ПЕПЕРУДАТА

Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:
-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:
-Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
-Всичко е в твоите ръце.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kaлu на 13.10.03 11:06.

Вървял буда с учениците си из гората, ожадняли, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.
Как с правене бихте изчистили изворчето?

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Това се случило в едно отдалечено село. Младо момче, син на бедняк, бил здрав и много силен. Толкова силен, че когато царят минавал през селото върху слона си, момчето хващало слона за хобота и той не можел да пристъпи. Това предизвиквало недоволство у царя и възторг у народа, който се събирал на пазара и се смеел на царя. Царят повикал министъра си и му казал:
-Това повече не може да се търпи. Не смея повече да минавам през селото, а момчето вече се разхожда и из другите села и никога не знам къде ще се засечем. Трябва да направиш нещо. Трябва да му намалиш някак си силата и енергията.
-Ще трябва да се посъветвам с мъдреците, защото и представа си нямам какво да направя-отговорил министърът-ако момчето имаше лавка, щеше да работи там и да се изтощава; ако работеше в кантора или ако беше учител, той щеше да изразходва силите си. Но той е просяк и няма нищо и с нищо не се занимава. Живее за собствено удоволствие. Народът го обича и затова го храни, така че момчето нищо не прави-спи и яде и се наслаждава на живота.
И така министърът отишъл при един мъдрец. Старецът му наредил следното:
-Направи едно нещо. Иди и кажи на момчето, че ще му даваш по една златна рупия всеки ден, ако той прави едно съвсем дребно нещо. Да ходи и да пали лампата в селския храм всеки ден. Нищо повече-когато се стъмни, да ходи в храма и да пали лампата. И ти ще му даваш за това по една рупия.
-Но как ще помогне това?-удивил се министърът.-Той ще има повече за ядене и няма да има нужда да проси, така че ще се сдобие с още по-голяма сила.
-Направи, каквото ти казвам-настоял мъдрецът.
Така и било направено. На следващата седмица, когато царят минавал през селото, момчето се опитало пак да спре слона, но не успяло. Слонът го повлякъл.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Някога много отдавна живял един ученолюбив човек. Той посветил целия си живот на търсенето на знание и голяма част от него било мистичното познание. И ето веднъж този учен човек се разхождал по брега на реката. Изведнъж чул силен глас, който прекъснал неговите размишления. Ослушал се и чул как някой викал:
-А йа ха! А йа ха! А йа ха!
-О, това е свещената формула за ходене по вода-казал си ученият.Помня, че съм я чел в една древна и много тайна книга. Но този човек не произнася правилно формулата и напразно го прави. Вместо да казва "А йа ха" той трябва да казва само "Йа ха".
Като помислил малко, ученият решил, че е по-умен, съзнателен и прилежен човек и е длъжен да научи този нещастен човечец, който, макар и да не знае правилната формула, очевидно се старае с всички сили.
И така ученият наел лодка и се отправил към острова, от където се донасяли звуците. На острова той видял суфи-мистик, който от време на време все така гръмко и погрешно повтарял формулата.
-Приятелю,-казал ученият-ти произнасяш неправилно формулата и мой дълг е да ти кажа как е нейното истинско звучене, защото получава не само който приема, но и който дава.
И той му дал правилното звучене на формулата.
-Благодаря ти , приятелю,-отвърнал суфито-благодаря ти, че специално заради мен премина реката и ми подари този безценен дар. Благодаря ти.
Удовлетворен ученият седнал в лодката и се отправил към отсрещния бряг с чувство на изпълнен дълг. Известно време от хижата не се чувал нито звук, но ученият бил уверен, че усилията му не са пропаднали напразно.
И изведнъж от хижата се чуло неуверено "А йа ха", "а йа ха". Ученият започнал да размишлява колко твърдоглави са хората и как са се вцепенили в своите заблуди.
Изведнъж чул странен плясък. Ученият се обърнал и замрял от изумление. Към него право по водата като по суша се приближавал суфито. Суфито се приближил до лодката и попитал:
-Добри човече, извинявай, че те занимавам със себе си, но не би ли могъл още веднъж да ми кажеш как да произнасям формулата, защото аз нищо не запомних...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Редактирано от Kaлu на 22.08.03 09:02.

В дома на един самурай се заселил огромен плъх. Стопанина решил да се спаси от него като си вземе котка . След продължително търсене, намерил една много силна физически котка, която била тренирана в различни техники на ловене на мишки и плъхове. Уви, за изненанда на самурая тази котка била победена от огромня плъх. Тогава стопанина намерил друга котка, която се била занимавала с Ци Гун и имала много силно развита вътрешна енергия – Ци. Уви и тази котка била победена. Следващият котарак доведен от самурая бил исключително интелигентен и знаел хитри стратегий за ловене на плъхове. Той също бил победен. Накрая, някой изпратил на самурая една доста невзрачна, неугледна черна котка, която не вдъхвала особено доверие. Тя обаче успяла да се справи с големия плъх.
Тогава другите три котки се събрали около черната котка, за да научат каква е нейната тайна. Тя им обяснила, че нито силата и техниката, нито енергията Ци, нито интелигентността са достатъчни сами по себе си за постигането на победа. Най-важен е духът-разум, който обединява горните три способности. Когато той е овладян, те трите се проявяват в един миг едновременно. Но черната котка казала, че познава една друга котка, владееща още по-голямо съвършенство, надхвърлящо обикновените представи за майсторството. Тя била сива, проскубана и стара, но щом влезела в някоя къща, всички плъхове уплашени напускали сами този дом, без да посмеят да влязат в схватка с нея. “Тази котка – завършил речта си черния котарак – е тайнствена и внушителна. Вие трябва да се стремите да станете като нея: отвъд техниката, отвъд дишането, отвъд интелигентността.” Това е пример за противодействие, без противодействие!

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Редактирано от Kaлu на 22.08.03 09:03.

Цзи Синцзи тренирал боен петел за чжоуския цар Сюаньван. След 10 дена царят попитал готов ли е петелът му за бой.
-Още не, все още е самонадеян и напразно се перчи.
След още 10 дена на същия въпрос Цзи Синцзи отвърнал:
-Все още не е. Все още се хвърля на всяка сянка и откликва на всеки звук.
След още 10 дена отговорът бил:
-Още не е готов, погледът му е пълен с ненавист, а силата му прелива отвън.
След нови 10 дена отговорът вече бил:
-Почти е готов. Няма да се разтревожи, дори ако чуе друг петел. Погледни го-като изрязан от дърво е. Пълнотата на неговите свойства е съвършенна. На неговият призив няма да посмее да откликне нито един петел-ще се обърне и ще побегне...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Редактирано от Kaлu на 22.08.03 09:04.

Веднъж князът отишъл в маймунската гора. Както го видяли, маймуните се изпокрили в паника, останала само една маймуна, която изобщо не му обръщала внимание и подскачала от клон на клон, сякаш показно. Князът пуснал стрела в нея, но тя я хванала в полет. В отговор князът заповядал на приближените си всички да стрелят по нея, полетял дъжд от стрели и маймуната паднала мъртва. Тогава князът се обърнал към своя приятел Йен-Буй:
-Видя ли какво се случи? Това животно рекламираше ума и способностите си. То вярваше, че е недосегаемо, вярваше в силата и майсторството си. Помни тази случка! Никога не показвай пред хората най-добрите си качества.
Когато се върнали в двореца, Йен-Буй станал ученик на княза, той ден и нощ работел върху себе си, за да се избави от всичко, което го прави да изпъква. Скоро в кралството вече никой не знаел нито как да се държи с него, нито пък как да го манипулира.....
........................... ……………………………………..
Тази история съдържа един от най-тайните ключове на Дао. Дао казва, че всичко, което е прекрасно в човека, трябва да се пази и съхранява дълбоко. Това, което е истинско във вас, трябва да се съхранява в сърцето, защото, когато истината е скрита в сърцето, тя израства като зърно, попаднало в благодатна почва. Ако го измъкнете навън, за да го види всеки, то просто умира, умира без полза. Така във вас никога няма да цъфнат цветя. Обръщайте се къв всичко истинно и прекрасно като към зърно. Внимателно му предоставете почва в сърцето си и не го демонстрирайте на всеки и навсякъде.
Но всеки прави обратното. Това, което е неправилно, вие криете и не искате никой да види, а това, което е прекрасно-дори ако и не е така-вие непрекъснато изваждате на показ пред всички, вие го демонстрирате, опитвате се да го рекламирате, да го прославите.
От това идва и гасненето на човека-защото уродливото расте, а истинското се губи и изсъхва. Неистинското расте, то става зърно и дава плодове, а истинското се изхвърля и умира.
Обръщайте се към всичко, което е истинно и прекрасно във вас, като към зърно....

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Един богаташ помолил Сенгай да напише нещо, така че процъфтяването на неговото семейство да продължи от поколение на поколение. Сенгай взел голям лист хартия и написал: "Бащата умря, синът умря, внукът умря."
Богаташът се разсърдил:
-Аз те помолих да напишеш нещо за щастие на моето семейство. Защо така глупаво се шегуваш?
-Изобщо не се шегувам-обяснил Сенгай-ако синът ти умре преди теб, ти много ще се огорчиш, ако внукът умре преди баща си, синът ти ще се огорчи. Ако обаче в твоето семейство умират от поколение на поколение в този порядък, това ще бъде естественият ход на нещата. Това разбирам аз под процъфтяване.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Редактирано от Kaлu на 22.08.03 09:05.

Един човек пресичал поле, на което спал тигър.Забелязвайки тигъра, човекът побягнал с всички сили.Тигърът след него. Стигайки до пропаст, човекът започнал да се свлича по нея, докато се захванал за корен на дива лоза, а тигърът ръмжал отгоре. Треперейки от ужас, човекът погледнал надолу-а там стоял друг тигър...Само коренът на лозата удържал нещастника. Две мишки-едната бяла, другата черна-излезли от дупката си и тихо започнали да гризат корена.
Обкръжен отвсякъде от опасности, човекът се огледал и недалеч видял ягодов храст с една единствена зряла ягода. Държейки се с една ръка за корена, той протегнал другата и откъснал ягодата.

Колко сладка била тя!

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Ямаока Тесю, като млад ученик, посещавал един след друг различни учители. Веднъж той се намерил при Докуон. Искайки да покаже своите знания, той казал:
-Разумът, Буда, чувственото битие-всички те всъщност не съществуват. Истинската природа на нещата се явява пустотата. Не съществуват нито въплъщения, нито заблуждения, нито мъдрост, нито посредственост. Нищо не можеш да дадеш и нищо не можеш да получиш.
Докуон, който спокойно пушел, нищо не казал.
Внезапно обаче силно ударил Ямаока по главата. Юношата много се разгневил.
-Ако нищо не съществува- запитал Докуон- то от къде тогава се взе този гняв?

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Четири дзен-ученика, близки приятели, си обещали да пазят мълчание с цел по-дълбока медитация.
През първият ден мълчали. Медитацията им вървяла добре, но когато настъпила нощта и керосиновите им лампи започнали едва да мъждукат, първият ученик се провикнал към слугата:
-Поправи тези лампи!
Вторият ученик се учудил, че първият заговорил.
Нали се разбрахме да не казваме даже и думичка-забелязал той.
-Вие сте глупаци, защо говорите?-запитал третия.
-Само аз единствен мълча-отбелязал четвъртия.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

При Буда дошла жена, която плачела и крещяла. Умряло нейното дете, а тя не можела повече да има деца. Плачела и молела Буда да съживи детето и. Буда казал:
-Ще ти помогна. Но първо иди в селото и донеси няколко синапени зърна от къща, в която никой никога не е умирал.
И жената тръгнала да обикаля селото от къща на къща. И навсякъде хората и казвали:
-Няма проблем да ти дадем синапени зърна, колкото си искаш. Но другото условие не можем да изпълним. В тази къща са умирали хора.
И така ставало отново и отново, но жената все се надявала и продължавала да хлопа по вратите. И така цял ден.
А привечер велико разбиране я споходило. Смъртта е неотменна част от живота и се случва постоянно. Смъртта не е нещо лично и не се отнася само до нея.
С това разбиране тя се върнала отново при Буда и той я попитал:
-Е, къде са синапените зърна?
А тя тихо се усмихнала, отпуснала се в краката му и помолила:
-Аз искам да позная това, което никога не умира. Аз вече не моля да ми върнеш сина, защото знам, че той все пак отново ще умре. Моля те, помогни ми да позная това, което никога не умира.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Живеел едно време един цар и всичко си имал. Но за нещастие върху царството му се струпали беди. Настъпила страшна суша, след нея съседният цар нападнал царството и го превзел. Започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалите. На царя му се наложило да се спасява и той побегнал към съседното царство, където царят му бил приятел. По пътя го нападнали разбойници, взели го в плен и три години престоял при тях и работел най-долната работа, докато му се удало да избяга.
Стигнал да столицата на съседното царство и поискал да се види с царя, но войниците не му повярвали, като видяли опърпаните му дрехи и го отпратили.
Наложило му се една година да работи, докато припечели пари за нови дрехи.
Най-накрая се явил при своя приятел царя, но за негово огромно разочарование, последният му дал 100 овце. Обиден от липсата на приятелство, нашият цар все пак започнал да пасе овцете-нямал по-добра алтернатива. До една година овцете му обаче били изядени от вълци и той пак отишъл да моли приятеля си за помощ. Дали му 50 овце, които обаче не след дълго паднали в пропаст и умрели всичките.
Отишъл трети път и тогава царят му дал 25 овце. Този път нищо не се случило, злополучният цар ги пасял и след време стадото му се умножило и стигнало 1000 глави. Отишъл той при приятеля си и му се похвалил.
Тогава царят наредил да му се вземат 1000-те овце и да му дадат съседното царство.
-Но защо не направи това веднага, попитал царят, защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царство от самото начало?
- Защото от него нямаше да остане камък върху камък.-отговорил мъдрият му приятел-Аз просто почаках, докато свърши черния момент от живота ти. Сега вече виждам, че е настъпил следващият етап от твоята съдба. Овцете бяха само показател...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.
-Тази нощ сънувах, че съм пеперуда-отвърнал Конфуций.
Учениците се засмели: -Какво толкова странно имало в това. Конфуций продължил:
-И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций....

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Едно време, в един град на далечния Запад живяло момиче на име Фатима. Тя била дъщеря на процъфтяващ предач. Веднъж баща й казал: "Дете мое, приготви се за път. Тръгваме на пътешествие. Имам работа на островите в Средиземно море. Може би там ще срещнеш красив юноша с добро бъдеще, който ще те обикне и ще се ожените".

И така, отправили се те на пътешествие от остров към остров. Бащата се занимавал с търговските си дела, а Фатима прекарвала времето си в мечти за бъдещия мъж. Веднъж, когато плавали към Китай, ги застигнала ужасна буря и корабът тръгнал към дъното. Фатима, загубила съзнание, била изхвърлена на брега от вълните, недалеко от Александрия. Баща й и всички, които били на кораба, загинали и тя останала сама без всякаква подкрепа.

Сцената на корабокрушението и дългото пребиваване в открито море й повлияли така, че запазила само откъслечни спомени за предишния си живот.

Дошла на себе си, станала и тръгнала по брега. Скоро се натъкнала на семейството на един тъкач. Хората били бедни, но изпълнени със състрадание към нея я приютили в скромното си жилище и я обучили на своя занаят.

Започнал нейният втори живот. Година-две тя живяла с тях напълно щастливо и била доволна от съдбата си. Но веднъж, когато излязла на брега, я грабнали търговци на роби, завели я на кораб и я отвели заедно с другите неволници.

Горчивите жалби и оплаквания на Фатима не събудили у тези хора и капка жалост: закарали я в Истамбул, за да я продадат като робиня.

На пазара за роби имало няколко купувачи. Единият от тях си търсел роб, който да може да работи в неговия цех за производство на корабни мачти. Нещастният вид на Фатима привлякъл вниманието му и, искайки да облекчи участта й, той купил момичето, тъй като смятал, че при него ще й бъде по-добре, отколкото при друг стопанин.

Завел Фатима в къщи и смятал тя да служи на жена му. Но в къщи го очаквало печално известие: корабът с неговата стока, в която вложил целия си капитал, бил завладян от пирати. Сега не можел да си позволи да държи работници и се наложило той заедно с жена си и Фатима да се заемат с производството на мачти.

Фатима, благодарна на стопанина си за неговата доброта, работила така прилежно, че скоро той й подарил свободата и тя станала негово доверено лице и помощник. И така, за нея започнал трети живот и тя се почувствала напълно щастлива. Веднъж стопанинът й казал: "Фатима, искам да отидеш като мой агент на остров Ява с товар от мачти и да ги продадеш там изгодно".

И така, тръгнала Фатима на плаване, но при бреговете на Китай мощен тайфун връхлетял върху кораба и го потопил. По чудо девойката отново се спасила и се съвзела на непозната земя. Дошла на себе си и започнала да плаче горчиво за своята нещастна съдба. Щом като животът й започнел да се приближава към благополучието, безжалостната съдба разрушавала всичките й надежди. "Защо се случва така, възкликнала тя, с каквото и да се захвана, винаги ме очаква неминуем неуспех. Защо ме спохождат толкова нещастия?" Но никой не й отговорил и ... станала и тръгнала където й видят очите.

Макар че никой в Китай никога не бил чувал нищо за Фатима и не знаел за нейните изпитания, на всички била известна древна легенда за това, че някаква чужденка ще дойде някога в страната им и ще направи шатра за техния император. Тъй като никой в Китай не умеел да прави шатри, всички с жив интерес очаквали изпълнението на това предсказание.

За да не пропусне тази жена когато тя пристигне, всеки китайски император по тридесет пъти в годината изпращал по всички градове и села пратеници, които били длъжни да доведат в столицата всички чужденки.

Когато Фатима стигнала до най-близкия крайморски град, там точно в този момент разгласявали императорския указ за чужденките и хората, като я забелязали, разбрали, че е отдалече и я завели при посланиците на императора.

Завели Фатима в двора и я въвели в тронната зала. Синът на Небето я попитал: "Девойко, ще успееш ли да ни направиш шатра?"

- Мисля, че ще успея - отговорила Фатима.

И така, дали й помещение и тя веднага се хванала за работа. Най-много й трябвало въже. Но никой дори не знаел какво е това. Тогава Фатима, спомняйки си своя първи занаят, събрала лен и оплела въже. После поискала да й донесат здрав плат, но в целия Китай не се намерил такъв плат, какъвто й трябвал на нея. Спомняйки си на какво се е учила при александрийските тъкачи, тя изтъкала здраво платно. И накрая, за да завърши работата, й трябвали пръти, но не се намерили в цялото царство. Сега й потрябвало умението да прави мачти, получено в Истамбул. Тя ловко измайсторила надеждни пръти.

Като приключила, тя започнала да си спомня как изглеждат всевъзможните шатри, които е виждала по време на скитанията си по света, и накрая, сглобила шатрата.

Когато показали това чудо на императора, той бил така възхитен, че обещал на Фатима да изпълни всяко нейно желание. Тя пожелала да остане в Китай, където скоро се омъжила за прекрасен принц, с който живели дълъг и щастлив живот и оставили след себе си многочислено потомство.

По този начин Фатима разбрала, че това, което й се е струвало на времето тежко изпитание, неочаквано се е обърнало в необходим опит, който й е помогнал да достигне щастието.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Един любопитен монах запитал учителя си:
- Кой е пътят?
- Той е пред очите ви - отговорил учителят.
- А защо не го виждам?
- Защото мислиш за себе си.
- А вие? Виждате ли го?
- Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки 'аз не виждам' и 'ти виждаш', погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят.
- Значи пътят може да се види, когато няма нито 'аз', нито 'ти'?
- Е, когато няма нито 'аз', нито 'ти'' кой е този, който ще иска да го види?

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Джошу се обърнал към учителя Нансен:
- Кой е верният Път?
Нансен отговорил:
- Всекидневният път е верният Път.
Джошу запитал:
- Мога ли да го науча?
Нансен отвърнал:
- Колкото повече учиш, толкова по-далеч си от Пътя.
Джошу полюбопитствал:
- Но ако не го изучавам как ще го узная?
Отговорът на Нансен бил:
- Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. той на спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, разтвори себе си широко като небето.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Един император извикал мъдреците си и им казал да му изработят пръстен, на който да гравират надпис, който да му помага в трудните моменти и да му напомня в добрите за тяхната преходност.
Дълго умували мъдреците и когато накрая красивият пръстен бил готов, на него пишело: "И това ще мине".

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Един човек отишъл до Буда и го питал няколко пъти-
"УЧИТЕЛЮ,чух че си много мъдър, научи ме, КАК ДА ПОМАГАМ НА ХОРАТА?"
Буда му отговорил...
" ЗА ДА ПОМАГАШ, трябва да те има.Не можеш да помогнеш, ако не съществуваш"- и потънал отново в медитация.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Субухти, ученик на Буда, бил осенен от Просветлението за голямата пустота, където вечното и действителното се сливат с преходното и недейсвителното. докато седял под едно дърво в своето просветление, той забелязал, че отгоре му се сипе цвят. И чул гласове:
- Колко красноречиво говориш за пустотата! -възхваля ли го те, подобно на божии гласове.
- Но аз не съм говорил за Пустотата! - промълвил Субухти.
- Не си говорил. Ние не сме чули. Това е тя истинската Пустота - шепнели гласовете, а цветовете завалели като дъжд.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Учителят Нансен заварил две групи монаси, от Източната зала и от Западната зала, да се карат за една котка. той вдигнал котката, размахал я над главата си и извикал на спорещите:
- Кажете по една добра дума, ако искате да спасите котката!
И една дума не паднала в отговор. Нансен отишъл в кухнята, върнал се с голям сатър и разсякъл котката на две. Пoсле дал по една половина на всяка група. Същата вечер, когато Джошу се завърнал в манастира, Нансен му разказал случката. Джошу нищо не казал, обаче събул своите сандали, сложил ги жърху главата си и си тръгнал.
Нансен замислено произнесъл:
- Джошу щеше да спаси котката.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

При учителя Джошу дошъл нов монах с думите:
- Току-що влязох в братството и бързам да науча Първия принцип на Дзен. Моля да ми го кажете.
Джошу запитал:
- Изяде ли си вечерята?
Той отговорил:
- Изядох я.
Джошу казал:
- Е, тогава измий паницата си.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Едно пиле било роден експериментатор. Не било обикновено пиле, различно било. Един ден при изгрев слънце към него се приближила огромна сянка, навела се, пуснала нещо и си отишла. Пилето потреперило, потреперило, но нали било учен, излязло да види какво е оставила сянката. И, о, чудо-имало зрънца!
Накълвало се пилето до насита, напълнило коремчето.
На другият ден ситуацията се повторила, пилето като истински учен хукнало да си достави бележник и молив и започнало редовно да си води записки. Радвало се, че може би е открило нов закон.
Наблюдавало, кълвяло зрънцата и прилежно си водило записки. Тефтерът набъбнал, решило пилето, че повтаряемостта е научен факт и решило да изчака само още един ден, да затвърди опитите и да изведе новия закон, който може би щял да му донесе нобеловата пилешка награда.
На другия ден огромната сянка се приближила както обикновено, протегнала ръка към пилето, повдигнала го и му откъснала главата...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!" Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.

След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти - си кърпа с пет възела. Тези възли са - агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. — След това Буда казал — Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? — Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал:
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по- стегнати. След това попитал — Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Буда казал:
—Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня !

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд. Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш- отговорил му селянинът.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Учениците на един мъдрец, който владеел и някакво бойно изкуство го попитали:
"Учителю, може ли едни мъдрец като теб и с твоите умения да се справи с едно цунами?"
А Мъдрецът се усмихнал и казал:
"Че то за можене, може, ама какво ще дири един мъдрец, там където има цунами?!"


Мъдреци и Листа

Двама мъдреци, които чакали и се готвели за просветление, стигнали до едно дърво и решили да призоват Бог и да го питат кога ще се просветлят...
И се появил Бог и първият мъдрец рекъл:
"Моля те, кажи ми кога ще постигна просветление?"
А Бог отвърнал:
"Колкото са листата на това дърво - след толкова години ще го постигнеш...."
И първият мъдрец скочил отчаяно, започнал да си скубе косите, да палче и да вика: "След толкова много, след толкова много...."
Тогава вторият мъдрец попитал Бог за себе си и Бог му отвърнал:
"Колкото са листата на това дърво, след толкова години ще получиш просветление."
И вторият мъдрец скочил усмихнат и започнал да обикаля около дървото и да крещи радостно: " Само след толква, само след толкова..."

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Една нощ един човек сънувал сън.Сънувал,че се разхожда по морския бряг заедно с Бога.По небето проблясвали сцени от неговия живот.При всяка сцена той забелязвал двойни слеи от стъпки по пясъка-едната била неговата,а другата на Господа.Когато проблясва последната сцена от живота му,той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка.Забелязъл,обаче ,че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му.Това го разтревожило и запитал Господа:"О,боже,Ти някога ми каза,че след като съм да Те следвам,Ти ще вървиш винаги с мен.Но аз забелязах ,че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки .Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб,Ти си ме изоставил сам."Господ му отговорил:"Мило мое дете ,аз те обичам и никога не бих те изоставил.По време на твоите изпитания и страдания ,когато виждаш само едни стъпки,то е било когато Аз съм те носил на ръце!"

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

- Кой те е вързал? - попитал Учителят.
- Никой, отвърнал ученикът, който се стремял да постигне освобождение.
- Защо тогава се стремиш към освобождение? - попитал Учителят.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко приди да стигнат храма не издържал и попитал:
- Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?
На което първия монах отвърнал:
- Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си....

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Един монах се явил пред Учителя си с две саксии цветя в ръце.
- Пусни! - наредил Учителя.
Монахът пуснал едната саксия.
- Пусни! - отново наредил Учителят.
Монахът пуснал и втората саксия.
- Пусни - изревал този път Учителят.
- Ама вече нямам какво да пусна! - заеснал монахът.
- Носи си го тогава - кимнал Учителят.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Веднъж Джуан-дзъ и негов приятел се разхождали по брега на реката.
- С каква наслада си играят рибите във водата! - възкликнал Джуан-дзъ.
- Ти нали не си риба? - попитал приятелят. - Откъде знаш наслаждават ли се рибите на играта си във водата или не са наслаждават?
Джуан-дзъ отвърнал:
- Ти нали не си аз. Откъде тогава знаеш, че не знам дали рибите се наслаждават на итграта си във водата.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Една дълга права линия
(индийска притча)


Веднъж цар Акбар начертал една дълга права линия и попитал министрите си:
— Как може да се направи тази линия по-къса, без човек да се докосва до нея?
Бирбал, когото смятали за най-мъдрия човек в държавата, се приближил и начертал близо до първата линия - друга, но по-дълга от нея.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрещ на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът пристигнал в двореца, влязал в една голяма зала, пълна с хора, имало и музиканти, и танцьори и какво ли още не. В центъра на залата седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят. Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал:
- Сега съм зает - използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие - ще ти отговоря на въпроса само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка - и му подал една лъжица. Но внимавай, в нея има две какпки олио и ти не трябва да ги разлееш.
Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца държейки лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал:
- Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина - на градинарят му трябваха 10 години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?"
- Не! - отговорил младежът. - Внимавах да не разлея капките олио!
- Обиколи тогава пак двореца, но този път разгледай всичко - казал Мъдрецът.
И младежът наистина този път обиколил двореца и този път наистина разгледал с удоволствие всичко. Но когато се върнал в залата при Мъдреца с ужас забелязал, че е разлял капките олио в лъжицата.
- Ето в това е смисълът на щастието - казал му Мъдрецът.
Да съумееш хем да се насладиш на прелестите на света край теб, хем да не забравяш и за двете капки олио в лъжицата....

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

МАЛКИЯТ ПРИНЦ
Антоан дьо Сент Егзюпери

…Но се случи така, че след като дълго бе вървял сред пясъци, скали и снегове, Малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.
- Добър ден – каза той.
Беше стигнал до градина с цъфнали рози.
- Добър ден – казаха розите.
Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.
- Кои сте вие? – попита ги той смаян.
- Ние сме рози – казаха розите.
- А! – рече Малкият принц.
И се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена по рода си в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичкте като нея!
“Ако види това – каза си той , - тя ще бъде много обидена…”
А след малко си каза: “Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено цвете, а съм притежавал една обикновена роза…” И легнал на тревата, той заплака.
Тъкмо тогава се появи лисичето.
- Добър ден – каза лисичето.
- Добър ден – отговори учтиво Малкият принц и се обърна, но не вида нищо.
- Аз съм тук, под ябълковото дърво…
- Какво си ти? – каза Малкият принц. – Много си хубаво…
- Аз съм лисиче. - рече лисичето.
- Ела да играеш с мене – предложи Малкият принц. – Толкова ми е тъжно…
- Не мога да играя с тебе – каза лисичето. – Аз не съм опитомено.
- Ах, извинявай – рече Малкият принц.
Но след като помисли, добави:
- Какво значи “да опитомяваш”?
- Това е нещо отдавно забравено. То значи “да се свържеш с другите”.
- Да се свържеш с другите ли?
- Разбира се – каза лисичето. – За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребно. За теб аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света…Ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се крия под земята, шумът от твоте стъпки ще ме вика като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя. Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…
Лисичето млъкна и дълго гледа Малкия принц.
- Моля ти се…опитоми ме – каза то.
- Какво трябва да направя? – каза Малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисичето. – Отначало ще седнеш малко по далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки път ти ще можеш да сядаш малко по-близо…
Така Малкият принц опитоми лисичето. И когато наближи часът на заминаването, лисичето каза:
- Ах!….Аз ще плача.
- Ти си виновно – каза Малкият принц, - не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…
- Разбира се – каза лисичето.
- Но ще плачеш! – каза Малкия принц.
- Разбира се – каза лисичето.
- Но тогава ти не печелиш нищо!
- Печеля – каза лисичето – заради цвета на житото.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетна ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види розите.
- Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света.
-И розите се почувстваха много смутени.
- Вие сте хубави, но празни – каза им Малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички., защото тъкмо нея съм поливал аз…Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
И се върна пак при лисицата:
- Сбогом …-каза той.
- Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-съществеото е невидимо за очите.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Веднъж костенурката отстъпила на молбите на скорпиона да го качи на гърба си и го пренесе до другия бряг на реката. Скорпионът седял мирно през повечето път, но току пред другия бряг не се удържал и ужилил костенурката. Костенурката се възмутила:
-Моята природа е такава, че аз се стремя да помогна на всеки. Затова помогнах и на теб. Как можа да ме ужилиш?!?
-Приятелко-отвърнал скорпионът-твоята природа е да помагаш, а моята-да жиля. И сега какво, ти се опитваш да превърнеш твоята природа в добродетел, а моята наричаш подлост?

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

дзенска притча
Умирайки дзенският монах Бокудзю помолил учениците си да му донесат всички книги, които написал, и всичко, което бил казъл. Те донесли всичко, неразбиращи какво иска да прави той. А той започнал да прави огън от тях.
Учениците започнали да крещят.
Бокудзю, виждайки какво правят, казал:

-Аз си отивам и не искам да оставям нищо след себе си. Аз не трябва да оставя дори отпечатък от крака си. Отсега този, който иска да ме следва, ще трябва да следва себе си. Този, който поиска да ме разбере, ще трябва да разбере себе си. Ето защо унищожавам всички тези книги.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Какво е това чудо невиждано?! Темата посетена само 10(11) пъти, а отговори 37 ;))). Е, само питам дали не е някаква магия :))). Сега започвам да чета притчите.

"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche

Един монах попитал Бай Джан:
- Кой е Буда?
- А ти кой си? - отвърнал Бай Джан.

:)

Редактирано от Kaлu на 22.08.03 16:59.

Благодаря ти, Кали. Повечето от притчите ги знаех, но пак с удоволствие ги прочетох :).
Не мислиш ли, че притчата за учения човек, суфи и тайните думи за ходене по водата е особено подходяща за нашите спорове в клубовете ;))).

"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche

Мисля...
Затова и спрях да влизам вече толкова...Действието било по-висока форма на разбиране от мисленето...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Е,щом още мислиш,значи имаш нужда да показваш действието си.
Дори,когато ходиш по вода.
Все още не си станала нищо.
Колкото и "високо" да е то.

П.П. Преди харесваш кавичките,а сега....

Аз не искам да ставам нещо...или нищо, както се изрази...ставането не е правене и е игра на егото.
Квото е трябвало, сме станали.
Сега трябва да го оползотворяваме и така да ставаме друго.
Т.е. за да станеш нещо друго, единственият път е да оползотвориш това, което си, на максимума.
Друго ставане няма.
Даже и на нищо.


диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

"Квото е трябвало, сме станали.
Сега трябва да го оползотворяваме и така да ставаме друго."
Преди сякаш малко по друг начин разъждаваше.
Вероятно си забравила за хлебарките...или си ги изчистила.
Ама какво ли ти е прилепнало на тяхно място?

Гледам въртиш педалите на макс много челенасочено и не поглеждаш вече
в страни.
Поне на първи поглед.

(суфи притча)

Някакви пътници стигнали в подножието на високи планини, тъй като им казали, че на върха има несметни съкровища. Скоро те видяли, че до върха водят много пътища. Тъй като искали да стигнат по-бързо, те се спрели и започнали да спорят кой път води догоре най-бързо. Не стигайки до съгласие, решили да обиколят селата в подножието и да разпитат кой е най-прекият път. Във всяко село те получавали един и същи отговори - всеки път, който започва оттук, води догоре. Останалите никъде не водят. Най-смелите от тях започнали да катерят и стигнали плато, от което дочули вик от върха:
-Не се съмнявайте, всички пътища водят дотук....
Изпълнени с радост те поели надолу обратно и започнали да обикалят отново селата и да съобщават какво са чули. Където жителите не им вярвали, те надавали викове и започвали да спорят.
Очевидно заради силния вятър те не могли да чуят цялото послание. А то било:
-Всички пътища водят дотук. Качете се по който и да е от тях....

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Хитро и бързо се измъкна,за разлика от преди.
Аз уж не лепна много.
Това суфи или не мога да го разбера добре,или не ми харесва,или и двете.
Според мен хубавия,джиджания спор води до нищото,към което вероятно се
стремим.
Изчистваш се от него и кво?

А,къде ли се губиш толкова дълго време?

Не е важен спора, важен е пътя.
Важно е да го правиш, да се движиш.
Just do it.
Това беше смисълът на притчата. Когато човек не ще или го е страх да върви, ходи да спори.
Просто е важно да бъдем битийност и да оставаме битийност. Всичко се нарежда по възможно най-добрият начин.
Обаче ние не се докарваме до това положение и спорим ли спорим-за да не се налага да конфронтираме истината.
Щото върху истината няма какво да се спори.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Тук не мога да не се съглася напълно с теб и да не те подкрепя :).
А и притчата много ми хареса, въпреки че е много близо до ума. Ама така си е най-истинските неща са простички ;).

"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche

"Не е важен спора, важен е пътя."

А спора какво е,ако не е част от пътя,ако не е правене?
Как определи кое е важно и кое не?

"Когато човек не ще или го е страх да върви, ходи да спори."
Ей това за мене е пълна глупост.
Да конфронтираме истината хе,хе,хе
В една измислена и изкривена илюзорна лъжа хе,хе,хе
Сега се смея,ама след малко може и да плача.
Верно тея сциентолози са ти сложили капаците.
Къде скриха огина от сърцето на Кали.

"Всичко се нарежда по възможно най-добрият начин."
Сега и ако обясниш за кого.
Не че вече не се досещам.

Ама спори си, бе. Само че без мен.
Сега да не вземеш да ме убеждаваш, че моята истина и път е спорът с теб?


диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Е,не са истрили всичко.
Но може би са на път.
Само да не стигнат до кривата круша.
А ако не,да поздравиш Том Круз от мене като го видиш.
И да не му се хвърлиш на врата веднага.

:Маааму стара..много ме ядосваш ти Кали мен понякога...то вие жените можете оргазъм да симулирате, а тук ти един спор не можеш да симулираш....и то не защото само Божко иска, а и защото и ти мислиш че няма смисъл. Защо да не предадеш смисъл на нещо безсмислено
Какво ще ти стане? Най- много да се хареса на събеседника ти.
Ама с Том Круз щеше да спориш нали?
Къде си виждала и чувала някой сам да спори?

^Всичко необходимо е възможно и достатъчно^

Е ти пък от къде го измисли,че ще спори с Том Круз? Че той е неин човек, и Майкъл Джексън и Джон Три волта и половина ;))). Че те са рекламните лица на сайентологията :).
Ама верно ли жените могат да симулират оргазъм?!?А мъжете могат ли да симулират ;))))?!?
"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche

Редактирано от Crony на 06.09.03 17:43.

Мъжете имаме други техники, но това е друго.
Вярно ли известните и богатите стават сайентолози?
Къдей Кали да я питаме?
Ние бедните неизвестни замърсени ли ще си умрем.
Дай заем няколко милиона долари ако искаш, че и аз да се изчистя?
Ако Кали е забогатяла напълно я разбирам, но ако се прави на такава пак я разберам, но ако се опитва мен да прави на замърсен повече отколкото съм си...пак я разбирам...малеййй калко много съм разбран.
Искам да следвам сайентологията, дай пари де?

^Всичко необходимо е възможно и достатъчно^

Всичко,което си мислиш е вярно.Кажи си сега банковата сметка, за да ти пратя необходимите средства ;). Но да се разберем.Понеже и моята банкова сметка не е достатъчно пълна за да стана виден сайентолог,парите да си ги прехвърляме. Една седмица ти ще учиш,една седмица аз.Съгласен ли си?Разбрах,че си много разбран ;).

"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche

Ма верно ли и Майкъл Джексън бил сциентолог?
А иначе-не говорете глупости. В Англия за една година нормално обучение се плаща над 20000 лири. А тук парите са много по-малко. Кой ни е виновен, че сме се родили в загубена и бедна държава.
А може и безплатно да се учи примерно. Поне ниските нива, но те дават достатъчно.
Превеждаш от английски или руски на български. 40 страници са ти 1 точка. А курсовете са от 0,5 до 3 точки тия ниски нива. Правиш си 10 точки и можеш да учиш в Академиите им. Будапеща, Москва или Копенхаген за Европа. Там си плащаш материалите за обучението, ама с познати може да си ги набавиш и безплатно. А спането и храната си плащаш като превеждаш по пет часа на ден. Като това, което си превел, пак ти се брои за точки.
С едно хубаво учене се чистиш предостатъчно, та даже и можеш пари да почнеш да печелиш после....

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Еми,браво!
Много хубаво са те изчистели?

"Кой ни е виновен, че сме се родили в загубена и бедна държава"

Нема да се излагаш да спориш сега.Айде де.

Това мнение си го имах отпреди. И пак си го имам.
Ти защо не виждаш истината? Защото не можеш да я конфронтираш ли?
Народът няма етичност-отречи го.
Управляващите нямат кадърност-отречи го.
Единствената ни кадърност е да си прехвърляме топката кой е виновен.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Е,верно тея почистват добре.Ама какво?
"Ти защо не виждаш истината?"
Коя истина?Твоята ли?Или на великите сили?Или на реално управляващите
бандитски групировки на мормони,сциентолози,темплиери и тези,управляващи силната задруга на зидарите,за които не мога да се сетя абсАлютно случайно.
За истината на тези утрепки ли ми говориш?
Тази истина нали знаеш,къде да си я заврат?

А нима не ти е помагал българин,когато нито един западноевропеец не би си мръднал и пръста,ако няма интерес?
Нима българина не те кани в къщата си,когато западноевропееца те води
само по ресторанти?
Как се чувстваш при мазните,безчувствени,лицемерни .....?

Сляпа ли си че не виждаш,че българите сме един от най-кадърните и талантливи народи?
Сляпа ли си,че не виждаш при какви условия трябва,е задължен да живее българина?
Сляпа ли си,че не виждаш,че всичко е целенасочено,отдавна измислено(познай от кого?),и ВЪНШНО за малката ни държавичка?

Топката за която говориш е чужда,привнесена.
Истината за която говориш е чужда,привнесена.
Чистенето за което говориш е чуждо,привнесено.

Чувстваш.... но какво ли.... вече..... !Не,в момента?

Персийска притча

Три пеперуди, долитайки до горяща свещ, започнали да разсъждават за природата на огъня. Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала и казала:
-Той свети.
Втората долетяла по-близо и, когато се върнала, казала:
-Той изгаря.
Третата, долитайки съвсем близо, влязла в него и не се върнала. Тя научила това, което искала да узнае, но вече не можела да го съобщи.

Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Редактирано от Kaлu на 10.09.03 19:44.

Я по-кротко.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Бреее,че и пръс почна да размахваш!
Истривай!Явно,това вече добре го можеш.

Да не засегнах новите ти приятелчета?
Мизерници ще ме учат на почистване,айде де!

Те ше ми кажат на мене,къде да скочим?
Люз 10 метра в дясно.

Ти на много яка невроза го удари.
То от толкова висене в нета това се получава.
Що да те иСтривам, току виж съм ти иСтрила чара.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Хе,хе,хе
С коя я сравни,с твоята ли?
Ако ти кажа,че от както започнах да пиша по често в клубовете,по спокоен не съм бил през живота си,вероятно освен като дете.Ще ми повярваш ли?

И аз да направя грешка в бързината.Човешко е.
А,иначе много обичам да слагам епитети на идоли,икони,водачи.
Заради тях са ми лепили епитети на мене.
А като си помисля,колко са фалшиви и измислени,чак смешно ми става.
Е,не чак колкото начина,по който ги защитатават техните поклонници,ученици и последователи.Хе,хе,хе....

А, ще ти повярвам, що да не ти повярвам. И ти се развиваш.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Сега ти грешиш... ама с цяла дума.
Не се развивам,спомням си,движа се.
Оставям развиването на тебе.
Дано да разбереш,кой те е завил.

Въх!
Каква блестяща ирония!
Опитвал ли си на писателското поприще?

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Не видях ирония,освен в твоите писания.
По скоро приятен отговор на леко неподходящи и малко шаблонни изказвания.

Опити имам.
Та даже и резултати,във форма на скечове.

Ами първата и втората пвеперудки също са добили някакъв опит,научили са нещо,получили са знание някакво,а ...са и получили възможност да говорят за него.

Дори да си на верен път,ако просто седнеш на пътя ще те прегазят.

Ами така е....замиси коя какво иска от огъня...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Кали притчите съм ти ги сложил във Виа Вита:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мерси.
Моля, който може да допълва.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Веднъж сановникьт Рико помолил Нансен да му обясни старата загадка за патицата в бутилката. Той казал:
— Ако човек сложи едно малко патенце в бутилка и започне да го храни през гърлото, докато то порасне и стане патица, изпълвайки цялата бутилка, как може той да извади патицата, без да я убие и без да счупи бутилката?
— Рико — извикал Нансен и плеснал силно с ръце.
— Да, учителю! — отговорил стреснат сановникьт.
— Виж! — казал Нансен. — Патицата излезе!



***


Учителят Джошу започнал да изучава Дзен на шестдесет години. Когато станал на осемдесет, той достигнал Просветлението. Казват, че след това преподавал цели четиридесет години.
Веднъж ученик запитал стария Джошу:
— Вие учите, че трябва да опразним съзнанието си. Аз нямам нищо в съзнанието. Сега какво трябва да правя?
— Изхвърли го! — казал Джошу.
— Но аз нямам нищо. Как мога да го изхвърля?
— Щом не можеш да го изхвърлиш, изнеси го! Изпъди го! Опразни го! Само не стой тук пред мен без нищо в съзнанието!


***


Джошу запитал един монах, които за пьрви пьт бил дошъл в залата на храма:
— Виждал ли съм те тук преди?
Монахът отговорил:
— Не, учителю.
— Тогава заповядай чаша чай — казал Джошу.
После се обърнал кьм друг монах:
— Виждал ли съм те тук преди?
— О, да, учителю, неведнъж — отговорил той.
— Тогава заповядай чаша чай — отгоборил Джошу.
По-късно настоятелят на храма запитал Джошу:
— Как така все им предлагате чай, каквото и да Ви отговорят?
На това Джошу извикал:
— Настоятелю, още ли си тук?
— Разбира се, учителю — отвърнал той.
— Тогава заповядай чаша чай —казал Джошу.

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:46.

Монах запитал учителя Джошу: “Кучето също ли притежава природата на Буда или не?”
Джошу казал своята прочута загадка-коан: “Пустота!"


***


При УЧИТЕЛЯ Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.
След някое Време Нанин поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.
— Не Виждате ли, че е пълна догоре? — попитал
той. — Не може да поеме повече.
—Точно така — отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. — Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението Дзен, щом не ми предлагаш празна чаша?


***


Изпаднал в съмнение монах веднъж запитал Фукецу:
— Казвате, че истината може да се изрази без думи и без мълчание. Как става това?
Фукецу отговорил:
— Когато бях момче, напролет в Южен Китай, ах, как пееха птиците в цъфналите дървеса!

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:48.

Обаку казал на учителя Хякуджо:
— Казват, че преди столетия един учител се преродил в лисица петстотин пъти, понеже давал отговори, неотговарящи на същността на Дзен. Но да предположим, че на някой учител задават въпрос след въпрос и той винаги дава правилни и мъдри отговори според Дзен. Какво ще стане с него?
— Ела тук, близо до мен — рекъл учителят Хякуджо, — и ще ти отговоря.
Ученикът пристъпил към Хякуджо и му зашлевил плесница. Той знаел че това е отговорът, който учителят възнамерявал да му даде.
Учителят Хякуджо се засмял.
— Винаги съм знаел че персите имат червени бради — казал той,- — а сега и познавам един персиец, който има червена брада.


***


Предстояло откриването на нов манастир и учителят Хякуджо трябвало да реши кого от монасите си да избере, за да го управлява. Той свикал всички, напълнил една ваза с вода и запитал:
— Кой от Вас може да каже какво е това, без да го назовава по име?
Главният монах. който очаквал да му бъде поверено ръководството, се обадил пръв:
— Стои изправено, кухо е, но не е гета.
Друг монах казал:
— Не е езерце, защото може да се носи.
Тогава се надигнал готвачът, най-низшият по сан. Той ритнал вазата с крак и водата се разляла по пода. Така той показал как се постига пустота. Хякуджо назначил него за настоятел на манастира.


***


Учителят Гутеи имал навика да вдига пръста си, когато обяснявал някои положения от Дзен. Един млад послушник започнал да го имитира и всеки път, щом Гутеи Вдигнел пръста си по време на проповед, момчето правело същото. Всички се смеели.
Един ден Гутеи се обърнал и го видял. Той хванал ръката на момчето, измъкнал нож, отрязал пръста и го хвърлил надалеч. Момчето побягнало с рев.
— Спри! — извикал Гутеи.
Момчето спряло и погледнало учителя през сълзи. Гутеи вдигнал пръста си. Момчето вдигнало своя пръст. После внезапно осъзнало, че го няма. За миг се поколебало.
Сетне се поклонило.

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:50.

Прочут войн дошъл при учителя Хакуин и го запитал:
— Учителю, кажете ми: съществуват ли наистина раят и адът?
— Кой си ти? — попитал Хакуин.
— Аз съм Воин от личната гвардия на великия император.
— Глупости! — отсякъл Хакуин. — Кой император би държал такъв като теб? Приличаш ми на просяк.
При тези думи войнът задрънкал с големия си меч от яд.
— Охо! — рекьл Хакуин. —Значи имаш меч! Сигурно е твърде тъп, за да ми отреже главата.
При тези думи войнът не могъл да се сдържи, измъкнал меча и се заканил на учителя. А той продумал:
— Сега знаеш половината от отговора! Ти открехваш вратите на ада!
Войнът се отдръпнал, прибрал меча и се поклонил.
—А сега знаеш другата половина — казал учителят. — Ти отвори портите на рая.


***


По времето на Тецуген свещените будистки книги на китайски език още не били издадени на японски. Тецуген решил да ги направи достояние на своите сънародници. Намерението му било да отпечата няколко хиляди копия с помощта на изрязани дървени блокчета на отделните йероглифи. Тръгнал той от град на град да събира дарения за осъществяване на великото си дело. За десет години събрал необходимата сума и поръчал изработването на блокчетата.
Точно тогава река Уджи придошла и в страната настанал глад. Тецуген извадил събраните пари и купил с тях ориз за гладуващите. После пак се отправил на пьт да събира дарения. Бил еднакво благодарен и на дребните суми, и на златните монети. След няколко години парите отново били събрани. По това време в страната избухнала епидемия. Хиляди семейства останали без средства за преживяване, затова Тецуген дал всичко събрано на изпадналите в неволя. Когато бедствието отшумяло, той отново тръгнал да събира пари. Най-сетне неговото велико дело било завършено и той умрял спокоен. И сега може да се видят свещените книги, издадени от Тецуген на японски език. Но знаещи хора твърдят, че първите две негови издания, останали недостижими за човешкото око, далеч надхвърлят по значение третото.


***


Думите „Първият принцип", които красят портата на храма Оаку в Киото, принадлежат на четката на учителя Кодзен. Той ги написал отначало върху лист хартия, а по-късно те били изрязани върху дърво.
Ученикът, който му приготвял туша, стоял наблизо и наблюдавал работата на учителя си. По едно време се обадил:
— Не е много хубаво!
Кодзен опитал отново. Ученикът казал:
— Сега е още по-лошо!
И Кодзен опитал трети път.
След шестдесет и четвъртия опит тушът вече привършвал и ученикът отишъл да приготви нов.
Като останал сам, без чужди погледи, които да го смущават, Кодзен бързо написал още веднъж думите с остатъка от туша. Върнал се ученикът и се вгледал в последния надпис.
— Този път е прекрасно! — заключил той.

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:52.

На ученика Докен заръчали да отиде до един далечен манастир. Той много се разстроил, защото смятал, че това ще забави учението му с няколко месеца. Затова казал на приятеля си, по-напредналия ученик Соген:
— Моля те, поискай позволение да дойдеш с мен. Има толкова неща, които не зная, а ако сме заедно, ще можем да разговаряме за тях и по този начин ще се уча, докато пътувам.
— Добре, — казал Соген. —Но нека те запитам: ако ти си гладен, а аз ям ориз, ще те засити ли това? Ако си сакат в краката, утеха ли ще е за теб, че аз крача с пълни сили? Ако мехурът ти е пълен, ще ти олекне ли, когато аз се облекча?


***


Кьоген давал на учениците си следната задача:
— Дзен — тоба е човек, който виси от дърво на ръба на висока скала. Той е стиснал със зъби една малка клонка. Не се е хванал за клоните с ръце, нито краката му са се опрели някъде. От ръба на скалата друг човек му извиква: “Защо Бодхидхарма е отишъл от Индия в Китай?” Не отговори ли, той е загубен. Ако отговори, ще умре. Какво трябва да направи?


***


Учителят Тосоцу построил три порти и карал монасите да минават през тях. Първата порта била учението Дзен. Чрез изучаване на Дзен можеш да прозреш истинската си природа. Но къде е тя?
Преминавайки през втората порта, можеш да се освободиш от раждането и смъртта. Но когато си труп, как можеш да се освободиш?
Минеш ли през третата порта, тялото ти се разпада на четирите елемента. Ала къде си ти тогава?


***


Госо казал:
— Да предположим, че срещнете на пътя един учител по Дзен. Не можете да го заговорите. Не можете да стоите мълчаливо. Какво можете да направите?
(На тази загадка отговорът на Мумон бил: “Да му прасна един!”)

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:53.

Вакуан стоял пред портрет на Бодхидхарма. На картината Бодхидхарма имал брада.
— Защо този приятел няма брада? — попитал Вакуан.


***


Шудзан вдигнал тоягата си и я размахал пред монасите си.
— Ако наречете това тояга — казал той, — вие отричате вечния му живот. Ако не го наречете тояга, вие отричате сегашното му съществувание. Кажете ми, как предлагате тогава да се нарича?


***


Учителят Гецуан казал: „Кеичу, първият майстор на колела, направил две колела. Всяко имало петдесет спици. Да предположим, че отрежете главината? — Ще има ли тогава колело?"


***


Висш сановник се обърнал към учителя Такуан с молба за съвет как да прекарва дните си по-пълноценно. По цял ден, обяснил той, му носели жалби и доклади и това навявало у него скука.
Такуан взел четчица и хартия и написал осем йероглифа. Те означавали:
Всеки ден си отива безвъзвратно.
И най-малкият отрязък време
струва колкото къс нефрит.

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:55.

Банкеи кротко поучавал своите последователи, когато проповедта му била прекъсната от свещеник от сектата Шиншу, който вярвал в чудеса и мислел, че спасението идва от повтарянето на свещените слова.
Банкеи не могъл да продължи беседата си и попитал свещеника какво има да каже.
— Основателят на моята религия — похвалил се свещеникът, — застанал на единия бряг на реката с четчица за писане в ръка. Ученикът му застанал на другия бряг с лист хартия. И през реката, по въздуха, основателят изписал сбещеното име Амида върху листа. Можете ли Вие да извършите такова чудо?
— Не — казал Банкеи. —Аз умея да правя само малки чудеса. Например, когато съм гладен, ям; когато съм жаден, пия; когато съм обиден, прощавам.


***


Учителят Хойен Фосо казал: “Твърди се, че през живота си Буда е изрекъл пет хиляди четиридесет и осем отделни истини. Те включват истината за Пустотата и истината за Съществуванието. Включват истината за Внезапното Просветление и истината за постепенното Просветление. Не са ли всички тези истини положителни?
Но, от друга страна, Йока в “Песента за Просветлението" казва, че няма същества и няма Буди, мъдреците са само водни мехурчета, а великите умове — не повече от проблясване на светкавица. Не са ли всички тези истини отрицаващи?
О, ученици мои, ако кажете “Да”, вие отричате Йока; ако кажете “Не”, противоречите на Буда. Ако Буда беше сега тук, сред Вас, как би решил този проблем?
Ако знаехме къде точно се намираме, всяка сутрин щяхме да задаваме въпроси на Буда и всяка вечер щяхме да го приветствуваме. Но тъй като не знаем къде сме, аз ще Ви издам една тайна: когато казвам “това е така”, може би не изричам положителна истина. Когато казвам “това не е така”, може би не отричам отрицателна истина.
Обърнете се на изток и вижте свещената Западна земя (Будисkият рай, наричан още Чистата земя или Земята на Буда); обърнете се на юг, за да Видите Полярната звезда.”


***


Секкьо запитал един от монасите си:
— Искаш ли да хванеш Пустотата?
— Ще опитам — отвърнал монахът. Вдигнал ръце във въздуха и свил юмруци.
— Не е много добре — рекъл Секкьо. — Не си уловил нищо.
— Добре, учителю — съгласил се монахът, — моля ви, покажете ми как.
Тогава Секкьо хванал носа му и силно го дръпнал.
— 0х! — извикал монахът. — Заболя ме!
— Ето, така можеш да уловиш Пустотата! — гласял отговорът на Секкьо.

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:43.

Ученикът Доко отишъл при учител по Дзен и казал:
— Аз търся истината. В какво състояние на духа трябва да се обучавам, за да я открия?
Учителят отговорил:
— Не съществува дух, затова не можеш да го поставиш в състояние. Няма истина, така че не можеш да се обучиш на нея.
— Ако няма дух и няма истина, защо тогава тези монаси се събират всеки ден пред Вас — нали за да изучават Дзен и да се подготвят за него?
— Но тук няма и педя място — възразил учителят, — така че как могат да се събират монасите? Нямам дори език, за да ги викам и обучавам.
— О, как може да лъжете така? — възкликнал Доко.
— Но ако нямах език да говоря на другите, как мога да те лъжа? — запитал учителят.
Тогава Доко с тъга промълвил:
— Не мога да следвам мисълта Ви. Не Ви разбирам.
— И аз сам не мога да се разбера — отговорил учителят.


***


При учителя Банкеи дошъл ученик с молба да му помогне да се освободи от своята гневливост.
— Покажи ми тая своя гневливост — подхванал Банкеи. — Изглежда е много интересна.
— В момента не е у мен, затова не мога да Ви я покажа — отвърнал ученикът.
— Добре тогава — продължил Банкеи, — донеси я, когато я имаш.
— Но не мога да я донеса, точно когато я имам — възразил ученикът. —Сигурно ще изчезне, докато я нося
— В такъв случай — заключил Банкеи, — струва ми се, че тази гневливост не е част от истинската ти природа. А ако не е част от теб, тя трябва да идва у теб отвън. Съветвам те всеки път, когато влезе в теб, да се биеш с пръчка, докато тя не издържи и побегне.


***


Чокеи и Хофуку обсъждали постулати на дзен-будизма. Чокеи казал:
—Дори за архат (архат — Този, който се е освободил от всички заблуждения." След смъртта постига нирвана, тъй като завършва веригата на неговите прераждания), постигнал Просветление, може да се каже, че все още е подвластен на трите пагубни порока (омраза, алчност и безразсъдство). Но Буда никога не изрича нещо, предизвикващо съмнение. Каквото и да каже, Винаги е абсолютна истина. Какво мислиш ти?
— Според теб какво е словото на Буда?
— Глухите не могат да го чуят.
Хофуку възразил:
— Ти се отдалечаваш от смисъла.
— А според теб какво е словото на Буда? — попитал Чокеи.
— Изпий чаша чай, монахо-братко — отвърнал Хофуку

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:57.

Малкият Тойо бил само на дванадесет години. Тъй като бил послушник в храма Кенин, искал да му дадат някоя загадка коан за размишление като на по-напредналите ученици. Затова една вечер, в часа за посещения, той отишъл при учителя Мокурай, ударил леко гонга, за да извести за присъствието си, поклонил се и седнал пред него в почтително мълчание.
Най-после учителят продумал:
— Тойо, покажи ми звука от пляскането с две ръце.
Тойо плеснал.
— Добре — рекъл учителят. — Сега ми покажи звука от пляскането с една ръка.
Тойо мълчал. Направил поклон и се оттеглил, за да обмисли задачата.
На другата вечер се върнал и ударил гонга с длан.
— Не е така — казал учителят.
Следващата вечер той отново дошъл и с една ръка показал как гейша свири на шамисен (популярен щипков инструмент).
— Не е така — повторил учителят.
Следващата вечер Тойо имитирал звука от капеща вода.
— Не е така — потретил учителят.
На другата вечер Тойо възпроизвел звука на цикада.
— И това не е — заявил учителят.
Десет вечери Тойо опитвал различни звуци. Накрая престанал да посещава учителя. Цяла година размишлявал върху разни звуци и отхвърлял всички, докато най-после го озарило Просветлението. Завърнал се почтително при учителя. Без да удари гонга, седнал и се поклонил.
—Чух звук без звук — казал той.


***


Един монах попитал учителя Еикаи Даишу:
— Какво е висша нирвана?
Учителят отговорил:
— Да не се оставяш само да следваш предопределението на карма.
— А какво е предопределението на карма?
— Предопределението на карма е да се стремиш към висша Нирвана.


***


Дори след дълги години учение монахинята Чийоно не успяла да постигне Просветление. Една лунна нощ тя носела ведро с вода. Докато се любувала на пълната луна, която се оглеждала във водата, бамбуковият обръч, опасващ ведрото, се скъсал. То се разпаднало. Водата изтекла и отражението на луната изчезнало. В този миг Чийоно била осенена от Просветлението. Тя написала следните стихове:

Как ли не опитвах
да опазя ведрото цяло.
Вярвах, че тънкият бамбук
ще го задържи.

Внезапно дъното изпадна:
няма ни вода,
ни луна в нея:
в ръката ми — Пустота!


***


Учителят Иккю показал своята мъдрост още като дете. Веднъж той счупил скъпата старинна чаша за чай на своя учител и много се разтревожил. Докато се чудел какво да прави, чул, че учителят му идва. Той бързо скрил парчетата от чашата под дрехата си.
— Учителю — попитал той, — защо нещата умират?
— Съвсем естествено е нещата да умират, а веществото, съдържащо се в тях, да се раздели и разпадне — казал учителят. — Когато му дойде времето, всеки човек, както и всяко нещо, трябва да си отиде.
— Учителю — рекъл малкият Иккю, показвайки парчетата, — било дошло времето на твоята чаша да си отиде.

Редактирано от Kaлu на 15.09.03 19:58.

Стремящият се към целта намира пътя към нея, но самата цел остава недостъпна. Стремящият се да намери истинския път не го намира, но придобива добродетел. Мечтаещият да стане добродетелен никога не става такъв, но се сдобива с човеколюбие. Стараещият се да обича хората става само справедлив. Мечтаещият за справедливост придобива само ритуалност.
Затова за да придобиеш нещо, трябва да се стремиш към по-голямото.

***********************************

Раждането завършва със смърт, а със смъртта започва животът. Раждането на човек това е натрупването на ефир. Събира се ефирът-образува се живот, разсее се ефирът-образува се смърт. разложеното отново се превръща в божествено чудо, а божественото чудо отново се разлага. Затова е и казано: "Единният ефир пронизва цялата вселена".

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Притча ли или коан?

"Ще преведа човечеството през отрязъка време на тъмните сили"

А сега де.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

не че ме интересува... ама ми трябва

"Ще преведа човечеството през отрязъка време на тъмните сили"

Много е хубаво!

Дъгата

Не нам, Лексо.
Имаше едни дълги притчи, които не ми се превеждаха и ги орязах.
пиши го - Подпури на притчи.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

е, браво бе
няма да го слагам тогава

"Ще преведа човечеството през отрязъка време на тъмните сили"

притча за Гюрджиев


Веднъж Гюрджиев, седейки заобиколен от учениците си, казал:
-Докато не узнаете основната си черта и не я осъзнаете, няма да успеете да осъзнаете истинската си природа.
Един от учениците попитал::
-Приведете ни, моля, някакъв пример.
-Добре. Погледнете човека, седящ пред мен. Основната му черта се изразява в това, че той никога "не си е в къщи".
Всички погледнали разсеяното изражение на лицето на ученика, а той изведнъж се стреснал и попитал:
-Извинете, какво казахте?
Гюрджиев казал:
-Той постоянно отсъства и при това иска да расте. Това е невъзможно; за да растеш, трябва да си бъдеш "у дома".
Сега Гюрджиев се обърнал към друг ученик:
-Погледнете внимателно този човек. Неговата основна черта е, че той непрекъснато спори.
Ученикът избухнал и изстрелял:
-Това не е вярно! Аз никога не споря!
Гюрджиев казал:
-Изяснете си какво защитавате. Това може да стане ключът към познаването на себе си.

-Изяснете си какво защитавате. Това може да стане ключът към познаването на себе си.
-Изяснете си какво защитавате. Това може да стане ключът към познаването на себе си.
-Изяснете си какво защитавате. Това може да стане ключът към познаването на себе си.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Всяка вечер, когато започвала медитация, една котка влизала в храма и се разхождала, отвличайки вниманието на медитиращите. Гуруто наредил по време на богослужение котката да се завръзва.
Минали години, гуруто умрял, после умряла и котката, тогава учениците в манастира купили нова котка и всяка вечер я завръзвали по време на медитация.

Минали векове...Учените последователи на този гуру съчинили трактати за ролята на завързаната котка за правилната медитация.

...заради цвета на житото...

Редактирано от Kaлu на 10.10.03 21:47.

Кали, къде ги намираш тези неща?! :))). Страхотно е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето, Кали.И аз преведох една суфийска притча, която много ми хареса и много подкрепя моята теза, че всички търсим едно и също нещо, говорим за едно и също нещо,а спорим ;).

Както си вървели заедно в съгласие четирима души - турчин, пресиец, арабин и грък, отнякъде се сдобили с един динар. Този динар станал причина да се скарат помежду си, защото, получавайки го те започнали да решават как да го похарчат. Персиецът казал:
- Хайде да купим ангур!
- Защо да купуваме ангур, по-добре да купим ейнаб - възразил арабинът.
Но тук се намесил турчина
- Защо да спорим - казал той - Не ни трябва нито ангур, нито ейнаб, ние трябва да получим за този динар узум!
Гръкът също изразил своето несъгласие:
- Ако трябва нещо да се купува, то това е стафил! - заявил той.
Всеки от тях започнал да доказва своята правота, и работата дошла до юмруци. И всичко това, защото в този момент при тях е нямало знаещ, който да им обясни, че те всичките говорят за едно и също, и че думите "ангур","ейнаб","узум" и "стафил" означават грозде, което всички те искали да купят, но всеки мислел за това на собствения си език.

П.П. Превода ми не е върха, но се надявам да сте снисходителни ;).Все пак нали смисъла е ясен :).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Crony на 26.09.03 00:06.

Абонирана съм към един руски сайт и превеждам някои от тях. Малко по-нагоре има линк към сайт на руски с много притчи.

...заради цвета на житото...

Видях го.Тази притча за спорещите я преведох от там.Много се радвам,че си пуснала линк :). Благодаря ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Вървял Учителят на Бялата ложа със своите ученици. По пътя срещнал Учителя на Черното братство с неговите ученици! Учителят на Черната ложа поздравил:

- Няма Бог!

Учителят на Бялата ложа отговорил:

- Няма Бог! - и след това всеки продължил по пътя си.

Учудени учениците на Бялата ложа попитали Учителя си защо така е
отговорил, това противоречало на тяхната вяра. А той им отговорил:

- Бог е в хармонията! В споровете и караниците Любовта я няма."

...заради цвета на житото...

от това може да излезе интересна тема...поне за мен е актуална

знаеш ли колко често се дразня на хора, които са готови да правят или говорят каквото и да е (съзнателно или несъзнателно), само мир да има...по тази тема вечно съм в противоречие със себе си и с околните...много държа да отстоявам това, за което вярвам, че е правилно, както и да водя кога ненужни, кога полезни битки

чао и хубав weekend, ако има в понеделник тема, ще пиша по нея

стреми се в тебе да е тихо

Тази притча не я казвайте на Симеон II, че ще се изкара супер умен, за дето нищо смислено не може да каже.

Един човек много обичал чайки. Всеки ден, когато излизал в морето, ята чайки кръжели над него и го следвали. Един ден баща му рекъл:
-Знам, че непрекъснато те следват чайки. Моля те хвани ми няколко за забавление.
Синът се съгласил. На другия ден излязъл в морето, но нито една чайка не го последвала.
Затова е казано-Висшата реч е без думи, висшето правене е неправене.
Това знание, което е достъпно на всички, не е дълбоко.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

Редактирано от Kaлu на 24.10.03 12:20.

Влюбила се лисицата в селянина, отишла при него, обяснила му се в любов. Отвърнал и той, че как, не става, жена си има.
-Глупак си ти-отвърнала лисицата-жена ти е грозна, коварна, свадлива и не е домакиня. Защо я търпиш?
-Какво пък-отвърнал селянинът-такава е съдбата ми. С това разговорът и приключил.
Взела лисицата един голям казан, напълнила го с вода, сложила го на огъня. Минала жената на селянина и я попитала какво вари.
-От четирите страни на света събрах щастие, късмет и богатство-атвърнала лисицата.-Правя бульон, който се изкъпе в него, ще стане най-красив и богат и щастлив.
-А дълго ли още ще го вариш-попитала жената-искам и аз да се изкъпя.
-О, не може-отвърнала лисицата-той е само за мен. Вече е готов, отивам да си съблека кожата и влизам.
Чула жената това и с главата в казана. Сварила се.
А лисицата не се мотала дълго, свалила и кожата, наметнала я върху себе си, застанала на изток и започнала да чете заклинания. На сутринта се превърнала в прекрасна девойка и припнала към къщата на селянина.
Върнал се той вечерта от гората и що да види-къщата му подредена, свети, гозбата уханна, а на прага го чака прекрасна девойка. Не се замислил много и заживял с нея.
Живяли много ли, малко ли, една година. Една вечер на вратата почукал даос. Приютил го селянинът, дал му подслон и храна и на сутринта го изпратил на прага, а даосът се обърнал и го попитал:
-Знаеш ли ти с кого живееш?
-А селянинът го пита:
-Има ли някакво значение? Ще ми стане ли от това знание по-добре?
Замислил се даосът, нищо не казал, обърнал се и си тръгнал.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

Един човек си мислел, че когато загуби партия шахмат, е претърпял поражение.
След като учил 2 години при знаменит дзен учител, той разбрал, че е претърпял поражение, ако е спечелил.
Все още недоволен, той учил година и половина при великия суфи Нарсуфин и разбрал, че ако е загубил, но е доволен от загубата, тогава е претърпял поражение. Тогава отишъл три години в Хималаите и от великия йога Махариши разбрал, че ако е победил, но се чувства виновен за това, тогава е претърпял поражение.

...заради цвета на житото...

Чжао Сянцзи се отправил на лов със стотици ловци, с помощта на високата трева запалили гората и изведнъж от камъка излязъл човек, който се повдигал и спускал с дима. Всички казали, че това е душата на покойник. Минавайки през огъня, все едно го няма, човекът излязъл без да бърза. Чжао Сянцзи се удивил, задържал го и го разгледал - човек от главата до петите. Попитал:
-С помощта на какъв секрет живееш в камъка? Как минаваш през огъня?
-Какво наричаш камък? Какво наричаш огън?
-Това, от което току що излезе, е камък. Това, през което току що премина, е огън.
-Не разбирам.
Чул цар Прекрасний за това и попитал Цзися, придворния си мъдрец що за човек е бил това?
-Аз, Шан, съм чувал от учителя си, че човек, който е постигнал хармонията, е подобен във всичко на другите неща. Нищо не може нито да го нарани, нито да го спре. Той може всичко.
-А защо ти не правиш това?-попитал цар Прекрасний.
-Аз, Шан, още не съм способен да отворя сърцето си и да го очистя от знания. Въпреки че се опитвам да говоря за това, когато стане въпрос.
-Защо учителят не прави това?
-Учителят е способен да направи това,- отговорил Цзися, - но е способен и да не прави това.
Отговорът много харесал на цар Прекрасни.

...заради цвета на житото...

Кабир, великият майстор, имал син Камал. Камал се скарал с баща си и се заселил срещу него. При Кабир идвали хора да му поднесат почитанията си, но той никога не приемал нищо от тях. Разчула се славата на Камал и хората започнали да ходят и при него, но той приемал всички дарове. Кабир се разлютил много, как може синът му да е толкова алчен! Отрекъл се от него.
Тогава Камал отишъл при баща си и му казал:
-Ти се разсърди и се издаде; цялото ти учение да не се сърдиш и да не бъдеш алчен е повърхностно. Това не е твоя работа. Ако аз взимам диаманти, защо това те интересува теб? Вероятно в теб има алчност. Твоята алчност може във всеки момент да вземе връх точно, както и твоят гняв. Ако в теб нямаше гняв, ти просто би свидетелства, че Камал взима вещи и това е всичко. Това е работа на Камал - да се грижи за собствената си същност, това не е твоя работа! Аз не съм ти ученик, аз сам съм майстор.
Кабир погледнал в себе си и се съгласил с Камал:
-Навярно ти си прав. Моята заинтересованост и злост относно това, че ти прибираш пари, демонстрира моята алчност, не твоята алчност; демострира моят гняв, не твоят гняв.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Един младеж отишъл веднъж при един мъдрец и го запитал: "Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?" Мъдрецът не благоволил да му отговори. Младежът, след като повторил неколкократно въпроса си със същия резултат, накрая си отишъл, за да се върне на следващия ден със същия въпрос. Отново не му бил даден никакъв отговор и младежът се върнал на третия ден, поставяйки настоятелно своя въпрос. „Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?" Най-после мъдрецът се обърнал и се запътил към една близка рекичка. Той влязъл във водата и подканил младежа да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младежа за раменете и го потопил във водата, държейки го така въпреки усилията му да се освободи. Накрая обаче той го освободил и когато младежът отново поел дъха си, мъдрецът го запитал: „Сине, какво най-много желаеше, когато беше под водата?" Младежът отговорил без колебание: „Въздух! Въздух! Аз желаех само въздух!" Мъдрецът попитал: „Не предпочиташе ли да имаш богатство, удоволствие, сила или любов, сине мой? Не мислеше ли за някое от тия неща?" - настоявал мъдрецът. „Не, господине, аз желаех и мислех само за въздух" - бил моменталният отговор. „Тогава - казал мъдрецът, - за да станеш мъдър, ти трябва да желаеш мъдростта със същата сила, с която сега желаеше въздуха. Ти трябва да се бориш за нея, като изключиш всяка друга цел в живота си. Тя трябва да е единственият ти стремеж денем и нощем. Ако търсиш мъдростта с такова усърдие, сине мой, ти сигурно ще станеш мъдър."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Веднъж един могъщ цар трябвало да вземе решение, което не му било по сърце. Двама от неговите министри били извършили някакво престъпление, а той много ги обичал. Дори и да били извършили престъпление, той искал да им прости, неговата любов към тях била толкова голяма. Но това било против законите на страната и нямало да бъде добър прецедент. Затова те трябвало да бъдат наказани. А според законите на страната, за такова престъпление се полагало само смъртно наказание. Какво трябва да направи?
Било му много трудно, но намерил изход. Казал:
- Те трябва да бъдат осъдени на смърт, но ще им дам още една възможност. Ще бъде опънато въже между две скали над пропастта. Ако могат да минат по него, ще ги помилвам.
Това било почти невъзможно. Било невъзможно, защото те никога не били ходили по въже, още повече пък по въже, опънато над такава голяма пропаст - сигурна смърт. Да се ходи по въже е голямо изкуство - човек трябва да го научи, то е много трудна дисциплина. Не били и сънували през живота си, че ще станат въжеиграчи.
Единият от двамата не могъл да заспи. Цяла нощ се молел на Бога да му помогне. Сутринта не могъл да изпие чая си. Пристигнал на мястото, където трябвало да стане всичко. Цялата столица била се събрала там.
Другият, знаейки добре, че не знае нищо за ходенето по въже, че нищо не може да се направи и е почти сигурно, че ще умре, защо тогава да не се наспи - и заспал. Сутринта изпил както обикновено чая си. Спокойно пристигнал на мястото. Другият целият се бил разтреперил, а той бил тих п спокоен, много добре знаейки, че ще умре - а когато смъртта е сигурна, защо да се тревожиш? Умри спокойно.
Започнал да върви по въжето, и чудо на чудесата -- той ходел!
Никой не можел да повярва на очите си! Да гледат дошли дори въжеиграчи - дори и те не можели да повярват. Дори за тях това било трудно - разстоянието било твърде голямо и опасността била прекалено голяма. Една погрешна стъпка, едно леко накланяне наляво или надясно... и си отиваш. Едно леко нарушаване на равновесието, и смъртта те очаква на всяка стъпка. Но мъжът вървял, и вървял толкова спокойно, все едно правел сутрешната си разходка. Гой достигнал до отсрещната скала.
Първият мъж треперел, потял се. Извикал от своето място на другия:
- Моля те, кажи ми как премина, за да мога и аз да мина!
Другият извикал:
- Трудно е, защото не знам как. Знам само едно нещо това е начинът, по който съм вървял цял живот. Не съм въжеиграч, но сега разбирам, че съм, защото това е начинът, по който съм живял цял живот - уравновесено, без никога да стигам до крайност. Или, ако се наклоня наляво, незабавно се уравновесявам, накланяйки се надясно. Нищо друго не съм правил. Но това няма да ти помогне, защото това не е нещо, което се научава изведнъж. Ако живееш по този начин, чалъмът за това ти идва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Буда обявявал във всеки град, в който пристигал:
-Моля, не задавайте 11 въпроса. Тези въпроси включват в себе си най-важните понятия като Бог, душа, смърт, живот, истина и т.н.
Когато го питали защо, той отговарял:
-Защото на тях не могат да се дадат отговори. Не защото аз не знам отговорите, но първо, е невъзможно да ги изразя с думи; и второ-познаването на тези неща не способства за святост в живота и не води до просветление, а на трето място-тези въпроси създават вярвания, които ви пречат да видите истинската реалност. Питайте за гнева и как да излезете от него. Питайте за алчността, за привързаността, за трансформацията. Питайте как да отхвърлите ума си и да достигнете състояние на медитация.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Животът никога не е статичен, той постоянно се променя. Твоят ум действа като фотоапарат и продължава да натрупва изображения. Затова ти никога не си верен на живота.

Една жена показвала на сина си семейния албум и вътре имало фотография на красив млад човек с гъста коса и брада, много млад и много жив.

момчето попитало:
-Мамо, а кой е този човек?
-Нима не го разпознаваш?-отвърнала жената.-Та това е баща ти!
Момчето било много озадачено. то казало:
-Ако това е баща ми, кой тогава е плешивият човек, който живее с нас?

Безсъзнателният ум действа като фотоапарат, като фотолента. Наблюдателният ум действа като огледало, той не възприема отпечатъци, той остава абсолютно пуст. каквото и да се окаже пред огледалото, то отразява. То винаги е вярно на живота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- Аз уча - казал Йен Хуей.
- Как? - попитал Учителят.
- Забравих правилата на Спаведливостта и степените на Милосърдието - отвърнал той.
- Добре, но може да бъде и по-добре! - рекъл Учителят.
След няколко дни Йен рекъл:
- Постигнах напредък!
- Какъв? - попитал Учителят.
- Забравих Ритуалите и Музиката.
- По-добре е, но не е съвършено!
След известно време Йен Хуей казал на Учителя:
- А сега сядам и забравям всичко!
Учителят го погледнал удивено.
- Какво искаш да кажеш - да забравиш всичко? - попитал бързо той.
- Забравям тялото и сетивата си, оставям зад себе си всякаква външност и знание - отговорил Йен Хуей. - В средата на Нищото аз се присъединявам към Извора на Всички неща.
Учителят се поклонил:
- Ти си надхвърлил ограниченията на времето и познанието. Аз съм далеч след тебе. Ти си намерил Пътя!

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знанието странствало на Север, към изворите на Тъмната Вода, и се изкатерило по Незабележимия Хълм, където срещнало Безмълвното Бездействие.
- Ще ти задам три въпроса - казало то. - Първо, какви мисли и усилия ще ни доведат до разбирането на Дао? Второ, къде трябва да идем и какво трябва да направим, за да немрим покой в Дао? Трето, откъде трябва да тръгнем и кой път да следваме, за да постигнем Дао?
Безмълвното Бездействие не му отговорило.
Тогава Знанието поело на Юг, към странта на Светлата Вода, и се изкачило на хълма Края на Съмненията, където видяло Импулсивния Оратор. Задало му същите въпроси.
- Ето отговорите - отвърнал той. Но щом заговорил, се объркал и забравил за какво става дума.
Тогава Знанието се върнало в двореца и попитало Жълтия Прародител, който му казал:
- Да не мислиш за нищо и да не полагаш никакво усилие - това е първата стъпка към разбирането на Дао. Да не отиваш наникъде и да не правиш нищо, е първата стъпка към намирането на покой в Дао. Да тръгнеш отникъде и да не следваш никакъв път е първата стъпка към постигането на Дао.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Случило се така, че Мулла Насредин се обърнал към високопоставен чиновник. Възмутен от наглостта му, Мулла Насредин не се стърпял:
- Откъде накъде, ти, любезни, си толкова високомерен? Кой си ти?
- Като че ли не знаеш! Аз съм управителят!
- Е, хубаво, и какъв ще станеш после?
- Губернатор!
- А след това?
- Министър.
- И още какъв?
- Премиер.
- И после какъв?
- Никакъв.
- Е, а аз сега вече съм никакъв. И тогава струва ли си да бъдеш толкова нагъл и високомерен?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Великата чистота попитала Безкрайността:
-Знаеш ли какво представлява пътят?
-Не знам-отвърнала Безкрайността.
Великата чистота попитала Неправенето за същото.
-Знам-отвърнало Неправенето.
- Ако знаеш пътя, кажи-той владее ли съдбите?
- Владее.
- Какви съдби носи той?
-От тези, които познавам, има благородни, има презрени, има съединени, има разделени, това са, които зная.
За тези думи Великата чистота попитала Безначалното:
- Кой от тях е прав, а кой не е прав? Безкрайността ли със своето знание или Неправенето със своето знание?
- Незнанието е по-дълбоко, а знанието е по-малко. - отвърнало Безначалното - Незнанието е вътрешно, а знанието външно.
Тук Великата чистота въздъхнала:
- Тогава незнаието е знание? А знанието - незнание? Но кой може да познае знаенето на незнанието?
- Пътят не се чува, - отвърнало Безначалното - ако се чува, значи не е път. Пътят е невидим: ако е видим, значи не е път. Пътят не може да се изрази с думи; ако е изразен, значи не е път. Който е познал формиращите форми на безформеното, разбира, че пътят не може да се назове.
- Тези, които питат за пътя и които отговарят, не знаят пътя, - продължило Безначалното. - Дори питащият за пътя още не е чувал за него. За пътя не може да се пита, на въпросите за него няма отговор. Питащият за това, за което не може да се пита, върви по задънена улица. Отговарящият на това, на което не може да се отговори, не притежава вътрешно знание. Този, който не притежавайки вътрешно знание, очаква въпроси, водещи до задънка, въ външното не наблюдава вселената, а във вътрешното не знае първоизточника. Ето защо такива няма да се изкачат на планината и няма да странства във великата пустота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Насредин сечал с брадва клон, седейки на края му. Минувач му казал:
-Ти си полудял! Ако отрежеш този клон, ще паднеш на земята.
Насредин отвърнал:
-Върви си по пътя! Какво знаеш ти? - и продължил да сече.
Когато клонът бил отрязан, Насредин паднал с него на земята. Той веднага скочил и хукнал след минувача, говорейки си:
- Оказва се, че този човек е пророк, трябва да го питам колко дълго ще живея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

(притча от Ошо)
Ако човек е достатъчно хитър да запомни 33 000 правила, то той е и достатъчно съобразителен винаги да намери начин да ги прескочи. Ако не иска да направи нещо, той винаги ще намери начин.

Слушах история за един християнски светец. Някой го ударил по лицето, защото този ден в сутрешната си лекция той казал: "Исус казва, че ако някой те удари по едната буза, ти трябва да подложиш другата. И този човек искал да го провери, затова го ударил с все сила. Този светец бил наистина верен на думата си и подложил другата буза. Но другият също не бил прост, той ударил и по втората буза още по-силно. И тогава го очаквала неочакваност: светецът се нахвърлил върху него и започнал да го удря толкова силно, че човекът казал:
- Какво правиш? Ти си свят човек и сутринта каза, че ако някой те удари по едната буза, ти ще подложиш другата.
Светецът казал:
-Да, но аз нямам трета буза. А Исус се спира на втората. Сега аз съм свободен. Сега ще правя, каквото искам. Исус не дава по този въпрос никаква информация повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В кутия насипали топчета-дървени и медни-с еднакъв размер. Затворили капака, почакали, отворили. Както си лежали преди, така си и останали. Отново затворили и разтресли добре кутията. Отворили и погледнали. Отгоре били дървените топчета; медните отдолу. Топчетата знаят своя път. Всяко от тях. Нима ние сме по-глупави?

Старец пътувал в препълнен автобус. Притискали го хора от всички страни, а било време да слиза. Никак не може да стигне до изхода. За щастие автобусът се разтресъл от лошия път и човекът могъл да се придвижи до изхода. Ако животът ни тресе, ние можем да се придвижим в него. Ако знаем къде е изходът.

Този, който има голяма цел, жизнените несгоди няма да му попречат, а успехите и неуспехите еднакво го придвижват напред. Каква е разликата как точно се тресе кутията? Каква е разликата как именно се тресе автобусът. Само да се случва нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кали, много ме радваш с притчите си :). Обичам приказките все още, а притчите са приказки за възрастни. Сигурно имам още да раста, или пък мисленето ми е такова, но като видя синтезирана, и така просто поднесена идея си умирам от кеф. Всичко всъщност е толкова просто и ясно, а ние цял живот вместо да го виждаме, се чудим как да го усложним ;)).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има една тънкост в истината. Както казва Буда-истината е много проста, но и много тънка и е много трудно да бъде предадена. Аз добавям-и да бъде доловена.
Та наистина е проста, обаче с ума не може да се долови, а ние не разполагаме с друго в повечето време. Затова забрави идеята, че е проста и лесна. Защото умението да я доловиш е много трудно умение.
Истината идва като озарение, помисли колко пъти си имал озарения и да, наистина, озаренията са прости и ясни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е. Понякога само "усещаме" нещо, без да сме в състояние да го формулираме :). Може би само на малцина е дадено да го осъзнават.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малка глинена стомна стояла на масата празна, а в ъгъла на стаята лежал тежко болен и стенел за вода. но нямало кой да му подаде вода, близките му били отишли някъде и забравили за него. Жалбите на болния били толкова сърцераздирателни, че стомната не издържала, изпълнила се със състрадание и с невероятни усилия на волята успяла да подскочи и да падне близо до ръката на болния. Зарадвал се той, вдигнал я и впил жадни устни, но...стомната била празна, в нея нямало и капчица вода, а той бил употребил всичките си останали сили за нея. Ядосал се болният и я запратил в стената. Стомната се разбила на хиляди късчета.

Не приличай на болния, не разбивай на хиляди непотребни късчета тези, които се опитват да ти помогнат. Дори опитите им да са напразни и да не могат да го направят, оцени по достойнство усилията им.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

(даоска притча)

Цзен Цзи служил два пъти и два пъти чувствата му се сменяли. Той казал:
-Аз служих при родителите си, получавах само три фу, а сърцето ми се радваше. После получавах три хиляди чжуана, но нищо не изпращах на родителите си и сърцето ми беше печално.
Учениците попитали Конфуций:
-Може ли да считаме, че Цзен Цзи е невиновен откъм корист?
-Имало е корист. Нима свободният от корист би се предавал на печал? Такъв човек би гледал на трите фу или на трите хиляди чжуана, както птичката гледа на прелитащия покрай нея комар.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

(притча от Ошо)

Един велик мъдрец изпратил главния си ученик в двореца на крал Джанаки, за да се научи на нещо, което на този млад човек не достигало. Младият човек казал:
-Ако ти не можеш да ме научиш, на какво може да ме научи този крал? Ти си велик мъдрец, а той е само крал. Какво знае той за медитацията и осъзнатостта?
Великият мъдрец казал:
-Просто следвай инструкциите ми. Иди при него и се поклони. Не бъди егоистичен, мислейки, че ти си сасясин, а той обикновен домовладелец, че ти си духовен, а той-светски човек. Аз те изпращам при него, защото той може да те научи на нещо, което аз не мога, затова от този момент той е твоят учител. И аз знам, че се опитвах да направя това тук, но ти не можеш да го разбереш, защото за разбирането ти е нужен друг контекст. Дворецът и обкръжението на Джанаки ще ти дадат правилния контекст.
Много неохотно младият човек се отправил на път. Брамин да се поклони на крал! Това било нечувано!
Но учителят му казал така и така трябвало да направи.
Когато се поклонил на краля, той изпитвал гняв към учителя си, защото в неговите очи цялата ситуация била уродлива. Пълен с осъждане, той все пак се поклонил, а наоколо танцували красиви жени и се леело вино. Джанака се разсмял:
-Не ми се кланяй, ти си пълен с осъждане. И не бъди предубеден, преди да ме изпиташ на практика. Твоят учител добре ме познава и затова те изпрати да учиш при мен, но това не е начинът да се научиш.
Младият човек казал:
-Все ми е едно. Той ме изпрати, аз дойдох, но още утре се връщам обратно, защото тук не виждам нищо, на което мога да се науча. Ако мога да науча нещо от теб, фактически целият ми живот ще е изгубен напразно.
През нощта той получил най-разкошната стая, но не могъл да заспи, защото точно над главата му висял меч на тънка връвчица. Цялата нощ той стоял буден и наблюдателен, за да избегне катастрофата. На сутринта кралят го запитал удобна ли е била стаята, а младежът отговорил:
--Удобна? Всичко беше добре, но този меч?! Що за шега да поставиш този гол остър меч на тънка връвчица точно над главата ми?
Кралят казал:
-Ти беше толкова уморен и можеше лесно да заспиш, но не го направи. Опасността беше толкова голяма, че това беше твоето дело на живот и смърт. Затова и остана буден и бдителен. точно това е моето учение.
Макар и да седях в двореца, заобиколен от красиви жени, аз осъзнавах голият меч, висящ над главата ми. Той е невидим. Наричат го смърт. Аз не гледах тази млада жена, томно както не пиех вино, не се наслаждавах на разкоша. Аз осъзнавах смъртта, която може да дойде във всеки един момент. Аз постоянно осъзнавам смъртта, независимо че живея в дворец, аз съм отшелник.

Не питай за кого бие камбаната. Тя винаги бие за теб.

Учителят Рьокан живеел в бедна колиба в планината. Една лунна нощ той се прибрал в къщи и заварил крадец, който търсел какво да задигне.
Но Рьокан бил отшелник и нищо не притежавал.
— Клети приятелю — казал той на крадеца. — Изминал си толкова дълъг път, а не намери нищо. Не ми се ще да си идеш с празни ръце. Моля те, вземи дрехите ми!
И Рьокан се съблякъл и подал дрехите си на крадеца.
— Клетникът — рекъл голият Рьокан, когато непридирчивият крадец си отишъл. — Да можех да му подаря тази чудна луна!

Не питай за кого бие камбаната. Тя винаги бие за теб.

Чуан Цзъ имал ученик. Ученикът цели седем години изучавал вселенската енергия, и след това решил да му демонстрира познанията си, като прекосил пеша повърхността на една река и после се завърнал обратно. Тогава Чуан Цзъ се разплакал. "Клетото ми момче - завайкал се, - за какво ти трябваше да загубиш цели седем години, за да научиш това, след като старият лодкар Мен взима само два медни гроша за същата работа?"

Няма пряк път до мястото, където си заслужава да идем.

(дзенска притча)

Един млад човек, изучаващ дзен под ръководството на Банкей, се увличал от бойни изкуства. Веднъж, решавайки да провери силата на духа на наставника си, той нападнал Банкей с копие, докато той седял, неподозирайки нищо.
Банкей отразил удара спокойно, а след това казал на младия човек:
-Техниката ви е още несъвършенна. Вашето съзнание тръгна първо.

Няма пряк път до мястото, където си заслужава да идем.

Редактирано от Kaily на 27.01.04 13:25.

Много хубаво хубаво място да мързелуваш


Поздрави

Добре дошъл из тези селения.
Тук ние не мързелуваме...ние медитираме.

Добро е това, което ни обръща към Всевишния; лошо е това, което ни отвръща от него.

Благодаря / за селенията /
Ооо, мeditation, сега разбрах откъде е дишла идеята за поместването на притчите-Глас Божи.
А цвета на nickname според настроението ли се сменя или принципа е друг?
Поздрави

Според усещането се сменя цвета.
А ти що щеш в тез отдалечени краища, впрочем?
Откъде пристигаш, страннико?

Добро е това, което ни обръща към Всевишния; лошо е това, което ни отвръща от него.

Реших да разведря...
А чак толкова нов не съм - п(р)оявявал съм се и друг път.
Виж -откъде пристигам -и аз не знам още-явно недостатъчно съм медитирал. Ама следващият път ще попитам...
Ако разбера - ще се обадя
Сигурно има и други сродни души от същото място.

Имало едно време един лист. Веднъж вятърът го откъснал и той полетял нагоре надолу. малко врабче, току що излюпено, го попитало:
-Ти защо падна от дървото?
-Не съм паднал, просто ми омръзна да стоя там.
-А накъде летиш?
-Където си искам, натам летя.
Трябва да признаем, че той бил твърде горд и високомерен лист, за да си признае, че не умее да лети и напълно е подчинен на външни влияния, например на вятъра...а може той и наистина така да си е мислил.
Когато вятърът стихнал, листът паднал в реката и започнал да се носи по течението и.
-А сега защо падна и накъде си се отправил? - попитало врабчето.
-Аз не паднах-обидил се листът-просто ми омръзна да летя и поисках да поплувам, а накъде-накъде си искам, тъй като аз съм свободен лист и правя, каквото си искам.
-А защо не поплуваш в другата посока?
- Колко пъти да ти обяснявам - щом не плувам натам, значи не искам; правя само което искам.
След няколко дена врабчето се научило вече да лети мъничко и видяло пак листа, но той бил съвсем пожълтял.
- Защо си станал жълт? - запитало то.-Какво са ти направили?
- Никой нищо не ми е направил, просто поисках да си сменя цвета и го направих.
Врабчето повярвало на листа и оттогава започнало да счита листата за висши същества, защото не можело да разбере как може да се лети без крила, да се плува без ръце и крака, а още по-малко по желание да се сменя цвета.
Но настъпила есента и все по-често листа се откъсвали и политали, но врабчето никога не видяло нито един лист да лети в посока обратна на вятъра, а когато попадали в реката, никога не се носили срещу течението. И никога не видяло лист, който да остане зелен.
Врабчето порастнало и придобило жизнен опит, а заедно с това променило отношението си към листата, живеещи в илюзията на самоуспокоението, че управляват живота си.
А още узнало, че има и други същества, които считат себе си независещи от нищо-хората. Тяхното поведение изцяло зависи от порива на емоциите им, чувствата и желанията.
Врабчето така и не могло да разбере защо хората са толкова странни.
И врабчето решило за себе си, че е по-добре да си признае, че вятърът може да го издуха и да промени набелязания от него път, но да има възможност да му противостои, отколкото да говори, че не е подвластно на вятъра и то лети именно там, накъдето иска, когато вятърът го носи в обратна посока.

Бъдете високи!

В тревата лежала ябълка. Хубава, само с едно петънце. Учителят вдигнал ябълката и казал:
-Има две възможности. Може леко да я изтрием и веднага да започнем да я ядем. А може да вземем нож и да изрежем съмнителните места, след което вече да я изядем. И тогава ще изядем повече от нея. Защото в първия случай ние неволно оставяме немалко здрава ябълка около лошата. Наистина, в първия случай можем да започнем да ядем веднага, а във втория-едва след предварителна работа. Това са две различни стратегии. Във всички дела. Във всички без изключение. Нищо на света не е така важно, както тази разлика.
Той взел нож и изчистил загнилата част.
-А нас ще почерпите ли? - пошегували се учениците.
Не, - отвърнал учителят. - За да запомните по-добре!
И доял ябълката.
Той много рядко казвал "не", макар че умеел добре да го прави.
.

"Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече." Айнщайн

Пълководецът забавя, защото не вижда победата. Победата е важен момент на отдих на пътя. Тя трябва да се разгледа. Тя може да се види, вглеждайки се в целия път. Да се види и да се познае. Тук е нужна неподвижност и съзерцание, а не суетливост и предприемчивост.
Принцът оставал в столицата, очаквайки императора от поход. Приятелите му и даже незначителните хора настойчиво го съветвали да бяга преди завръщането на императора. Да бяга със семейството си и да спасява живота си. И му предлагали да му помогнат в бягството. Но принцът не разбирал с какво е заслужил немилостта.
Съвестта му била чиста и до този момент той бил вярна опора на императора. Той бил в недоумение и животът му станал непоносим от неразбирането на ставащото. Сигналите се умножавали, потвърждавайки грозящата опасност, но изобщо не прояснявали ставащото. Разхождайки се с жена си из парка, те трескаво преглеждали всички възможни причини на случващото се и не можели да ги намерят. И принцът почувствал, че полудява, привичната разбираема връзка между събитията се разрушавала пред очите му.
Принцът се затворил в кабинета си, седнал в дълбокото кресло
и няколко часа се отдал на размишления. Проста мисъл се появила, раздвижила се и започнала да расте. Всички известни събития леко и точно се подредили в една рисунка, неоставяйки никакви съмнения. Императорът тук няма нищо общо. Принцът изобщо не го спасявали, а искали да го принудят да бяга. Принцът не бягал, бягали другите.

Не може да се разгледа победата, без да се вгледаш в нея и без да загубиш за това разглеждане време. Само за него и за нищо друго. Времето бърза и отговорността расте. Отговорността упражнява натиск все повече и повече, не оставяйки друг изход, освен да видиш победата.


РАЗБИРАНЕТО Е ПО-ВАЖНО ОТ ЗНАНИЯТА.

Две неща са безкрайни-човешката глупост и вселената. За второто не съм сигурен. Айнщайн

Приказка от един Мъдрец

Живял в планината свят човек. При него идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, да изповядват погрешките си и да се помоли за тях, защото молитвата му се чувала надалече и нависоко, чак до Бога. При него идвали всякакви хора – и бедни и богати. Една разбойническа банда научила за това и започнала да причаква на връщане и да залавя богатите хора, които отивали при него и ги обирали до шушка. Така работата на разбойниците вървяла добре. Те започнали да забогатяват от обирите на богатите поклонници. Веднъж главатарят на бандата казал на разбойниците: “Ще отида да послушам този свят човек. Толкова време живеем до него и забогатяхме от онези, които отиват при него. А срамота е, че не го знаем какво проповядва и защо толкова се трупат при него и бедни и богати.” Отишъл главатарят при светията. Слушал ден, два, три. Накрая се приближил при него и му казал: “Чух твоите проповеди. Искам да отида в света да опитам твоето Учение, право ли е, че носи богатство за душата и мир на духа. Но на кого да оставя бандата? Нямам доверие на никого, освен на тебе, понеже си свят човек, както виждам и чувам. Ако се съгласиш да ръководиш бандата, докато се върна, аз ще отида в света и ще пробвам твоето Учение, дали го бива или не го бива. Трябва да се опита.” Светият човек му казал: “Хубаво, аз ще те замествам!”

Отишъл главатарят в света да прилага Учението на светията, а светията се предрешил като главатаря, така че заприличал досущ на него и застанал пред разбойниците. Нито един от тях не могъл да види разликата и не познал, че това не е техния истински главатар. Първата заповед, която издал, била: “Досега хващахме само богатите хора и ги обирахме. А от сега нататък ще хващаме и бедните.” Тази заповед не била много угодна на разбойниците, защото увеличавала работата им без полза – какво могат да вземат от бедняци и голтаци. Но нямало какво да правят, защото думата на главатаря била закон. Знаели, че който не му се подчинява, веднага му хвръквала главата. Затова започнали да хващат и бедни и богати, каквито се паднели. Първият, когото хванали, бил богат човек. Довели го при главатаря, а той го попитал: “Ти как забогатя? С правда или с неправда?”. Оказало се, че богатият забогатял с неправда. Наредил им: “Вземете му всичкото богатство, набийте го хубаво, и го пуснете.” Разбойниците изпълнили заповедта. А на обрания богаташ казали: “Иди си сега и гледай да забогатееш пак, но с правда. Инак, ако те хванем, ще ядеш отново бой”.

Вторият, когото хванали, пак бил богат човек. Питат го: “Ти как забогатя, с правда или с неправда?” Оказало се, че забогатял с правда. Главатарят заповядал: “Вземето му всичкото богатство, но не го бийте. Пуснете го с мир.” А на обрания богаташ казал: “Иди в света и гледай, пак да забогатееш, и отново с правда. Ако не забогатееш, ще ядеш голям бой, защото няма да ти се размине тогава, както сега се откупи.”

Третият, когото хванали, бил беден човек: “Ти защо не си забогатял?” – “Трудих се, работих, но все не ми вървеше.” Главатарят наредил: “Набийте го хубаво и го пуснете.” А на човека казал: “Гледай да забогатееш, и отново винаги с правда. Иначе, ако те хванем, лошо ще патиш!” Пуснали бедняка, отървал се само с боя!

Така постъпвали и така управлявали разбойниците от бандата, когато светият човек им бил главатар. Това се случва и с хора, и с общества, и с народи, и с човечеството – да минат през същото положение, когато ги управляват разбойници и когато главатарят им е свят човек! Тогава се разбира, че и разбойниците могат да правят добрини, когато Бог им заповяда!

Върнал се главатарят на бандата от света, отишъл при светия човек и му казал: “Проверих учението ти. Право е. Досега не сме били човеци, а сега ще станем човеци с твоето учение. Ще разпусна бандата и ще дойда при теб да се уча.” “Хубаво – казал светият човек, – ела да се учиш при мене.” Отишъл главатарят при бандата и се разпоредил, че от утре я разпуска. Но разбойниците не се съгласили. Казали му: “Тази работа тук на нас много ни харесва.” Тогава главатарят им разказал истината – че той е бил в света да проучи дали учението на светията е вярно, а на негово място бил оставил самия светия, който се преобразил в негов образ и че той ги е управлявал до сега. А те му казали: “Неговото управление е по-добро от твоето. Отиди при него да се учиш, а ние ще останем на служба при него и той ще ни бъде главатар.” Така и станало. Главатарят отишъл при светията да се учи, а разбойниците останали под командата на светията до ден днешен и до ден утрешен.”


Това е една от последните приказки, които Петър Дънов оставя на българите, преди да си замине от този свят през 1944 г. Кой е главатарят на бандата и кой е Светията, който се е преобразил и е взел образа на главатаря?

Нека бъдещите поколения да разгадават тази Приказка, оставена от Българския Учител и Мъдрец.

Това, което за какавидата е краят на света, за пеперудата е само ново начало.

Един от великите царе в историята Акбар бил наричан от хората Хранител на човечеството заради доброжелателството и справедливостта си. Той значително укрепил и разширил Индия по времето на управлението си.
Цалят често обикалял столицата си и се спирал всеки път, когато някой от поданиците му искал да се обърне лично към него с някаква молба.
Веднъж той спрял при един просяк, който гръмко го възхвалявал и възклицавал: "Само царят може да ми даде щастие!"
Царят обърнал внимание на един просяк, седящ недалеч от първия, който като че ли възразявайки на първия, крещял още по-силно: "Само бог може да облагодетелства човека, само бог може да му даде щастие!"
Акбар се замислил над думите им.
В двореца той наредил да изпекат хляб и да пъхнат в него неголям къс злато. На следващия ден специално минал отново по същия път, сцената се повторила и той дал хляба на оня просяк, който молел за милост от царя, а на втория просяк не дал нищо.

След време той отново минал по същия път и спрял каляската, защото отново просякът протягъл ръка към него. Царят излязъл от каретата и го попитал:
-Защо искаш помощ от мен? Нали ти дадох хляб, в който имаше достатъчно злато?
Нищият бил удивен:
-Аз не знам за какво злато говориш. Хлябът, който ми даде, ми се се стори много тежък и аз реших, че е зле изпечен. Поради това го дадох на моя съсед-другия просяк, за 10 монети.
Царят се огледал наоколо и не видял втория просяк. Тогава той наредил да разузнаят за него и му било доложено, че той дал хляба на жена си, тя намерила златото вътре, купила къща и оправила всички дела.
Тогава Акбар посъветвал другия просяк да не моли за милост вече царя, а бога и да се уповава единствено на божията милост.

...и запомнете: Без факти вие сте просто поредният човек с мнение..

(притча от Ошо)

Не загивай в капана на надеждата, не се увличай от идеята, че помощта идва отвън. Никой друг не възнамерява да удовлетворява твоите надежди. Това става вътре в теб.

Един ловец се заблудил в джунглата. За три дена той не срещнал никого и изпадал във все по-голямо отчаяние-три дена без храна и вода, без сън, в страх сред много хищни животни. На четвъртия ден видял човек, седящ под едно дърво, скочил към него, изпълнен с щастие и започнал да крещи:
-Каква радост!
И другият го прегръщал и двамата били много много щастливи.
След това започнали да се разпитват защо са в такъв екстаз. първият казал:
-Аз се заблудих и се надявах да срещна някого.
-Аз също се заблудих-казал другият-и се надявах да срещна някого. Но ако и двамата сме се заблудили, за какво се радваме? Сега просто сме се заблудили заедно.

Аз не искам и не се надявам; аз възнамерявам.

Един мъдрец търсел способен и талантлив ученик, който да има достатъчно навици и умения, че да му предаде знанията си, когато умре. Той събрал всички ученици и им казал:
-Имам проблем и искам да знам дали някой от вас може да го реши. Вижте, зад мен се намира най-голямата, тежка и масивна врата в града. Кой от вас може да я отвори без чужда помощ?
Някои от учениците просто свели глава, проблемът изглеждал неразрешим. Други изследвали вратата, обсъдили възможността за използването на лост и особеностите на материала и дошли до извода, че проблемът е нерешим.
Всички казали, че е невъзможно да направят това, което искал мъдрецът.
Само един ученик се приближил до вратата и започнал щателно да я изследва, проверил всичко внимателно, натискал я, почеквал определени участъци.
После дълбоко въздъхнал, съсредоточил се и меко побутнал вратата. Тя се отворила без никакво съпротивление, била сконструирана толкова безупречно, че било необходимо само леко побутване.
Мъдрецът си намерил приемник. Той се обърнал към останалите ученици и произнесъл следните думи:
-Успехът в живота зависи от няколко ключови фактора и сега вие можахте да наблюдавате тяхното действие. ПЪРВО-позволете на своите чувства напълно да изследват и разберат реалността, която ви обкръжава. ВТОРО-не правете прибързани и затова неправилни изводи. ТРЕТО-бъдете достатъчно смели да вземете решение. ЧЕТВЪРТО-вземайки го, действайте уверено и без съмнение. ПЕТО-съсредоточете се и вложете в това действие цялата своя сила и енергия. И последно-не се бойте да направите грешка.

Слабите се стремят към порядък, силните владеят хаоса

На един фабрикант му се повредил основен котел във фабриката и тя спряла. Той извикал един след друг всички експерти и експертни организации, които дълго мислили и се опитвали да оправят котела, но все неуспешно.
Когато вече се бил предал на отчаяние и очаквал фалита си, в кабинета му се появил един дребен мъж с малка чанта и му предложил той да поправи котела.
Мъжът не вдъхвал респект, но фабрикантът вече нямало какво да губи, така че го допуснал до помещението.
Дребният мъж извадил от чантата си малък чук и започнал внимателно да почуква котела навсякъде. След като го обиколил целия за десетина минути, той се върнал към чантата си, оставил малкия чук и извадил оттам един огромен чук, с който се приближил до котела и го ударил с все сила на едно точно определено място.
И котелът тръгнал!!!
Изуменият и зарадван фабрикант казал на мъжа да изпрати сметка за разходите си и, каквато и сметка да изпрати, той ще я осребри.
На следващия ден получил сметка за 10 000 лири. Зачудил се, защото мъжът работил само 10 минути, въпреки че предишните специалисти му взели много повече и наредил на секретарката си да преведе парите, но да помоли човека да напише сметка за разходите си по пера.
На следващия ден получил сметката и тя гласяла:
+ За това, че 10 минути обикалях и чуках котела – 1 лира.
+ И останалите 9 999 лири за това, че знаех къде точно и с каква сила да ударя.

Слабите се стремят към порядък, силните владеят хаоса

Редактирано от Kaily на 09.06.04 12:13.

Има 4 вида търсещи Истината. Те отразяват човешката природа.

Има суфи история, в която се казва, че когато се създавали душите, попитали ги по какъв начин искат да попаднат в тялото.
Те се разделели на четири групи. Първите избрали пътя пеша, като най-безопасен. Вторите предпочели по-малко труд и поискали кон. Третите избрали вятъра, за да преодолеят всички прегради. Четвъртите избрали светлината - намирайки се в нея, те са могли да разбират и да се движат едновременно.

Тези четири групи все още съществуват и хората, търсещи Истината имат една от тези характеристики. Пешеходците са имитатори, ограничени от пространството и скоростта. Ездачите са тези, които се осланятт на книгите и техния кон са убежденията на автора. Третите се носят по целия свят. Четвъртите са Търсещите директното Познание.

Ако става дума за познанието, първите се привързват към култове; вторите са привързани към идеи; третите са в плен на свои предпочитания и замисли; четвъртите са джнани (знаещи).

Ние може да съдим за способностите на човека по това, как предпочита да върви по Пътя. Първата група се интересуват от това, което те наричат техники; втората - от завладяващи идеи и раскази; на третите им е необходимо и двете; и едва четвъртите разпознават Истинската Реалност.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

32-годишен пациент отишъл при терапевта Ричард Кроули. -Не мога да спра да си смуча палеца, - оплакал се той. - Не бъдете толкова заинтересовани от това, -казал му Кроули. -Но си смучете всеки ден различен пръст. Пациентът се опитал да следва препоръката. Но всеки път, когато поднасял ръката си към устата, бил принуден да прави съзнателен избор: кой пръст да направи обект на своето внимание този ден. Преди да свърши седмицата, навикът бил излекуван. - Когато порокът стане навик, трудно е да се справим с него, - казал Кроули. Но когато от нас се изсиква да формираме нови отношения, да взимаме нови решения и да правим нови избори, ние разбираме, че това не си струва усилията.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Философ и мистик се заблудили в гората в тъмна нощ. Това била много опасна гора, пълна с диви зверове; тъмнината била непрогледна. Единият бил човек на съмнението, другият - на вярата. Внезапно започнала буря, ударил гръм и ярко пробляснала светкавица.
Философът погледнал нагоре, мистикът погледнал надолу пътеката. В момента на проблясвянето на светкавицата пътеката била пред тях, осветена и ясно видима.
Философът погледнал мълнията и започнал да гадае: "Какво става?" - и загубил пътеката.
Вие сте се заблудили в гора, още по-тъмна и гъста от тази в притчата. Нощта е още по-дълбока. Понякога присветват мълнии. Сведете очи към пътеката.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Древен китайски текст гласи:
Има и такава, които сами си избират възгледите, между тях има и глупци. Човек с още незрели възгледи, който определя кое е истина и кое не е истина, прилича на оня, който днес е тръгнал към Юе, а твърди, че е дошъл в Юе вчера. Това значи да се представя несъществуващото като съществуващо. А как да се направи несъществуващото съществуващо — това не е знаел дори свещеният Млад Дракон, как ли бих могъл да зная аз?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Веднъж пътник на кораб забелязал безчисленото множество малки и големи подводни скали, с които било осеяно морето. Той запитал кормчията:
-Господин кормчия, как успявате да преминете през това множество скали? Сигурно познавате всеки камък, за да можете да го заобикаляте.
-Не, - отвърнал кормчията,- камъните не познавам, но познавам най-дълбоките места, през които може безопасно да се преведе кораба.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

В Древния Рим група пророчици, известни като Сибили, написали 9 книги, които предсказвали бъдещето на Римската империя. Те занесли книгите на Тиберий и поискали за тях сто къса злато.
Тиберий сърдито ги изгонил. Сибилите изгорили 3 книги и отново се върнали при Тиберий, искайки за останалите 6 книги пак сто къса злато.
Той се разсмял и пак отказал: откъде накъде да плаща за 6 книги цената на девет?
Сибилите изгорили още три и се върнали с последните останали три.
-Цената все още е сто къса злато, -съобщили те.
Тиберий, погълнат от любопитство, заплатил цената, но бил способен вече да прочете само част от бъдещето на своята империя.


Учителят казал: "Много важно е в живота да не се търгува, когато има възможност за това."

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Лие Закрила на разбойниците стрелял пред очите на Тъмнеещото око: опънал сетивата докрай, сложил на ръката си между лакътя и китката съд с вода и почнал да се прицелва. Пуснал една стрела, след нея друга, трета, и то докато първата още летяла към целта. И през цялото време бил неподвижен като статуя.
— Това е майсторство при стрелба, но не е майсторство без стрелба — казал Тъмнеещото око. — Би ли могъл да стреляш, ако се качиш с мене на висока планина и застанеш върху камък, надвиснал над пропаст с дълбочина сто жъна ?
И Тъмнеещото око се изкачил на висока планина, застанал на камък, надвиснал над пропаст с дълбочина сто жъна, почнал да отстъпва назад, докато стъпалата му не останали наполовина във въздуха и направил знак на Закрила на разбойниците да приближи. Но Закрила на разбойниците, облян в пот от главата до петите, легнал по очи на земята.
— Душевното състояние на истинския човек — казал Тъмнеещото око — не се променя все едно дали той гледа нагоре към синьото небе, слиза надолу до Жълтите извори или пътешествува към всичките осем полюса. А на тебе сега ти се иска да примижиш от страх. Опасността се крие вътре в тебе самия!

-----------
пътя на война е осран с добри намерения

Редактирано от Kaily на 12.06.04 00:35.

Аз го знам по друг начин

Йен Вратите на битието, канейки се да заеме поста наставник на наследника на уейския цар Чудотворен , попитал Цюй Боюй:
— Как да постъпя в този случай? Тукашният човек царят има природна наклонност към убийства. Ако някои не го удържа, опасност ще застрашава цялото ни царство; ако пък някой го удържа, опасност ще застрашава мене. Знанията му са достатъчни, за да разбере чуждите грешки; но не са достатъчни, за да разбере собствените си грешки.
— Какъв забележителен въпрос! — възкликнал Цюй Боюй. — Пази се от него! Бъди внимателен с него! Бъди точен в поведението си! Най-добре е външно да се сближаваш с него, а в сърцето си да запазваш хармонията. Но и едното, и другото крие в себе си опасност. Сближаването не трябва да става дълбоко, а вътрешната хармония не трябва да става явна. Ако се сближиш дълбоко, ще паднеш и ще загинеш; ако вътрешната хармония стане явна и създаде добро име и слава, тя именно ще навлече нещастие, злина. Почне ли той да се държи като дете, и ти се дръж с него като дете; престане ли да спазва ранговете, и ти заедно с него не спазвай ранговете; надминава ли всички граници, и ти заедно с него надминавай всички граници. Постигнеш ли това, ще можеш да се сближиш много с него и да го освободиш от грешките.
Виждал ли си как насекомото богомолка, когато се разсърди, надига крила, за да прегради пътя на колата? Като не съзнава, че не може да я надвие, богомолката надценява силите си. Пази се! Бъди внимателен! Ако хвалейки се със заслуги, почнеш да ги надценяваш, ще направиш същата грешка.
Знаеш ли как човекът храни тигър? Не се решава да даде на тигъра живо животно, защото, като го убива, тигърът ще се разяри; не се решава да даде цяло животно, защото, като го разкъсва, тигърът ще се разяри. Храни навреме гладния, долавяйки какво предизвиква яростта му. Тигърът и човекът са от различни видове. Човекът угажда на тигъра и тигърът му се гали; прекослови му — и тигърът го убива.
Ето например оня, който гледал конете, изнасял тора с кошници, а пикочта — с делви. Но веднъж връхлетели комари и стършели, човекът внезапно тупнал коня и конят скъсал юздите, строшил му главата и го ударил силно в гърдите. Нима не е необходимо да си предпазлив? Прекалената грижа и обич могат да доведат до гибел.

-----------
пътя на война е осран с добри намерения

Редактирано от Kaily на 12.06.04 00:36.

(притча от Ошо)

Веднъж в страната на Мула Насредин починал мъдрецът на краля и преди смъртта си му казал да търси най-скромният човек в страната за негов наследник. "Защото скромността е всъщност и мъдрост".
По цялото кралство били разпратени тайни агенти да издирват най-скромния човек. Накрая те стигнали селото на Насредин. Той вече бил чул, че кралят търси мъдрец и дълбоко се замислил какво може да послужи за решаващ фактор при избора. Той бил много чел и знаел древното предание, че мъдрият е и скромен, така че напълно логично дошъл до извода, че кралят търсил най-скромният човек в кралството.
Когато го срещнали царските търсачи, макар и най-богатият човек в селото, той носел риболовна мрежа, връщайки се от реката. В това село риболовът не се считал за престижно занаятие и затова търсачите решили, че това е най-скромният човек.
-Кажи, защо носиш мрежа със себе си, та ти си най-богатият човек, защо се занимаваш с риболов?
-Аз забогатях от риболов, -обяснил Насредин. – И искам да се отблагорадя на своята предишна професия за това, което тя ми е дала, затова винаги нося мрежата на рамо.
Търсачите решили, че това е наистина скромен човек. Обикновено хората се срамуват от миналото си, когато станат богати и се опитват да го изтрият, така че хората дори да не се досещат къде се намират корените на новобогаташите. Богатият се опитва да си създаде ново минало, за да бъдат всички убедени, че той е роден аристократ. И така Мула Насредин се оказал най-скромният човек в кралството и бил назначен за мъдрец..
В деня на назначението си той хвърлил мрежата. Хората, които го препоръчали, останали поразени:
-Насредин, а къде е твоята мрежа?
-Когато рибата е хваната, - отвърнал той, - мрежата се изхвърля.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

На един милионер му се повредила колата и докато шофьора я оправял, той отишъл до близкото дърво, под което седял на сянка един просяк. Завързал разговор:
-Ти защо седиш така под дървото, а не започнеш да работиш?
-За какво да работя?
-За да изкараш пари.
-За какво са ми пари?
-За да си направиш собствен бизнес.
-За какво да си правя собствен бизнес?
-За да започнеш да печелиш още повече.
-За какво да печеля повече?
-За да можеш да си купиш къща, кола, шофьор, да си богат и да имаш достатъчно пари един ден да се пенсионираш и да си почиваш.
-Че аз и сега това правя.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Лао Дзъ всеки ден правел рано сутринта разходки. Съпровождал го съсед. Но той знаел, че Лао Дзъ е човек на мълчанието. Така че в продължение на дълги години той го съпровождал в сутрешните разходки, но никога нищо не говорел. Веднъж той имал гост, който поискал да придружи Лао Дзъ на разходката. Съседът казал:
-Нищо не говори, тъй като Лао Дзъ иска да живее непосредствено. Нищо не говори!
Те излезли, а утрото било толкова прекрасно, толкова тихо, пеели птици. По навик гостът казал:
-Колко е прекрасно! – само това и нищо повече по време на цялата разходка, но Лао Дзъ го погледнал така, все едно извършил грях.
Когато се прибрали, Лао Дзъ казал на съседа:
-Никога повече не идвай! И никога не води когото и да било! Този човек изглежда е твърде приказлив. Утрото беше прекрасно, то беше толкова тихо. Този човек унищожи всичко.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

При дзенски майстор дошъл ученик и попитал:
-Защо едни хора са красиви, а други уродливи; едни са умни, а други глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо бог е създал едни красиви, а други безобразни? И не ми говорете за карми и че всичко е заради минали животи. Как се е появила разликата от самото начало, когато още не е имало минало?
Майсторът го завел в градината и казал:
-Ето това дърво е голямо, а това е малко. Аз често седях под тези дървета и размишлявах защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна самият въпрост. Сега аз знам, че това дърво е високо, а това малко. Няма никакъв проблем!

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

НОЖИЦИТЕ
(суфи пртча)

При Руми дошъл човек с хронична сърдечна невроза и казал:
-Не ми помагат никакви лекарства, всичко опитах. Можете ли вие да ми помогнете?
Майсторът внимателно погледнал дошлия и след спокойно интуитивно мислене казал:
-Донесете ми ножици.
Докато донесат ножиците, човекът нервно се почесвал и накрая не издържал, и попитал:
-Кажете, да не би да искате да ми извадите сърцето?
Руми се разсмял и отговорил:
-Аз не съм хирург.
Когато донесли ножиците, Майсторът отрязъл едно копче от жилетката на пациента и му казал да не зашива друго и да не докосва с ръка мястото.
После му казал да дойде след две седмици.
След две седмици човекът дошъл много радостен и казал:
-Лекарят ми прослуша сърцето и каза, че то е наред. Какво направихте, господине? Изгонихте духа от копчето ли?
Руми отвърнал с усмивка:
-Вашата ръка непрекъснато притискаше копчето на жилетката и си играеше с него близо до сърцето. Това копче беше “духът”, който гризеше сърцето ви. Когато отрязах копчето и ви забраних да докосвате с ръка това място, аз освободих сърцето от нервните движения на ръката ви.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ама не е точно тъй притчата за Буда, ама като и да е..
Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж. “Има ли Бог ?” – попитал той. “Да, има Бог”, - отговорил Буда. След обяд се е появил друг мъж. “Има ли Бог?”, попитал той. “Не, няма Бог” , бил е отговора на Буда. Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда е отговорил: ”Трябва да си отговориш на този въпрос сам”. “Учителю, та това е абсурд, -казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос?” Просветеният отговорил: “Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: едните с увереност, други с отричане, а някои със съмнение

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Авицена имал много старателен новоизпечен ученик. Веднъж при великия лекар довели слепец. Учителят казал какви компоненти да се смесят, за да се получат два пластира. Ученикът направил всичко точно и на другия ден болният прогледнал.
А съседът на ученика бил също сляп. Вдъхновен от успеха си ученикът направил още два такива пластира и ги сложил на очите на слепия. На следващия ден очите на слепия изцяло изтекли.
Добросъвестният идиот дотичал до учителя целия в сълзи:
- Как така, учителю, аз направих точно както ти каза предишния път! Защо се случи така?
- В дълбока печал мъдрецът отговорил:
- Слепотата се дължи на различни причини: сухост на организма, влажност, жега, студ и т.н. Хиляда слепци са слепи по хиляда причини. Иди си, сине. Ти можеш да работиш само като хлебар.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Веднъж Един атеист се разхождал около пропаст, подхлъзнал се и полетял надолу. Падайки му се удало да се хване за малко клонче. Висейки на него, полюшвайки се на хладния вятър той осъзнал цялата безизходност на положението си.
“Е, - помислил си той, - единствено бог може да ме спаси сега. Аз никога не съм вярвал в него, но може би съм бъркал. Какво има да губя?” Затова той извикал:
-Боже! Ако съществуваш, спаси ме и аз ще повярвам в теб!
Отговор не дошъл и той извикал отново:
- Моля те, боже! Аз никога не съм вярвал в теб, но ако ти ме спасиш, отсега нататък ще вярвам в теб.
- Изведнъж от небесата се разнесъл гръмовен глас:
- -О не, няма. Аз познавам такива като теб!
- Човекът толкова се удивил, че едва не изпуснал клона.
- -Моля те, боже! Ти грешиш! Аз наистина мисля така! Ще повярвам!
-О не, нама! Вие винаги така говорите.
Човекът умолявал и убеждавал бог и накрая той му казал:
-Е добре. Ще те спася. Пусни клона.
-Да пусна клона?! –възкликнал човекът. – Ти да не ме мислиш за луд?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

(суфи притча)

Веднъж някакъв крал отишъл при мъдрия Бахаудин Накшбанди и седнал, наблюдавайки събранието на учениците му.
След това, когато започнали вечерята, кралят казал:
-О, учителю на вечността! Забелязах, че по време на занаятията учениците ти седят в полукръг около теб, точно както и моите придворни. Дали в това няма някакъв знак?
Бахаудин отвърнал:
-О, повелителю на света! Кажи ми бързо как седят твоите придворни и аз ще мога да ти отговоря дали търсачите седят в същия ред.
-В първия кръг седят тези, към които аз изпитвам особено благоразположение, - затова те са и най-близо. По-назад седят важните и могъщите хора на кралството и посланиците. Най-накрая седят най-незначителните.
- В такъв случай – казал Бахаудин, - ние с теб делим хората по различни признаци. Тези, които седят най-близо до мен, са глухи. Така те могат да чуват. Средната група се състои от невежи, така че те да могат да се съсредоточат върху Учението. Най-далеч седят просветлените, за които близостта от такъв род не е важна.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

(Норбеков)

В рая се провежда екскурзия за обикновени хора и бизнесмени.
Гидът провежда инструктаж:
-А сега ние възможно най-тихо ще преминем и ще наздърнем зад много врати.
-Защо тихо?
-Зад всяка врата се намират представители на различни групи и всеки от тях си мисли, че те са единствените в рая.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

ВЕЛИКИЯТ СЪН
(даоска притча от Чжуан Цзи)

Цюйцяо Цзи попитал Чан У Цзи:
-Слушал съм от Конфуций, че мъдрият не се обременява с никакви светски дела, не търси ползи, не се старае да избегне лишенията, не се стреми към нищо и даже не се държи за Пътя. Понякога той мълчи – и всичко казва; друг път говори – и нищо не казва. Така той странства извън пределите на пепелта и пръстта. Конфуций считаше, че всичко това са приказки на умопобъркани, а аз мисля, че така се държат хората, постигнали съкровенния път. А какво мислите вие?
Чан У Цзи отвърнал:
-Чувайки тези думи дори Жълтият владика би се смутил, нима може да ги разбере Конфуций? И освен това ти твърде прибързваш в съжденията си. Виждаш яйце и вече искаш да чуеш кукуригане на петел, виждаш лък и вече искаш да ти поднесат печено месо. Впрочем аз ще ти разкажа някои несериозни неща, а ти ги изслушай несериозно, става ли?

Способен ли е някой да застане редом със слънцето и луната, да затвори в обятията си вселената, да живее заедно с цялото съществуване, да приема всичко, което се случва в света, и да не вижда различията между хората – ниски или извисени? Мъдрият действа без да умува и за него десет хиляди години са като един миг. За него всички неща в света съществуват сами по себе си и едно друго се съдържат. Откъде да знам, че привързаността към живота не е лъжа? Мога ли да бъда уверен, че човек, страхуващ се от смъртта, не прилича на онзи, който е напуснал дома си и се страхува да се върне в него? Красавицата Ли била дъщеря на пограничен страж във владенията Ай. Когато владетелят Цзин я взел при себе си, тя ридаела така, че ръкавите на роклята и се намокрили от сълзи. Но когато заживяла в двореца, разделила ложето с владетеля и вкусила отбраните ястия, тя пожелала това, което по-рано я натъжавало. Така че откъде мога да знам не се ли разкайва мъртвият за това, че преди това се е молил за удължаване на живота?

Някой насън пие вино, а наяве лее сълзи.

Някой насън лее сълзи, а като се събуди, отива на лов.

Когато сънуваме нещо, ние не знаем, че това е сън. В съня си ние дори можем да тълкуваме този сън, но едва когато се събудим, разбираме, че това е било сън. Но има още едно велико пробуждане, след което разбираш, че в света царува велик сън. А глупаците мислят, че бодърствуват и точно знаят кой е цар, а кой овчар. Колко са тъпи! И ти, и Конфуций – това е само сън. И това, че аз ви наричам сън, това също е сън. Тези думи ще ти се сторят загадъчни, но ако в продължение на много хиляди поколения изведнъж се появи велик мъдрец, разбиращ техния смисъл, за него цялата вечност време ще се изниже като един ден!

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Насредин карал свой приятел в колата с висока скорост. Приятелят му забелязъл табела и възкликнал:
-Мула! Ние пътуваме в обратна посока!
-Защо винаги мислиш за лошото? Защо примерно не забележиш с каква скорост пътуваме! – бил отговорът.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Редактирано от Kaily на 21.02.05 15:23.

ОТХВЪРЛЕНИЯТ ЖЕНИХ

Живял един млад тайванец, отчаяно желаещ ръката на красиво момиче. В течение на четири години той и пишел писма всеки ден, в които изливал любовните си чувства.
Ако младият човек не бил предприемал подобни усилия, красивата девойка едва ли би се омъжила за този, за когото в крайна сметка се омъжила – а той бил пощальонът, който и носел всичките тези писма.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

МОЛИТВАТА НА ЖАБАТА
Християнска притча

Веднъж нощната молитва на брат Бруно била нарушена от силно жабешко квакане. Всичките му опити да не обръща внимание на тези звуци били напразни, затова той извикал през прозореца:
- Тихо! Трябва да се помоля.
Брат Бруно бил свят човек и молбата му била изпълнена незабавно. Всички живи същества млъкнали, за да не му пречат да се моли.
Но тук се раздал още един звук, пречещ му да се моли. Вътрешният глас казал:
- Може би квакането на тази жаба е не по-малко приятен звук за Бог отколкото пеенето на твоите псалми.
- Как може жабешкото квакане да радва ушите на Господ? – насмешливо възразил Бруно.
Обаче гласът нямал намерение да се предава:
- А защо според теб Бог е създал звука?
Бруно решил да изясни това. Той се подал отново през прозореца и извикал: “Пейте!”. Въздухът се напълнил с равномерно жабешко квакане, идващо от всички близки водоеми. Бруно се заслушал в звуците и гласовете престанали да го дразнят; той усетил, че ако не им се съпротивлява, те само обогатявали тишината.
С това откритие сърцето на Бруно усетило единните вибрации с Вселената и за първи път в живота си той разбрал какво значи истинска молитва.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Качество, а не количество
(източна притча)


Един висш китайски чиновник имал единствен син – неглупаво момче, но нетърпеливо и нестарателно. Той в нищо не проявявал усърдие и знанията му били повърхностни. Умеел да свири на флейта, но механично, изучавал законите, но даже писарите знаели повече от него.
Баща му, обезпокоен от това положение, го дал ученик на известен майстор на бойни изкуства. Обаче на момчето скоро му омръзнало да повтаря еднообразните движения и казал:
- Учителю, колко трябва да повтарям едно и също? Не е ли време да изучавам истинското бойно изкуство, с което се слави вашата школа?
Майсторът нищо не отговорил, но позволил на момчето да повтаря движенията на старшите ученици и скоро юношата научил много прийоми.
Веднъж майсторът повикал момчето и му дал писмо, което да занесе на баща си. Юношата взел писмото и тръгнал за съседния град, където живеел бащата. Пътят вървял покрай голяма поляна, посредата на която някакъв старец тренирал удар с една ръка. И докато юношата заобикалял поляната, старецът без умора повтарял все същия този удар.
- Ей, старче! – викнало момчето. – Какво млатиш въздуха! Все едно ти няма да надвиеш дори дете!
В отговор старецът предложил на юношата първо да опита да го победи, пък после да се смее. И момчето приело предизвикателството.
Десет пъти то опитвало да нападне стареца и десет пъти старецът го повалял на колене със същия единствен удар на ръката – този, който без умора отработвал. След десетия път юношата вече не можел да продължи боя.
- Аз бих могъл да те убия още с пърия удар! – казал старецът. – Но ти си все още млад и глупав. Върви по пътя си.
Засрамен юношата пристигнал в къщата на баща си и му предал писмото. Отваряйки го, баща му го върнал обратно:
-То е за теб.
С калиграфичния почерк на учителя вътре било написано: “Един удар, доведен до съвършенство, струва повече от сто недоучени.”.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Един човек предприел голямо пътуване по суша и море, за да се убеди сам в необичайните способности на Учителя.
- Какви чудеса е сътворил твоят Учител? – попитал той един ученик.
- Зависи какво разбираш под чудо. Във вашата страна е прието за чудо да се счита, ако бог изпълни нечия воля. При нас считат за чудо, ако някой изпълни волята на бога..

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.