МОЛИТВАТА НА ЖАБАТА
Християнска притча

Веднъж нощната молитва на брат Бруно била нарушена от силно жабешко квакане. Всичките му опити да не обръща внимание на тези звуци били напразни, затова той извикал през прозореца:
- Тихо! Трябва да се помоля.
Брат Бруно бил свят човек и молбата му била изпълнена незабавно. Всички живи същества млъкнали, за да не му пречат да се моли.
Но тук се раздал още един звук, пречещ му да се моли. Вътрешният глас казал:
- Може би квакането на тази жаба е не по-малко приятен звук за Бог отколкото пеенето на твоите псалми.
- Как може жабешкото квакане да радва ушите на Господ? – насмешливо възразил Бруно.
Обаче гласът нямал намерение да се предава:
- А защо според теб Бог е създал звука?
Бруно решил да изясни това. Той се подал отново през прозореца и извикал: “Пейте!”. Въздухът се напълнил с равномерно жабешко квакане, идващо от всички близки водоеми. Бруно се заслушал в звуците и гласовете престанали да го дразнят; той усетил, че ако не им се съпротивлява, те само обогатявали тишината.
С това откритие сърцето на Бруно усетило единните вибрации с Вселената и за първи път в живота си той разбрал какво значи истинска молитва.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Качество, а не количество
(източна притча)


Един висш китайски чиновник имал единствен син – неглупаво момче, но нетърпеливо и нестарателно. Той в нищо не проявявал усърдие и знанията му били повърхностни. Умеел да свири на флейта, но механично, изучавал законите, но даже писарите знаели повече от него.
Баща му, обезпокоен от това положение, го дал ученик на известен майстор на бойни изкуства. Обаче на момчето скоро му омръзнало да повтаря еднообразните движения и казал:
- Учителю, колко трябва да повтарям едно и също? Не е ли време да изучавам истинското бойно изкуство, с което се слави вашата школа?
Майсторът нищо не отговорил, но позволил на момчето да повтаря движенията на старшите ученици и скоро юношата научил много прийоми.
Веднъж майсторът повикал момчето и му дал писмо, което да занесе на баща си. Юношата взел писмото и тръгнал за съседния град, където живеел бащата. Пътят вървял покрай голяма поляна, посредата на която някакъв старец тренирал удар с една ръка. И докато юношата заобикалял поляната, старецът без умора повтарял все същия този удар.
- Ей, старче! – викнало момчето. – Какво млатиш въздуха! Все едно ти няма да надвиеш дори дете!
В отговор старецът предложил на юношата първо да опита да го победи, пък после да се смее. И момчето приело предизвикателството.
Десет пъти то опитвало да нападне стареца и десет пъти старецът го повалял на колене със същия единствен удар на ръката – този, който без умора отработвал. След десетия път юношата вече не можел да продължи боя.
- Аз бих могъл да те убия още с пърия удар! – казал старецът. – Но ти си все още млад и глупав. Върви по пътя си.
Засрамен юношата пристигнал в къщата на баща си и му предал писмото. Отваряйки го, баща му го върнал обратно:
-То е за теб.
С калиграфичния почерк на учителя вътре било написано: “Един удар, доведен до съвършенство, струва повече от сто недоучени.”.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Един човек предприел голямо пътуване по суша и море, за да се убеди сам в необичайните способности на Учителя.
- Какви чудеса е сътворил твоят Учител? – попитал той един ученик.
- Зависи какво разбираш под чудо. Във вашата страна е прието за чудо да се счита, ако бог изпълни нечия воля. При нас считат за чудо, ако някой изпълни волята на бога..

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Това се случило в Едем, далеч преди изкушението, на което не издържала Ева. От лъчезарното утро бог създал цветята. И ето пред най-прекрасното от всички с устни аленеещи от чистота-розата-се явил злият дух.
- Ти си прекрасна.
- Да! – отвърнала розата.
- Най-прекрасната и най-щастливата, - продължавал дяволът. – Какво изящество, какви цветове и аромат!
- Какво, само това ли?
- Никаква полза! Виж там – клоните на дърветата са обсипани с жълъди. Няма да споря, гъстата корона на дърветата е прекрасна, но това е недостатъчно. Тя дава не само приют на стотици живи същества, но и храна. Да, розата е красота, но това просто не е всичко….
- И розата изпитала изкушение – а жената все още не била го изпитала – и възжелала ползата и то толкова силно, че чак побледняла.
На другия ден господ влязъл в градината.
- Татко, -обърнала се към него кралицата на цветята, трептяща и прекрасна, аз искам да нося полза.
- Носи, дете мое, - отвърнал Господ и се усмихнал.
- Така светът се сдобил със зелето.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

ИЗБУХЛИВИЯТ
(суфи притча)

Живял някога един човек, който по най-малкия повод избухвал. Много години се самонаблюдавал и дошъл до извода, че целият му живот е пълен с непреодолими трудности заради този гняв. Замислил се как да се избави от него. И ето, чул за един дервиш, който обладавал дълбоко знание. Отишъл при него за съвет. Дервишът му казал:
-Тръгни по тоя път, докато не стигнеш кръстопът, където ще видиш изсъхнало дърво. Застани под него и предлагай вода на всеки минувач.
Човекът сторил, каквото му било казано.
Минали много дни и хората започнали да говорят за него, навсякъде се разнесъл слух, че той е направил обет да дава милостиня и да следва особен курс на самоконтрол под ръководството на съвършен мъдрец.
Веднъж един пътник, който очевидно много бързал, обърнал глава на другата страна, когато нашият човек му предложил вода и забързал напред. Избухливият му извикал:
-Стой! Отговори на моето приветствие и изпий водата, която предлагам на всички пътници!
Но оня дори не се обърнал. Човекът още няколко пъти извикал, но не получил никакъв отговор. Възмутен от такава неучтивост, човекът незабавно забравил всичко. Бързо снел оръжието си, висящо на сухото дърво, прицелил се в тичащия грубиян и стрелял. Пътникът се проснал мъртъв на земята и в този миг се случило чудо: мъртвото дърво разцъфнало. Сразеният от куршум се оказал закоравял убиец и тъкмо отивал да извърши най-ужасното престъпление в живота си.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Веднъж кралят назначил Насредин за премиер-министър. Разхождайки се из двореца Насредин видял кралският сокол.
Той никога по-рано не бил виждал такъв странен гълъб. Затова донесъл ножици и изрязал на сокола ноктите, крилете и клюна.
-Сега вече ти изглеждаш като нормална птица, -доволно казал той. –Изглежда досега за теб лошо са се грижили.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Една утрин, когато Хинг Ши се разхождал с учениците си в градината, към него се приближил млад човек. Смутено той приветствал учителя и после попитал:
-Учителю, силно обичам едно момиче и нашите родители са съгласни да се оженим, но аз съм изпълнен със страх и съмнения.
-За какво се безпокоиш и от какво се боиш? – попитал Хинг Ши.
-Боя се да не се разочаровам от нея, от семейния живот…аз не мога предварително да знам дали постъпвам правилно, - отвърнало момчето.
-Връщай се в къщи и се ожени за това момиче, ако я обичаш и ако любовта ви е взаимна, - отвърнал Хинг Ши.
Младежът поблагодарил и си тръгнал, а един ученик попитал:
-Кажете, Учителю, защо посъветвахте младежа да се ожени, след като той се бои от разочарования? Нима не трябваше да го посъветвате да отложи за известно време сватбата?
-Разсъждавайки така, ти забравяш, че разочарованието е твърде ниска цена за възможното щастие, - отвърнал Хинг Ши, усмихвайки се.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

(суфи притча)

Един суфи бил пребит до смърт заради това, че наричал себе си Бог и бил взет на небето. След време човек, който бил свидетел на смъртта на суфито, умрял и попаднал в рая. Виждайки суфито там, той започнал да негодува и попитал Бог:
-Защо този човек е тук, на небето, а фараонът, който говореше същото, е в ада?
Господ отвърнал:
-Фараонът, твърдейки че е Бог, подразбираше себе си, а когато суфито се наричаше Бог, той мислеше за мен.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Благодаря за хубавите притчи, Кали .
Дойдоха ми много добре и много навреме.

И аз искам да пусна нещичко, макар и да не е притча. Има си автор.
Но много обичам това разказче... а и мисля, че то е много подходящо за нета

БЕЗУМЕЦЪТ

Халил Джубран


Питате ме как съм станал безумец. Ето как: един ден, далеч преди рождението на многото богове, се пробудих от дълбок сън и открих, че са ми ограбили всичките маски – седемте маски, които бях носил в продължение на седем живота. Тогава без маска хукнах през уличното гъмжило на града и закрещях:
- Дръжте крадците! Дръжте крадците! Дръжте проклетите крадци!
Мъже и жени ме гледаха и се смееха, а някои си влизаха в домовете и се заключваха.
И когато стигнах до стъгдата при пазарището, някакъв млад мъж, застанал върху покрива на една къща, се провикна:
- Той е безумец!
Вдигнах глава, за да се вгледам в него, и слънцето за първи път целуна собственото ми лице. За първи път слънцето целуна голото ми лице и душата ми пламна от любов към слънцето, та повече не пожелах да нося маски. И в захлас възкликнах:
- Благословени, благословени да бъдат крадците, които ми отнеха маските!
Така обезумях.
В безумието си възвърнах и свободата, и сигурността – свободата да бъда сам и сигурността да не бъда разбиран – защото които ни разбират, все някак ни заробват.
Ала нека не се кича със сигурността си. Дори и крадецът в затвора е защитен от друг крадец.