Знанието странствало на Север, към изворите на Тъмната Вода, и се изкатерило по Незабележимия Хълм, където срещнало Безмълвното Бездействие.
- Ще ти задам три въпроса - казало то. - Първо, какви мисли и усилия ще ни доведат до разбирането на Дао? Второ, къде трябва да идем и какво трябва да направим, за да немрим покой в Дао? Трето, откъде трябва да тръгнем и кой път да следваме, за да постигнем Дао?
Безмълвното Бездействие не му отговорило.
Тогава Знанието поело на Юг, към странта на Светлата Вода, и се изкачило на хълма Края на Съмненията, където видяло Импулсивния Оратор. Задало му същите въпроси.
- Ето отговорите - отвърнал той. Но щом заговорил, се объркал и забравил за какво става дума.
Тогава Знанието се върнало в двореца и попитало Жълтия Прародител, който му казал:
- Да не мислиш за нищо и да не полагаш никакво усилие - това е първата стъпка към разбирането на Дао. Да не отиваш наникъде и да не правиш нищо, е първата стъпка към намирането на покой в Дао. Да тръгнеш отникъде и да не следваш никакъв път е първата стъпка към постигането на Дао.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Случило се така, че Мулла Насредин се обърнал към високопоставен чиновник. Възмутен от наглостта му, Мулла Насредин не се стърпял:
- Откъде накъде, ти, любезни, си толкова високомерен? Кой си ти?
- Като че ли не знаеш! Аз съм управителят!
- Е, хубаво, и какъв ще станеш после?
- Губернатор!
- А след това?
- Министър.
- И още какъв?
- Премиер.
- И после какъв?
- Никакъв.
- Е, а аз сега вече съм никакъв. И тогава струва ли си да бъдеш толкова нагъл и високомерен?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Великата чистота попитала Безкрайността:
-Знаеш ли какво представлява пътят?
-Не знам-отвърнала Безкрайността.
Великата чистота попитала Неправенето за същото.
-Знам-отвърнало Неправенето.
- Ако знаеш пътя, кажи-той владее ли съдбите?
- Владее.
- Какви съдби носи той?
-От тези, които познавам, има благородни, има презрени, има съединени, има разделени, това са, които зная.
За тези думи Великата чистота попитала Безначалното:
- Кой от тях е прав, а кой не е прав? Безкрайността ли със своето знание или Неправенето със своето знание?
- Незнанието е по-дълбоко, а знанието е по-малко. - отвърнало Безначалното - Незнанието е вътрешно, а знанието външно.
Тук Великата чистота въздъхнала:
- Тогава незнаието е знание? А знанието - незнание? Но кой може да познае знаенето на незнанието?
- Пътят не се чува, - отвърнало Безначалното - ако се чува, значи не е път. Пътят е невидим: ако е видим, значи не е път. Пътят не може да се изрази с думи; ако е изразен, значи не е път. Който е познал формиращите форми на безформеното, разбира, че пътят не може да се назове.
- Тези, които питат за пътя и които отговарят, не знаят пътя, - продължило Безначалното. - Дори питащият за пътя още не е чувал за него. За пътя не може да се пита, на въпросите за него няма отговор. Питащият за това, за което не може да се пита, върви по задънена улица. Отговарящият на това, на което не може да се отговори, не притежава вътрешно знание. Този, който не притежавайки вътрешно знание, очаква въпроси, водещи до задънка, въ външното не наблюдава вселената, а във вътрешното не знае първоизточника. Ето защо такива няма да се изкачат на планината и няма да странства във великата пустота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Насредин сечал с брадва клон, седейки на края му. Минувач му казал:
-Ти си полудял! Ако отрежеш този клон, ще паднеш на земята.
Насредин отвърнал:
-Върви си по пътя! Какво знаеш ти? - и продължил да сече.
Когато клонът бил отрязан, Насредин паднал с него на земята. Той веднага скочил и хукнал след минувача, говорейки си:
- Оказва се, че този човек е пророк, трябва да го питам колко дълго ще живея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

(притча от Ошо)
Ако човек е достатъчно хитър да запомни 33 000 правила, то той е и достатъчно съобразителен винаги да намери начин да ги прескочи. Ако не иска да направи нещо, той винаги ще намери начин.

