Защо мислиш че науката не може да изследва хаоса?

Има много науки, които се занимават с това, и една от надеждите е те да се развиват още. Като почнеш от простата статистика, термодинамиката, неустойчивите термодинамични системи, до теорията на хаоса, това е все в областта на науката - установяване на закони над хаоса. Разбира се че не всичко знаем, което искаме, но е добро постижение. Изобщо не трябва да си сигурна, че науката няма да се справи с хаоса. Хаосът е познаваем, и има собствени закони на развитие :))))

Колкото до втория начин за твоето знание - няма начин да си сигурна, че несъзнателна обработка на фактите, от така нареченото подсъзнание, не е причина за тяхното появяване. Това че не можеш да проследиш тази връзка не значи че я няма (с твоите камъни по тебе :)))

А дали знанието което "получаваш" е абсолютно - а на колко такива "знания", противоречащи с реалността, си обърнала внимание? Това в науката се нарича умишлено отстраняване на неудобните факти :))

Ти май мина на принципа едно си баба знае, едно си бае...
Не е единствен научният подход, който може да познае реалността.
Това е всичко, което искам да ти кажа.
Много е важен, но просто не е единствен. Кеф ти приеми, кеф ти игнорирай.
Подсъзнанието е свързано с колективното несъзнавано според Юнг, а по-нататък-и с цялото и с бог. И наистина има връзка между него и цялото и то може да получава информация от друго естество, за което умът и понятие си няма.
Умът не е венецът на творението и не може да има последната дума за всичко.
Знанието, което получавам на моменти на просветъци, е абсолютно. Или най-малкото непроменимо в последните 25 години. А това, дето съм получила с ума, 100 пъти се смени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знам че научният подход не е единственият, но е най-добрият, измислен досега.

А неосъзнаването на връзката между умът и фактите води до останалите мъгливи подходи - независимо дали ни харесва.

Знание, несвързано с факти, е нищо - нито можеш да го докажеш, нито отхвърлиш щото просто няма основа. Нито пък можеш да го ползуваш. Но ако са замесени факти - виж малко по-нагоре.


"И наистина има връзка между него (бог) и цялото и то може да получава информация от друго естество, за което умът и понятие си няма." - това разбира се е "знание" получено по друг начин, нали? :)))))))))


Не искам да разисквам въпросът за аспектите на чуване на гласове в главата, натрапчиви мисли и т.н. Има си други медицински науки за това. Как различаваш известните клинически случаи от получаването на подобно "знание"? Вярата и увереността се градят на различни основи.


Пък и да се върнем на темата. Колеги на "предсказалия" горното твърдят, че идвала някаква планета Нибиру (що пък не, докажете че не иде!), която през май щяла да мине близо до земята и много от изброените в цитатите ти неща щели да се случат: и магнитните полюси да се обърнат, и да излезем от материалните си тела, и да забравим изведнъж вкупом всичко и т.н. Мога да ти покажа и линкове наоколо :)) И сега кво? Ако не стане през май, ще чакаме до 2012? Ако и тогава не стане, през 2026? Ако и тогава не - 2567? Все някога може нещо да се бутне в земята, ако ще и след милион години, и да дойде края на света, да се изпълнят "предсказанията" и да се потвърди "знанието"?

Колко пъти такива "предсказания" се провалят, показвайки цената на такива "знания"? И кво ще правим след май тази година например, ако нищо не стане? Разбира се, ти няма да преоцениш системата си за получаване на "знания", щото такова им е естеството - мъгляво, с много тълкувания, нали?

Научният подход е най-добър, но не е единственият. За какво спорим тогава? Действай си научно, хубаво правиш, само се научи да не отхвърляш другите.

Що касае доказването на знанието-така е, прав си. Но грешиш в едно-че другото знание не може да се ползва. Ползва се и още как! Това, че ти не го ползваш, не значи да отхвърляш възможността на другите да го ползват.
За мен знанието има стойност, само ако може да се ползва, това е единственият ми критерий.
Слънцето ме топли и гледам да съм на слънце пролет, независимо дали науката вече е доказала или не факта и намерила причината му.

И забележи-другото знание се получава само лично и не минава през ума, умът само го регистрира, не го създава...а понякога дори и не го регистрира.
Значи инфото предадено с думи, не е инфо от оня вид, защото думите се потребяват от мозъка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще се опитам да обясня защо така полученото знание не може, по-точно не трябва да се ползува.

Първо, липсата на критерии за правилност. Аз бих класифицирал грубо това, което се появява в главата (да го наречем условно "знание") в три категории:

1) знание, породено от фактите - в резултат от синтез или предсказване на нови факти. Тука спада и интуицията;

2) фалшиво знание, неправилно, противоречащо на фактите: "зеленият крокодил е червен" (шега :)). Ако нямаше такова, нямаше сега да спорим;

3) измислено знание, което няма връзка с никакви факти. За което всъщност е думата. И което е най-съмнително, защото в него множеството фалшиво знание МНОГОКРАТНО (математически безкрайно :)) надхвърля множеството ПОТЕНЦИАЛНО "правилно" знание - такова, което може някога евентуално да се потвърди. Прост пример:

а) киркитанците имат 3 крака;
б) киркитанците имат 4 крака; и т.н.

От горните твърдения както се вижда само едно МОЖЕ евентуално да бъде истина, а такива невярни твърдения мога да създам много, само променяйки броя краци. Тук пределно ясно изпъква проблемът с критерия, който науката решава елементарно :))

Второ, източникът на такива знания обикновено се свързва с чувствата. Вече говорихме колко несигурни са те и колко лесно се манипулират. Ако не си спомняш, гледай "Сладко отмъщение" по телевизията в неделя :))

Трето, вярата в правотата на това знание не е критерии. Ще ти разкажа един пример за "ползуването" на такова знание, в който за съжаления бях неволен участник.

Един мой роднина в началото на демокрацията имаше доста проблеми: уволнение от работа, семейни проблеми, депресия и др., които постепенно го доведоха до състояние (според мен) да се чувства незначителен, непотребен. Ако си спомняш, тогава беше на мода екстрасенси, които лекуваха масово по телевизията, ръкомахайки пред камерите... Та моят близък започна да получава информация от "космическия разум". В началото историята беше доста безобидна, ние доста сме говорили с него по тези въпроси (аз разбира се го убеждавах че това са глупости ). Информацията, която "получаваше", беше основно за него, че е предназначен да съобщи нещо, тогава признахме Македония при Жельо Желев, та заслугата за това и бъдещото присъединяване (!) на Македония към България беше едва ли не плод на усилията на моя близък. После се появиха известни странности. Изведнъж получава убедителна увереност, че ако занесе някаква найлонова торбичка с вехтории на определен ъгъл на улицата, това ще спомогне да се случи еди какво си събитие (не се случваше, ако имаш такъв въпрос!). Беше почнал да изнася разни предмети от къщата си и да ги оставя на улицата. Симптомите на получаване на съответното "знание" бяха точно такива, каквито обсъждаме с теб. Изведнъж се появява убеденост че това трябва да стане, просто нетърпяща възражение. И никакви доводи не помагат. По професия беше инженер-химик, доста образован. Просто логиката му беше се променила напълно.

После се появиха "те". Следяха го, подслушваха го, подхвърляха му предмети, например постелката пред апартамента му, както и да беше поставена, "те" му даваха знак с това. Нататък нещата тръгнаха по-бързо, човекът искаше да се хвърли от блока и беше оставил бележка. Причината беше, че с това щял да спаси България.

Сега човекът е добре, но е на лекарства. Ако ги спре или дори намали, старите симптоми се връщат. Иначе играем понякога шах...

Затова ми беше интересът към тези методи за получаване на знания и за критериите за тяхната правилност. Защото след този случай просто не мога да не се усъмня в нещо, получено по този път. И съответно ползувано за чието и да било благо.

Не намеквам, че ти имаш подобни проблеми, опазил ме бог, да не си помислиш че съм толкова зъл! Напротив, приятно ми е да споря без да излизам от добрия тон.
Просто се опитвам трезво да огледам и обсъдя всички страни на проблема, макар че това което виждам, не ми харесва.

Имаш ли някакво мнение по проблема, свързан с горния случай?

;-) На Леонардо да Винчи, Жул Верн, А. Азимов, А. Кларк и много други знайни и незнайни "фантазьори" идеите в първата или в третата категория попадат ? ;-)))
И ако НЕ е трябвало ! да се ползват как ли щеше да изглежда живота ни? :-)

А примера ти е малко некоректен, защото и преди и след Кашпировски(когато май вече почти никой не си спомня за него) има хора като твоя роднина, които се разболяват и за това си има винаги отключващи механизми.
Абсурдно е да мислиш, че Кашпировски е бил причина за болестта му.
Още повече е абсурдно да се твърди, че хора занимаващи се с самоусъвършенстване, трансперсонална психология, холистични методи за лечение или подобряване качеството на живот са изложени на опасност от психически заболявания.

Чувството е езикът на душата

Редактирано от Serenity на 06.03.03 10:48.

Отклоняваме се от темата.

Никъде не съм казал че Кашпировски е причината.
Изтъкнах факта точно в контекста на знание, получено от никъде, и липсата на критерии, по който да му вярваме.

Колкото до писателите-фантасти: има разлика между знание и предположение, базирано на факти и тенденции. Ето, и аз сега предполагам че хора ще живеят на Марс. Много е вероятно това да се случи след, да речем по-малко от 400 години, какво ще кажеш? А от къде идва тази увереност - от съвкупността на много факти и екстраполирани тенденции, които В МОМЕНТА ни влияят. Но това не е знание, забележи.

Пак за фантастите: я сметни колко от всичките им предположения имат нещо общо с реалността, за да говорим количествено? Например полетът със снаряд до луната е меко казано самоубийствен... Ако забелязваш, хубави фантастични разкази се пишат от хора със задълбочени познания в много области. Такива хора могат да напипат тенденциите и да ги доразработят. Това спада основно към моята първа категория.

Говорехме за третата категория, за знания НЕ СВЪРЗАНИ с фактите. Знания отникъде. Не екстраполации на фактите.

Ето прост пример: идеята за вечен двигател. Напоследък се наблюдава бум на идеи, появяващи се в главите (на общо взето далечни от науката и техниката хора), "знания от никъде", както обсъждаме тука. И хората си вярват, и знанието идва от Астрала, и всичко е точно, но явно е фалшиво

почти никакви - но не съвсем... всъщности и не очакват да се превърнат в богове хората, а само да си спестят малко работа,
а работата ще е наистина много ако винаги трябва да променят всички налични познания когато се промени само едно нещо.

така хората може просто да станат богове на мързела... опасност за която все по-често се сещат всички* като помислят за наука... (впечатлението си е изцяло мое)

Имам естествено някакво мнение. Аз нали за всичко имам мнение.
Когато човек навлезе в интуитивното ниво и се свърже с някакво същество не чрез гласова поща , а като телепатия, никога не се знае с какво нещо се е свързал. Може да е с някое същество от астрала, а може и със съществото на комшията, който е алкохолик и му се привижда какво ли не.
Та тия опити за свръзка наистина доста често се оказват твърде некачествени.
Това обаче значи ли, че трябва да спрем? Нали и ние сме дръзновени изследователи на мистериите, също както вие-дръзновени изследователи на фактите?
И нали само с опита или опитите се установява кое е реално и кое не и кое какво е?
Не правим нищо по-различно от вас, изследваме.
И всеки факт приемаме за истина и градим светогледа си върху него-пак като вас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти сега да не отхвърляш фантастите, щото нямат 100% сбъдваемост? Като при науката.
Опитваш се да обясниш скорбута с морската болест понякога...защото науката още няма и понятие от витамините.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите