Веднъж Гюрджиев, седейки заобиколен от учениците си, казал:
-Докато не узнаете основната си черта и не я осъзнаете, няма да успеете да осъзнаете истинската си природа.
Един от учениците попитал::
-Приведете ни, моля, някакъв пример.
-Добре. Погледнете човека, седящ пред мен. Основната му черта се изразява в това, че той никога "не си е в къщи".
Всички погледнали разсеяното изражение на лицето на ученика, а той изведнъж се стреснал и попитал:
-Извинете, какво казахте?
Гюрджиев казал:
-Той постоянно отсъства и при това иска да расте. Това е невъзможно; за да растеш, трябва да си бъдеш "у дома".
Сега Гюрджиев се обърнал към друг ученик:
-Погледнете внимателно този човек. Неговата основна черта е, че той непрекъснато спори.
Ученикът избухнал и изстрелял:
-Това не е вярно! Аз никога не споря!
Гюрджиев казал:
-Изяснете си какво защитавате. Това може да стане ключът към познаването на себе си.

-Изяснете си какво защитавате. Това може да стане ключът към познаването на себе си.
-Изяснете си какво защитавате. Това може да стане ключът към познаването на себе си.
-Изяснете си какво защитавате. Това може да стане ключът към познаването на себе си.



Всеки човек има бутони, които не са част от него самия, но въпреки това той често най-яростно защитава. Дума, жест, навик, мирис, мелодия-всичко може да бъде бутон.
Хъбард казва, че любовта е два вида-истинска и бутонна. Истинската се среща много рядко и при чисти хора, останалата е бутонна-някой ти натисне бутон, ти решиш, че си влюбен, друг ти натисне бутон, ти започваш да го мразиш. На несъзнателно ниво. Независимо колко довода аналитични можеш да извадиш.
Майка ти е имала конкретен жест да си оправя косата. Момичето ти има същия жест и ти вече си влюбен в него. И даже и господ няма да те убеди коя е истинската причина за влюбването.
Някой мъж пуши определени цигари, които е пушил баща ти-ето ти голямата любов.
Най-силните бутони, които присъстват у всеки човек, е чувството за изключителност, важност и значимост. Тези бутони са почти стопроцентов успех за натискащия ги. Та кой не обича да е специален?
Темата с бутоните е добре застъпена в сциентологията. Снощи едитирах един буклет, който ще излезе скоро на български. Ето какво правят хората с бутоните:

Ще откриете, че хората имат определени неща, които ги карат да реагират по някакъв начин. В сциентологията наричаме това бутон: съобщение, дума, фраза, тема или област, която причинява отклик или реакция в индивида.

Например треньорът казва на студента нещо като: „Имаш големи уши.“ Студентът реагира чрез неконтролируем смях. Треньорът по такъв начин открива бутона за този студент. Това е преследване на бика.
................
Бутоните при студента могат да се намерят и натискат твърдо, докато спрат да предизвикат повече реакция. .....
Студентът приключва, когато може да присъства спокойно, без да бъде отхвърлен или объркан, или предизвикан да реагира по някакъв начин на нещо, което треньорът казва или прави.

...заради цвета на житото...

Интересно е това, което си написала :).И все пак, коя според Хъбард е истинската любов, а не бутонната. Излиза, че когато спрем да реагираме на каквото и да било, тогава трябва да я изпитаме. Но спрем ли да реагираме, за мен това ще означава, че сме спрели да чувстваме. За каква любов може да става дума :)?
П. Дако казва, че любовта е преди всичко търсене на прилики у другите със самите нас(най-общо казано), с нещата които са ни харесвали и ни харесват и т.н.
За останалото мога да се съглася, че ако ни нападат(натискат някакъв бутон), първата ни реакция е да се защитим. Сега пък друго ми хрумва. Значи ли това, че трябва да се лишим от инстинкта си за самосахранение(дори когато става дума за съхранение на Егото, а не на живота ни), за да се освободим от бутоните :)?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хъбард не говори много за любовта, просто не натиска тоя бутон прекалено.
Ето ти друг пример за бутон-свободата. Изглежда в последните векове свободата е вкарана като бутон и всеки го натиска, когато му трябва нещо. Рекламите всички натискат бутони. Първо ти се внуши някаква идея и после някой започва да я използва като бутон. Свобода или смърт и айде после рекламите или политиците или учителите. Свобода, та свобода...Хъбард казва, че винаги има баланс между пречки, свобода и цели.
Абсолютна свобода няма, обаче човек се втренчва в един вид свобода и изобщо изключва да гледа всички останали сфери в живота си, където свободата е очевадно намалена.
Демокрация е също дума-бутон.
Много са, силни са.....
Това, което казва Дако, си е набор бутони. Много са малко хората, които изобщо могат да го осъзнаят.
Нищо не мога да те посъветнвам-освен да бъдеш нащрек. И да бъдеш честен към себе си.
Нищо че е болезнено, ама...трай бабо за хубост.

...заради цвета на житото...

Кали,слънчице,дай да караме по ред. Кажи ми първо за любовта ;).Как да разбирам това,че "Хъбард не говори много за любовта, просто не натиска тоя бутон прекалено"?!Ами това е основното нещо,което когато ни липсва загиваме,или когато го има се раждаме:).
За свободата предлагам да обсъдим отделно,но ако може собствените си мисли, а не тези на г-н Хъбард.Не,че не ми е интересен,но не мисля,че е единствения авторитет прозрял някакви "истини" :).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Их, умрем да съм слънчице-стопи ме и ми натисна рой бутони.
За любовта Хъбард говори, но не му е това целта. На принципа е, че като махне бутоните, енграмите, аберациите и прочие нечистотии, любовта сама ще си намери пътя. Няма защо да се втренчва в нея. Не е ли прав?
Впрочем аз нерядко пиша за егото-и това си е мое прозрение-то е като коричка на рана, напразно се опитваме да го махнем, защото то пази нещо, което още не е готово да го види слънце. Вместо да чоплим коричката, по-добре да се справим с раната и тогава коричката сама пада.
Та така и с любовта-знаеш ли, че аз допреди 1-2 години не смеех да обичам? И знаеш ли защо-защото инстинктивно усещах, че тази енергия ще ме разруши, не съм готова за нея....
Защото винаги съм знаела по усет какво е любов, но никога не съм била готова за такъв силен поток.
Ако не си готов, ако не си си подготвил телата-енергийно, нам си какво, ако не си чист-любовта те унищожава и разрушава...тия знания впрочем ги има из източните мъдрости.
И Пепси каза нещо подобно за първата чакра-да не я пипаме (беше по повод рейкито), щото ако я отворим, преди да сме готови, силната енергия унищожава старото егоистично съзнание, а новото още не сме изградили....та с всичко е така.
Първо изграждаме себе си, а има много, което да изграждаме. А после вече се кефим на новите вибрации, които вече не ни разрушават.
Изграждаме и чистим.
Оная хубава книга, дето дадох линк към нея в Знаците-и тя това казва-ако не си чист, не те пускат или сам не се пускаш, защото се самосъхраняваш.
...мдааа....отплеснах се...

Ошо някъде казваше, че най-дефицитната стока на запад е любовта и ако искаш да владееш, трябва да излъчваш любов. Значи човекът правилно си е развил втората чакра и си я използва много мръснишки.

А за свободата моята идея е подобна на неговата. Като се вгледаш всяка свобода си има цена и тази цена е пречка.

...заради цвета на житото...

Защо пък бутоните важност, значимост и т.н. да са най-силни и да присъстват у всеки?
И всъщност, последователите на сциентологията докъде стигат, когато са обезбутонени? Интересно е да се разбере конкретен случай с такъв човек.

Е как си ги редим сега такива, а?!Така ги пишеш, че хем да се съгласявам,хем и нЕкои възражения и съображения да изкажа.Кеф ми е да си приказваме така ;))).Според мен любовта е обсебващо чувство(потока е силен и увличащ ;))),но никога не може да разрушава, може само да гради.Ако случайно не може,значи не е ставало дума за любов :).
Ох,пиши ги по-кратки, че губя нишката :).Дай да си бъбрим като приятелчета, щото "речите"(не че не ми е интересно да чета какво пишеш) ме расейват и уморяват и не смогвам да отговарям на всичко :).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе няма майтап.Кали(или Хъбард) е права.Ето, че и ти веднага подскочи.Не си ли забелязала,че на нещо реагираме особено бързо и остро :)?Даже рефлекторно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не подсачам, просто се включвам, тъй като съм косвена причина за пускане на темата

Кажи каква косвена причината си,че иначе аз ще продължа да си говоря "по-принцип",а това ще е твърде различно и естествено неточно ;).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами защото всеки обича да го четкат-не си ли забелязала.
Направи си експеримент и изчеткай някой, който те гледа на кръв, и ще се убедиш сама.
А последователите на сциентологията са почти без т.н. ЧСЗ. Това ми направи впечатление в Будапеща. Това ако бяха нормални обикновени българи, на глава нямаше изобщо да може да се излезе с тях. А може и просто чужденците да са такива, без да е задължително да са сциентолози.
Всъщност-всеки защитава именно бутоните си и това е целият проблем. Това не мога да разбера, но е факт-човек си защитава именно бутоните, стойностното в него само си се защитава, а май и изобщо няма нужда от защита...

...заради цвета на житото...

Просто си говорехме в ОкултизЪма за бутоните, това е, нищо сложно

Дадено за писането.
За любовта си прав-любовта е само съзидателна. По това се познава. Ако не гради и не съзидава, значи е фалшива. Всичко друго са бутони и тяхното безкрайно натискане. То това е и кармата всъщност. Като имаш бутон и бог ти го натиска, натиска, натиска, докато ти го избие-ние му казваме да си научим уроците.
Но любовта освен това трябва и да се изгражда съзнателно, т.е. да бъдеш ангажиран в нея и с нея. Ако си зададеш въпроса-искам ли да се ангажирам с този човек и тази любов и да и посветя усилия и време, и си отговориш-не; или-бе по малко, или нещо такова-значи не е любов.

...заради цвета на житото...

не те гледа на кръв, ефектът какъв е ?

Това с четкането отдавна го прилагам - например някой шофьор, ако е недоволен от моя шофьорлък и реши да ми вика от прозореца, моментално го парирам с мимика на целувка, насочена към него - и се шашва

може би си защитават бутоните, защото ценят това, което те възбуждат при натиск?

Ще си намериш някой, който те гледа. С това характерче твоето няма начин да няма някой.

...заради цвета на житото...

Знаеш ли-това може да е много вярно. В смисъл бутоните възбуждат по-силни усещания и емоции. Миналата година, като си пишех с Менсинг, и той каза нещо много впечатлително-че копнежът е много по-силен и по-ярък от любовта. Затова има хора, които го предпочитат.
Силните дразнещи и възбуждащи емоции идват от бутоните май.
Хммм-това ми звучи много смислено. Нещо като ухапване от комар-колкото повече чешеш, толкова повече сърби. И толкова по-сладко е чешането...
Истинските усещания са някак по-матови.

...заради цвета на житото...

ама си - имах предвид себе си - като не гледам на кръв, а се усмихвам дали някой ще тръгне да ме четка ?
Още утре ще пробвам обратното.

Ама сега говорим за бутоните, това със смяната на настройката е друга техника.

...заради цвета на житото...

Кали, това за "характерчето" не е ли прилепнало убеждение или "бутон"(още обърквам понятията:)).Не е защита,но винаги се притеснявам когато забелязвам да се слагат "етикети" за хората.Решаваме,че някой е "еди какъв си" и толкова.Друг не може да бъде.
А иначе и аз не намирам отговор на въпроса на nbb :).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хората без бутони не са студени, хладнокръвни и безчувствени, а просто хора без бутони. Хъбард ги нарича клирове. Ошо-просветлени.
Кой как може...
Това са хора, които отговарят, а не реагират.
Най-простият и ясен пример е даден в темата. Студентът има големи уши. Или голям нос. Треньорът казва-ти имаш големи уши...защо ушите са ти толкова големи...алеле, какви уши...и т.н. Бутонът кара студентът да подскача, когато бутонът се избие, той не обръща внимание на думите на треньора. Това не значи, че е студен и безчувствен.
Това значи, че ще яде, ако е гладен, а не когато светне лампичката на Павлов.

...заради цвета на житото...

Ми заядох се с нея...кво да се прави-лош навик. Но знам, че тя няма да се разсърди...щото сега я успокоявам в кюто най-малкото.

...заради цвета на житото...

Интересно.
Благодаря

Взимам си обратно поздравленията за края на заяжданията ти! И те поздравявам за нагледния пример с твоя безотказно работеш бутон с надпис ЗАЯЖДАНЕ!!!

Cause it all begins again when it ends
And we're all magic friends

Лошите навици запецнали бутони ли са?

Дъгата

Хареса ми последния постинг - нацелила си верен бутон за правилна оценка...

Дъгата

А ти знаеш ли, че ми хрумна сега, че заяждането е всъщност точно натискане на бутон у другия? Нацелиш го и го почваш. Като си махне бутона, заяждането става неинтересно и на несъзнателно ниво минаваш нататък.

...заради цвета на житото...

Всички навици са бутони. Затова Ошо казва, че е безхарактерен, а донът кара КК да прави непривични неща и леля да си разхожда чаения сервиз.

...заради цвета на житото...

Аз имах по-голяма прилепналост към твоите предишни термини за бутон - чвор, камък в реката...

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 01.10.03 16:12.

Това е отговор на Соня на въпрос, който тя зададе в окулта. И аз, като лудите-тук отговарям, а там чета въпроса. Клубът требе да се развива, затова се грижа...

...заради цвета на житото...

Тръгвала си ти по пътя на любовта, катериш...грижовността , уважението, отговорността все са нейни стъпалца, дето ги вкарваш в някакви категории, щот либовта била трудна...като конфронтираш и атакуваш - трудна е...Боц - бутончето ти светна ли или...

Дъгата

Да, бе, да - гроздето е киселоооо :))))

Cause it all begins again when it ends
And we're all magic friends

Кво да праиш - поддържаш си клуба на Кали. И без това за процесинг почти не се говори, затова каквото й хрумне на Кали иииии пльоооос тука :))) Странно защо пропусна темата за гласуването?

Cause it all begins again when it ends
And we're all magic friends

Глей сеа-опитах да не се заяждам, обаче почнах да губя много енергия...цялата ми енергия отиваше да се задържам към земята, щото иначе директно излитах-с крилцата.
Така че заяждането е на принципа-ела зло, че без теб по-зло.
...така де....

...заради цвета на житото...

Страхотно оправдание си измисли! Евала!

Заяждай си се на воля, ама без мен :))) ... и пестете енергията, оти че ви требе зимъска!

Cause it all begins again when it ends
And we're all magic friends

Чела съм всякакви дивотии на тема любов из всякакви клубове. Даже чат пат ми снасят инфо по кюто, чудейки се как може да има толкова загубени хора. Някаква дама (която не познавам) беше писала, че обича всички, но не уважава никой. И други подобни дивотии.
...знаеш ли, един АСНОВИДЕЦ се е появил в актрологията, светнаха ме за него, та се натамъних и аз да ми гледа по зодия. И каза следното: Разбираш любовта като взаимна грижа....
Чудя се, наистина искрено и истински се чудя какво друго може да бъде любовта? Малкият принц, розата, цвета на житото...какво друго е любовта? Думи, натискане на бутони, изисквания, даване или отнемане на свобода-всичко онуй, що се изприказва в клубовете.
Любовта е грижа, а грижата идва след ангажираността, а ангажираността идва след решението да отделиш от собствената си енергия и внимание някому. Любовта е съзнателен акт и следва след развиване на чувство за отговорност, на чувство за уважение, на чувство за споделяне, на....другото го броя в графата на влюбванички и фър-фър пеперудки.
Кажи ми къде не съм права....за да .... се заям.

...заради цвета на житото...

Ама съм печена, а?

...заради цвета на житото...

вЕрвай си - не ми пречиш!

Cause it all begins again when it ends
And we're all magic friends

С чворовете не умеех да работя. Всичко, което постигнах ( и което хич не е малко) е да вдяна, че забелязвам чвор, само ако има същата вибрация и у мен.
Но има далеч по-ефективни методи от простите констатации.
Бутоните могат да се натискат, чворовете да констатираш само, бутоните също констатираш, но не само....

...заради цвета на житото...

Не е важно да се говори, а да се прави.
Всичко е процесинг на прилепналите убеждения.

...заради цвета на житото...

че това заяждане ли е ? Има още много какво да научиш в това отношение. Толкова ми е кеф да ме кълвеш по този начин.

Вече само на 4 очи...или на два монитора... Нема да правим сега цигански номера, я.

...заради цвета на житото...

Твоите дела нямат нужда от коментар!

Толкоз по темата..Дейти

Cause it all begins again when it ends
And we're all magic friends

Усещам и изпращам това, което усещам...към тебе, Кали...то е в мене...в този момент го имам, затова нека стигне...

Който обича е грижовен, нежен, отговорен...колкото самовглъбен, толкова и отворен и чувствителен /не чувствен/.

Върнах се само да ти кажа тези няколко думи...

Нека се почувстваш грижовна и обгрижена тази вечер.

Дъгата

И аз така разбирам любовта.Емпатия,привързаност,отговорност,грижа.Желание да разбереш другия,да приемеш мислите му,да приемеш странностите му.Да го приемеш с всичките му качества и недостатъци.Да му простиш дори и да е сгрешил,да му помогнеш когато има нужда,да го зарадваш дори и с най-дребното нещо.Другото наистина са само общи приказки.Лесно е да се пързаляш по повърхността.Адски е лесно някой да плесне"Аз обичам всички".И в какво се състои обичта му?! Защо не ми отговори някой от тези дето обичали всички.Ама до сега никой не ми е отговорил.Няма какво да отговори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въх, въх, това за обгрижеността малко ме загрижи, ма нейсе.
Знаеш ли защо спорим с теб редовно?
Защото ти априори смяташ, че това е любовта и също така априори смяташ, че всеки го знае.
И не приказваш за другото-за грижата, за отговорността, за ангажираността и т.н.-защото морето ти е до колене. Обаче мнозина се давят там именно защото не са нясно с това, което на теб ти е ясно.
Ти претичваш уважението и останалото като влак малка гара и пак любовта, та любовта. А други изобщо и не са наясно за тия необходими съставки и предпоставки и те по теб бух в морето и после-ама олеле, що стана, що потъваме...

...заради цвета на житото...

Не е така точно с любовта...я кажи, ако случайно обичаш Джак изкормвача като същество, всичко ли у него ще обичаш?
Кое е него и кое не е него? Ще приемеш всичките му качества и недостатъци, и странности?
Както казва Хъбард, и след изчистването, когато човек стане клир, клировете са различни-имат различна сила, вкусове и качества. Той говори за определено количество тета, което всеки има по рождение и което изразходва и силата му отслабва заради аберациите. Но различните клирове имат различна ценност и са съвършенно различни.
Та-когато обичаш някого, ти обичаш качеството на съществото му, но защо да обичаш аберациите и бутоните му? Вместо да ги обичаш, можеш да се опитваш да ги изчистиш. Другото е много криворазбрана любов....

...заради цвета на житото...

На това му викам да хвърляш прах на вятъра.
Какво имаш предвид под тия си общи, но многозначителни приказки?

...заради цвета на житото...

Е добре.Намери и ти какъв пример да ми дадеш ;).Ама аз точно това казвах,че е трудно(почти невъзможно) да обичаш всички.И тези, които го казват стават смешни,и общо взето само си приказват ей тъй.Лаф да става.А след това веднага става ясно,че ако не си на тяхното мнение любовта им се изпарила яко дим.
От друга страна,Кали,мисля че докато ние сме несъвършени нямаме никакво право да искаме от другите да бъдат такива(по нашите представи за съвършенство).За това и казах, че трябва да се приемаме един друг,стига да ни е по силите.Не знам кой би се съгласил да се променя само защото ние го искаме.Ти би ли се съгласила да се промениш по моите представи за съвършенство ;)?Можем само помалко с личен пример,с добри чувства,с аргументи,та дори и с чар да променяме хората.
И авторитет трябва. Но той се гради трудно.С много ум,търпение,разбиране и любов към хората.Абе те Месиите не са успявали да повлияят на всички и да ги променят,та ние ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изобщо не ми пука как му викаш!

Разбирай ги както искаш!

Cause it all begins again when it ends
And we're all magic friends

Давам ти абсурден пример, за да разбереш абсурдността на твърдението, че трябва да обичаме хората, каквито са; иначе не ги обичаме. Това изобщо не е критерий за любов.
Не си ли забелязъл, че дребните изменения и отклонения не се забелязват, но патологичните се набиват в очите...е, пак има невиждащи, но не за тях ми е думата.
И наистина е невъзможно да се обича мсичко, аз неведнъж съм питала изгревче дали обича домашните си любимци-хлебарките, или ги трепе.
Изобщо чудно ми е откъде се появи всъщност тоя уклон за вселюбие? Буда е изпитвал състрадание, не любов. Исус не е рекъл да се обичат хлебарките и отровните гнусни паяци, КК говори за страх, не за любов, Ошо говори за осъзнаване....Кой го наложи като мода из окултните селения? М?

...заради цвета на житото...

а не мислиш ли, че сме в състояние да обичаме някой едва след като го опознаем ?
Например аз не понасях котките, но след като мъжът ми ме изнуди с такъв подарък за рождения ми ден, малко по малко се примирих, защото нямаше как да откажа, а вече не мога да си представя как съм живяла без тази пухена топка. Даже понякога той иска да я махнем, защото прави много бели, но не е познал.
Дали да не пробвам да изуча и хлебарките ?

Е не знам кой?Знам само,че не съм аз ;).
Любовта може да съдържа в себе си цялата гама от положителни чуства,в това число и състраданието.Христос не е проповядвал насилие и убийства на хлебарки все пак. Ние не всички хора обичаме,дето са себеподобни уж,и са ни дадени средства за комуникация,та какво остава за хлебарките и паяците.Но сега като се замисля,че всичко е част от Божието творение, има своето място под слънцето и своето предназначение(дори и като урок по хигиена да речем,визирайки хлебарките ;)) като част от Вселената.Би трябвало и към хлебарките да проявим повече съчувствие ;))).
По горния постинг за Джак ще кажа,че никой от хубаво не става лош,въпреки че се оказа, че може и да се роди такъв. Скоро гледах един филм на BBS,в който учените доказват,че престъпното мислене е следствие на дефектна незнамсикоя хромозома.И то била по-къса.На такъв човек как мислиш,че може да се повлияе и да бъде променен?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Crony на 01.10.03 23:01.

Хе хе-добър почин с хлебарките.
Ами установих, че в началото бе конфронтирането. Не можеш да обичаш нищо, без да го конфронтираш преди това. Т.е. да се чувстваш удобно в присъствието му и да си в състояние да го гледаш, слушаш, усещаш спокойно и без излишни емоции.
Това конфронтирането е много интересно нещо....в Будапеща имах упражнения по конфротниране на класната стая, лист хартия, напечатан лист хартия, обърнат обратно, книга, моливи и химикалки и т.н. Аз си рекох, че тия определено са луди, как ще ме карат да конфронтирам такива неща, та аз непрекъснато боравя с тях. Обаче като седнах срещу книга и почнах да примигвам, да се прозявам, даже заспивах няколко пъти....Оказа се, че не мога да конфротнирам книгата като такава, отварях я и директно залепвах за текста.
Та често и с любовта е така-силиш се, изригваш, бърбориш, въртиш се, изписваш купища стихове-всичко това идва от невъзможност да конфронтираш....
Ошо също говори за това-че любовта е в тишина, истинска любов има, когато можеш да седиш спокойно с любимия човек и да не говорите нищо. Обаче хората не се обичат истински, не издържат на тишината между двамата и започват бърборене.
Ето още един признак на любов-много е важно двама души да могат да споделят тишината.

...заради цвета на житото...

значи мъжът ми много ме обича - иска да си мълчим заедно. Като види, че вече едвам се сдържам, ме праща тук да си приказвам. Ама какво излиза - че не ви обичам ли ?

Всичко има място под слънцето-правилно отбеляза. Значи и омразата, и жестокостта, и страданията, и насилието.....също като хлебарките и паяците. Ошо казва да не избираме едното, защото пръчката винаги има два края-винаги.
Не можеш да избереш само любовта, защото веднага с нея избираш и омразата. Това някак се пропусна из клубовете и се правим, че го няма. Или още по-лошо-избираме любовта, а омразата заклеймяваме. И при това сме много чели окултисти и ни е ясен принципа на дуалността.
Единственият начин да не избереш омразата е да не избереш и любовта. Туй то. Ошо много пъти го казва. Ако искаш.
Ако пък искаш любов, бъди готов и за омразата.
Изобщо-всичко е баланс, та даже и любовта. И тук се намесва КК с неговата безупречност-която не е любов, а безупречност...

...заради цвета на житото...

Що касае хромозоми и т.н.-в една тема пуснах откъс от Съдбата като шанс. За астрологията и качеството на времето...та-тая хромозома не е причина, а следствие. Хората се прераждат и при прераждането си привличат нещата, които им подхождат. То през целия живот е така-всеки привлича вибрациите, които пасват на вътрешното му вибриране, пък тези вибрации привличат събития и така.
Та учените са малко далеч от целта-не е хромозата причината, следствие е...

...заради цвета на житото...

На мен това с конфронтацията не ми стана много ясно.Конфронтация значи поставяне лице срещу лице,очна ставка,съпоставяне.Не знам защо така погрешно се схваща като противопоставяне(в смисъл на противодействие).
Ами това да стоиш в мълчанието не ми прилича на конфронтация.Напротив,тогава е най пълноценния контакт,но само при условие,че си намерил "половинката" си,огледалния си образ,егрегора си.В другите случаи можете да си седите в неловко мълчание колкото си искате ;).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Можеш ли просто да стоиш спокойно в присъствието му със своето присъствие и да се наслаждавате на присъствията си? Без дума, без вопъл, без стон?

...заради цвета на житото...

а това как да го разбирам - с много хора мога да седя без да приказвам, а само да им се усмихвам от време на време.

брои ли се ? Защото като го гледам, не мога да не се усмихвам.

Неловкото мълчание е също липса на конфронтация. Примерно ако харесваш рози и можеш да стоиш с часове пред някоя роза, това значи, че можеш да я конфронтираш. Ако не харесваш общинските чиновници и ходиш в общината с неприязън и в краен случай, това значи, че не можеш да конфронтираш бюрократщина. Следи се и ще видиш кое не ти се прави-значи не можеш да го конфронтираш. Често не можеш да конфронтираш истината за себле си, да не кажа винаги...
Е това нещо се оправя.
Защото цялата истина и силата е в общуването, особено общуването на вибрационно ниво. А не можеш да общуваш с нещо, което не можеш да конфронтираш. тогава може и да си мислиш, че общуваш, но общуваш с бръмбарите в главата си.

...заради цвета на житото...

Абе кажи съзерцаваш,че да те рабера ;).Мога да съзерцавам всичко,включително и себе си.Е някои неща съзерцавам с радост други с известно усилие.Но именно защото искам да ги усетя,да ги разбера и да ги приема, мисля,че си заслужава да направя това усилие :).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зависи от усмивката. Обикновено при упражненията за трениране на конфронтация се брои всичко-потрепване с пръст, примигване повече от нормалното, най-честия фланг е усмивката. Тя се появява, когато не можеш да конфронтираш отсрещния.
Аз правих много такива подобни упражнения тук и що флангове съм получила....като седна и почна да се хиля като ряпа и айде пак отначало.
Трябва просто да можеш спокойно да присъстваш и нищо повече.

...заради цвета на житото...

Ама то може да им се усмихваш,за да не им се озъбиш ;Р :))).Може да се усмихваш и когато няма какво, или не искаш да им кажеш нищо.Може да се усмихваш когато просто не желаеш да контактуваш с тях.Така че много усмивки има.Ти как се усмихваш ;)?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това значи, че можеш да конфронтираш много хора и това е много хубаво.
Забелязва ли си хора, които спокойно могат да те послещнат, да стоят просто с присъствието си, да те изслушат примерно. И хора, които са вглъбени в собствените си идеи и реалности. Вторите не могат да конфронтират реалността и затова бягат от нея в себе си.
Едно е да правиш съзнателен избор да влезеш в себе си и да останеш там, друго е да бягаш от външната реалност във вътрешната-независимо как се нарича това-окултизъм, патология, психотичност...един и същи външен факт има коренно различни вътрешни причини. Има истински духовни и има подражатели, тълкуватели....учителите действат с присъствието си именно защото могат да конфронтират всичко.

...заради цвета на житото...

Ясно.Сега остава да изредиш в точки многото значения,че ако те срещна да знам какво искаш да ми кажеш с усмивката си ;).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако беше съзерцание, щях да кажа съзерцание....
Ако си непушач и димът от цигари ти пречи, значи не можеш да го конфронтираш. Ако не ти прави впечатление, значи можеш да го конфронтираш.
Това обаче не значи, че го съзерцаваш.

...заради цвета на житото...

Имаш сериозно да поработиш върху това си прилепнало убеждение по отношение на мене, ама щом смяташ, че си вече на дълбокото - плувай си...Вече и дузина пояси си имаш, така че няма опасност от удавяне...Нито веднъж не съм аз тази, която е започвала спор. Това е твоя инициатива. Когато не ти отговоря, не ти се вържа, дразниш се...Не влизам в безплодни спорове, защото не всички спорове водят към истината.
От постинга ти разбирам и друго, което ще ти кажа...

"А други изобщо и не са наясно за тия необходими съставки и предпоставки и те по теб бух в морето и после-ама олеле, що стана, що потъваме..."

Никого не водя, нямам претенции за учител, защото не съм...Не съм мерила и нивото на морето, както гледам ти го правиш. Просто съм такава, каквато мога. Защо да говоря за отговорност, уважение, за мене е по-важно да ги проявявам така, че другите да ги усещат. Пък и ти достатъчно много говориш за тях, та да е нужно да те повтарям...Много ще сме двете, да се бутаме ли??? Ако преценя, че имам какво да споделя, правя го, но не с цел да вкарвам някого в пътя, да го чистя, да му показвам слабостите, да правя класификации, да го анализирам пред публика. За това има поща, бележки...Тук не съм видяла хора, които да са толкова зле, че да не могат да преценят кой до къде е стигнал. Всеки работи както може, не е задължително да се казва всичко. Не съм видяла и такива дето да се хвърлят с гавата надолу, преди да са видели в какво се хвърлят. Понякога прекалената грижовност е неискрена, а понякога и задушаваща...особено когато е само думи...

Благодаря за опита за общуване, беше ми полезно!


Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 02.10.03 11:24.

За мене е важно не да търся хорските чворове, бутони и т.н., а да си разуча моите...пък така опознавайки себе си, аз всъщност опознавам и всички около мене. На какво може да научи някой някого, когато сам няма достатъчно високо образование и практика...За мене право да води има само този, който е минал целия път, за да не оставя насред пътя...другото е споделяне на опит, без претенции, без зависимости...

Дъгата

А как познаваш кой е минал целия път? И нали пътят няма край, значи никой не трябва да води никого. Развитието е безкрайно, нали?

...заради цвета на житото...

смятам, че съм на доста по-дълбоко отколкото бях.
Ти прочете ли притчата за Гюрджиев и осъзна ли я?
Виж какво защитаваш....що ли ми се струва, че тук някъде има бутонче...или бутонище.
Когато и да натисна, изгревче все на защита минава....
Все за любов говориш, а все подскачаш нервозно като нервозно кюфте...странно...странно.....що се впрягаш толкоз, а?

...заради цвета на житото...

Ми много хубава тема, бравос!
Искам разбира се да кажа, че на мен ми харесва, а не че давам абсолютни оценки

Боже! И съм съгласна с повечето от твоите мнения по темата, с почти всички (без ония за персонални оценки). Искам да кажа, че и аз мисля така и затова го пиша тук, че да не се повтарям на много места. Особено ми хареса онова за взаимната грижа...

тц..тц...кво стана, кви времена Да сме на едно мнение, леле мале...
Ма що така рипаш против любовта ти, М?
Че то си е казано, че "Всичко е любов", значи като започнем от омразата и минем през чворовете и ..и т.н. ..и ...ей го де е другия край на пръчката - пречистения дестилат, окъпаната в светлина и пр. Любов.
Ти ся кво - мислиш, че хората като кажат "любов" и все хубавия край имат предвид ли?

Знам, че пак ще се засегнеш, но да си ти кажа...имаш тоя проблем-че се засягаш или обиждаш и всичко приемаш лично. В постинга си не казах нищо лошо за теб, казах само че по отношение на любовта си напреднала толкова, колкото много хора не са, и не отчиташ тоя факт...а ти се засегна....странно....
Защо не спреш да работиш малко с любовта и да поработиш с мотиката...

...заради цвета на житото...

Тебе явно са те научили как да си пазиш твойте бутончета, а, да не ги натисне някой...Верно, че си е в сила приказката "Атаката е най-добрата защита."

Е, като ти е кеф да си натискаш чужди бутони, натискай ги... Като отидеш на по-плитко съм забелязала, че почваш да даваш определения, па и метафори използваш...Много си грижовна към мене, требе голееема либов да изпитваш, ама не си признаваш...Това от тайните бутончета ще да е...

Дъгата

Оппа, що се оправдаваш, ааа? Сега показа и че ме уважаваш...Ще бегам, да не ми се прилепиш, тайно, но трайно...

Дъгата

Как кой, бе мила, Този, който е в нас, ама не му даваме да ни води, не го слушаме...Всичко друго е от външни помощници, а те само ни посочват, насочват, споделят техния опит по пътя, но не биха могли да ни водят...

Като е безкрайно, ти що викаш, че си пристигнала или може би си си спряла развитието? Абе като ти натиснат некое бутонче си готова на какви ли не еквилибристики, само и само да не си признаеш, че са те нацелили...айде карай...гледай другите кви бутони имат за натискане, пък на тебе скафандърче си облечи, ама по-дебело, да не може да ти бутат копчетата...егаси развитието, егаси процесинга...

Ей, ще излезе, че и аз бая та либя, колко време ти отделих...

Дъгата

Те бутоните са затова-да се натискат...така че натискай, това е начинът да се премахнат. Нали прочете-хората имат специални техники даже за натискане на бутони до откат. Демек до пълното им унищожаване.
Аз лично предпочитам да ми ги натискат и затова се натискам на хора, които ги натискат.
Като махна бутонче, силицата ми се увеличава малко.
И мен ме води точно този, който е в мен. Вътрешният ми учител. Иначе аз, със собствения си акъл, никога не бих сколасала да направя всички тия еквилибристики, дето правя в последно време...

...заради цвета на житото...

Те и упражненията се правят на взаимовъзвратна основа...първо единият натиска, после другият.
Добре си го даваме двете, начи.

...заради цвета на житото...

То така, дали бутони ще им викаме, дали чворове, дали слабости в характера, все е тая, дали стар багаж за изхвърляне. Важното е наистина да се освобождаваме от тях, а не да си ги крием, най-вече от себе си...а това става като си признаваме в нас самите когато някой майсторски ни нацели бутона. Понякога светва сигнална лампичка, а ние се правим на разсеяни...там е фатката - светне ли бутонче, което ти е вече ненужно, хващаш го и го разглобяваш, да видиш кво го кара да свети, за какво реално ти служи, та си го пазил досега...А ние често насочваме негативизъм не към бутончето, а към тоя дето го нацелил, вместо да сме му благодарни...Шашава работа...

Дъгата

И аз нямам оплакване, доволна съм засега...

Дъгата

Ритах срещу любовта, защото някои ми бяха разклатили ценностната система до степен да смятам, че моето не е любов-грижовността. Да смятам, че любовта е думи, думи, поток от думи, изречени, изказани, изкрещяни и още други подобни дела.
Пък не го умеех. И даже и не виждах да е любов и оттук се противих и на любовта. И не исках да се уча на този подход.
Когато си изясних собствената ценностна система, когато ясновидецът ми каза тия няколко думи и ги обмислих, и взех, че не намерих нищо лошо в любовта като такава...всъщност аз наистина се грижа за съществата, които обичам, по един или друг начин. Не показвам показно, а просто се ангажирам. Е срещу тази любов не ритам и това е моята любов. Акогато аз се ангажирам, естествено е да искам и малко ангажираност отсреща, ако не друго, поне под формата на уважение. И тук се намесва другата идея-за любов и свобода, която хипарска идея отдавна се отрече на запад и хипитата изчезнаха почти като вид. Явно има нещо сбъркано в любовта и свободата накуп, когато свободата не се свързва с пречки никакви?
Знаеш ли, дори и бог ни обича безкористно, ама като се ангажира с нас, изисква също-да растем и да се развиваме. Затова е създал механизма на кармата-ако ни обичаше и ни даваше пълна свобода, карма нанайси.

А я кажи ти що така риташ срещу персоналните оценки? Не е ли време и за това да се замислиш малко? Не е възможно да не оценяваш, и това е поредната дивотия окултна. Ако похвалиш някой-евала; ако го изкритикуваш-алеле, даваш персонални оценки...давам ги, нищо лошо не виждам в това, човек се налага да вцима решения, а решенията се взимат на база предварителни оценки. Дори решението да не взимаш решение, дори и то е взето на база преценката, че висшите сили си знаят по-добре работата от теб.
Не си ли съгласна?
Къде е разликата между квалификация и оценка? И защо е лошо да се правят оценки, когато те са негативни? Това е също част от пейзажа, ако се опитваме да си затваряме очите за него, просто пропускаме половината истина...аз вече не съм навита...

...заради цвета на житото...

Ъхъ-верно си е.
Затова и притчата за Гюрджиев пуснах начело. Затова и толкова говорех, че най-важното е човек да бъде честен към себе си, затова и говорех, че приемането става винаги с болка-ако не боли, значи не си приел всичко, изплъзнал си се в удобен момент.
Щото истината за самите нас си е болезненичка бая...как? Калито, това светло и добро същество и такова бутонище! НЕВЪЗМОЖНО!...Или който и да е друг.
Започнем ли да бъдем честни със себе си...или поне да опитваме...много е болезнено...и честно казано с всеки бутон, който си призная, остарявам с хилядолетия и в същото време ми олеква с тонове...

...заради цвета на житото...

И при мене е така. Дори предизвиквам неща, с които знам какво ще донеса за себе си, а преди съм ги заобикаляла. Ценно е, че започвам да не предизвиквам вътре вълнение, а само на по-повърхностните слоеве, като слаби реакции...но това е все по-рядко. Ти конфронтиране на това ли му викаш, когато заставаш очи в очи със себе си, с проблема си, въпреки да знаеш какво ще си причиниш? Почти риторичен въпрос се получи...

Дъгата

Преди време бях прочела нещо за любовта, което ме беше озадачило, но после го разбрах. Говорим за взаимност, но винаги единият е активен, другият - пасивен. Та написаното беше, по памет:"В любовта единият обича, а другият оценява обичта." Като се опитах да го осъзная се получи тази картинка - единият излъчва, другият приема, поглъща излъченото. После се сменят.
Вероятно това имаш предвид като говориш за оценката...М?

Не стои така според мене въпросът с любовта като състояние, като принцип. Там просто няма обект и субект. Там си в самото състояние Любов, ти си любов. Всеки от нас в някакъв момент го е изпитвал, достигал го е...кой повече, кой по-малко. Затова може би понякога не се разбираме, защото говорим за различни проявления на любовта. Тя е една, но с различни проявления.

Дъгата

Боже! пак съм съгласна!

Четох, четох...и си викам..бре..няма да ме заяде тоз път..и като стигнах до втория абзац...честно, засмях се, стана ми драго даже.
И там си права.

п.п. Общо взето няма разлика между квалификаци и оценка. И двете са си наред, ако са безпристрастни. В смисъл, не че ще са обективно и фактически верни, а че ще им липсва личното отношение. Отношение например на неодобрение, осъждане, и пр. Виж отношението на харесване се поощрява. Защо ли? Точно защото дава повече простор на оная т.н. любов, да тече. Докато негативните я спират. Нали?

Не че рипам против оценките. Но мисля че е добре човек да се въздържа от тях, докато сам на себе си не си изясни въпроса- какво точно значи "оценка" и влага или не той лично отношение в дадената оценка.
Ама това само човека си го знае, отсрещния няма как да го разбере.
Поради което се препоръчва предпазване от оценки като всеобщо правило ("не съди за да не бъдеш съден", "когато казваш нещо за някой, ти всъшност казваш нещо за себе си" ....и т.н.)

но..все някога за човек идва момент, когато разбира, че може да дава оценка на някой, на нещо (далеч не на всичко), без никакво лично отношение, просто като констатиране на факт.
И тук обаче идва следващия момент - човека да осъзнае, че този "факт" е факт само от неговата камбанария, че не е постоянна величина, че не е абсолютната истина. И е време човека да разбере, че понеже обективно никога няма да познае абсолютната Истина, то също така няма и смисъл да дава оценка, която няма да е вярна "абсолютно".
И тогава разбира безмислието на оценката... и просто спира да си губи времето в безмислени неща...

Е, това е само теоретично....аз продължавам да давам оценки- къде гласно, къде мислено...., къде с отношение, къде без...

И има едни промеждутък от време - от изричането/помислянето на оценката, до мига, в който се сетя за горното "теоретично" прозрение, за безмислието на това дето съм го направила.
Единственото към което се стремя, е да съкращавам тоз промеждутък от време, с надеждата, че ще дойде миг, когато двата момента ще се слеят

Тогава ме брой за просветлена

Значи аз виждам няколко начина за отношение към бутоните.
Първият и най-ниското вибрационно ниво-да се правиш, че ги няма. Ние сме съзнателни същества, високоразумни и нищо такова като някакви си бутони не съществува. Хората се изхитрят животи наред да ги заобикалят и да ги игнорират....
Тук пак ще спомена приказката на Хъбард за черната пантера.
Джон иска да си ляга, спалнята е на втория етаж, а на стълбите дреме пантера. Джон има няколко избора-да я игнорира, да я заобиколи, да избяга, да се предаде и да я атакува.
Това е механизмът на черната пантера и единственият правилен изход е атаката.
В първия вид хора те игнорират, правят се на разсеяни. Или по-скоро избягват от къщата и отиват да спят под дъжда-на несъзнателно ниво, а на съзнателно си викат-всичко ми е наред, кво ми е...аз така си обичам.

Другата група поне позволява нещата да се случват с нея, открила е малко достъп към себе си и бог използва кармата, с която бие по бутоните....казвам, че има първа група хора, защото определено количество години аз висях в първата група и знам как може умело да се избягва всякакво дразнене на бутони. Примерно-имаш бутон към другия пол и си оставаш стар ерген или мома с твърдото убеждение, че си примерно духовен човек и това не ти трябва... Ако си малко по-смел, се нахакваш във връзка и бутоните веднага почват да тракат.

Друга група хора-и от тях също бях допреди определено време...значи те на несъзнателно ниво предизвикват събития повече, не чакат пасивно, а активно ги предизвикват. Събития, биещи по бутоните. На съзнателно ниво пищят до небето.
Хуанджи ме попита миналата година каква техника практикувам и му отговорих-техниката да се набутвам винаги в ситуации, от които няма как да се измъкна, без да увелича броя на измеренията си с едно. Другояче казано-качествата си или да намаля бутоните. Като маймунките и кокосовия орех-пъхне си ръката, ама не може да я извади, ако не направи еди си какво.
И последната група хора-тия, които си изследват внимателно себе си, намират си бутоните и смело си ги подлагат на бомбардировки. Ама за последното, трябва доста да си се напатил от предишните опити, че да ти дойде акъла в главата пръв да атакуваш, вместо да седиш и да чакаш откъде ще ти дойде до главата.

...заради цвета на житото...

Лошото е, че много проявления на нелюбов се считат за любов.
Знаеш ли, преди много време прочетох някъде и после тия дни отново...между двама души любовта се завихря в кръг. Кръгът е най-съвършеното нещо и това помага на енергията или любовта да се увеличава. Затова не се котират изневерите на духовно ниво-защото кръгът се отваря и енергията започва да изтича навън.
Та си мислех скоро, че дори и да си вселюбящ, ти обичаш цялото-т.е. пак правиш двойка и завихряш енергията в кръг. Зависи кой е другата страна в двойката-мъж, жена или цялото. Помисли малко. Опитай се да обичаш цялото само като излъчване и се опитай да обичаш цялото, затваряйки енергията ви в кръг-твоята и на цялото. И виж кога се получава по-наситено и силно и искрящо. Защото когато обичаш цялото и то ти отвръща със същото-разпиляваш ли я енергията тогава или я въртиш с цялото в един кръг.
А що касае за любовта и активността-това ми прилича пак на Хъбард по отношение на идеите му за общуването-за да има общуване, единият трябва да има внимание, намерение и да излъчи съобщение. А другият пак трябва да има намерение и внимание да го приеме и да потвърди приемането му, а след това да стане точка-източник на ново съобщение. Иначе няма общуване. Пасивната и активната роля се сменят.
Та така ми се струва и относно любовта.

...заради цвета на житото...

Аз пък си оценявам и си имам различна степен на значимост за всичко и т.н.
Знаеш ли, като прочетох една реплика от Хъбард преди време, много се удивих.
Точно говореше за различната степен на важност и аз естествено вътрешно незабавно се възпротивих, щото нали няма по-важни и по-маловажни неща. Само че той даде един сладък пример и тутакси се съгласих с него.
Момчетата от военоморско училище много чели, много знаят и главата им пълна с всичко. Обаче хората, дето са ги учили, не са степенували нещата по важност и те, като отидат на кораба за сефте, не знаят дали е по-важно да следят промяната на посоката на вятъра с някакъв си уред или да пишат в бордовия дневник само със синьо мастило...
Ние непрекъснато степенуваме по важност, дори да изберем КК, преди това пак сме преценили, че неговото мнение е по-важно за нас от мнението на Хъбард примерно...време е да го осъзнаем просто-всичко е оценка на важността, без нея сме като пиле в кълчища.
А за квалификациите и оценките-ми, не знам. Аз си мисля, че имам общо взето правилна преценка и си мисля, че никой никога не стига до напълно обективно мнение за нищо-така сме устроени, отношението ни към нещата ни движи, а отношението винаги е субективно.
Ще ти дам само един пример-скоро писах за гласуването за оная манекенка в окулта. После някой хакерства и момичето за едно денонощие стигна от 2-3 000 до 2 млн гласа. После изобщо изчезна от листата-явно са я дисквалифицирали...
Лексо се оказа, че познава хакера и даже беше доста горд с това. Попитах го как оценява постъпката му. Ето какво отговори той:

лексо
ми мой е :)))
той е страшна работа
даже ми показа как го е направил :))

аз
Какво е твоето отношение към действието му, Лексо? Смяташ ли, че е здравомислещ? В смисъл, че е наясно, че вади очи, а не изписва вежди?

Лексо
защо да го оценявам? приемам го такъв какъвто е


Ясно ли ти е защо роптая срещу приемането на всеки такъв, какъвто е? Заради безхаберието на приятеля му, момичето отпадна от класацията-то как ли го приема такъв, какъвто е?

Според мен е много погрешно да приемаме всички такива, каквито са. Имаше навремето даже една тема, дето тафих от ПНР, ако помниш-за това течение да приемаме всеки и нас си такива, каквито сме. Тя пишеше, че това е било много силно течение на запад навремето, но е отпаднало-защото да се приемеш е първата стъпка, после идва следващата-да започнеш да се променяш.
А ние криво разбираме нещата-приемаме и сме дотук. Кой се опитва да критикува, веднага срещу него всички останали да го кълват.
Аз на това момченце бих му откъснала ушите...

...заради цвета на житото...

Знаеш ли, дори и бог ни обича безкористно, ама като се ангажира с нас, изисква също-да растем и да се развиваме. Затова е създал механизма на кармата-ако ни обичаше и ни даваше пълна свобода, карма нанайси.

много свежо

ето - аз давам оценки

стреми се в тебе да е тихо

мале, Калииии....айде няма да ти давам оценка...
само се замисли, че ако момченцето не го бяха хванали, за същото дето е направил щеше да го позлатиш, а не да му откъснеш ушичките...а направеното от него си е едно и също в двата случая

стреми се в тебе да е тихо

За мене енергията на любовта е нужно да тече в кръг, но в него /по дадения пример от тебе мъж-жена/ да са мъж, жена и Бога, за да не се изчерпва, да не намалява. Когато двама се свържат с Извора на любовта, то това вече е ново стъпало в любовта им.

Дъгата

Съгласна.

Дъгата

То ако бог не е вътре в кръга, не е любов и енергията не нараства, а се изтощава.
Интересно...като правиш кръг с битието, кой играе мъжката страна?

...заради цвета на житото...

Не е едно и също. пътникът се разхождаше доскоро с опашка-не е важен фактът, а отношението към него.
Нищо не е едно и също и не е едно и също дали имаш здрав разум в тиквата си да хакерстваш, за да повдигнеш рейтинга на сънародница и да хакерстваш за чест и слава. Какви са му мотивите на момченцето? На мен ми се струва, че мотивите му са да се пъчи и дуе, не заради момичето. Иначе нямаше да качи на 2 млн., а щеше да действа с ум и разум.
Както знаеш, едно и също действие е породено от различни мотиви, а те са много важни. Даже и при кармата.

...заради цвета на житото...

Бравос за което. На бог или на мен?

...заради цвета на житото...

Бездънен разговор.
Всъщност е авторазговор.

Ти много буквално разбираш това, дето нищо не е по-важно от друго.
Това е точно конкретиката, за която споменах другаде. Капана на думите.

Аз го разбирам по иначе. И нямам противоречие с това, че има различни степени на значимост.

И въпроса не е дали приемаш някого такъв какъвто е.
Ти го разбираш в смисъл дали да одобриш или не действията му.
Въпроса е дали променяш него с това, че не го одобряваш. За това безмислие говоря.

Няма нищо по-естествено от това, всеки да си мисли, че неговата преценка е правилна. Тя, преценката му в дадения момент е свързана с всичко което той е, и няма как да е друга, и няма как да не е правилна за него.
И следователно извода е, че всички оценки на всички хора за едно и също нещо са правилни. Което може и да е естествено, но е безмислено за самото нещо или някой.

Те, затова двама много се обичали, гледали се в очите, ама минали два месеца и изстинали, изчерпали се...Не питаме защо, нали?


На въпроса ти - активната.

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 03.10.03 10:16.

абе признай си, че ако ти беше свършил работа хич нямаше и да се замислиш за мотивите му...ей туй те карам да видиш

стреми се в тебе да е тихо

[поучително] А требе да менкаш! Не може се да си отгоре. Първо активна, после пасивна...Знаеш ли, писах го скоро, ма не знам, може и да не си го прочела.
Реших, че бог е деликатност. Нищо повече и нищо по-малко. Просто е деликатен. Помедитирай над това и кажи как ти е на вкус.

А за това, дето ние не питаме-още по-поучително-ти мож и да не питаш, щото знаеш, ама тия двамата приемат това за любов и търсят още по един пак да се гледат в очите за два месеца...е за това говоря толкоз много, ама не само любов, та любов, та любов....а анатомия на любовта.

...заради цвета на житото...

Ако имаше мотив да свърши работа, щеше да я свърши по друг начин. Сега вибрациите му ме отвращават малко...гнусно ми е едно такова.
Като не виждаш, слушай виждащите, де.

...заради цвета на житото...

Не знам дали да не приемеш някой е правилно или не. Ще дъвча въпроса.
Обаче съм сигурна, че да приемеш определено вредоносно действие, просто да го приемеш и нищо да не кажеш, щото нямаш право да съдиш, е изключително погрешно.
Щото си казваш, че от твоята камбанария може и да е така, ама от чуждата да си е правилно....кво да ти кажа...
Говорех си преди време с едно момиче и то се жалваше, че имало много лоши отношения в детството с майка си. Примерно на 6 години една есен искала да обуе тънък чорапогащник, пък майка и настоявала да обуе дебел. И беше възмутена от майка си, защо оная не я е оставила сама да си прави изборите и да се учи от грешките си-демек да я приеме такава, каквато е.
Зададох и въпроса какво би станало, ако и бяха изстинали яйчниците до степен да не може да има никога деца....
Схващаш ли ми мисълта? И какво мислиш относно нея?

...заради цвета на житото...

Да, как няма да е деликатен, когато във всеки момент знае от какво имаме нужда и ни дава правото да приемем ако сме достатъчно възприемчиви даденото, а Той не е спрял да ни дава. Най-странното от всичко ми е това, че ние не му се доверяваме. Считаме се за по-знаещи от него, вървим срещу Него, а то е срещу нас самите, не за друго, а за да се чувстваме свободни и независими...Тогава се намесват Законите на Природата - отклонение-шамарче и обратно на най-доброто за нас самите място/състояние/. Вече знам, че сме на Земята точно да се научим да приемаме и да даваме. А това е точно умение да се сменят двата принципа - мъжки и женски, докато ги свържем в едно, ние да станем Едно.

Дъгата

Схващам ти мисълта.
Общо взето мисля като теб.
За децата и за вземането на решения вместо тях до определен момент е друга тема. Вероятно там действат други правила:-)))).
(Щото ако "детето" е на 25 години, няма да му дава акъл мамчето за чорапите, а яйчниците му пак могат да се повредят. Та затова казвам, да оставим децата, щото не знам от кой момент отговорността за изборите им си става тяхна)

Не смятам, че трябва да си стоиш като темерут когато по един или друг начин пред очите ти се разиграва "определено вредоносно действие", и още повече пък да си изпълнен със съзнанието, че си много възвишен като приемаш човека или нещото такова каквото е, или пък щото си казваш, че "той си е прав за себе си". Представяш ли си свят изпълнен с такива кухо възвишени духовни хора на какво би заприличал?
Не знам, мисля че всичко е в мярката. И най-вече в отношението. Защото можеш да се изпречиш на пътя на това вредоносно действие, без при това да осъждаш вътре в себе си. В смисъл без да мразиш, без да се възмущаваш "как може той/тя да е такъв". Мисля, че тук е мястото на разбирането и на приемането на нещата такива каквито са, но това по никой начин не означава да не правиш нищо.

Сетих се нещо - от Бо Йин Ра. Добротата е иманентно присъща на любовта, нали? Б.И.Р казва : "Понякога добротата към тигъра е един добре премерен изстрел". Ако усещаш какво има в това изречение, няма смисъл от чепкането на този въпрос повече. А?

Наскоро изведнъж ми просветна, че ние сме едни деца, които се мислят за големи. Пред висшите сили. Можеш ли да си преместиш събирателната точка от тоя ъгъл и да го погледнеш така? Ние само си се мислим за големи или зрели. За същества далеч по-развити от нас, сме не повече от няколкогодишни деца. И ни залъгват по същия начин, и ни коткат, и ни дават бонбонки да учин и ни шляпат....е това ако не е премахване на ЧСЗ....

