На ученика, който постоянно се молел, Учителят казал:
- Кога ще спреш да се опираш на Господ и ще стъпиш на собствените си крака?
Ученикът се удивил:
- Но нали ти сам си ни учил да виждаме Бог-отец?!
- Кога ще усвоиш, че бащата не е този, на който можеш да се опреш, а този, който те избавя от този навик.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

БЪДИ ВЕРЕН НА СЕБЕ СИ

Бъдете верни на себе си.

Най-добрите стават най-добни,
защото са верни на себе си.

Никога не се опитвайте да подражавате
или да следвате стъпките на другите.

Най-добрите стават най-добри,
защото са верни на себе си.

Отпуснете се.

Бъдете себе си.


Гуру Махараджи

Редактирано от wonderer на 14.07.05 23:09.

ДЕЗИДЕРАТА

/Текстът датира от 1692 г. и е открит в
старата църква «Сейнт Пол» в Балтимор, САЩ/
/От desideratum, мн.ч.: desiderata, лат. –
желано, необходимо./


Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината. Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава. Отстоявай своята истина спокойно и ясно, но се вслушвай и в думите на другите, дори да са глупави и невежи, защото те също има какво да кажат. Избягвай гръмогласните и агресивните, защото те дразнят духа. Ако се сравняваш с другите, можеш да станеш суетен или безмилостен, защото винаги ще се намерят по-големи и по-малки от теб. Радвай се на постиженията и на плановете си. Интересувай се от кариерата си, колкото и скромна да е тя, това е истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата. Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници. Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои.
Бъди верен на себе си и преди всичко не показвай престорена любов. Не бъди циничен по отношение на любовта, защото сред цялата тази пустош и разочарования тя е вечна като тревата. Попивай мъдростта на годините и без болка се прости с младостта. Подхранвай силата на духа си, за да те пази при внезапно нещастие. Но не унивай от въображаеми трудности. Много от страховете ни се раждат от умора и самота. Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си. Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук. И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път. Ето защо бъди в хармония с Бога, независимо как изглежда той в представите ти. Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си. С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен. Бъди внимателен. Опитай се да бъдеш щастлив.

(християнска притча)

На един урок Учителят казал:
-Гениалността на композитора се проявява в написаната от него музика, анализирайки нотите, гениалността няма да видиш. Талантът на поета се изразява в неговите стихове, но изучавайки стиховете, талант няма да постигнеш. Бог се проявява в мирозданието, но и най-щателните изследвания на вселената няма да ти разкрият Бог, по същия начин, по който колкото и да разрязваш тялото, няма да намериш душата.
След лекцията някой попитал:
-Как тогава да постигнем Бог?
-Като гледаде на света, без да анализирате нищо.
-А как трябва да гледаме?
-Селянинът, стремящ се да намери красотата в залеза, ще вижда само слънцето, небето, облаците и линията на хоризонта дотогава, докато не осъзнае, че красотата съществува сама за себе си. Красотата това е способността да виждаш. Опитите да познаеш Бог ще завършват с неуспех, докато не осъзнаете, че не можете да видите Бог като някаква същност; за това се иска особено умение да се гледа, свойствено само на малките деца – неизкривено от измислени доктрини и убеждения.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

(съвременна притча)

Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязъл на земята жена. Спуснал се още и се обърнал към нея:
-Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 30 фута от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина – отговорила жената.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, вие с нищо не ми помогнахте.
- А вие навярно сте мениджър?
- Да, и как се досетихте?
- Вие не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздуха. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, сега вие сте в същото положение, в което се намирахте, преди да ме срещнете, но неизвестно защо за него се оказвах виновна аз.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

СТЪКЛОТО
(еврейска притча)

-Ребе, не разбирам, отиваш при бедняка и той е приветлив и ти помага, с каквото може. Отиваш при богатия и той никого не вижда. Нима всичко е заради парите?
-Погледни през прозореца, какво виждаш?
-Жена с дете в количка, отиваща на пазар….
-Добре. А сега погледни в огледалото, какво виждаш там?
-Че какво мога да видя там, само себе си.
-Точно така: прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Една утрин по пътя си вървял разносвач на вестници. Срещу него вървели два монаха - единият Учител, другият - негов ученик.
-Учителю, учението гласи, че светът е сън на Буда и стига да станеш буда, светът ще стане твой сън. Обясни ми, Учителю, в такъв случай как може да има няколко пробудени.
В този момент внезапен порив на вятъра разпилял вестниците и те се разлетели високо във въздуха.
- Погледни, -казал Учителят, - вестниците са толкова много, а текстът в тях е един.
И ученикът се просветлил.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Високо в планините в едно село живял мъдрец. Той бил много стар, а всички жители на селото попивали всяка негова дума, считали го за светец или пророк и нямало нито един случай порочествата му да не се сбъднат. Ако предричал война, започвала война, ако обещавал хладна зима, виели виелици.
Веднъж той с огромна печал се обърнал към жителите на селото и казал:
-Утре слънцето няма да изгрее.
След което се усамотил в хижата си.
В селото избухнара паника, някои решили да се самоубият, други побягнали накъдето им видят очите, а най-силните решили да се молят.
Пред разсъмване всички останали в селото се събрали на площада, за да посрещнат заедно катаклизма.
Но слънцето изгряло!
Тогава тълпата с викове се втурнала към хижата на пророка. Но там царувала тишина.
Пророкът починал същата нощ.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Веднъж два моряка се отправили на странстване по света, за да срещнат съдбата си. Доплували те до остров, където вождът на едно от племената имал две дъщери. По-старата красавица, по-младата – не съвсем.
Единият моряк казал на приятеля си:
-Край, намерих своето щастие, ще остана тук и ще се оженя за дъщерята на вожда.
-Да, прав си, по-старата е красавица, ти направи правилният избор, жени се.
-Не ме разбра, приятелю! Ще се оженя за по-малката дъщеря.
-Ти какво, полудя ли? Тя те такава…не много.
-Това е моето решение и аз така и ще направя.
Приятелят отплувал нататък в търсене на щастието си, а женихът тръгнал да се сватосва. В селото било прието за невестата да се плаща откуп в крави. Добрата невеста струвала 10 крави.
Намерил морякът десет крави и отишъл при вожда.
-Вожде, аз искам да взема твоята дъщеря и давам за нея десет крави!
-Това е добър избор. Моята по-възрастна дъщеря е красавица и умница, тя струва тези десет крави. Съгласен съм.
-Не, вожде, ти не разбра. Аз искам да се оженя за по-малката ти дъщеря.
-Ти какво, шегуваш ли се? Не виждаш ли, че тя е такава…не много.
-Аз искам да се оженя именно за нея.
-Добре, но като честен човек аз не мога да взема десет крави, тя не струва толкова. Ще взема за нея три крави, не повече.
-Не, аз искам да заплатя именно десет крави.
И те се оженили.
Минали няколко години и странстващият му приятел решил да навести острова и да разбере как вървят нещата. Доплувал той до брега, а насреща му жена с неземна красота.
Попитал я как да намери приятеля си, тя му показала. Влиза и гледа: седи неговият приятел, около него деца тичат.
-Как си?
-Аз съм щастлив.
В този момент влиза онази същата неземно красива жена.
-Запознай се, това е жена ми.
-Нима си се оженил повторно?
-Не това е все онази същата жена.
-Но какво се е случило, че тя така се е променила?
-Че попитай я сам.
Приближил се приятелят към жената и я попитал:
-Извини ме за безтактността, но аз помня каква беше ти…не много. Какво се случи? Как стана толкова красива?
-Просто веднъж аз разбрах, че струвам десет крави.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го попитал има ли Бог? Вечният въпрос!
Буда го погледнал внимателно и казал:
— Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири типа коне. Първият — най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, все едно не те слуша. Такива са повечето хора. Вторият тип — слуша те, но само след като го удариш. И такива хора има много. Има и трети тип. Това са конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и това е достатъчно. Съществува и още един тип коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и сянката от камшика.

Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда.
На този разговор присъствал Ананда*, и нещо вътре в него започнало да се бунтува. Той решил: "Това вече е прекалено! Човекът пита за Бога, а Учителят му говори за коне". Разсъждавайки си така вътре в себе си, Ананда не можел да не забележи каква тишина се възцарила наоколо, какво велико мълчание настъпило! То било почти осезаемо. Ананда гледал лицето на Буда и лицето на човека, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а човекът останал в това състояние още час. Лицето му било умиротворено и светло.

Като отвори очи, човекът докоснал краката на Буда с дълбока признателност, благодарил му и си тръгнал.
Когато той излязъл, Ананда попитал Буда:
— За мен е непостижимо! Той пита за Бога, а ти му говориш за коне.
Видях как той се потопи в дълбоко мълчание. Сякаш бе живял с тебе много години. Дори аз до този момент не познавам такова мълчание! Такова единение! Какво общуване! Какво му предаде? Защо той толкова ти благодари?
Буда отговорил:
— Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не бива да се говори направо. Когато видях на какъв кон той пристигна, разбрах, че такъв кон може да избере само истинският ценител. Ето защо му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му достатъчно само сянката на камшика. И когато затворих очи, той разбра, че за висшето не бива да се говори. За него може само да се мълчи; и в това мълчание То се познава. Това е трансцедентен опит и той се намира отвъд пределите на ума.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.