[поучително] А требе да менкаш! Не може се да си отгоре. Първо активна, после пасивна...Знаеш ли, писах го скоро, ма не знам, може и да не си го прочела.
Реших, че бог е деликатност. Нищо повече и нищо по-малко. Просто е деликатен. Помедитирай над това и кажи как ти е на вкус.

А за това, дето ние не питаме-още по-поучително-ти мож и да не питаш, щото знаеш, ама тия двамата приемат това за любов и търсят още по един пак да се гледат в очите за два месеца...е за това говоря толкоз много, ама не само любов, та любов, та любов....а анатомия на любовта.

...заради цвета на житото...

Ако имаше мотив да свърши работа, щеше да я свърши по друг начин. Сега вибрациите му ме отвращават малко...гнусно ми е едно такова.
Като не виждаш, слушай виждащите, де.

...заради цвета на житото...

Не знам дали да не приемеш някой е правилно или не. Ще дъвча въпроса.
Обаче съм сигурна, че да приемеш определено вредоносно действие, просто да го приемеш и нищо да не кажеш, щото нямаш право да съдиш, е изключително погрешно.
Щото си казваш, че от твоята камбанария може и да е така, ама от чуждата да си е правилно....кво да ти кажа...
Говорех си преди време с едно момиче и то се жалваше, че имало много лоши отношения в детството с майка си. Примерно на 6 години една есен искала да обуе тънък чорапогащник, пък майка и настоявала да обуе дебел. И беше възмутена от майка си, защо оная не я е оставила сама да си прави изборите и да се учи от грешките си-демек да я приеме такава, каквато е.
Зададох и въпроса какво би станало, ако и бяха изстинали яйчниците до степен да не може да има никога деца....
Схващаш ли ми мисълта? И какво мислиш относно нея?

...заради цвета на житото...

Да, как няма да е деликатен, когато във всеки момент знае от какво имаме нужда и ни дава правото да приемем ако сме достатъчно възприемчиви даденото, а Той не е спрял да ни дава. Най-странното от всичко ми е това, че ние не му се доверяваме. Считаме се за по-знаещи от него, вървим срещу Него, а то е срещу нас самите, не за друго, а за да се чувстваме свободни и независими...Тогава се намесват Законите на Природата - отклонение-шамарче и обратно на най-доброто за нас самите място/състояние/. Вече знам, че сме на Земята точно да се научим да приемаме и да даваме. А това е точно умение да се сменят двата принципа - мъжки и женски, докато ги свържем в едно, ние да станем Едно.

Дъгата

Схващам ти мисълта.
Общо взето мисля като теб.
За децата и за вземането на решения вместо тях до определен момент е друга тема. Вероятно там действат други правила:-)))).
(Щото ако "детето" е на 25 години, няма да му дава акъл мамчето за чорапите, а яйчниците му пак могат да се повредят. Та затова казвам, да оставим децата, щото не знам от кой момент отговорността за изборите им си става тяхна)

Не смятам, че трябва да си стоиш като темерут когато по един или друг начин пред очите ти се разиграва "определено вредоносно действие", и още повече пък да си изпълнен със съзнанието, че си много възвишен като приемаш човека или нещото такова каквото е, или пък щото си казваш, че "той си е прав за себе си". Представяш ли си свят изпълнен с такива кухо възвишени духовни хора на какво би заприличал?
Не знам, мисля че всичко е в мярката. И най-вече в отношението. Защото можеш да се изпречиш на пътя на това вредоносно действие, без при това да осъждаш вътре в себе си. В смисъл без да мразиш, без да се възмущаваш "как може той/тя да е такъв". Мисля, че тук е мястото на разбирането и на приемането на нещата такива каквито са, но това по никой начин не означава да не правиш нищо.

Сетих се нещо - от Бо Йин Ра. Добротата е иманентно присъща на любовта, нали? Б.И.Р казва : "Понякога добротата към тигъра е един добре премерен изстрел". Ако усещаш какво има в това изречение, няма смисъл от чепкането на този въпрос повече. А?

Наскоро изведнъж ми просветна, че ние сме едни деца, които се мислят за големи. Пред висшите сили. Можеш ли да си преместиш събирателната точка от тоя ъгъл и да го погледнеш така? Ние само си се мислим за големи или зрели. За същества далеч по-развити от нас, сме не повече от няколкогодишни деца. И ни залъгват по същия начин, и ни коткат, и ни дават бонбонки да учин и ни шляпат....е това ако не е премахване на ЧСЗ....

повече въпросът наистина няма да го чепкаме, но...
Само да питам-защо свързваш говоренето и определянето с вътрешно отношение? Не може ли да кажеш, определиш, та даже и осъдиш и без да имаш вътрешно зло отношение.
Както и да имаш вътрешно зло отношение, пък външно да заблуждаваш целия свят със себе си начело колко си благ и приемащ и светец.

...заради цвета на житото...

ще успея да се справя със списъка в момента, но поне ще опитам.
1. лъчезарна
2. радостна
3. ехидна
4. подигравателна
5. саркастична
Отказвам се, в момента се сещам май повече за усмивки, които използвам по-рядко. Дай по-добре да се срещнем, не ме мъчи да мисля.

Разбира се че може вътрешно да се отдели отношението от това което излиза навън. Нали точно за това говорих толкова - че това е "правилният" начин.
Но това си го знае само човекът, нали?
Затова е препоръката да не се осъжда е всеобща - защото повечето хора едва ли са ги разделили тия неща. Тази препоръка е нещо като инструкция за действие, и важи до тогава, докато човекът осъзнае това нещо.
После вече не му е нужда. Една лампа винаги ще му святка и ще му напомня да не намесва отношение в квалификацията.
А при доста хора, за съжаление, тия двете неща - определянето и вътрешното отношение- са сляти все още, т.е. първо е вътрешното отношение примерно на неодобрение и веднага изказа "той е подлец".

п.п. то аз ако можех така лесно да си месят точка. Но да, разбирам какво имаш предвид със сравнението с малките деца. Това като усещане всъщност си е смирение:-))))))

Аха-правилно го нацели-смирение. Като разбереш, че не си възрастен и свободен, а малко дете на някакви висши сили, и само смирение те спасява.
Още по-гадно е другото местене на точката-че си муха, която някаква сила все гони да изхвърчи през прозореца, а мухата няма сетива ни за прозореца, ни за парцала, камо ли да може да разчете намерението на висшата сила. Само усеща, че я шляпат...а за отношението и разделянето му от действието-кво да ти кажа...ако не тренираш, как ще се научиш да го правиш. Да загърбиш отношението със се действието е бягство от оная пантера според мен.
Човек се учи от грешките, не от бягството...пипнеш в жиците, удари те, пипнеш по бакелита-нищо ти няма. Така-опипом се движим всички.

...заради цвета на житото...

Ми не чети таквиз автори, от които ти идват на ума такива "гадни" сравнения - за мухи, хлебарки и пр. [хиля се]
Чети като мене:-)))))))))Д.Х., и ще се усещаш като свещичка между звездите.
Това е неговото сравнение - малка, спрямо звездите, но все пак горяща със свой собствен неугасващ пламък- там, между звездите и слънцата. И това също е смирение:-))))))))))))))))

Пък за клишето "човек се учи от грешките си" няма да говорим в момента, че ще нарушим заформилото се тъй крехко разбирателство [хиля се още повече], а аз още не съм му се насладила:-))))

Обаче по въпроса с пантерата направо не съм съгласна - можеш да си я застреляш с един добре прецелен изстрел без всякакво отношение - не я мразиш, не й се обиждаш, не й се сърдиш че си стои там и ти пречи. И ако няма друг начин, и ако тя не разбира от приказка, или не ще да се хипнотизира:-))))- ами, сбогом, пантерке, личната ти сила те е довела до тия стълби, където ти свършва пътят, ще се постарая да се прицеля добре за да не страдаш:-)))))))))))))