... стига да не вредим на другите!

Едно доста популярно клише, добре опровергано в книгата "Илюзии" на Ричард Бах. Предполагам се сещате какво провокира откъса :))

Макар това да бе последният път, когато го обвинявах, че не живее в
този свят, трябваше ми доста време да проумея думите, които прочетох на
мястото, където се отвори наръчникът:

Ако известно време
се опиташ да си измислен,
ще се убедим, че измислените
герои понякога са по-истински
от хората с тела и туптящи сърца.

Съвестта ти е мерило за това,
доколко честен си в своя егоизъм.
Вслушвай се внимателно
в нея.

- Всички ние сме свободни да правим каквото искаме - каза ми той онази
вечер. - Не е ли повече от ясно? Не е ли тъкмо това най-великият начин да
бъде управлявана Вселената?
- Почти. Забрави нещо, което е доста важно - възразих аз.
- Така ли? - Всички ние сме свободни да правим каквото искаме, стига
да не вредим на другите - рекох доста рязко.
- Знам, че го подразбираш, но сме длъжни да казваме това, което
подразбираме.
Изведнъж от тъмното се чу нещо като тътрузене на крака; стрелнах с очи
приятеля си.
- Чу ли?
- Да, там май има някой. - Той се изправи и тръгна към мрака. Най-
неочаквано се засмя и каза едно име, което не долових. - Всичко е наред -
чух го да изрича. - Не, ще се радваме да те видим при нас... зашо стърчиш
тук... ела де, добре дошъл си, наистина...
Гласът беше със силен акцент, може би руски или чешки, но по-вероятно
трансилвански.
- Благодаря. Не искам да ви се натрапвам...
Човекът, когото доведе в светлината на огъня, беше, как да се
изразя... беше твърде необичайно да срещнеш такъв тип в нощния Среден запад
на Щатите. Чувствуваше се притеснено в светлината; приличаше на вълк - бете
дребничък, изпосталял, уплашен до смърт, беше облечен с вечерно облекло и с
поръбена с червен атлаз черна пелерина.
- Само минавах оттук - поде той. - През това поле ще се прибера по-
бързо вкъщи.
- Така ли?
Шимода не му повярва, знаеше, че го лъже, но в същото време правеше
всичко възможно да не се изкикоти. Надявах се скоро да разбера каква е
работата.
- Заповядайте! - поканих аз мъжа. - Можем ли да ви бъдем полезни с
нещо? Не че си умирах от желание да му помагам, но той трепереше като
листо, та наистина исках да се чувствува удобно.
Мъжът ме изгледа с отчаяна усмивка, ог която ми настръхна косата.
- Да, можете. Искам съвсем малко, инак нямаше да ви безиокоя. Мога ли
да си пийна от кръвта ви? Съвсем мъничко. Имам нужда от човешка кръв, храня
се с нея.
Не знаеше добре английски, говореше с акцент и може би не го бях
разбрал, но въпреки това скочих на крака толкова светкавично, че към огъня
се разлетяха сламки.
Човекът се дръпна като попарен. Общо взето, съм безобиден, но инак съм
як като канара и сигурно съм го стреснал. Той извърна глава.
- Извинявайте, сър. Забравете, че изобщо съм отварял дума за кръв. Но
да ви кажа...
- Какви ги дрънкате? - Бях си глътнал езика от страх, затова говорех
доста ядно. - По дяволите, какви ги дрънкате, господине? Не знам кой сте,
да не сте никой ВАМ...
Шимода ме прскъсна насред думата.
- Гостенинът приказваше, а ти се намесваш.
Продължавайте, сър, приятелят ми е малко припрян.
- Този тук, Доналд... - подхванах аз отново.
- Мълчи де!
Бях толкова изненадан, че наистина си замълчах, само изгледах ужасено
и недоумяващо ненознатия, изтръгнат от родния си мрак, за да се озове в
светлина га на нашия огън.
- Моля ви, влезте ми в положението. Не по свой избор съм се родил
вампир. Ох, клетият аз! Нямам много приятели. Ала всяка нощ трябва да си
пийвам по малко прясна кръв, иначе се гърча в неописуеми мъки, обречен съм
на смърт. Много ви моля, ще ме боли, ще умра, ако не ми разрешите да
посмуча от кръвта ви - съвсем мъничко, само половин литър.
Той се заоблизва и пристъпн към мен - смяташе, че Шимода ме държи по
някакъв начин във властта си и ще ме накара да се подчиня.
- Още една крачка и наистина ще се лее кръв. Докоснете ли ме,
господине, мислете му...
Не че щях да го убия, но наистина смятах поне да го вържа, преди да
продължим разговора.
Той явно ми повярва, защото спря и изпъшка. Обърна се към Шимода.
- Готово ли е?
- Мисля, че да. Благодаря ти.
Вампирът ме погледна и се засмя - беше неописуемо доволен, досущ като
актьор на сцената, след като представлението е свършило.
- Няма да ти пия кръвта, Ричард - каза ми приятелски на съвършен
английски, без никакъв акцент.
Видях как: се стопява, сякаш бе угасил вътрешната си светлина, и
изчезна само за пет секунди.
Шимода пак седна край огъня.
- Много съм доволен, че невинаги имаш предвид това, което говориш.
Още треперех от страх, бях готов да се хвърля в двубой с чудовището.
- Не съм сигурен. Дон, че ме бива за това.
Я по-добре ми кажи какво става. Например какъв беше... този тип? -
Беше вампир от Тронсилуания* - изрече той по-задъхано и от онова приятелче.
- Или за да съм по-точен, мисловна форма на вампир от Тронсилуания. Ако
искаш да наблегнеш на нещо, на което някой не обръща внимание, зашеметяваш
го с мисловната му форма и така му показваш нагледно какво си имал предвид.
Сигурно попрекалих с пелерината и бивните, както и с акцента? Уплаши ли те
много?
- Пелерината, Дон, бете страхотна. Но беше ужасно изтъркано и странно.
Изобщо не съм се уплашил.
Той въздъхна.
- Добре де. Но ноне разбра какво имам предвид. Това е най-важното.
- И какво имаш предвид?
- Беше много груб с моя вампир, Ричард, и така правеше каквото искаше,
дори и да знаеше, че ще навредиш на някого. Той ти каза право в очите, че
ще му навредиш, ако...
- Но той искаше да пие от кръвта ми!
- Точно това правим, когато казваме на някого, че ще ни навреди, ако
не живее според нашите разбирания.
Дълго мълчах, обмислях думите му. Открай време си въобразявах, че
имаме свободата да правим каквото искаме, стига да не вредим на другитс, а
ето че съм грешал. Нещо не се връзваше.
- Онова, което те препъва, е една общоприета фраза, която обаче е
безсмислена - да не вредим на другите. Сами решаваме дали някой ни вреди.
Ние самите, никой друг. Моят вампир ти каза, че ще му навредиш, ако го
отпратиш. Тъкмо той е решил, предпочел е да му навредиш. А ти ще решиш,
предпочетеш какво да направиш - дали ще му дадеш от кръвта си, дали ще го
отпратиш, дали ще го вържеш, или ще го пронижеш право в сърцето със
зеленика. Ако той не желае да бъде пронизан, негово право е да се брани
както намери за добре. И така през цялото време ние непрекъснато избираме.
- Погледнато от този ъгъл...
- Слушай - прекъсна ме той, - важно е. Всички ние сме. Свободни. Да
правим. Каквото. Искаме.

Всички хора,
всички случки в живота ти
присъствуват в него, защото си
ги привлякъл ти.
Твоя работа е
да решиш
какво ще правиш с тях.

Cause it all begins again when it ends
And we're all magic friends

Дейти, когато някой иска да защити някаква теза винаги може да съчини всякакъв абсурд за да го направи. Защо не даде г-н Бах някакъв друг пример, а не с вампир ;).
Мисля си обаче, че и най-доброто желание да имаме да не вредим на никого, ние със всяко свое действие вредим, или хайде по-меко казано, нарушаваме нечии чужди интереси :).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласна! Ами, ти сама си отговори на поставения въпрос - избрал е фрапиращ случай, за да подчертае идеята си.

И с последното съм съгласна донякъде... равновесието се нарушава no matter what you do! но е добре да се опитваме да го възстановяваме.

Среднощен привет..Дейти

in vino veritas

Редактирано от d8a на 17.10.03 23:59.

Е нали стигнахме до консенсус, че всеки пречи на някого с нещо. Дори и да не го знае, дори и несъзнателно.Понякога и съзнателно, защитавайки собствените си добре обосновани житейски нужди и интереси. От какъв зор му е била тази абсурдна "художествена измислица"? Аз лично не я смятам за голяма находка :). Ако ти започнеш да обосноваваш тази идея такъв пример ли би дала? Че това от примери не се нуждае :). Един средноинтелигентен човек и без даже да го чете някъде знае всичко това. Не мислиш ли, че Р. Бах малко подценява читателите си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Айде едно клише-Всичко ни е позволено, но не всичко ни е полезно.
Жертвоготовността на двете бузи също е клише и аз роптая срещу нея открай време.
Оная история на дона или на Т. Марез за ловеца, който направил капан и в него паднал заек. А сега, какво ще направи ловецът? Трябва да го изяде, защото силата му подсказва така. Ако го съжали и го пусне, навлича си неговата карма.
Охлюва по средата на пъня и как Карлитко го местеше напред назад, а донът му даваше обяснения и контраобяснения и се подхилваше.
Примерът е много хубав на Бах, не съм съгласна с Крони.
Очебиен и очеваден. Прилича ми на притчата с костенурката и скорпиона, който я помолил да го пренесе на другия бряг, че не може да плува, а по средата на реката я ужилил и се оправдал със същността си. Ако знаеше костенурката какво ще стане, щеше ли да го пренесе?
Абе, както казвам-баланс си требе...а балансът е нещо много трудно и много дълго се учи. Балансът е безупречност.
(затова се нервя из клубовете, като хором запеете срещу мен защото ме замеряте с постулати, а балансът не подлежи на постулиране. Не казвам, че го имам или че го имам винаги поне, ама и да замеряте опита за баланс с цитати е тъпо)
Ади, че пак затрих баланса...

Който се смее накрая, най-добре се смее.

"Пречи" не е най-подходящата дума в случай, според мен. По-скоро "въздейства", като това въздействие, било то съзнателно или несъзнателно, както и то казваш, може да има положителен или отрицателен ефект, т.е да помага или да пречи.

Съжалевам, но не мога да ти отговоря на литературните въпроси, просто защото нямам писателски опит :)) Само ще те подсетя, че той първо пише книгите за себе си /поне по интервютата така казва/ и после за средностатистическия американец, чиято средноинтелигентност е по-ниска от бългаската. Така че въпроса за подценяването не е коректно зададен, според мен.

in vino veritas

Първо, да те поздравя за повторното ти завръщане в моите теми!

Именно щото примера е очавАден го изнесох като отделна тема. Радвам се, че го разбираш правилно! Само исках да те подсетя за баланса и както виждам успях! И умната с него - много лесно се излиза от него и доста по-трудно се влиза обратно.

in vino veritas

Да те подсетя да не забравяш да подсещаш и себе си.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

Мерси за подсещането! Хубаво е когато се подсещаме един друг, но още по-хубаво щеше да бъде ако можеше да не се налага да се подсещаме, а да си научим урока най-после. Ама като съм калпава ученичка...

Приятен уикенд..Дейти

in vino veritas

Балансът е най-трудното нещо на света. Защото преди да стигне човек до него, трябва да научи всичко останало и едва тогава идва безупречният баланс.
ТА
Ако някой мисли, че лесно го е научил, изобщо нищо не е научил.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

Напълно съм съгласна! Направо не мога да повярвам - толкова приятно съм изненадана, че сме на едно мнение по въпроса за баланса /демек в тоя момент сме взаимно балансирани :))/ Още повече, че преди малко се върнах от йога и там проверих за сетен път баланса си. Много тънко нещо е - един ден го можеш, друг не съвсем, трети хептен... Днес беше един от хубавите ми дни! Дано да се задържи за по-дълго!

Благодаря за партнирането..Дейти

in vino veritas

Искам само да допълня-балансът се учи непрекъснато и от самото начало, но може да се научи чак след всичко друго...И с времето човек все по-успешно го постига, но много работа си требе. Яка работа.
Да му мислят, които още не са и почвали.
На нас с теб кво ни е...

Ако искаш да се заям, ще ти кажа, че да сме на едно мнение хич не значи да сме взаимно балансирани.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

"Пречи" мисля, че е достатъчно подходяща дума :Р ;). Дори и когато твърдим, че обичаме, дори и с най-искрената си любов. И с желанието си да помогнем можем да "пречим"....за жалост.
А за интервютата си права, така е казвал. Ама защо пък, по дяволите като пише за себе си е решил и да поспечели от средната интелигентност на хората?! Наскоро четох пак едно интервю,...слабост ми е този измамник ;), искам да видя докъде може да стигне. Голям психолог е, не може да му се отрече. Та там пише, че се е и развел с "Голямата си любов-жената на живота му" - Лесли, която с гордост описваше в "Едно", или май беше в "Бягство от сигурността" и се е оженил за друга патица. Представяш ли си как я е бил "омагьосал"(при това след 2-3 други брака и 5-6 деца), че се е трудила по 18ч. защото тя така била поискала(това са неговите трактовки на избора ни) докато той се е "потил" да "работи" над убедителния пример с граф Дракула. Е какъв по-ярък пример от самия Р. Бах, на "кръвопиец", на който хората доброволно дават "кръв" виждаш ?!? Те всъщност на него не му пречат и не му отказват ;))). А дали той пречи....Ами той Шимода му е казал да не се притеснява, нека си пречи, всички пречим. Важно е да получаваме достатъчно от това, което искаме. Американизъм в най-чист вид :(.
Тук не идеше реч за литературата, а за това дали някога е възможно да не правим нещо, което да пречи на други. Можем, но само когато ни няма.С уговорката, че не сме изкуфели и изкушени от "високата материална култура" на братята американци ;). Те и духовното са в състояние да обърнат в пари и предмети.И най паче да ти ги приберат като твърдят,че ти помагат, а не ти пречат. Гледай г-н Хабърт ;)(Кали не ми се сърди).
Лично мнение!!! Никого не искам да засегна лично или обидя с това :).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кали, да те питам нещо. Не се заяждам, а просто питам. Кефи ли те да спориш? И дори и с нещо да си съгласна да търсиш различия и разминавания, а не прилики? А и какво значение има за теб, че някой е различен и мисли различно? И от къде идва сигурността, че различията идват от другия, а не от теб?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Крони, ще ти отговоря и хич няма и да се сърдя.
Да, кефи ме да споря. И лично аз не виждам ама нищо лошо в това. Ако не ме кефеше, според теб щях ли да го правя, а?
На уше ще ти кажа да не чуят другите. В един отличен хороскоп в един отличен сайт преди околок година прочетох следното...сега забравих от коя планета с коя и каква фигура беше, пък и това не е съществено за мен...та за мен конфронтацията в този живот е много важна. но не конфронтацията по Хъбард, а както ние си я разбираме. Да не се опитвам да я избягвам или изтръгвам, защото това ще е моят начин на растеж.
Не можеш да кажеш, че съм се повлияла от хороскопа, нали? Защото същото правя, откак се помня.
Обаче-в хороскопа пишеше да се опитам да урегулирам тази конфронтация и от война с военни средства, дрънкане на оръжия и прочие аксесоари да я превърна в спортно състезание със спортсменски дух.
Така че, Крони, да, спора го обичам И даже и тренирам с цел да приведа препоръките на хороскопа в реалност.

Това за различията не го разбрах съвсем-когато две неща са различни, от кое от тях идва различието, не е ли от двете?

А по-нагоре спомена за Хъбард и печеленео на пари-да те попитам одобряваш ли всъщност изобщо каквото и да е действие, свързано с придобиването на парите?

Който се смее накрая, най-добре се смее.

Много ме зарадва с този отговор :). Без майтап. Зарадва ме факта,че всичко е осъзнато и не поражда отрицателна енергия :)).
А за парите, няма как да ти кажа, че не одобрявам печеленето им, нама как и да го обоснова :). Одобрявам печеленето им с труд. Не одобрявам печеленето им за сметка на глупостта и наивността на хората.Не одобрявам и спекулата с нещастията им или стремежа им към щастие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами да ти кажа чеастно, на мен не ми пречи това, че на теб "пречи" ти пасва по-добре. Явно имаме различни разбирания, но кво от това?!

Именно развода с Лесли, сродната му душа /за която говори в "Мост през вечността" и отново години по-късно в "Бягство от сигурността"/, ме отблъсна, както и факта, че има 6 деца от първата си жена, а почти не говори за тях. Прочетох 5-6 негови книги и те са ми достатъчни.

Не съм съгласна с личното ти мнение, но не ми се спори на тема амекаризиране. Безсмислено е според мен, живеем в различни среди и имаме напълно различен поглед върху тематиката.

Последно, искам да те поздравя за честното изказване и прямота, които уважавам..Дейти

in vino veritas

Съгласна съм с допълнението!

Не, изобщо не искам да се заяждаш, особено с мен, но имам ли избор?! Да ти кажа честно, докато го писах това за взаимното балансиране не ми звучеше много на място и се чудех дали да не го махна, но реших да го оставя :))) Ето че е имало защо - повод за заяждане ти предоставих без да искам и ти веднага го захапа.

in vino veritas

Бе то не е като хептен пък да не поражда отрицателна енергия, ама работя по въпроса...
И да светна всички, дето ме гонят с нож и вилица да ме боднат-не мога да отработя, каквото отработвам, ако си трая. Туй то.

А за печеленето с честен труд-какво да ти кажа....да беше само Хъбард...освен това съм 100% убедена, че той поне нещо дава в замяна. А ич?

...заради цвета на житото...

Ама съм печена, а?

...заради цвета на житото...

мдааа, немаш грешка - дажи и неволните натискания по бутончето ЗАЯЖДАНЕ работят безотказно!

in vino veritas

мдааа....а какво като си харесваш бутончетата....това трябваше да питам...

...заради цвета на житото...

ее, може ли така?! как питаш...

все едно да питаш някого харесва ли му да е самият себе си...

не бъди такава вампир-ка!

Да ти кажа, аз като харесвам нещо се грижа колкото може по-добре за него! Пък ти прави каквото ти иска душата с твоите бутончета!

in vino veritas

Не разбрах за кое питане става дума. Не се сещам :))). А е напълно възможно на някой да не му харесва да е самият себе си. Още повече, че всички ние имаме доста мъгляви и съчинени представи за това какви сме и кои сме. Освен това хората доста обичат да "играят" роли, които им харесват, но не и да бъдат себе си.
И защо ме произведе във вампирка ;)?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е да де, нал туй правя... ама вий пък многу се нервите, бееее.....
ооопс, направиха ми забележка в един клуб да не потребявам това бееее, та кат се сетя, ще потребявама-веееее...хмммм, не е блеещо, ма кво пък.

...заради цвета на житото...

Че какво друго да правят хората, освен да си измислят роли и да си ги играят?!
Нали и без това истинската ни същност е наблюдателят, от скука ли да мрем?

...заради цвета на житото...

Пак бъркаш, мила! Моето изнервяне, когато го има, не зависи от опитите на дразнителя, а от това дали му позволявам да успее с начинанието си. Разликата е огромна!!! Но ти си продължавай да се опитваш, ако това ти доставя неимоверен кеф! Не ми пречиш!

in vino veritas

Редактирано от d8a на 20.10.03 19:18.

Не ми. Слаб спаринг партньор си ми.
Изнасям се към 40-50...да видя има ли тигрици.

...заради цвета на житото...

ОК :)) Разкажи после за улова!

Наслука..Дейти

in vino veritas

"Тигре, Тигре"... само в твоя ли клуб липсва чалгата? :-)

питането за споренето.
а с моята намеса мисля и аз се присъединих към вампирството (нали чете разказчето в началото на темата?)

все пак се оказа че ми беше интересно развитието - това да разбера че природата ни е да сме наблюдатели.

Според Хокинг (Стивън) всяко нещо което се наблюдава бива променяно от това че е наблюдавано.
Явно природата е да сме "променители" на всичко около нас...

Не само според Хокинг-прочети Дао на физиката. В света на микрокосмоса, където се творят нещата и в нашия свят, наблюдателят променя изхода и резултата със самото си наблюдение.
Така че-щем не щем сме променители, дори когато сме наблюдатели. Това е великолепно прозрение.
Ако имаш нерви, пусни тема в окулта-дето всички се борят да са наблюдатели и косъм да не преместят от главата на вселената.

...заради цвета на житото...