Има три състояния (обстоятелства, качества) на съществуването (видимост, реалност, живот).
Тези три състояния обхващат живота.
Те са –да бъдеш, да правиш и да имаш.
Състоянието да бъдеш (битийността) се определя като приемането (избора) от човека на категорията на идентичността. Може да се каже, че битийността е роля в играта; собственото име може да бъде пример за битийност. Друг пример може да бъде професията на човек. Като още един пример може да послужи неговият външен вид. Битийността се приема от човека самостоятелно, дава му се или се постига от него. Например, в играта всеки участник има своята собствена битийност.

Второто състояние на съществуването е да правиш. Под правене ние подразбираме действие, функциониране, осъществяване на нещо, изпълнение на задачи, постигане на цели или всяко едно изменение на положението в пространството.

Третото състояние е имането. Под имане ние подразбираме това състояние, когато човек има нещо или нещо владее; състояние, при което той може да се разпорежда, да управлява обектите, енергията и пространствата или да определя тяхната позиция.
Играта, наречена живот, изисква човек да приеме битийност за осъществяване на правенето, водещо към имането.
Тези три състояния са дадени в последователност по тяхната важност в живота. Способността да бъдеш е по-важна от способността да правиш. Способността да правиш е по-важна от способността да имаш. При повечето хора тези три състояния са толкова объркани (хаотични, променливи), че те най-вече се разбират в обратна последователност.

Формата на битийността е идентичността. есто се открива, че преклирът се намира в различни вейланси: на баща си, на майка си, на съпругата, на един от хилядите хора или на всички заедно. Той не е способен да получи или постигне собствената си идентичност. Той осъжда или критикува идентичностите на другите (тоест не им предоставя битийност).
Той самият не може да получи достатъчно идентичност, за да почувства, че я притежава. Идентичността е толкова дефицитна, че нейната ценност е много голяма. Никой не може да я има. Поради тази причина да се намираме близо до такъв човек не е комфортно, тъй като той не приема нашата идентичност, тоест не ни предоставя битийност.

Правилото е следното: колкото по-силно човек е "заседнал" в някакъв вейланс или идентичност, толкова по-малко схваща, че съществува. И толкова по-трудно е, мисли си той, да получи внимание. Затова може да се случи той да стане твърде показен (да се излага на показ твърде старателно, твърде много да присъства във всеки момент от времето) или да стане разсеян (затворен, неопределен, отсъстващ повечето време).
Грешките, свързани с идентичността, са там, че хората са твърде видими или твърде малко видими. Лекарството и за едното, и за другото е отстраняване липсата на идентичност.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Реалността е видимият ред на нещата. Реалността е видимост. За да направим нещо по отношение на реалността, трябва да изследваме и да открием това, което стои зад видимостта. От какво се състои реалността? Ние гледаме на видимостта, в която има цикъл на действие “създаване-оцеляване-разрушаване”. Но в основата си (фундаментално) този цикъл на действие не съдържа нищо освен създаване.

Видимостта на цикъла на действие е следната: създаване, след това оцеляване, след това разрушаване: ; или съзидание, оцеляване, разрушение. Първо е създаването. След него е оцеляването. След което следва разрушението.
Този цикъл е само видимост. Това е, което ние виждаме, наблюдаваме и в което вярваме. Ние умозаключаваме (мислим, вярваме, предполагаме, постулираме), че това е така и за това го виждаме така.
Човек се ражда, расте, достига зрелостта, старее и умира. В сциентологията може да се види, че нито една от тези крачки не е необходима. Хората умозаключават, че тези крачки съществуват, и затова са “истинни”. Човек може да старее бързо или бавно. Той старее дотолкова, доколкото вярва, че старее. Тъй като всеки се съгласява, че такъв е редът на нещата, точно това и става. Този цикъл не е истинен. Той е само видим. Той е видим защото ние вярваме, че го виждаме. Той е видим, защото ние се съгласяваме, че това би трябвало да е така.

Действителният цикъл на действие се състои от разнообразни действия, но всички те заедно и всяко едно поотделно са съзидателни. Цикълът на действие съдържа видимостта за оцеляване, но всъщност е само непрекъснато създаване.

Ако човек напълно спре създаването на нещо и престане да бъде участник в създаването на това нещо, тогава дадената вещ за него повече не съществува. Ако човек престане да създава, възниква “нищото”. Когато човек създава нещо или наблюдава това, което е създадено, тази вещ все още продължава да се създава. С други думи, човек може да създава нещо, без да знае, че това все още се създава.

Можеш да създаваш, знаейки факта, че създаваш. Но може и да създаваш, без да знаеш факта, че създаваш. Човекът някога е знаел, че е създавал това: сега трябва просто отново да го осъзнае.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Вейлансът е "лъжлива идентичност, която е приета несъзнателно". Идентичността се изменя от вейлансите. Хората, които се опитват да преодолеят оскъдността на идентичност, могат да се фиксират в лъжливи вейланси. Нациите могат да се фиксират във вейлансите на тези страни, които са завоювали и т.н.
Човек приема идентичността на това, което получава внимание. Или на това, което го е направило неуспяващ.

Аберация: отклонение от рационалното мислене и поведение. В основата си тази дума означава да се греши, да се правят простъпки или, по-точно, да имаш фиксирани идеи, които не са истина.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Не е ли прекалено усложнен този модел на всемирното устройство-а и кому е нужен /освен на материално заинтересованите от това де/.Нещото А е лъжливо Б,което се приема несъзнателно.Ама нещото Б,колкото и несъзнателно да се приема от А,колкото и лъжливо да е ,се изменя от А.Хората,които са нещо трето-вероятно С,и желаят да преодолеят оскъдността на В,могат да се фиксират/ама в какъв смисъл?/ в лъжливи неща А.Нациите,като С на n-та степен,могат да се фиксират в нещото А на тези страни,които са завоювали.Има и т.н.Човек/малкото "с"/приема А на това,което получава внимание.Нещо не се разбира/или така трябва,или преводача е недоучил/-Кой получава идентичността -"с" или "В"Другото за неуспяващият е ясно.Всичко е средно ясно,ама не проумявам-кому е нужно всичко това-във всеки учебник по социология,по социално психология,по политология или по нещо друго,свързано с тази материя, е казано същото на многократно по-ясен и разбираем език.Цялата тази мъгла-непонятно за какво и защо е сътворена?За пръв път влизам тук и съм шашнат от този високопарен и безсмислено усложнен стил на изказ-смучеш си пръстите,за да кажеш нещо супер просто по максимално усложнен и неразбираем начин-защо?

Т. нар ВЕЙЛАНС, всъщност ба български се превежда като ВАЛЕНЦИЯ т.е. сила действаща на нивото на реактивния ум, караща човек да заема мястото на друга личност, включена в дадена енграма.

А за мългата от термини, до някъде съм съгласен, че може би не е необходима.

Abe ludata ne ti li pisna s toja moshenik i taja glupost sektantska da ni zanimacvash

Тебе кой те кара да четеш този клуб, ако не ти се занимава със сциентология и дианетика?!

Като вейланс се превежда вече.
Заклевам се.


диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

"...Тези три състояния са дадени в последователност по тяхната важност в живота. "
Не разбрах кой , как и защо ни ги е дал?

^Главното не е фактът, а отношението към него. ^

Редактирано от ПЪTниk на 10.08.03 11:10.

Бе свиркай си....
Най-важното е разбирането.
Та-кой разбрал-разбрал....

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева