Разглеждах темите в клуба и видях, че в една се говори за илюзията на този свят. Би ли могъл да ми каже някой, който я е проумяк, каква е всъщност тя, в какво се изразява. В какво всички се заблуждаваме?

Не съм я проумяла тази илюзия, но някои видели хора казват, че "ние си мислим, че този свят е свят от предмети. А той не е. Състои се от енергийни излъчвания"
Но това не пречи да се спъвам в "илюзорните" камъни.

Основната илюзия е, че ти си мислиш, че той вече е направен и трябва да му играеш по свирката.
А истината е, че сам си го правиш отново и отново.
Обаче, смятайки че не го правиш сам, а вече е направен по определен начин, ти използваш творческите си способности, за да го правиш същия, да го възпроизвеждаш...не както ти решиш, а както са ти внушили, че е...

ягоди диви цветя
и дъх на трева

...и ако мога нещо да допълня...за всеки той е съвсем различен, дори и когато го възпроизвеждаме по 'указаните" сереотипи и както са ни внушавали...

Вярвам в чудеса!

Ти самата си илюзорен "човек", който се спъва в илюзорните камъни.
Казват, че сме сън в собственото си съзнание.Много интересно и парадоксално- ние самите сънуваме и сме едновременно и сънуваният обект- човек.
Не е ли забавно?

Ние сме сънуваният и сънуващият.
Да не пропусна да си рекламирам Парадоксалната магия, ако не си я чел.

Чрез съня си се възсъздаваме всеки път отново и отново.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Обаче аз започвам да подозирам, че не всичко е просто игра на случайността.
На някой му е много изгодно ние да възсъздаваме точно тази реалност и затова така ни се набива тя в главата...
Затова и образованието ни я пресъздава, не я променя, всичко идва отнякъде от високо ниво, а ние се водим по силата на инерцията и силата на слабостта.

Високо ниво не значи бог, значи просто по-високо ниво на йерархия от нас. Може половин стъпка да е-достатъчно, за да ни манипулира.

И още нещо, много важно за мен-

Човек има тънки тела, за които не знае, и точно там е манипулиран с лекота. Пък и няма закони срещу такава манипулация, защото умишлено се отричат като несъществуващи.

Така ние уж на повърхността сме свободни и независими, а сме кукли на конци, които не познаваме, а майсторите си играят с нас, дърпайки ни за тия конци необезхокоявани.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

ако можеше и болката да е илюзорна....щеше да е забавно..

Знам, знам,...сега ще ми кажат, че и болката е илюзия, че я няма всъщност...ей такива илюзорни думи ще ми наредят...Добре че не им вярвам...виждала съм ги как ги боли...от илюзията "деца", "любими", "родители", "приятели"....пък да не говорим за по-твърдите илюзии - глад, студ, рани с течаща кръв...

А бе, карай...лаф да става....

Болка има, но не те боли.
Няма КОЙ да го боли.

Болката не е илюзия.
Обаче вместо да я избягваме и да се жалваме от нея, можем да разберем какво ни казва.
Отхвърлянето я прилепва по-здраво от всякакви лепила.
Приемането единствено я премахва. Тя носи някакъв смисъл и няма да си отиде, докато ние не го разберем.
С болката трябва да се поговори, не да се отхвърля.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева