Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове:
-Айде на хубавите ябълки-и-и-и!
Погледнал - един старец с каруца продава ябълки, а наоколо - тълпа купувачи.
Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл:
-На ти пет жълтици, бягай да ми купиш ябълки.
Първият министър викнал последния министър и му рекъл:
-На ти четири жълтици, бягай да купиш ябълки.
Последният м...инистър викнал церемониалмайстора и му рекъл:
-На ти три жълтици, бягай да купиш ябълки.
Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл:
-На ти две жълтици, бягай да купиш ябълки.
Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл:
-На ти една жълтица, бягай да купиш ябълки.
Стражарят излязъл и спипал стареца за яката:
-Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец? Марш оттук, ябълките се конфискуват!
Върнал се стражарят и рекъл:
-Ето, шефе, добра далавера. За една жълтица - половин каруца ябълки!
Шефът отишъл при церемониалмайстора:
-Ето, значи, за две жълтици един чувал ябълки!
Церемониалмайсторът отишъл при последния министър: -Ето, за три жълтици една торба ябълки!
Последният министър отишъл при първия министър:
-Ето, за четири жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация.
Първият министър се явил при царя:
-Ето, ваше величество, както заръчахте - заповядайте пет ябълки!
Седи царят в тронната зала и мисли: "Пет ябълки - пет жълтици. Една ябълка - една жълтица. И народът ще се скъса да купува?
-НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Учителят казал на социалния работник:
- Боя се, че вие правите повече зло, отколкото добро.
- Защо?
- От двете условия за справедливост вие спазвате само едно.
- Кое?
- Бедните имат право на хляб.
- А кое е второто?
- Бедните имат право на красота.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Голям производител на обувки решил да разшири пазара и изпратил двама свои експерти в Африка, за да проучат пазара. След известно време той получил факс от първия експерт: „Бързам да ви съобщя, че тук пазарът е безнадежден! Тук всички ходят боси!
Веднага след него пристигнал факс от втория експерт: „Бързам да ви съобщя, че тук пазарът е просто великолепен! Тук всички ходят боси!

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Вървял рицар през пустинята, по пътя загубил коня, шлема и доспехите си. Останал му само мечът. Рицарят бил гладен и жаден.
Изведнъж в далечината видял езеро, събрал всичките си сили и тръгнал към водата. Но до езерото стоял триглав дракон. Рицарят извадил меча си и започнал да се сражава с чудовището. Денонощие се били, второ денонощие се били, две глави на дракона отсякъл. На третото денонощие драконът паднал без сили, а до него паднал и рицарят, останал без сили.
С усилие драконът го попитал:
- Рицалю, а какво всъщност искаше?
- Вода да пия.
- Е, а защо не пи ...

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Един човек отишъл при Учител и му казал, че няма нужда да търси отговори, защото вече ги е намерил в своята религия.
Учителят отговорил:
- Живял някога студент, който никога не станал математик. Той изцяло се облягал на отговорите в края на учебника. И естествено всички те били правилни.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

по повод търсенето на отговори:
„човек никога не усеща липсата на онова, което не желае“

Шопенхауер

- Близо ли е Събитието?
- Събитието вече се е случило. То фактически съществува в различна времева линия. То съществува като възможен път, като избор, но вече съществува. То е вече случило се.
- Ако то вече се е случило, то и онова, което никога не се е случвало, вече се е случило, така ли?
- Само по себе си Събитието не е ново, ако и когато човечеството избере Събитието, избере този път, тогава нещо изключително, нещо, което никога не се е случвало преди, което чака съвсем близо своето случване, ще се случи. Разбери това: в момента, в който човечеството избере Събитието, този момент ще се извърти и отрази назад със страшна сила към миналото, обратно към аномалията; и когато времевата линия на Събитието се задейства от човешкия избор, това завинаги ще промени миналото и бъдещето. Човешкият избор може да промени всички времеви линии по този начин и да промени самото Сътворение. И аномалията няма да се е случвала никога преди.
- Какво, тогава, ни пречи да осъществим тази бъдеща времева линия сега?
- Изборът. Човечеството трябва да го избере. Трябва да го поиска. Трябва да го манифестира.
Ние всички сме Събитието.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Веднъж трима Дзен учители завързали разговор какво ще направят, ако по тях някой хвърли камък.
Първият отговорил:
- Ако по мен хвърлят камък, то аз със силата на мисълта си ще променя траекторията му и той ще прелети встрани.
Вторият отговорил:
- Ако по мен хвърлят камък, то аз ще направя така, че човекът, който иска да хвърли камък, да не може да го отлепи от земята.
А третият казал:
- Аз искам да достигна такова състояние на хармония с околния свят, че на никого и да не му мине мисъл през ума да хвърля камък по мен.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Цар Соломон бил прочут със своята мъдрост и лекотата, с която разрешавал спорове. Веднъж при него дошли двама души, които се карали по някакъв въпрос.

След като едният от тях разказал на цар Соломон какво смята за право, царят кимнал и му казал - Прав си!

Другият човек обаче веднага възнегодувал и изложил своята позиция. Цар Соломон погладил брадата си мъдро (само той можел да придава мъдрост и на това наглед простичко действие), погледнал човека с разбиране и казал - И ти си прав!

Това объркало много двамата спорещи. Наблизо стоял някакъв човек, който чакал реда си и слушал разговора. Той веднага реагирал - Царю, не може и единият да е прав, и другият да е прав! Цар Соломон го погледнал и казал спокойно - И ти си прав!

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Кайли,
ти разбираш ли смисълът на тази притча?