Кое е това чувство, което прави живота ни смислен?
Кое е важното в живота - да си си самодостатъчен или да си достатъчен?
Кога човек се чувства Истински? Когато е сам, или когато е сред себеподобни, или нещо друго?

целостта
да бъдеш целия себе си в себе си
израза "дадох ти най-добрите си години от живота си" не е случаен и съдържа много повече материя отколкото време. ние буквално откъсваме части от себе си и ги даваме на хора и случки и накрая почти се стопяваме.

за всеки е различно

по добре се опитай да разбереш какво ще направи Твоя живот смислен за ТЕБ, а не да се мъчиш да си самовнушиш някоя от популярните представи за смисленост.

За мен смисълът на живота е в сливането...и това прилича на философията на Неон и на източните философии. Те казват-цялостност.
Може би на мен ми допада пътя към тази цялостност. А този път не може да е друг, освен сливане и сливане, и сливане.

диви ягоди цветя и мирис на трева

"Кое е това чувство, което прави живота ни смислен? "

Много добре поставен въпрос ! Кое е това ЧУВСТВО а не нещо друго....Не напр. "кое е това убеждение" или "кое е това материално притежание" или "коя е тази идея" и т.н. Защото без да съзнаваме и си даваме сметка....ние всички живеем за едно ЧУВСТВО. За едно ИЗЖИВЯВАНЕ казано с други думи....И по-точно - За едно приятно, красиво изживяване! Дори дишането на въздух ако не беше свързано с едно приятно изживяване, дори пиенето на вода ако не беше свързано с приятното изживяване на задоволяване на жаждата, дори храната ако не бе свързана с всички приятни вкусови изживявания и последвалото чувство за ситост......и много други неща ....биха загубили смисъла си. Ако секса не бе свързан с едно силно приятно изживяване - кой би вършил тези смешни и безмисленни д-ния напред-назад и т.н. Ние всички търсим едно ИЗЖИВЯВАНЕ едно ЗАДОВОЛЯВАНЕ и това ни движи и мотивира във всяко едно действие....всеки ден, всеки час. Даваме ли си сметка за този факт. Търсим изживяването на удоволствие, на изпълненост, на радост, на едно светло чувство....навсякъде и във всичко. Някои неща имат способността да ни донесат мимолетно щастие и радост и изпълненост.....но скоро това изживяване се стопява и изчезва....И ние търсим друго изживяване. И пак и пак..... защото във всекиго от нас е заложено по дизайн от рождение това влечение към трайното Чувство на Изпълненост и Радост. Във всекиго е заложен този копнеж генетично и нищо не може да го удовлетвори, докато не открием Източника на това трайно удовлетворение-изпълненост и Чувство за Цялост. Защото ние чувствуваме, че не сме цели....Че нещо липсва.... И затова много хора са идвали на тази планета и казвали едно и също нещо: "Това, което търсите отвън - е вътре във вас!" И Сократ и пророци и мъдреци и месии от всякакви религии....Всеки го е чувал това. Но как да достигнем "в нас" ? В "Себе си" ? Това е целият проблем. Кой ще ни помогне? Кой знае Пътят навътре....който сме загубили отдавна и не можем да открием без чужда помощ?

Ще ви говоря скоро за Пътят и Този, който може да ви го покаже днес!

"Разменяй, а не отменяй становища!"
"Глупостта е сляпа за своята глупост" ( Oro )

Истината е, че живеем заради удоволствието. Така сме програмирани.
Удоволствие обаче не е мръсна дума, мръсна са я направили перверзните удоволствия...да пиеш, пушиш, биеш, правиш секс...така е станало, че това разбираме под удоволствие. Станали сме перверзни същества...
А удоволствието все повече се губи по този начин, колкото по-силно го преследваме.
Истинското непреходно удоволствие няма оная режеща сила на удоволствията-заместители, оная тръпка, примесена и с болка...загубили сме истинския извор на удоволствие и затова сме загубени-изгубени.
Сега, като кажа, че живея за удоволствието, веднага започват странни асоциации...

А наистина всички живеем заради удоволствието...обаче заради истинското живототворно удоволствие да пием от извора и да се сливаме с бог.

диви ягоди цветя и мирис на трева

Дъгата