Давам ти абсурден пример, за да разбереш абсурдността на твърдението, че трябва да обичаме хората, каквито са; иначе не ги обичаме. Това изобщо не е критерий за любов.
Не си ли забелязъл, че дребните изменения и отклонения не се забелязват, но патологичните се набиват в очите...е, пак има невиждащи, но не за тях ми е думата.
И наистина е невъзможно да се обича мсичко, аз неведнъж съм питала изгревче дали обича домашните си любимци-хлебарките, или ги трепе.
Изобщо чудно ми е откъде се появи всъщност тоя уклон за вселюбие? Буда е изпитвал състрадание, не любов. Исус не е рекъл да се обичат хлебарките и отровните гнусни паяци, КК говори за страх, не за любов, Ошо говори за осъзнаване....Кой го наложи като мода из окултните селения? М?

...заради цвета на житото...

а не мислиш ли, че сме в състояние да обичаме някой едва след като го опознаем ?
Например аз не понасях котките, но след като мъжът ми ме изнуди с такъв подарък за рождения ми ден, малко по малко се примирих, защото нямаше как да откажа, а вече не мога да си представя как съм живяла без тази пухена топка. Даже понякога той иска да я махнем, защото прави много бели, но не е познал.
Дали да не пробвам да изуча и хлебарките ?

Е не знам кой?Знам само,че не съм аз ;).
Любовта може да съдържа в себе си цялата гама от положителни чуства,в това число и състраданието.Христос не е проповядвал насилие и убийства на хлебарки все пак. Ние не всички хора обичаме,дето са себеподобни уж,и са ни дадени средства за комуникация,та какво остава за хлебарките и паяците.Но сега като се замисля,че всичко е част от Божието творение, има своето място под слънцето и своето предназначение(дори и като урок по хигиена да речем,визирайки хлебарките ;)) като част от Вселената.Би трябвало и към хлебарките да проявим повече съчувствие ;))).
По горния постинг за Джак ще кажа,че никой от хубаво не става лош,въпреки че се оказа, че може и да се роди такъв. Скоро гледах един филм на BBS,в който учените доказват,че престъпното мислене е следствие на дефектна незнамсикоя хромозома.И то била по-къса.На такъв човек как мислиш,че може да се повлияе и да бъде променен?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Crony на 01.10.03 23:01.

Хе хе-добър почин с хлебарките.
Ами установих, че в началото бе конфронтирането. Не можеш да обичаш нищо, без да го конфронтираш преди това. Т.е. да се чувстваш удобно в присъствието му и да си в състояние да го гледаш, слушаш, усещаш спокойно и без излишни емоции.
Това конфронтирането е много интересно нещо....в Будапеща имах упражнения по конфротниране на класната стая, лист хартия, напечатан лист хартия, обърнат обратно, книга, моливи и химикалки и т.н. Аз си рекох, че тия определено са луди, как ще ме карат да конфронтирам такива неща, та аз непрекъснато боравя с тях. Обаче като седнах срещу книга и почнах да примигвам, да се прозявам, даже заспивах няколко пъти....Оказа се, че не мога да конфротнирам книгата като такава, отварях я и директно залепвах за текста.
Та често и с любовта е така-силиш се, изригваш, бърбориш, въртиш се, изписваш купища стихове-всичко това идва от невъзможност да конфронтираш....
Ошо също говори за това-че любовта е в тишина, истинска любов има, когато можеш да седиш спокойно с любимия човек и да не говорите нищо. Обаче хората не се обичат истински, не издържат на тишината между двамата и започват бърборене.
Ето още един признак на любов-много е важно двама души да могат да споделят тишината.

...заради цвета на житото...

значи мъжът ми много ме обича - иска да си мълчим заедно. Като види, че вече едвам се сдържам, ме праща тук да си приказвам. Ама какво излиза - че не ви обичам ли ?

Всичко има място под слънцето-правилно отбеляза. Значи и омразата, и жестокостта, и страданията, и насилието.....също като хлебарките и паяците. Ошо казва да не избираме едното, защото пръчката винаги има два края-винаги.
Не можеш да избереш само любовта, защото веднага с нея избираш и омразата. Това някак се пропусна из клубовете и се правим, че го няма. Или още по-лошо-избираме любовта, а омразата заклеймяваме. И при това сме много чели окултисти и ни е ясен принципа на дуалността.
Единственият начин да не избереш омразата е да не избереш и любовта. Туй то. Ошо много пъти го казва. Ако искаш.
Ако пък искаш любов, бъди готов и за омразата.
Изобщо-всичко е баланс, та даже и любовта. И тук се намесва КК с неговата безупречност-която не е любов, а безупречност...

...заради цвета на житото...

Що касае хромозоми и т.н.-в една тема пуснах откъс от Съдбата като шанс. За астрологията и качеството на времето...та-тая хромозома не е причина, а следствие. Хората се прераждат и при прераждането си привличат нещата, които им подхождат. То през целия живот е така-всеки привлича вибрациите, които пасват на вътрешното му вибриране, пък тези вибрации привличат събития и така.
Та учените са малко далеч от целта-не е хромозата причината, следствие е...

...заради цвета на житото...

На мен това с конфронтацията не ми стана много ясно.Конфронтация значи поставяне лице срещу лице,очна ставка,съпоставяне.Не знам защо така погрешно се схваща като противопоставяне(в смисъл на противодействие).
Ами това да стоиш в мълчанието не ми прилича на конфронтация.Напротив,тогава е най пълноценния контакт,но само при условие,че си намерил "половинката" си,огледалния си образ,егрегора си.В другите случаи можете да си седите в неловко мълчание колкото си искате ;).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Можеш ли просто да стоиш спокойно в присъствието му със своето присъствие и да се наслаждавате на присъствията си? Без дума, без вопъл, без стон?

...заради цвета на житото...

а това как да го разбирам - с много хора мога да седя без да приказвам, а само да им се усмихвам от време на време.