“Има пет причини за изпълнението на всяка дейност. Сега научи за тях от мен. Мястото на действието /тялото/, извършителят, различните сетива, различните видове усилия и накрая душата - това са петте фактора на дейността. Тези пет фактора са причината за всяка правилна и неправилна дейност, която човек извършва с тяло, ум или слово. Следователно оня, който се мисли за единствен извършител , като не взима под внимание петте фактора със сигурност не е много интелигентен и не може да вижда нещата такива каквито са. Знанието, обектът на знанието и познавачът са трите фактора, които мотивират действието, а сетивата, работата и извършителят са трите съставни части на действието. В съответствие с трите различни области на материалната природа има три вида знание, дейности и вършители на дейностите. Сега чуй за тях от мен.
Трябва да разбираме, че знанието посредством което се вижда една и съща неделима духовна природа във всички живи същества, въпреки че те са разделени на безброй много форми се намира в областта на доброто. Трябва да знаеш, че знанието посредством, което човек вижда, че във всяко отделно тяло има различен вид живо същество, е в областта на страстта. Знанието чрез, което човек се привързва към някакъв вид работа като единствено най-важната без да познава истината е много оскъдно и е в областта на мрака. Казва се, че действието, което е регулирано и се извършва без привързаност, без любов или отвращение и без желание за кармични резултати е в областта на доброто. Но действието извършвано с голямо усилие от човек, който се стреми да удовлетвори желанията си, или действието продиктувано от лъжливото его се счита за действие в областта на страстта. Казва се, че действието, което се извършва в илюзия като се пренебрегват правилата от писанията без загриженост за бъдещето обвързване или насилието, или страданието причинено на другите е в областта на невежеството. Човек, който изпълнява дълга си без да се свързва с областите на материалната природа, без лъжливото его, с голяма решителност и ентусиазъм, и който е еднакво устойчив и в успех и в провал действа в областта на доброто. За работника, който е привързан към работата и плодовете й, който желае да се наслаждава на тези плодове, който е алчен, винаги завистлив, не чист и не смущаван от радост и печал се казва, че е в областта на страстта. За работника, който е винаги зает с дейности, които противоречат на наставленията дадени в писанията, който е материалист, твърдоглавец и мошеник, който изкусно оскърбява другите, който е мързелив винаги мрачен и отлага нещата се казва, че действа в областта на невежеството.
Чуй това, което ще ти разкажа за различните видове разбиране и решителност в съответствие с областите на материалната природа. Разбирането, въз основа на което човек знае какво трябва и какво не трябва да върши, от какво трябва да се страхува и от какво не трябва, кое обвързва и кое освобождава е в областта на доброто. Разбирането, което не прави разлика между религия и безверие, между действие, което трябва да се извършва и действие, което не трябва да се извършва е в областта на страстта. Разбирането, което приема безверието за религия и религията за безверие, което е под влияние на илюзията и мрака, което винаги насочва в погрешна посока е в областта на невежеството. Непоколебимата решителност устойчиво поддържана , и която по такъв начин контролира дейностите на ума, живота и сетивата е решителност в областта на доброто. А решителността, с която не могат да бъдат преодолени сънят, страхът, скръбта, мрачността и илюзията - тази не интелигентна решителност е в областта на мрака.
Във всички дейности се уповавай на Мен и действай винаги под Моето покровителство. В такова предано служене бъди напълно осъзнат за Мене. Ако ти Ме осъзнаеш по Моята милост ще преодолееш всички препятствия на обусловения живот. Но, ако не действаш с такова съзнание а се вслушваш в лъжливото его, като не се вслушваш в думите Ми, ще се погубиш. Ако не действаш по моите указания ти ще бъдеш погрешно ръководен. Сега под влияние на илюзията ти се отказваш да действаш под Моето ръководство. Но все едно ти ще действаш подтикван от собствената си природа. Върховният Господ се намира в сърцето на всеки и направлява странстванията на всички живи същества, които като че ли се намират в машина направена от материална енергия. Отдай Му се напълно. С Неговата милост ще постигнеш трансцендентален мир и върховната вечна обител. И така Аз ти предадох още по-поверително знание. Добре обмисли всичко и после направи каквото пожелаеш…..”

Да не се погубиш?

^Главното не е фактът, а отношението към него. ^

Хъбард вика, че знанието не е набор от данни, а увереност.
Склонна съм да му вярвам.
Така че колкото си уверен, толкова ти е и знанието...другото празни приказки на пазара...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Не го познавам Хъбард, но щом си склонна да му вярващ, че знанието е увереност, нека поговорим
Твоето е вярване в думите на Хъбард, не мога да разбера понятието за увереност на Хъбард, за да се опитам да разбера и какво е искал да каже Хъбард. От къде я измисли тази увереност и какъв смисъл и е предал, след като тези думи и понятия са определени много преди Хъбард.
Значи казано е :
Вярата е сигурността във всемогъщието на Бог и човека.
Тя има три стъпала:
Вярването е първата и....ТОВА Е КОЕТО ЧОВЕК МОЖЕ БИ СИ МИСЛИ, ЧЕ Е ИСТИНАТА...
Вярата е следващата и..това е което човек знае като Истината
Осъществяването е третата и..това е самият човек - Истината.
Вярването се загубва във вярата и те се загубват в осъществяването/реализацията и човека е спасен, когато постигне божествен живот. Когато той и Бог станат Едно.

Да оставим Хъбард за малко, кажи ти Кали, освен това написаното за вярата и вярването и реализацията на човек, за каква увереност става дума, къде има място за тази увереност, какво е това увереност исках да те питам.
Кали, ти не си ли виждала уверени хора без никакво покритие / надути заблудени патки/ , така ли им се мери знанието?
А, може да е нещо друго? Кажи?

Къде мии сигнатурата

Тая тема с увереността я чопля от няколко години и все по-интензивно.
Миналата година си говорехме с един йога и той каза нещо умно-че вярата е тогава, когато нямаш знание. Знаещите хора предават знанието на незнаещите, но то стига до тях под формата на вяра. Понеже те още не знаят.
Т.е. знанието се трансформира във вяра, но вярата не може да се трансформира в знание, вярата служи като патерица, за да вървиш, докато получиш знанието....всъщност това част от него каза йогата, друга част прочетох някъде и трета част сама си снадих...
Та и аз в началото, като прочетох, че знанието не е набор от данни, а увереност, се позачудих и ми се видя неправдоподобно.
Но после много пъти се връщах към тая идея и я проверявах за себе си.
Знанието, истинското знание значи способност да направиш нещо.
Ако не можеш да реализираш знанието на практика, значи нищо не знаеш, а само си въобразяваш, че го знаеш.
Значи не е важно да назубриш занните, важно е да можеш да приложиш, което знаеш.
А можеш ли да приложиш, придобиваш увереност.
Значи знание не е информация, знание е способност. А способността е увереност, ако можеш, значи си уверен или поне придобиваш тая увереност с доказване на способността си.
Останалото не е знание, а книжно знание, зубрене, без покритие.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Разбрах те. Съгласен съм с теб.
Но си мисля че щом успешно прилагаш ти вече знаеш и щом можеш да прилагаш и правиш не ти е необходима увереност-ти знаеш и можеш!
"Ти винаги всичко правиш неправилно, в това е успехът на твоето развитиe."

^Ти затова си и ПЪТник, защото си дошъл тук от твоя свят. ^

Не знам дали ми е необходима увереност, но знам, че е хубаво да осъзнавам, че я имам.
Ако не можеш да приложиш, значи не знаеш. Това е единственият критерий на Хъбард по отношение на знанието.
Ако можеш да приложиш, що пък да не осъзнаеш увереността си-това пък е мое разсъждение. Не пречи, даже и помага...
А за парадоксалната - някъде пишеше, че всичко пък правиш правилно, само че не го знаеш. Е, хубаво е пък да го знам.
Че правя всичко неправилно, правейки го правилно.
Друго си е.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Откъде го преписа това бе педерас??? При цитиране СЕ ПИШЕ АВТОРА СЪЩО !!!! " С чужда пита помен прави" нар.поговорка

Педерасите не преписват
Не те обичам вече!

^Ти си ПЪТник навсякъде, както и в самия себе си.^

Хъбард какво казва за увереността?
Правилно ли задавам въпросите?
Ти можеш ли да ми дадеш увереност?
Или трябва сам да си я доставям...откъде?

^Ти си ПЪТник навсякъде, както и в самия себе си.^

Миналата година по един много особен начин попаднах на една книга-Дзен и изкуството на стрелба с лък.
Вътре имаше едно интересно упражнение, за което писах в йога навремето.
Дишаш дълбоко, вкарваш въздуха си в корема, издуваш коремната стена и задържаш максимално така. После издишаш бавно, даже препоръчваха някаква нота да казваш, за да става много бавно и умерено. Задържането на въздуха с издут корем било да кара нещата да се случват. Бавното издишване премахвало пречките по пътя.
Рационализирах и това упражнение, като при издишването не казвах нота, а Ооооооммм, с един куршум два заека т.е.
Бавно и полека установих, че задържането на коремната стена води до повишаване на увереността-сега не си спомням точно по какъв път минах за това заключение.
Говорила съм си с познати затова и едно момиче каза, че коремът го боли от притискане - беше доста неуверена за някои неща. Не си ли забелязъл, че като си неуверен, си свиваш коремът.

А Хъбард има специален процесинг на увереността. Казва, че когато се чувстваш неуверен, не трябва да се обработва неувереността, а увереността.
Примерно уверен си, че си с два крака и казваш-Уверен съм, че имам два крака. Не съм уверен, че имам два крака.
Процесингът е по-дълъг естествено, но смисълът е именно този-обработва се, представи си, увереността...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева