МАЛКИЯТ ПРИНЦ
Антоан дьо Сент Егзюпери

…Но се случи така, че след като дълго бе вървял сред пясъци, скали и снегове, Малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.
- Добър ден – каза той.
Беше стигнал до градина с цъфнали рози.
- Добър ден – казаха розите.
Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.
- Кои сте вие? – попита ги той смаян.
- Ние сме рози – казаха розите.
- А! – рече Малкият принц.
И се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена по рода си в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичкте като нея!
“Ако види това – каза си той , - тя ще бъде много обидена…”
А след малко си каза: “Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено цвете, а съм притежавал една обикновена роза…” И легнал на тревата, той заплака.
Тъкмо тогава се появи лисичето.
- Добър ден – каза лисичето.
- Добър ден – отговори учтиво Малкият принц и се обърна, но не вида нищо.
- Аз съм тук, под ябълковото дърво…
- Какво си ти? – каза Малкият принц. – Много си хубаво…
- Аз съм лисиче. - рече лисичето.
- Ела да играеш с мене – предложи Малкият принц. – Толкова ми е тъжно…
- Не мога да играя с тебе – каза лисичето. – Аз не съм опитомено.
- Ах, извинявай – рече Малкият принц.
Но след като помисли, добави:
- Какво значи “да опитомяваш”?
- Това е нещо отдавно забравено. То значи “да се свържеш с другите”.
- Да се свържеш с другите ли?
- Разбира се – каза лисичето. – За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребно. За теб аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света…Ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се крия под земята, шумът от твоте стъпки ще ме вика като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя. Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…
Лисичето млъкна и дълго гледа Малкия принц.
- Моля ти се…опитоми ме – каза то.
- Какво трябва да направя? – каза Малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисичето. – Отначало ще седнеш малко по далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки път ти ще можеш да сядаш малко по-близо…
Така Малкият принц опитоми лисичето. И когато наближи часът на заминаването, лисичето каза:
- Ах!….Аз ще плача.
- Ти си виновно – каза Малкият принц, - не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…
- Разбира се – каза лисичето.
- Но ще плачеш! – каза Малкия принц.
- Разбира се – каза лисичето.
- Но тогава ти не печелиш нищо!
- Печеля – каза лисичето – заради цвета на житото.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетна ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види розите.
- Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света.
-И розите се почувстваха много смутени.
- Вие сте хубави, но празни – каза им Малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички., защото тъкмо нея съм поливал аз…Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
И се върна пак при лисицата:
- Сбогом …-каза той.
- Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-съществеото е невидимо за очите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ех, Кали, днес ме разлепи напълно 8-) ;))).Въпреки,че този диалог го знам наизуст винаги с удоволствие си го чета по няколко пъти :))).Благодаря ти.Хубав край на деня сложи :).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...заради цвета на житото...

Винаги плача с кеф, когато чета това. Какво означава това според процесинга?

Плачът ли? Де да знам.
А смяната в ника ми означава, че пристигнах на края на пътя си. Аз съм земя, която се грижи за житото, защото само това има смисъл. Грижата и ангажираността. И цвета на житото.
Пък ако случайно съм се просветлила-бравос. Ако не съм-здраве да е.

...заради цвета на житото...

Харесва ми, че се обръщаш към житото... това е пътя за обръщане и към цялата природа

Много хора с напредването на възрастта осъзнават истинските стойности и истинския начин на живот присъщ на човека и много от тях се завръщат в техните родни села и възраждат тяхното кътче. И това е много много важно. Това е така да се каже, блудният път на всеки един човек, призван да бъде винаги в пряк допир до природата, която може да му вдъхне достатъчно свежи сили за да направи той качествения скок в духовното си развитие.

"Ще преведа човечеството през отрязъка време на тъмните сили"

Поздравления на пристигналите! Кво има в края, че да знаем и ние ако един ден пристигнем? И още един въпрос - края с червения цвят ли го свързваш и ако да защо?!

Лексо, според много хора възрастта от 40 до 60 години е зрелият период на човека, през който той постига и се реализира. Преди това за повечето хора е само подготовка...

...заради цвета на житото...

Червеният цвят е най-близко до цветя на пръстта, на разораното. Кафявото не ми хареса.
На края има само едно-смисълът на живота е цвета на житото...затова дай да се грижим за него, както земята се грижи и да си живеем живота.
Другото са безсмислици.

...заради цвета на житото...

Не мога да повярвам колко много си се променила за колко малко време! Още си спомням с каква страст спореше с онези които се имат за пристигнали, а сега доживях да те видя тебе в тази роля. Не знам да се раздвам ли или да тъжа?! Какво съветва процесинга в такива случаи? :)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от d8a на 23.09.03 00:46.

Бъдете високи.

...заради цвета на житото...

...но не високомерни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами трябва да се радваш разбира се :).Не те ли радват положителните промени у хората? Нали не си злопаметна ;)?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо, Дейти, използва точно тази дума? Каква асоциация ти навя?

...заради цвета на житото...

Там е работата, че не съм убедене, че промяната е положителна, иначе отдавна да съм се зарадвала и да съм споделила радостта си публично! :))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защото точно така ми прозвуча твоят отговор. Аз ти задавам конкретни въпроси, на които получавам неясен отговор. Нали знаеш, че си каквам каквото усещам :))) Може и да греша - ако е така, поправи ме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не мога да твърдя нищо със сигурност,защото не познавам добре ситуацията, но приветствам всяко добронамерено и положително отношение към хората и нещата от живота :).Друг е въпроса, че не винаги бързите промени са промени,но пък всяко правило си има изключение ;).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят отговор ти е прозвучал на теб така, не на мен. Какво да те поправям? Ти знаеш по-добре от мен как ти е прозвучал.
На мен твоят въпрос ми прозвуча и още съм убедена в това като чисто заяждане.
На което отговорих и на двете ни-Бъдете високи. Това беше отправено и към мен-да не ти се връзвам, и към теб-да не се заяждаш.
А ако не е било заяждане от твоя страна, то разтълкувай какво точно искаше да попиташ.

...заради цвета на житото...

Кажи защо смяташ така. Конкретно.

...заради цвета на житото...

Съгласна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто изказах мнението си. Това как ти е прозвучало не значи, че наистина е било така. Едно е сигурно - истински се радвам, че вече не се заяждаш! Може би подсъзнателно съм искала да те провокирам?! Кой знае :)) Важното е, че не се поддаваш на провокации толкова лесно.

Това е. Спирам.

Поздрави..Дейти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма бързи промени, както няма и бързи възходи, внезапни късмети и т.н. Всичко е въпрос на предварителна подготовка, която не е била в светлината на прожекторите.
Ошо би казал, че зърното, преди да излезе на светло, престоява цяла зима дълбоко под земята и извършва там своето тайнство.
Ако познаваш процеса отначалото-може дори всичко да ти се стори прекалено бавно.
Ако обаче отчиташ само последния скок, определено много неща могат да ти се сторят и светкавични.
Защо употреби -бързи промени? ... просто обръщам по-голямо внимание на думите напоследък...

...заради цвета на житото...

Ами казах"бързи"защото и аз тук обръщам внимание на думите.Просто няма на какво друго да обърна внимвние ;).И ги приемам така както аз разбирам смисъла им(като всички хора между другото :))Дейти каза,че са "бързи".Аз отскоро те познавам,но все пак имам поглед върху клуба от създаването му.Наистина изглеждаш по-толерантна от преди отсъствието си :).Какво друго мога да кажа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Остава да попитам Дейти защо тя реши, че са бързи....
Дейти, ти си на ход.

...заради цвета на житото...