Мъчи ме от много години един голям проблем.

Винаги съм говорила това, което мисля и съм очаквала от хората да ми кажат и своето мнение по въпроса или да оценят това, което съм казала, но те вместо това ми заявяват неща от рода на това, че обвинявам другите в това, което аз правя, че етикирам другите, че какво ли не още, а аз само изказвам мнение.

Кажете ми най-после, какво толкома мисля, че аз все не разбирам кое толкова в моето мислене бърка на хората там където най ги боли?

Това не е риторичен въпрос, а сериозен въпрос, който показва само едно единственно нещо, но какво е то, ще видите след като помислите по въпроса, а не когато си мислите, че всичко ви е ясво.

Давам ви думата и приемама всякакви мнения и оценки.

Сигурно това, че "бърка на хората там където най ги боли?"
Всеки си има болезнени точки, май...

А дали има някои хора безболезнени?

смятам че това ти е необходимо. така получаваш нещо което искаш. как - т.е. като се озоваваш в такива ситуации, сякаш случайно... но нещо в теб се "храни" чрез тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

сама трябва да си отговориш.
И аз имах същия проблем и май все още го имам с непознати. Но близките и познатите ми знаят, че говоря това, което мисля и не трябва да се сърдят , че им казвам мнението си след като го искат.

Вярно е това, в което вярваш !

Какво по-точно искаш да разбереш - колко са обидчиви хората, колко неискрени, комплексирани и тн. ли? Ами че това си е ясно отвсякъде, хора сме, какво да се прави. Ако случайно искаш да се отървеш от определени тривиални отсрещни реакции може да смениш подхода, примерно да станеш по-деликатна. Или да си казваш мнението само когато изришно са ти го поискали( дори тогава, имай предвид, че не е задължително), но това няма да ти се отдаде бързо и лесно, ако си от приказливите.

проблемът е как си изказваш мнението. Например ако на дебеличка приятелка казваш " Ууу, как може да търпиш тия килограми, ако бях дебела като тебе, нямаше да се покажа на улицата" - няма как да не ти реагира зле. И ако поучаваш непрекъснато другите как да се държат и кое е правилно, нормално е да ти се сопнат. Разбира се, зависи и от твоята, и от тази на околните толерантност. Имам приятелка, която вечно критикува нещо с най-добри намерения. Критикува ми логото на екрана, що мърдало, натоварвало ми очите. Произнася се за децата ми защо не ги държа изкъсо да си учат уроците. И за всеки познат коментира: Тоя е мързелив, тоя е надут, тая е к... и прочие. Дано не си като нея, защото вече избягвам да я срещам.

Всичко тече, всичко се мени!

Винаги съм говорила това, което мисля и съм очаквала от хората да ми кажат и своето мнение по въпроса или да оценят това, което съм казала, но те вместо това ми заявяват неща от рода на това, че обвинявам другите в това, което аз правя, че етикирам другите, че какво ли не още, а аз само изказвам мнение.
Ами другите егота не крещят от удоволствие когато им се намират кусури които собственото его често и не подозира, че притежава даже в по-голяма степен. От тук и лафа за сламката в чуждото око и гредата в своето.Една добра практика е да се приемат нещата такива каквито са докато прерасне в искренно чувство, че те трябва да са точно такива и, че всичко е съвършенно.Щото то Е съвършенно.

О да,а ти си самата прелест като си го мислиш същото само дето намираш по-дипломатичен израз.В крайна сметка и тебе ще те избягват щото ще излъчваш силен негативизъм.