Смисълът , който предаваме на нещата ги прави такива за нас.
Всички учения ни учат как да променим смисъла на нещата.
Замисляли ли сте се, какво би станало ако лишим абсолютно нещата от смисъл?
Какво ли има там?
Дали е в наша власт да предаваме или лишим нещата от смисъл?
Хъбард също предава друг смисъл на нещата, какво казва той за смисъла.
Дали пък възможноста и умението да променяме смисъла на нещата не е Сила!
Как се направлява тази сила?
Бре че много въпроси.
Кали, какво казва вашето ново учение за тези неща?

^Не е важен факта, а отношението ни към него!^

Разсъждаваме в понятия, чувстваме чрез смисъл. Т.е. нещата имат смисъл, когато ги чувстваме. Лишаваме ги от смисъл или променяме смисъла, когато не (ги) чувстваме или променяме чувството.

Ако чувството е отношение "към", интересно е да управляваме отношението си... Според мен отношението (->чувството->смисъла) е резултат на интуиция (ген+опит+ерудиция+външна среда+понятие за успех...). Вътрешното, не декларираното, отношение ще да е наистина голяма сила; не само функция на мозъчни клетки, но и вдъхновение свише; мнозинството хора не би трябвало да я притежават (съответно - би трябвало да са манипулируеми).

Hi there, просто (некомпетентни лаически) разсъждения.

Agent of Change

Опашката ти е много хубава и често я цитирам.
^Не е важен факта, а отношението ни към него!^

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Много смислен отговор даваш, трябва ми малко време за да доловя какво ми казваш,въпреки че сега си мисля че те разбирам.
Обърква ме само представата ми, че чувствата се появяват след желанието, мисля си че желанията ни могат да са ключ към свободата ни?
Също така ме обърква и представата ми че функциите на мозъчните клетки се контролират от нещо, но това нещо не може да бъде разбрано от мен сега.
Съвременната наука се насочва към подсъзнанието да открие това нещо, но аз съм почти сигурен, че не е подсъзнанието ни!

^Не е важен факта, а отношението ни към него!^

От този клуб си прикачих тази опашка, сега глава си търся.

^Не е важен факта, а отношението ни към него!^

да придаваме на нещата смисъл е едно,

пък защо после го приравняваш до това да ги лишаваме от смисъл??

даваш, а после си взимаш, а?

обаче, ако (при-)дадеш смисъл, това променя смисъла най-вече за теб, и ако после се окажеш/отречеш ще (се) лишиш само твоето виждане за "нещата", не и самите тях от смисъл...

Смисълът на смисления отговор ... е сега ме вкара в парадоксален стил Не съм му майстор. Дай да си го карам логично.

Контрол върху желанията си е класика, но първо трябва да си силен за борба с естествената (какво ли е това?) ентропия на нещата, т.е. с природния стремеж към свобода, казано по-високопарно. Инак, с контрол върху желанията вече контролираш (ключ) към свободата: вече си я задал навреме. Всъщност май се налага изводът, че желание=свобода (форма на свободата).

Не бих избягал от подсъзнанието, тъй като смисълът на нещата "се признава" накрая от самочувствието - т.е. от нещо в подсъзнанието. Както на една държава й трябва признание поне от още една, за да се нарича такава. Изгубването на смисъл е дефинитивно само тогава, когато е регистрирано от самочувствието - и ако това е така, няма как да избягаме от подсъзнанието като цяло.

Agent of Change

Това ми се струва добро попадение-желанието е форма на свобода.
Та стремейки се към тотална свобода и бягайки от всички желания, сами се вкарваме в неразрешимо противоречие.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Здрасти...разбирам че ти казваш че нещата си имат смисъл освен оня който ние им предаваме. Аз си мисля и исках да кажа за смисъла който ние им предаваме. Няма как да разбера техния си смисъл, ако не му предам свой, а като му предам свой губя техния смисъл. Не искам така сложно да го кажа, но няма как да го направя за да е по- лесно за разбиране.
Интересува ме какво стои зад смисъла?

^Не е важен факта, а отношението ни към него!^

Как според теб се добива сила за борба с нещата както ти ги нарече?
Осъзнаването че натрупваш сила не е ли част от щастието?
Защо не го ценим?

За мен посъзнанието не подлежи на разбиране и анализи, което не означава че никога не ще бъде разбрано. Нямаме понятия и термини за да говорим за подсъзнанието, поне аз Зная, че там са инстинктите, чувството за самосъхранение, продължаването на човешкия род...реакции
Не исках да кажа че бягаме от подсъзнанието като цяло, исках да кажа че човек никога не е сигурен кое е на съзнателно ниво и кое е подсъзнателно

^Не е важен факта, а отношението ни към него!^