В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека.

В пътя на знанието се изпитва ума и волята на човека.

В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето.

Дъгата

Вървейки по пътя на живота,понякога загубваме вярата си,но надеждата май е по-устойчива.
В пътя на знанието понякога загубваме волята си,но ума никой не може да ни вземе.Всъщност може и да може;).
Това с благородството на душата и милосърдието на сърцето обаче е крайно индивидуално.Някак няма критерий,или ако има,никога не може да бъде достигнат. И само единици са тези, за които е се е превърнало в същност на съществуването и смисъл на живота.

П.П. А пък старите хора казват:"Когато колата се обърне, пътища много" ;))).
"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche

Редактирано от Crony на 18.09.03 20:25.

А в пътя се изпитва здравомислието на всеки....щото пилците се броят наесен, т.е. на края на пътя...нищо, че от тая камбанария краят му не се вижда.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Ама той, ПЪТя има ли край ;)))?

"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche

За някои няма...за повечето обаче има. Наесен.
Не всеки се преражда...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Мисля,че никой не знае дали ще се прероди или това му е последния живот. Като духовна същност не би трябвало да имаш спомен от живота си в материята.Ако се преродиш,нямаш спомен за предишните животи или поне не без специални техники и помощ от хипнотизатор.Но винаги ми е било чудно тези "спомени" дали все пак не са внушени от хипнотизатора.
Така че ти извън физическото си тяло(очаквайки да се преродиш или да не се преродиш) няма как да "преброиш пилците".Няма да знаеш дали си живял в материя и дали ще живееш.
Така поне на мен ми се струва.

"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche

Е зда де, ама ти не се ли хващаш, че говориш, все едно си сигурен, че ще се преродиш, че ще оцелееш, развиеш, просветлееш и т.н.-някой ден.
Това, дето току що написа, ако го включваше в разчетите си, нямаше да пишеш и мислиш само за високите стойности, а щеше просто да живееш ежедневния си живот.
А иначе аз лично смятам, че се прераждат единици-които успеят да се реализират.
Но това е мое лично мнение...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Според мене ако нямаме вяра, не бихме имали надежда.

Волята е двигателят ни...той само намалява и увеличава оборотите си, но не угасва...иначе не бихме били живи...

Приела съм, че степена на свобода се определя от степента на готовност за поемане на отговорност за собствените мисли, чувства и действия. Това за мене е разносилно на осъзнаване, че всички сме свързани и няма "чужда" болка, радост, страдание, възход. Всеки влияе на другите, както и те на него.
БЛАГО-РОДСТВО - душата ражда блага...
МИЛО-СЪРДИЕ - в сърцето има милост...към кого и какво...към всичко и всеки...
Доколко го умеем това и го правим се определя къде сме в Пътя на Свободата.

Просто така го разбирам.

Дъгата

Тук не ставаше дума само за мисленето...Здравото- и болно-мислие определят често посоката на пътя ни, но не всичко е мислене...Има и над него и ти го знаеш. Според тебе не е ли еднакво важно не само как мислим, а и как чувстваме, как действаме...Мисленето и чувстването определят действането, правенето, според мене. Кажи ти как е според тебе. За мене е важно да чуя твоето мнение.
Какво имаш по-конкретно предвид като казваш "здравомислие"? Може би не съм успяла да схвана точно съдържанието, което си вложила в тази дума...

Дъгата

Аз пък от изчетеното дотук в живота си съм останала с идеята, че реализираните души идват по свое желание на Земята, с мисия да помагат на тези, които имат все още "кармични връзки за разплитане", за повдигане съзнанието на човечеството, носители на севетлина. На вторите им се налага да се прераждат, докато за първите не е по необходимост, а е акт на тяхната свободна воля, продиктуван от високата им степен на съзнание.

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 19.09.03 16:57.