повече въпросът наистина няма да го чепкаме, но...
Само да питам-защо свързваш говоренето и определянето с вътрешно отношение? Не може ли да кажеш, определиш, та даже и осъдиш и без да имаш вътрешно зло отношение.
Както и да имаш вътрешно зло отношение, пък външно да заблуждаваш целия свят със себе си начело колко си благ и приемащ и светец.

...заради цвета на житото...

ще успея да се справя със списъка в момента, но поне ще опитам.
1. лъчезарна
2. радостна
3. ехидна
4. подигравателна
5. саркастична
Отказвам се, в момента се сещам май повече за усмивки, които използвам по-рядко. Дай по-добре да се срещнем, не ме мъчи да мисля.

Разбира се че може вътрешно да се отдели отношението от това което излиза навън. Нали точно за това говорих толкова - че това е "правилният" начин.
Но това си го знае само човекът, нали?
Затова е препоръката да не се осъжда е всеобща - защото повечето хора едва ли са ги разделили тия неща. Тази препоръка е нещо като инструкция за действие, и важи до тогава, докато човекът осъзнае това нещо.
После вече не му е нужда. Една лампа винаги ще му святка и ще му напомня да не намесва отношение в квалификацията.
А при доста хора, за съжаление, тия двете неща - определянето и вътрешното отношение- са сляти все още, т.е. първо е вътрешното отношение примерно на неодобрение и веднага изказа "той е подлец".

п.п. то аз ако можех така лесно да си месят точка. Но да, разбирам какво имаш предвид със сравнението с малките деца. Това като усещане всъщност си е смирение:-))))))

Аха-правилно го нацели-смирение. Като разбереш, че не си възрастен и свободен, а малко дете на някакви висши сили, и само смирение те спасява.
Още по-гадно е другото местене на точката-че си муха, която някаква сила все гони да изхвърчи през прозореца, а мухата няма сетива ни за прозореца, ни за парцала, камо ли да може да разчете намерението на висшата сила. Само усеща, че я шляпат...а за отношението и разделянето му от действието-кво да ти кажа...ако не тренираш, как ще се научиш да го правиш. Да загърбиш отношението със се действието е бягство от оная пантера според мен.
Човек се учи от грешките, не от бягството...пипнеш в жиците, удари те, пипнеш по бакелита-нищо ти няма. Така-опипом се движим всички.

...заради цвета на житото...

Ми не чети таквиз автори, от които ти идват на ума такива "гадни" сравнения - за мухи, хлебарки и пр. [хиля се]
Чети като мене:-)))))))))Д.Х., и ще се усещаш като свещичка между звездите.
Това е неговото сравнение - малка, спрямо звездите, но все пак горяща със свой собствен неугасващ пламък- там, между звездите и слънцата. И това също е смирение:-))))))))))))))))

Пък за клишето "човек се учи от грешките си" няма да говорим в момента, че ще нарушим заформилото се тъй крехко разбирателство [хиля се още повече], а аз още не съм му се насладила:-))))

Обаче по въпроса с пантерата направо не съм съгласна - можеш да си я застреляш с един добре прецелен изстрел без всякакво отношение - не я мразиш, не й се обиждаш, не й се сърдиш че си стои там и ти пречи. И ако няма друг начин, и ако тя не разбира от приказка, или не ще да се хипнотизира:-))))- ами, сбогом, пантерке, личната ти сила те е довела до тия стълби, където ти свършва пътят, ще се постарая да се прицеля добре за да не страдаш:-)))))))))))))

Ти отдаде цялата си лична силица за съхраняване на съгласийцето и пак изпусна...
За пантерката-точно това вика и Хъбард-че единственото правилно действие е да се атакува. А аз не се сещам друг начин за атака на пантера, освен стрелба.
Ма я питай изгревче да ти обясни как ще я чака пантерката да се осъзнае....
Пък мухичката и сравнението сами си ми дойдоха в съществото-едно лято как си гоних една муха и как си я псувах бая време, а тя все се изхитряше да направи остър завой и да се шмугне обратно. И както си я псувах, така си преместих събирателната точка и станах муха в очите на нещо неописуемо....също както и мухата няма да може да опише мен, нал тъй?
За доновите свещички....сетих се за едни свещички в аптеката...ма айде да замълча...

...заради цвета на житото...

Те това не ти харесвам...Като не ти достигне сила с лични аргументи да се защитиш /сега ще отречеш, че имаш нужда от защита/, веднага почваш да говориш зад гърба на някого под предлог, че го даваш за пример. Това ти е един огромен бутон за избиване, виж си го, преди да вкарваш в някакъв твой измислен калъп другите /дето все ги цитираш - едни за добро, други за да иронизираш/...
Схващаш ли ме, не ми пука дали ме иронизираш, защото с това нито ми придаваш нещо, нито ми отнемаш...то си е за тебе единствено.

Дъгата

Моля, моля, въобще не говоря зад гърба на някого, пред очите му го правя.
Писна ми Валсодар да ми се плете в краката и да каканиже в последните дни. И го казвам открито.
Да лицемернича ли?
Квото мисля за него, това и казвам и то пред всички.
Дефинирай си думичките и говори истината. И стига с тия обвинения, де!

...заради цвета на житото...

Кали, ми то на ачика си го показала, пък на мене хвърляш твоите бутончета...Светиш кут суща коледна елхичка, бре богиньо!!!

"Дефинирай си думичките и говори истината. И стига с тия обвинения, де!"

"Ма я питай изгревче да ти обясни как ще я чака пантерката да се осъзнае...."

Прочети се, бре скъпа! Ти какво правиш - обвиняваш ме, че не казвам истината...защо, защото ти казвам какво виждам в написаното от тебе...

Верно е, че за коригирането на някои черти в характера на всеки човек няма вълшебни гуми...По принцип го казах, да не се вържеш сега и да си помислиш, че на тебе хвърлям прах...сакън, за тебе само добро...

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 07.10.03 10:20.

А бе, дете, нещо сбъркано има тука. Отде тез аналогии у теб за анални свещи, мухи, хлебарки...

Хъбърд ли криво говори, ти ли криво разбираш... не знам...ама виж там какво можеш да направиш по въпроса с устрема към красотата, че майната им на видовете пътища и пътечки, ами ще загубиш посоката.

Изгревче, бре.
Знаеш ли каква е приликата между мен и теб?
Че и двете хвърляме констатации.
А знаеш ли каква е разликата?
Че аз го знам и не ми пука, а ти не го осъзнаваш май.

...заради цвета на житото...

Аха, присетих се нещо....в един клуб ми направиха забележка да не съм била викала "бе". Ако ми е толкоз на езика, да си викам "Ве". Рекох, добре Ве.
Ама сега туканката, може да си ми викаш ма. Звучи ми като Кали Ма.

...заради цвета на житото...

Аз рекох аптека, ти що прочете анални?
Аналното не е по-важно от нищо друго-нал тъй рече донът? Нито по-маловажно.

...заради цвета на житото...

Кали-мама, нал затуй ти поиска да си общуваме, да се убедиш в приликите и да констатираш разликите...

Знам, не знам - важното е, че и на мене не ми пука, още по-малко на кой друг му пука или не...а ти все пак емоцийки показваш...поне усещам, друго кат не мога...

Дъгата

Тъй тъй...

Както мъдро каза Ошо, и при тебе нещата са такива каквито са.
Явно не могат да са други...иначе щяха да са

Естествено, че показвам емоцийка. Никога не съм твърдяла, че съм съгласна с доновата беземоционалност.
На тая земя сме заради емоциите и променливото. Иначе чий.......крепим тук?
Човек е дошъл, за да играе и играйеки да си учи уроците.
А игра без емоция е като манджа без сол.
Тяло, дух, душа, ум, телца всякакви-всичко трябва да участва в играта.
Иначе нанайси тръпка.

...заради цвета на житото...

Честито ти просветление.

...заради цвета на житото...

Ти твърдиш, че помниш кога какво не си твърдяла?

Дъгата