Слушах история за един християнски светец. Някой го ударил по лицето, защото този ден в сутрешната си лекция той казал: "Исус казва, че ако някой те удари по едната буза, ти трябва да подложиш другата. И този човек искал да го провери, затова го ударил с все сила. Този светец бил наистина верен на думата си и подложил другата буза. Но другият също не бил прост, той ударил и по втората буза още по-силно. И тогава го очаквала неочакваност: светецът се нахвърлил върху него и започнал да го удря толкова силно, че човекът казал:
- Какво правиш? Ти си свят човек и сутринта каза, че ако някой те удари по едната буза, ти ще подложиш другата.
Светецът казал:
-Да, но аз нямам трета буза. А Исус се спира на втората. Сега аз съм свободен. Сега ще правя, каквото искам. Исус не дава по този въпрос никаква информация повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В кутия насипали топчета-дървени и медни-с еднакъв размер. Затворили капака, почакали, отворили. Както си лежали преди, така си и останали. Отново затворили и разтресли добре кутията. Отворили и погледнали. Отгоре били дървените топчета; медните отдолу. Топчетата знаят своя път. Всяко от тях. Нима ние сме по-глупави?

Старец пътувал в препълнен автобус. Притискали го хора от всички страни, а било време да слиза. Никак не може да стигне до изхода. За щастие автобусът се разтресъл от лошия път и човекът могъл да се придвижи до изхода. Ако животът ни тресе, ние можем да се придвижим в него. Ако знаем къде е изходът.

Този, който има голяма цел, жизнените несгоди няма да му попречат, а успехите и неуспехите еднакво го придвижват напред. Каква е разликата как точно се тресе кутията? Каква е разликата как именно се тресе автобусът. Само да се случва нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кали, много ме радваш с притчите си :). Обичам приказките все още, а притчите са приказки за възрастни. Сигурно имам още да раста, или пък мисленето ми е такова, но като видя синтезирана, и така просто поднесена идея си умирам от кеф. Всичко всъщност е толкова просто и ясно, а ние цял живот вместо да го виждаме, се чудим как да го усложним ;)).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има една тънкост в истината. Както казва Буда-истината е много проста, но и много тънка и е много трудно да бъде предадена. Аз добавям-и да бъде доловена.
Та наистина е проста, обаче с ума не може да се долови, а ние не разполагаме с друго в повечето време. Затова забрави идеята, че е проста и лесна. Защото умението да я доловиш е много трудно умение.
Истината идва като озарение, помисли колко пъти си имал озарения и да, наистина, озаренията са прости и ясни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е. Понякога само "усещаме" нещо, без да сме в състояние да го формулираме :). Може би само на малцина е дадено да го осъзнават.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малка глинена стомна стояла на масата празна, а в ъгъла на стаята лежал тежко болен и стенел за вода. но нямало кой да му подаде вода, близките му били отишли някъде и забравили за него. Жалбите на болния били толкова сърцераздирателни, че стомната не издържала, изпълнила се със състрадание и с невероятни усилия на волята успяла да подскочи и да падне близо до ръката на болния. Зарадвал се той, вдигнал я и впил жадни устни, но...стомната била празна, в нея нямало и капчица вода, а той бил употребил всичките си останали сили за нея. Ядосал се болният и я запратил в стената. Стомната се разбила на хиляди късчета.

Не приличай на болния, не разбивай на хиляди непотребни късчета тези, които се опитват да ти помогнат. Дори опитите им да са напразни и да не могат да го направят, оцени по достойнство усилията им.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите