Да-степента на свобода зависи от степента на отговорност. Другото е свободия. И аз дотам стигнах.
А какво е здравомислие...ето един пример-да знаеш, че свободата ти зависи от отговорността ти, а не да тръбиш, че имаш безгранична свобода и да правиш, каквото си наумиш на момента.
А за чувствата-си права. Хъбард разделя процесингите на три най-общо-на постулатите, на чувствата (емоциите) и на усилията.
Това го прочетох в Будапеща и се замислих-Ошо като че разбива постулати най-паче.
КК борави с усилията.
Менсинг - емоциите.
Хъбард вика, че в началото на всичко са постулатите-даже и да получиш енграма, преди това трябва да си постулирал възможността да я получиш. Така че това е най-важният процесинг.
Обаче понякога в резултат на постулат са се натрупали много неприятни емоции-заряди. Те до такава степен са обвили постулата, че до него не може да се стигне. И тогава прави процесинг на емоциите-като отнема заряда до степен да се разкрие постулата под него и после борави с постулата.
Това ми даде обяснение защо Ошо си пее, а керванът си върви понякога...щото не даваме да стигне до постулата ни, обвили сме го.
А процесингът на усилията се прави само в крайна нужда и до степен да открие емоцията под него, после се почва на емоциите докато се открие постулата и после последния се хваща за рогите.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Пък аз ето какво току що прочетох в она книжка, дето я пуснах като линк-със знаците.
Чуждото преживяване е съвършено безсмислено за вас. Старайте се да правите собствени грешки.


диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

На мене не ми се налага да се старая, става си много естествено...

Дъгата

Постулати, емоции, усилия...свързвам ги с мисли-ум, чувства-сърце, действия-воля.

Това е достигане, разкриване на/до причината за всяко следствие, проявено като мисъл-форма-заключение от мисловна дейност/постулат/, чувство/емоция или акт на волята - усилие/действие.

То реално всичко е навързано - мисъл, чувство, воля, нищо не се проявява самостоятелно, та явно се търси първопричината и се проследява веригата до крайното проявление.
Правлно ли съм схванала идеята?

Дъгата

Хе хе, ще ти дам един съвет-старай се тогава поне да ги забелязваш.
...щото и аз това се старая...другото-аналогичен случай...

...заради цвета на житото...

Немам празно, в забелязването...амо дали има смисъл да слагам качулка след като премине дъжда? Понякога я слагам и по време на дъжда, ама пак не съм съвсем суха...

Дъгата

Бе де да знам...правилно е общо взето май.
Обаче при Хъбард е някак си практическо и работещо, а при теб-просто констатиращо.

...заради цвета на житото...

Бе ти си дръж Хъбърт, щом за тебе е практичен и работещ, пък туй дето за тебе е "констатиращо", при мене е работещо...По важно е засятото да поникне и да даде плодове...Другото е сладък или възкиселичък мохабет...кой както го предпочита за консумация...

Дъгата

А в пътя се изпитва здравомислието на всеки....щото пилците се броят наесен, т.е. на края на пътя...нищо, че от тая камбанария краят му не се вижда
Здравомислието е причината да има нужда от пътища тоест то е болестта,а те би трябвало да са лекарството. По-скоро трябва честност щото концепцията за безкрайният път е на егото за да си съществува и владее вечно.