавам като проявления, които мога да имам. Опознавам се и чрез всички други, които са все проявления. Не ги отричам, не казвам, че болката е илюзия, защото усещам болката, усещам я и в другите, когато ги боли. Естествено е да реагирам, но има и един следващ момент, който съзнавам, че ще дойде, имала съм го като преживяване, в който аз и действието сме едно...сякаш се виждам отстрани, но и съм във, едновременно. Тогава не е реакция...Точно така е, всички сме различни, затова сме се разделили на части, за да може да има по-голямо разнообразие на проявленията, по-пълно себепознание...всеки опознавайки се, да се познае и чрез другите...

Дойде ми нещо "Индивидуалности в Единение творят..."

Дъгата

Обществото играе ролята на коректив, не може никога да не се порицава. Ако човек е развил достатъчно етичност, тогава той работи сам за себе си. Ако му липсва, налага се да му се налага спазването на морални норми.
Пиян шофьор, некоректен кредитополучател, кредитни милионери, крадци на коли и данъци-говори за живота....

...заради цвета на житото...

Докато крадци викат "Дръжте крадеца!" и те пишат закони, а обществото, което всъщност го съставляваме ние, продължава да роптае против наложеното външно, без да се погледне отвътре...морализирането не води до етичност...това е лицемерие...само се задълбочават проблемите на самото общество.

Няма едновременно всички да станат етични, не могат едновременно всички да станат честни, добронамерени. Не си създавам допълнителни илюзии, че с това ниво на съзнание ще настъпи повсеместно Царството божие на земята. То е вътрешно за този, който работи в себе си и доколкото има енергия споделя с другите докъде е стигнал, пък тяхно право е да му вярват или не, да го слушат или не, да му съдействат и да работят с него или не...Нищо направено насила, неосъзнато, не е довело до нещо добро.

Дъгата

Разбрах какво ме дразни-дразни ме високомерие, мнение, изказано с претенциите на истина от последна инстанция и неподплатено с нищо. Виси във въздуха, крепено само от самонадеяността на изказващия го.
Ти разбра ли защо го правиш? Защо никога не говориш по същество, а само хвърляш абстрактни и висящи думички и "авторитетни" мнения?
Защото ти липсва каквато и да е база-затова.
А пък високомерието и аберациите ти не ти позволяват да си го признаеш.
Да, дразня се от висящи във въздуха изказвания, сигурно и аз го правя, затова се и дразня.
Но и тук съм крачка пред теб-осъзнах го и се дебна. А на теб егото не ти позволява още дори и да го допуснеш. Че нищо не знаеш и нищо не правиш, освен да философстваш. Какво ще остане от теб, ако спреш и това да правиш?

...заради цвета на житото...