ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА-Всичко е мисъл. Вселената сама по себе си представлява мислен образ.
Вселената представлява мислен образ на Цялото, съобразно закона за създаването на вещите; всичко съществува в ума на Цялото, в който ние се движим и действаме.Както е писал един от древните велики майстори-Този, който е осъзнал истината за духовната (разумна) природа на вселената, само този наистина се е придвижил по пътя.

ПРИНЦИП НА СЪОТВЕТСТВИЕТО-Което е горе, това е и долу; което е долу-това е и горе.
Винаги съществува съответствие между законите и явленията в различните плоскости на битието. Съществуват много плоскости по-високо от нашето знание, но този принцип дава възможност да проникнем там.

ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИЯТА- Нищо не е в покой, всичко се движи, всичко вибрира.
Различието между разнообразните проявления на материята, енергията, разума и даже духа се дължи на различните честоти на вибрации.Колкото е по-висока вибрацията, толкова е по-високо положението в скалата.Вибрацията на духа става с такава скорост и интензивност, че на практика ни се струва неподвижна. На другия край е материята, чиято вибрация е толкова ниска, че и тя ни се струва неподвижна. А между тях има милиарди степени на вибрации.
Този, който е разбрал принципа на вибрацията, е хванал скиптера на властта.

ПРИНЦИП НА ПОЛЯРНОСТТА-Всичко е двойнствено, всичко има полюси.Всичко има своя антипод (противоположност), противоположностите са идентични по природа, но различни по степен. Крайностите се докосват. Всички истини не са нещо друго освен полуистини. Всички парадокси могат да бъдат примирени.
Топло и студено, високо и ниско, тежко и леко и т.н.-всичко това са полюси, крайности, между които има милиони позиции и разликата между крайностите е само в степента. Изкуството на полярността е част от алхимията на разума.

ПРИНЦИП НА РИТЪМА-Всичко тече, влива се и изтича, всичко има своите приливи, всичко се повдига и пада, махалообразното колебание се проявява във всичко. Степента на колебание наляво показва степента на колебание надясно.Ритмите се компенсират.
Херметиците прилагат Закона за неутрализация, те не могат да прекратят действието на този принцип, но са се научили да го намаляват в зависимост от степента на майсторството си.Майсторът херметик поляризира себе си в точката, в която желае, а след това неутрализира различните колебания на махалото, опитващи се да го отнесат в друга посока.Методите за неутрализация на Принципа на полярността също представляват важна част от Херметическата алхимия на разума.

ПРИНЦИП НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО-Всяка причина има своето следствие и всяко следствие има своята причина.Всичко се извършва в съответствие с закона. Случайността не е нищо друго, освен име на закон, който още не е разпознат.Има много планове на причинността, но нищо не може да се измъкне от закона.

ПРИНЦИП НА ПОЛА-Полът е във всичко.Всичко има своят мъжки и женски принцип. Полът се проявява във всички плоскости.
Полът-мъжки и женски-се прявява във всичко.Не само във физическата сфера, но така също и в душевната, и в духовната. Принципът винаги действа по посока създаване и творчество.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Душата може да бъде преобразувана (трансмутирана) както металите и елементите от едно състояние в друго, от градация в градация, от условие към условие, от полюс в полюс, от вибрация във вибрация. Истинското херметическо преобразуване се явява Изкуство на разума.


Ако вселената е мислеща по същността и, тогава менталната трансмутация трябва да бъде изкуство за изменение на вселената в духовните и душевни и физически аспекти. Ако всичко е духовно, то изкуството, което дава способности за преобразуване на менталните условия, е длъжно да даде на Майстора способност и за преобразуване на материалните условия. Само много опитните духовни алхимици на разума могат да достигнат оная степен на сила, необходима за управление на масивни физически процеси-производство и усмиряване на урагани, земетресения и т.н. Тези майстори не устройват публични демонстрации на своята сила, а живеят тихо и уединено, за да доработват качествата си. Тяхната сила е чистата сила на разума и действа по линия на много високи душевни преобразования съобразно Херметическия принцип на ментализма.
Учениците-херметисти от по-низш порядък могат свободно да действат в менталния план на душевните превъплъщения, превръщайки менталните условия и състояние от едни в други.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Редактирано от Kaлu на 29.05.03 22:56.

Под и зад вселената, времето и пространството и промените винаги може да се намери съществената реалност (действителност)-ОСНОВНАТА ИСТИНА


Нищо не е трайно, освен промените.
Вътрешната природа на цялото е непознаваема. Никой, освен самото Цяло, не може да постигне вътрешната му природа и същност. Херметиците вярват и учат, че Цялото е непознаваемо и считат опитите за дефинирането му за детски опити на смъртни умове да постигнат тайната на Безкрайността.
Религията за херметиците означава интуитивно осъзнаване на съществуването на Цялото, а теология-опитите на хората да му припишат личностни характеристики и свойства, да създадат теории относно неговите взаимоотношения и желания и да оправдаят нуждата от хора-посредници между цялото и обикновените хора.
Философия за херметиците означава желанието да се познае познаваемото, а метафизиката е опит да се изнесе това познание извън пределите на познаваемото, изхождайки от същите предпоставки, както и теологията.
Затова херметиците боравят с религията и философията и пренебрегват теологията и метафизиката.
Докато вътрешната природа на цялото е непознаваема, съществуват определени истини относно неговото съществуване, които човешкият разум може да познае. Следните изказвания се съгласуват с изказванията на просветлени от много по-високи нива на йерархия.

Това, което се явява Основна истина-Съществена реалност-стои по-високо от всички имена, но мъдрите хора го наричат Цялото
По своята същност цялото е непознаваемо. Но думите на Разума трябва да бъдат приети гостоприемно и изучавани с уважение.

1. Цялото трябва да бъде всичко, което действително съществува. Нищо не може да бъде извън него, защото тогава то не би било Цялото.
2. Цялото трябва да бъде безкрайно, тъй като няма нищо по-голямо от него, което би могло да го определи, ограничи и да му постави предели. Цялото трябва да бъде безкрайно по време и трябва да съществува непрекъснато винаги. То трябва да бъде безкрайно по сила, тъй като няма нищо, което да го ограничи в силата му и не може да бъде лимитирано от друга сила, тъй като няма друга сила извън самото него.
3. Цялото трябва да бъде неизменно, тъй като няма нищо, което би могло да му въздейства и няма нищо, в което то би могло да се превърне.
Нищо не може да се повдигне по-високо от своята същност.
Нищо не се развива, ако то не се съдържа в себе си. Нищо не се проявява в действие, ако няма причини.

Живата мисъл стои толкова по-високо от това, което хората разбират под тия думи, колкото по-високо стои животът и мисълта от механичните сили и материята. Толкова и Безкрайният жив разум е по-високо от живота и разума.
Ние имаме предвид това, което просветлените от високите йерархии разбират, когато с уважение произнасят думата ДУХ.

ЦЯЛОТО Е БЕЗКРАЙНО ЖИВЕЕЩИЯТ И ПРОСВЕТЛЕНИТЕ ГО НАРИЧАТ ДУХ.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

ВСЕЛЕНАТА Е РАЗУМНА-ТОВА ПРОИЗТИЧА ОТ ЦЯЛОТО

Вселената и всичко, съдържащо се в нея, се явява мислено (разумно) творение на цялото. Наистина, действително, всичко е разум.
Цялото създава в своя безкраен мозък безкрайни светове, съществуващи безкрайно във времето. И въпреки всичко за цялото създаването, развитието, упадъкът и смъртта на милионите светове е едно мигновение.
Безкрайният разум пронизва световете.
Принципът на пола се проявява във всички планове-жизнен, материален, мислен и духовен. Полът означава отношението към създаването или творчеството. Когато и каквото е било породено или сътворено на каквато и да е плоскост-то е било подложено на закона на пола. И това е справедливо дори и в сътворението на световете. Цялото само по себе си стои по-високо от половете, но когато то проявява себе си в смисъл на създаване и творчество, тогава то се придвижва на по-низшите нива на битието и проявява принципът на пола в менталните планове.
Вътре в бащата-майка Разум смъртните са си у дома.
Няма никой във вселената, който да е без баща и без майка в Разума.

Полумъдреците, осъзнавайки сравнителната нереалност на вселената, си въобразяват, че могат да игнорират законите и-така те се явяват самонадеяни и щестлавни глупаци и се разбиват в камъните, разкъсвани на части заради своята глупост.
Истински мъдрите, съзнавайки природата на вселената, използват Закон срещу закона, Висшето срещу низшето и чрез изкуството на алхимията преобразуват нежеланото в ценно и по такъв начин изкуството се състои не в ненормални мечти и видения, а в използване на Висшите сили срещу низшите и в преместване от по-ниски планове в по-високи чрез закона за вибрациите. Трансмутация, а не самонадеяно преобразуване-това е оръжието на Майстора.



Такъв е парадоксът на вселената, изхождащ от принципа на полярността. Безкрайно цялото маже да се усети само в състояние на медитация, но в същото време то е Действителност и животът мисълта трябва да бъдат в съответствие с Висшата истина-винаги непостижима. Ако човек действа полумъдро и съобразно със собствените си идеи, пренебрегвайки съществуването на висшата реалност, тогава той се движи като лунатик, спъвайки се отново и отново и не извършвайки никакво развитие, движейки се в кръг, докато накрая не се събуди, цял в рани и синини, сблъсквайки се с естествените закони, които е пренебрегвал.

Дръжте вашият разум винаги към звездите, но нека очите ви следват стъпките ви, защото иначе ще паднете в калта, опиянени от нереални висоти.


Помнете божествения парадокс, че докато вселената не съществува, тя все пак Е. Винаги помнете двата полюса на истината-абсолютния и относителния и се пазете от полуистини. Това, което херметиците познават като Закон на парадокса, се явява аспект на Принципа на полярността. Херметическите писания са пълни с препратки към проявленията на Парадокса, когато става дума за пределите на живота и битието. Учителите непрекъснато предупреждават учениците си за пропуски и грешки особено що касае проблема за Абсолютното и Относителното.
От абсолютна гледна точка вселената се явява илюзия, мечта, измислица по отношение на цялото, дори и ние говорим за света като за мимолетно видение. Абсолютната гледна точка е същността на предметите и явленията, както ги познава Божественият разум. Относителната гледна точка това са предметите и явленията, както ги познава Човешкият разум. Колкото към по-високи нива се изкачваме, толкова повече разбираме илюзорността на всичко, защото толкова повече се приближаваме към Божествения разум. Има безброй високо развити същества, които са стигнали различни и непознаваеми за нас стъпала в развитието си, но дори и те трябва да спазват законите на цялото, защото единствено Цялото стои по-високо от своите закони. Но от човешка гледна точка вселената е веществена и няма друг начин за въздействие върху нея, освен изпозването на висшите закони срещу низшите и преместване от низшите планове на вибрации към по-висшите.

Редактирано от Kaлu на 29.05.03 22:55.

Вселената е духовна и се намира в разума на Цялото. Но също толкова вярно е и, че Цялото се намира във всичко останало. Цялото живее във всяка една частица на вселената.
В степента в която човек осъзнава вечния дух в съществото си, в тази степен той ще се придвижва по духовната стълба. Съществуват много планове на битието и много подпланове на живота-много нива на съществуване на вселената и всичко зависи от придвижването на съществата по скалата на осъзнаване. И всичко се движи и всичко се стреми към края на пътя-който е връщане в цялото.
Учението гласи, че в началото на творческия цикъл процесът се състои до снижаване на вибрациите до много ниска честота и при достигане на тази точка се проявяват най-ниските форми на материята. Този процес е получил название стадий на инволюцията, в който Цялото се въвлича или потъва в творчество. Нарича се още и изливане на божествената енергия, а еволюционният стадий-всмукване на божествената енергия. Екстремалният полюс на творчество е максимално отдалечен от цялото, в стадия на изливането вибрациите стават все по-ниски и по-ниски, докато достигнат точката, в която махалото започва да се връща обратно и започва стадият на всмукване.
Но съществува тази разлика, че при изливането на божествената енергия творческите сили са компактни, сляти в едно цяло, а в началото на еволюционния стадий или всмукването се проявява Закона на индивидуализацията, т.е. тенденция към разделяне на отделни сили. Така че това, което е оставено от Цялото като неиндивидуализирана енергия да се върне към своя източник във вид на неизброими високо развити единици живот, катерейки се все по-високо по скалата на духовната, физическа и душевна еволюция.
Всичко това отнема вечност човешко време и в края на необозримия цикъл Цялото прибира своето внимание, своя замисъл и съдържанието на вселената, тъй като великото дело е завършено. Но ТАЙНАТА НА ВСИЧКИ ТАЙНИ е, че духът на всяка душа не се унищожава, а продължава да се развива безкрайно и творението и творецът се сливат в едно. Така говорят просветлените.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Което е горе, това е и долу; което е долу, това е и горе


Великият втори херметически принцип съдържа истината, че съществува, съответствие, съгласие, хармония между многото планове-проявления на живота и битието.
За удобство херметическата философия разделя вселената на три велики планове, а именно:
1. Велик физически план.
2. Велик ментален план.
3. Велик духовен план.
Тези деления са в известна степен изкуствени и произволни, тъй като те не представляват нещо друго, а възходящи стъпала по стълбата на живота. Трите велики плана са трите нива на проявление на живота.

Четвъртото измерение може да се нарече Измерение на вибрациите. Този факт отговаря на истината в нейния Трети творчески принцип "Всичко се движи, всичко вибрира", нищо не остава в покой; от висшите проявления до низшите-всичко вибрира. Вибрира не само с различна скорост на движение, но и в различни направления и по различни начини. И степента на скорост на вибрациите определя нивата на четвъртото измерение. А нивата на четвъртото измерение пък определят онова, което окултистите наричат "различни планове" на битието. Колкото е по-високо темпото на вибрация, толкова е п-висок планът и оттук-толкова по-високи са проявленията на живота на този план. Така че планът не е място, нито даже състояние или положение и въпреки това притежава качества, присъщи на едното или другото, или третото.
Херметиците подразделят всеки от трите велики плана на по седем минорни плана, които от своя страна се подразделят всеки на седем подплана, като всички разделения са повече или по-малко условни и направени за удобство.
Великият физически план и неговите седем минорни плана включва всичко, което се отнася до материалните предмети, силата и явленията. Тук се включват всички форми на онова, което ние наричаме материя, енергия и сила. А материята не е нищо друго, освен форма на енергията-т.е. енергия на ниска степен на вибрации от определен тип.
Седемте минорни плана са:
1. План на материята -А
2. План на материята -В
3. План на материята -С
4. План на ефирната субстанция.
5. План на енергията -А
6. План на енергията -В
7. План на енергията -С

Планът на материята (А) обхваща всички твърди тела, течности и газове, известни от учебниците по физика. Планът на материята (В) обхваща определени по-високи и по-тънки форми на материята, съществуването на които се узнава от науката едва в наши дни като различните форми на радиация. Планът на материята (С) обхваща най-тънките и най-нежни планове на материята, които все още са недостъпни за съвременната наука.
Планът на ефирната субстанция е вещество с извънредна тънкост, пластичност и издръжливост, запълващо цялото пространство и явяващо се сред за разпространение на светлината, топлината, електричеството и т.н. Тази субстанция се явява свързващо звено между материята и енергията и носи атрибутите и на двете.
Планът на енергията (А) обхваща обикновените форми на енергия, известни на съвременната наука-топлина, светлина, магнетизъм, привличане, гравитация и т.н.
Планът на енергията (В) включва много по-високи енергии, неизвестни на науката и наречени "Най-висшите сили на природата", които действат в проявленията на определени форми ментални явления.
Планът на енергията (С) обхваща толкова високо организирани форми на енергията, че тя обладава много характеристики, неизвестни на човечеството и нива, достъпни само на Същества от духовния план. Тази енергия е немислима за обикновения човек и може да се счита почти за божествена сила.

Великият душевен (ментален) план обхваща следните подпланове:
1. План на минералния дух (душа)
2. План на стихийния дух (А) (душа)
3. План на растителния дух (душа)
4. План на стихийния дух (В) (душа)
5. План на животинския дух.
6. План на стихийния дух (В) (душа)
7. План на човешкия дух (душа)
Планът на минералния дух обхваща състоянията и положенията на единиците или същностите или групите или съчетанията между тях, които одушевяват формите, известни ни като минерали, химически елементи и т.н. Тези същества не трябва да се смесват със самите атоми или молекули, защото последните се явяват просто материални тела или форми на тези същества, също както физическото тяло се явява материално форма на човека. Тези същности в определена степен могат да бъдат наречени души и те се явяват живи същества на ниска степен на развитие на живота и разума-малко по-високо от частиците жива енергия, които се намират в най-високия план на Великия физически план. Всички окултисти съзнават съществуването на душа, разум и живот в царството на минералите. Съвременната наука бързо се приближава към тези думи на херметиците. Молекулите, атомите, частиците обладават "любов и ненавист, приятни и неприятни привличания, отблъскване, сродство и несродство и т.н."

Планът на стихийния дух (А) - положението или състоянието, а също и нивото на духовно и жизнено развитие на същности, неведоми за средния човек. Те не могат да се видят или усетят от хората, но играят своята рола в драмата на вселената. Нивото им на интелект се намира между това на минералните и химическите същности.

Планът на растителния дух обхваща положението или състоянието на същества, обитаващи растителното царство, духовните форми на което разбират много ясно личност със среден интелект. Растенията живеят и притежават разум и душа, също както животните, хората и свръхчовеците.

Планът на стихийния дух (В) обхваща положението или състоянието на същества, невидими същности, разумът на които се намира в скалата по средата между растителното и животинското царство и имайки смесена природа от едното и другото.

Планът на животинския дух обхваща положението или състоянието на същества, същностите или душите, одушевяващи животинските форми на живот, известни на всички ни.

Планът на стихийният дух (С) обхваща положението или състоянието на невидими същества, намиращи се между животинското и човешкото царство и носещи характеристики и на двете. Висшите им форми са получовешки по интелект.

Планът на човешкия дух в неговите седем подразделения обхваща човечеството. Съвременният среден човек обхваща едва четвъртия подплан и само най-високо интелектуалните са пресекли петото ниво. Милиони годни са били потребни за достигането на това състояние и още много ще са необходими, за да се достигне шестото ниво и седмото. Но помнете, че и преди това са съществували раси, пресичали тези граници, че достигали и даже по-високо. Както и сега има единични човешки представители, които се намират на шесто или седмо ниво.

Стихийните планове имат такова отношение към останалите каквото черните към белите клавиши в пианото. Белите са напълно достатъчни, за да създават музика, но има определени диапазони, мелодии и хармонии, в които е необходимо присъствието на черните.
Те също така са необходими като свързващо звено между основните и всички останали състояния и представляват тайнствените врати, през които е възможен скок от един план на друг на развитие.

За Великият духовен план можем да говорим само както слепец говори за светлината. Този план се обитава от същества толкова по-високо стоящи от човека, колкото последният стои по-високо от минералите и химическите елементи. На тези същества ние им се струваме спящи, както на нас ни се струват минералите, а нашите мисловни процеси им се струват механистични. Материята, от които са изградени, принадлежи към най-високите форми на материята, за някои дори се говори, че са от най-чиста енергия.
На по-низшите подпланове се намират съществата, които ние наричаме учители или адепти. По-нагоре вървят великите йерархии на небесните сили, които е непостижимо за човешкия разум да разбере, а още по-високо са тези, които с право могат да бъдат наречени богове. Тези същества са недостъпни дори и за най-силните пориви на човешкото въображение.
И въпреки всичко дори и тези същества са смъртни и техният план се намира по-ниско от плана на абсолютния дух.
Само тези, чиито умове са щателно натренирани в продължение на много години и които са донессли със себе си знания от минали прераждания-само тези могат да постигнат смисъла на ученията за тези нива. И много от тези доктрини са скрити и се пазят в тайна, защото дори са и опасни за публично разпространяване.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Нищо не е в покой, всичко се движи, всичко вибрира

Разликата между различните проявления на великата сила произтича единствено от различните темпове и типове вибрации. Вибрацията на Цялото е с такава безкрайна степен на интензивност и скорост на движение, че на практика то може да се счита за неподвижно. На единия край на Полюса на вибрации се намира духът, а на другия-най-грубите форми материя.
Херметиците учат, че ако се увеличава постоянно вибрацията, обикновенният материален обект ще започне да се повдига до висшите състояния на проявлението и последователно би проявил различни разумни душевни състояния и така все по-високо по посока към духа, докато накрая не се върне в цялото, което е и Абсолютния дух. Като между другото отдавна е престанал да бъде "обект"-още преди да е достигнал областта на ефирното вещество.
Когато обектът изпуска колебания от светлина, топлина и пр, в действителност той не се превръща в тези форми на енергия, които са от много по-високо ниво, а просто достига тези степени на вибрации, при които тези форми на енергията се освобождават от задържащото действие на неговите молекули и атоми. Така-тези форми на енергия, независимо, че са далеч по-висши от материята, са "заточени" и задържани в материалните съчетания, където зациклят и остават-и по този начин творящата сила въвлича самата себе си в творението.
Така и всички проявления на мисълта, емоциите, душевните състояния и т.н. се съпровождат от вибрации, част от които се изпускат и се стремят към въздействие върху разума на останалите по пътя на индукцията. Този принцип лежи в основата на телепатията, душевното влияние и пр. форми на въздействие върху другите. Те се използват от различни школи и тайни общества за постигане на власт.
Всяка мисъл, емоция или душевно състояние имат свои собствени темпове и типове вибрации. И могат да се възпроизведат така, както можеш да възпроизведеш музикален тон, заставяйки струната да вибрира с определена скорост...или както можеш да възпроизведеш определен цвят.
Знаейки принципа на вибрация в неговото приложение към душевните състояния, може да установите Духа във всяка желана от вас точка и ниво и така да постигнете абсолютен контрол над себе си. А така също може да постигнете контрол и над всеки друг. Това могъщество се постига със специални знания и техники, обединени в Науката на менталната трансмутация.
"Този, който е разбрал Принципа на вибрациите, е хванал скиптъра на могъществото.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Всичко е двойнствено: всичко има своите полюси, своята противоположност; подобното и неподобното е едно и също; противоположностите са идентични по природа, но се различават по степен; крайностите се сливат; всички истини са полуистини и парадоксите могат да се сближат


Двойките противоположности съществуват на всички планове. Няма такова явление като Абсолютна любов и Абсолютна ненавист. Това са просто термини, приложими към едно и също явление. Започвайки от която и да е произволна точка на стълбицата, ние забелязваме повече любов и по-малко ненавист, катерейки се нагоре по нея и по-малко любов и повече ненавист, слизайки надолу.
Повече и по-малко говорят само за различно местоположение на стълбата на честотите на вибрации.
Явленията, принадлежащи към различни класове, не могат да се превръщат едно в друго, но в един клас могат да се преобразуват, променяйки своята полярност. Така например тежките неща не можем да превърнем в червени или любовта - в Изток.
Но любовта можем да обърнем в омраза, реките неща в тежки, лилавите-в червени, запада-в изток, топлите-в студени...Превръщането винаги става с предмети и явления от един тип, но с различни градации. Изменението не се заключава в промяната на природата на един предмет в природа на съвършенно различен предмет. А просто в изменение на нивото на един и същи предмет.
Ненавист и любов са различни нива на едно и също явление, както и страхът и мъжеството. Но е невъзможно страхът да превърнеш в любов, нито пък ненавистта в мъжество.
Тенденцията на природата е насочена към доминиране на активността на положителния полюс.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Полът се проявява във всичко, всичко има мъжки и женски принципи. Полът се проявява на всички планове.



Думата "пол" е произлязла от латински корен, означаващ ПОРАЖДАЩ, ПРОИЗВЕЖДАЩ. Сексът е проявление на пола на великия физически план и то в подплана на органичния живот.
Функцията на пола да твори, произвежда и създава е видима на всички планове на сътворението. Атомът дължи съществуването си на концентрацията на отрицателни частици около положителните, т.е. положителните частици като че ли оказват определено влияние на отрицателните, заставяйки ги да да застават в определени комбинации около тях и по този начин "създават" атома. Това се намира в съответствие с най-древните закони на херметиците, които винаги са отъждествявали мъжкият принцип с положителния полюс, а женския-с отрицателния .
Ролята на мъжкия принцип се състои в даване на направление на вродената енергия в женския принцип и по този начин в даване на тласък на творческите процеси. А женският принцип е, който извършва активната творческа работа. И така е на всички планове на битието.
И нито един принцип не е възможен без другия. А в някои форми на живот двата са обединени в един и същи организъм.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Редактирано от Kaлu на 29.05.03 23:11.

Всичко тече и изтича, всичко има своите приливи, всичко се повдига и пада; движенията на махалото се проявяват във всичко; степента на движение наляво е равна на степента на движение надясно. Ритъмът се уравновесява.


Майсторите херметици знаят, че този принцип е универсален и засяга всички проявления-от най-грубите, до най-тънките. Въпреки че Принципът на ритъма е неизменен и действа и в менталните явления, при последите съществуват два плана на проявление-низш и висш. Херметиците са се научили да избягват движението на махалото в низшия план на съзнанието.
Чрез повдигане вибрациите на съзнанието над безсъзнателното, махалото се връща от съзнание в безсъзнателното, но Майсторът остава в съзнанието си, отказвайки да следва махалото. Той се поляризира в съзнанието си. Това херметиците наричат Закон за неутрализацията.
Всички индивиди, достигнали някаква степен на себеовладяване, практикуват Закона за неутрализация, отказвайки да се съобразяват с отрицателните си душевни състояния и всякакви настроения в моментите, когато махалото се намира в безсъзнателното.
Принципът на ритъма е ненарушим, но ние можем да избегнем неговите проявления, тъй като волята ни стои по-високо от тях. Махалото винаги се движи, но ние можем просто да не позволим то да ни повлече след себе си.

От Принципа на ритъма следва Закона за уравновесяването. Степента на отклонение наляво е равна на степента на отклонение надясно. Който е способен на малки страдания, той е способен и на молко щастие. Който е способен на силни страдания, той получава и голямо щастие. Способността към болка и удоволствие у всеки е балансирана (уравновесена).

Преди човек да може да изпита радост или наслаждение, той трябва да е бил на противоположния полюс-т.е. да е изпитал същото по интензитет страдание.
Всеки се разплаща за всичко, което има. Не можеш да получиш късче баница, съхранявайки и пенито си в същото време.
Законът за равновесието е винаги в сила и винаги се налага да плащаш за онова, което си получил, дори и за това да се наложи да се преродиш още няколко живота-всичко зависи от скоростта на движението на махалото.

Майсторът-херметист обаче може до голяма степен да избегне страданието, използвайки Закона за неутрализация. Повдигайки се на по-висок духовен план, той съумява да избегне голяма част от жизнения опит, задължителен за по-ниското ниво.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Причинност

Всяка причина има своето следствие, всяко следствие има своята причина; всичко се извършва в съответствие със Закона. Съществуват много планове на причинността, но никой не може да избяга от Закона


Колкото е по-далеч от центъра творението, толкова повече то е свързано. Колкото е по-близо до центъра, толкова е по-свободно.
Майсторите не се измъкват от причинността на висшите планове, но отстъпвайки на висшите закони, ръководят обтоятелствата на низшите планове.
Херметическите учения говорят, че човек може да използва закон срещу закона и че висшата воля има превес над низшата, докато накрая човекът стигне стадий да намери убежище в самия Закон и с презрение се надсмее над законите на явленията.

Редактирано от Kaлu на 29.05.03 23:09.