|
Тема
|
Злеееееее
|
|
Автор | off (Нерегистриран) |
Публикувано | 21.04.03 03:12 |
|
Имам чувството, че .. нищо не правя .
Имам чувството, че ... съм ужасна никаквица. Не се справям със себе си !!!! Само се пилея, а в това, което е нужно и градивно никаква енергия не влагам. И не мога.. Зле ми е от това, че не го правя и като си го мисля ми става още по-зле, обаче е все тая - ще се тръшна на леглото и ще заспя. Като се събудя ще се помотая и пак ще дойда до това да избягвам всячески каквато да е, определена от съзнанието ми като полезна, дейност. Намирам си оправдания постоянно, а има крайна цел, която без уприт труд в тая насока - просто няма да бъде постигната. А ако не бъде постигната, ще умра. Просто загивам.
По-дяволите ! Как...
Физическото усещане ми е едно трептене в гърдите като че нещо забравям. Същото усещане е когато понякога излизам и все ми се струва, че нещо съм забравила да взема. Обикновено е вярно - наистина съм забравила. Същото трептене е и при ... изпит? Някаква несигурност... Докато бях ученичка това ми се получаваше, когато съм си научила урока, но ме е страх въпреки това да вдигна ръка по желание да ме изпитат - неувереност някаква, въпреки че много добре си знам всичко. Ама ако пък незнам точно всичко? Ако се окажа неподготвена?
Искам да зарежа всичко.
Не мога да се предам.
Много ми е зле ?!!
Иска ми се да потроша нещо. Свивам ръка в юмрук и удрям нещо... меко. Никога не съм удряла, никога не съм се била. Не мога да ударя човек, не мога да приложа агресия навън. Едно свиване в юмруче и след секунда се отпуска, за да се свие отново. Да направя гримаса, да се отчаям, след което пак да се ядосам на себе си и да се самоуспокоя. Повдигам глава и продължавам, сякаш не е било. А нещата остават същите !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
| |
Тема
|
Re: Злеееееее
[re: off]
|
|
Автор |
Kaлu (горска поляна) |
Публикувано | 21.04.03 14:28 |
|
Кофти работа...
И аз бях същата, че даже и още не съм се съвсем оправила.
Първо естествено дисциплина.
Но преди няколко месеца прочетох извънредно интересния процесинг на Фанч. И той обясняваше как в нас си живеят преспокойно разни противоположности. И, остави, че си живеят, ами и са в непрекъснат конфликт една с друга.
Като поразмислих, установих, че в мен примерно има две противоположности, които непрекъснато се карат-творческата и козирожката.
Едната пищи винаги, когато другата почне нещо систематично да работи и каканиже, че ний сме творци, човеци, полубогове и т.н. и значи стига с тия рутинни дейности, дето ни се повдига от тях.
Как почне творческата нещо да прави, козирожката пък връз нея-това нито е систематично, нито е дисциплинирано, какво е това, защо се помотваш, я по-действено...
Мдааа-да си войник и творец по едно и също време не става.
Конфликтът между двете ме беше докарал да стоя като пиле в кълчища и нищо да не правя, щото просто не можах да измисля дейност, която да затвори устата и на двете враждуващи...
Та, по съвета на Фанч, ги хванах за ушичките, турнах ги една до друга и ги накарах да се сдобрят, да видят, че едната без другата не може и да обещаят, че в бъдеще ще се уважават и помагат....иначе ще ги изхвърля и двете немили недраги да бродят...
диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева
| |
Тема
|
Re: Злеееееее
[re: off]
|
|
Автор | Ksi (Нерегистриран) |
Публикувано | 01.05.03 23:08 |
|
Kali propusna da ti kaje i za njakolkoto seansa s mr. Current Elshokov koito okonchatelno ja izbaviha ot tremora i studenite i topli vylni. Sega sa samo procesualni (vylnite de).
| |
|
|
|
|