(даоска притча)

Цзен Цзи служил два пъти и два пъти чувствата му се сменяли. Той казал:
-Аз служих при родителите си, получавах само три фу, а сърцето ми се радваше. После получавах три хиляди чжуана, но нищо не изпращах на родителите си и сърцето ми беше печално.
Учениците попитали Конфуций:
-Може ли да считаме, че Цзен Цзи е невиновен откъм корист?
-Имало е корист. Нима свободният от корист би се предавал на печал? Такъв човек би гледал на трите фу или на трите хиляди чжуана, както птичката гледа на прелитащия покрай нея комар.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

(притча от Ошо)

Един велик мъдрец изпратил главния си ученик в двореца на крал Джанаки, за да се научи на нещо, което на този млад човек не достигало. Младият човек казал:
-Ако ти не можеш да ме научиш, на какво може да ме научи този крал? Ти си велик мъдрец, а той е само крал. Какво знае той за медитацията и осъзнатостта?
Великият мъдрец казал:
-Просто следвай инструкциите ми. Иди при него и се поклони. Не бъди егоистичен, мислейки, че ти си сасясин, а той обикновен домовладелец, че ти си духовен, а той-светски човек. Аз те изпращам при него, защото той може да те научи на нещо, което аз не мога, затова от този момент той е твоят учител. И аз знам, че се опитвах да направя това тук, но ти не можеш да го разбереш, защото за разбирането ти е нужен друг контекст. Дворецът и обкръжението на Джанаки ще ти дадат правилния контекст.
Много неохотно младият човек се отправил на път. Брамин да се поклони на крал! Това било нечувано!
Но учителят му казал така и така трябвало да направи.
Когато се поклонил на краля, той изпитвал гняв към учителя си, защото в неговите очи цялата ситуация била уродлива. Пълен с осъждане, той все пак се поклонил, а наоколо танцували красиви жени и се леело вино. Джанака се разсмял:
-Не ми се кланяй, ти си пълен с осъждане. И не бъди предубеден, преди да ме изпиташ на практика. Твоят учител добре ме познава и затова те изпрати да учиш при мен, но това не е начинът да се научиш.
Младият човек казал:
-Все ми е едно. Той ме изпрати, аз дойдох, но още утре се връщам обратно, защото тук не виждам нищо, на което мога да се науча. Ако мога да науча нещо от теб, фактически целият ми живот ще е изгубен напразно.
През нощта той получил най-разкошната стая, но не могъл да заспи, защото точно над главата му висял меч на тънка връвчица. Цялата нощ той стоял буден и наблюдателен, за да избегне катастрофата. На сутринта кралят го запитал удобна ли е била стаята, а младежът отговорил:
--Удобна? Всичко беше добре, но този меч?! Що за шега да поставиш този гол остър меч на тънка връвчица точно над главата ми?
Кралят казал:
-Ти беше толкова уморен и можеше лесно да заспиш, но не го направи. Опасността беше толкова голяма, че това беше твоето дело на живот и смърт. Затова и остана буден и бдителен. точно това е моето учение.
Макар и да седях в двореца, заобиколен от красиви жени, аз осъзнавах голият меч, висящ над главата ми. Той е невидим. Наричат го смърт. Аз не гледах тази млада жена, томно както не пиех вино, не се наслаждавах на разкоша. Аз осъзнавах смъртта, която може да дойде във всеки един момент. Аз постоянно осъзнавам смъртта, независимо че живея в дворец, аз съм отшелник.

Не питай за кого бие камбаната. Тя винаги бие за теб.

Учителят Рьокан живеел в бедна колиба в планината. Една лунна нощ той се прибрал в къщи и заварил крадец, който търсел какво да задигне.
Но Рьокан бил отшелник и нищо не притежавал.
— Клети приятелю — казал той на крадеца. — Изминал си толкова дълъг път, а не намери нищо. Не ми се ще да си идеш с празни ръце. Моля те, вземи дрехите ми!
И Рьокан се съблякъл и подал дрехите си на крадеца.
— Клетникът — рекъл голият Рьокан, когато непридирчивият крадец си отишъл. — Да можех да му подаря тази чудна луна!

Не питай за кого бие камбаната. Тя винаги бие за теб.

Чуан Цзъ имал ученик. Ученикът цели седем години изучавал вселенската енергия, и след това решил да му демонстрира познанията си, като прекосил пеша повърхността на една река и после се завърнал обратно. Тогава Чуан Цзъ се разплакал. "Клетото ми момче - завайкал се, - за какво ти трябваше да загубиш цели седем години, за да научиш това, след като старият лодкар Мен взима само два медни гроша за същата работа?"

Няма пряк път до мястото, където си заслужава да идем.

(дзенска притча)

Един млад човек, изучаващ дзен под ръководството на Банкей, се увличал от бойни изкуства. Веднъж, решавайки да провери силата на духа на наставника си, той нападнал Банкей с копие, докато той седял, неподозирайки нищо.
Банкей отразил удара спокойно, а след това казал на младия човек:
-Техниката ви е още несъвършенна. Вашето съзнание тръгна първо.

Няма пряк път до мястото, където си заслужава да идем.

Редактирано от Kaily на 27.01.04 13:25.

Много хубаво хубаво място да мързелуваш


Поздрави

Добре дошъл из тези селения.
Тук ние не мързелуваме...ние медитираме.

Добро е това, което ни обръща към Всевишния; лошо е това, което ни отвръща от него.

Благодаря / за селенията /
Ооо, мeditation, сега разбрах откъде е дишла идеята за поместването на притчите-Глас Божи.
А цвета на nickname според настроението ли се сменя или принципа е друг?
Поздрави

Според усещането се сменя цвета.
А ти що щеш в тез отдалечени краища, впрочем?
Откъде пристигаш, страннико?

Добро е това, което ни обръща към Всевишния; лошо е това, което ни отвръща от него.