На мен пък ето какво ми дойде от първите ти думи-С това, което не се променя няма какво да правя...

Точно! ЕВРИКА!
Единственото, с което може да се направи нещо, е това, което се променя...и затова сме тук...м?
А ние вместо точно на него да обърнем внимание, всячески го омаловажаваме като несъществено.
Единственото, което можем да направим, е да правим нещо с онова, що се променя. И трябва да го правим. ММММММ?

...заради цвета на житото...

Ми то няма какво друго да правим, я...Важното е от коя позиция го правим това и кое от нас го прави...не схващаш ли? Колкото повече се приближаваме и се сливаме с непроменяемото или с по-малко променяемото, толкова по-ефективно ще сме работили с променяемото.

Важно е да можем да различаваме - кое откъде иде, дали е отвътре, от дълбините ни /добре заровено подсъзнатлено/ или е отражение от някой друг, което сме приели за наше и мъчим ли мъчим да го оправяме, пък то не било наше...Такива ми ти работи ...

Усещаш ли периодите на задълбаване, нещо като смаляване за вътрешна работа и после на отваряне - споделяне с другите...Тогава според мене има смисъл, тогава е работа, а не труд-мъчение. Периоди на поемане на храна да са последвани от периоди на смилане на храната...

Дъгата

Разликата между мен и теб е, че аз съм твърдо за използване на сила с цел да се накарат останалите да се държат прилично, за да не пречат на държащите се коректно. А ти ги чакаш да се себеосъзнаят.
Аз пък съм убедена, че ако и да се осъзнаят някой ден, дотогава ще направят прекалено много бели, че да им бъде позволено да се държат, както им харесва.
Аз съм за възпитанието, превъзпитанието и налагането на санкции, когато това е необходимо.
И считам това за предпазване на качеството зърно от плявата.
И бурена го късаш в лехата, за да не пречи на домататие, нали?
Не съм склонна да давам неограничена свобода на хора, които още не са порастнали да я използват. За моя сметка или на детето ми, или на деликатните.
Защото едно говедо с мания за свобода ще стори много поразии на един деликатен човек и аз това не съм склонна да го включвам към кармата на деликатния.
Прекален светец и богу не е драг-това за теб.

...заради цвета на житото...

Прави се кой как може и кой докъдето е стигнал. Всеки го прави максимално безупречно за степента си на развитие. повече от това-не може на настоящия момент.
Важното е да сме наясно, че само това и правим-променяме променящото се. Защото това е единственият път да стигнем до непроменящото се.
Така че нека говорим за него повече-за променливото. То е вратата към другото, друга врата няма.

...заради цвета на житото...

Нищо не разбра май...
Кой ти каза, че няма да наказвам някого, който си позволи да ми бъкне примерно в джоба и ме гледа нахално в очите. Казах ти за отношението ми към него - не го обвинявам, знам, че е неразумен, че е невежа, щом си го позволява, но това няма да ми пречи да го перна през ръката хладнокръвно. Аз показвам на дъщеря си, че има последствия от неразумните й постъпки. Обяснявам й защо като похарчи примерно парите, които съм й дала вместо за учебник за блузка, няма да има възможност да отиде веднъж на кино и веднъж на дискотека.
Естествено, че е нужно да има възпитание, превъзпитание и налагане на санкции, когато това е необходимо, но и да е навреме. Причини има за да има нужда от превъзпитание и санкции, когато не е имало възпитание и незаинтересованост, безотговорност.

Чудна си ми, все търсиш разликите...аз пък се опитвам да виждам приликите...повече шанс май има за допирни точки и разбиране...и не чакам някой да се самоосъзнае, а се опитвам да му помагам без насилие да се самоосъзнае...доколкото е възможно.


Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 06.10.03 17:16.

Каква е разликата между обвинение, квалификация и определение?
Ако кажа, че Валсодар никога не е чел и дума от Хъбард, изключая това, което пускам тук, а си позволява да твърди, че е сциентологията била вредна, това какво ще е? И при това нито едно свое твърдение не е покрил с реални факти.
И защо всъщност да не казвам онова, което мисля?
За да не би, недай боже, определението прозвучи като обвинение? И какво от това?

...заради цвета на житото...

Разликата е в отношението...а то се усеща и от този, който го изразява и от този, към когото е насочено.

Дъгата

Това е най-лесния начин за проверка.
Добре аз нямам база или поне не и видима за тебе.
Но невидимото за тебе, което имам ми е помогнало много повече от зазубрените фрази и клишета, които бълваш с цел зарибяване за целите на Сциентоложката църква на Гуруто ти.
Кажи ми, след като си чела книжки и заучавала прилежно техники, то какво си постигнала с това?!
Реално, какво можеш повече сега от това което можеше преди.
Не виждам разлика.
Ти виждаш ли?
Тогава?
Имаш ли база или просто си се възкачила на поредната купчина бумащина със псевдопознания...


Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Е и?
Не виждам смисъл да си сменям отношението и да викам на черното бяло. Нещо не ми харесва-казвам го и толкоз. Какво тук значи някаква си личност?
Ти като си овладяла перфектното отношение-евала. Аз не съм.
И Ошо не е-той плюе политиците с неприязън. И свещениците.
И Хъбард не е-той пък плюе психоаналитиците.
Ти вярно ли си над тях или лицемерничиш и пред себе си? Защото те виждам, че искрено си вярваш...
А наистина смятам, че ти пък имаш лошо отношение към ония, що имат лошо отношение...забелязваш ли? Наблюдавай се.
Ако нямаше лошо отношение, нямаше и да забелязваш.
Знаеш ли....тук е много подходяща една притча от Ошо-сега ще я извадя и ще я пусна на руски.

...заради цвета на житото...

Специално за изгревче по повод непрекъснатото и внимание към чуждото лошо отношение.

Я говорил вам, что Кабир назвал своего единственного сына “Камаль” - “чудо”, ...
Кабир отвечал: “Тысячи проблем. Люди приходят с деньгами, алмазами, изумрудами и
всевозможными ценностями, а мне они не нужны, поэтому я отказываюсь от них. А он
сидит прямо рядом со мной и говорит этим людям: “Хорошо, если он отказывается,
несите их мне. Не очень-то это хорошо; вы хотели преподнести что-то, но вас
отвергли. Приносите их мне!”
Так что я отказываюсь, а он постоянно собирает. Я сказал ему, что это
неправильно, но он заявил:
“Подумай о себе. Я сам знаю, что хорошо и что плохо.
Не приказывай мне! Я не твой ученик, я твой сын!”

Камаль сказал: “Я - твоя кровь, твоя плоть, сама твоя сущность. Как ты мог
вообразить, что я жадничаю? Ты рассердился и выдал себя: все твое учение - не
гневаться, не жадничать - поверхностно.

Это не твое дело. Если я беру вещи, почему это тебя интересует? Вероятно,
жадность есть в тебе. Твоя жадность в любой момент может выйти наружу - точно
так же, как и гнев. Если бы в тебе не было жадности, ты бы попросту
свидетельствовал, что Камаль берет вещи, вот и все. Это дело Камаля -
позаботиться о своей собственной сущности, это не твое дело. Я не твой ученик. Я
сам Мастер”.

Разбра ли я? И без да се цупиш....

...заради цвета на житото...