Silva Mind Control / Религия и мистика / Процесинг

Кали, не мога да допусна такова нещо ;-)))). Не мога да допусна, че не съм всесилна, поне що се отнася до моето съществуване. Като част от една безкрайна цялост и хармония аз би трябвало да притежавам и нейните качества. Надявам се няма да отричаш, че сме част от Бога, и че носим неговото съвършенство в несъвършеното си битие, което сами създаваме.Това, че въображението ни е раждало и все още понякога ражда нехармонични състояния го плащаме с душевна и физическа болка, като не се замисляме каква е нашата същност е само любов.
Homo Ludens* ти разясни чрез Светото евангелие какво е вярата, а аз ще се опитам да ти опиша как аз съм разбрала истината за страданието и болката.
След Просветлението си Буда е стигнал до 4 благородни истини.
Първата е - "Страдание има" И още когато я чуят хората, най-лесно им е да се съгласят без да вникнат в същността, без да виждат, че тя сочи към безграничното щастие, и я смятат за депресираща. Ако човек по време на медитация(става дума за активна медитация, при която мозъка работи с по-голям капацитет и се разширява съзнанието, а не за релаксация,)достигне до онова прозрение , разбира, че е част от един неунищожим ум, който е по-съвършен от всичко съществуващо във въображението му, и че всички страдания имат обусловена природа и зависят от нивото, на което са получени.
Втората истина е " Страданието има причина". Буда посочва само една причина - невежеството на непросветления ум.
Разделението м/у "Аз" и "Ти", "тук" и "там", неосъзнаването ни като безвременна и необятна същност, придизвиква появата на смущаващи чувства. Привързаност към това, което човек иска, зложелателство към това, което смята за неприятно. След това привързаността може да се изроди в алчност: това, което човек харесва - иска да запази за себе си, а отблъскването става завист: онези, които не харесва, не желае да вижда щастливи. Човек се придържа към тези чувства като към нещо реално, не породено от неговото въображение и мисъл. Извън медитация трудно може да прецени, че тези чувства ги е нямало преди, че сега се променят и може да ги няма по-късно и е много глупаво да им се дава енергия. Вместо това, ние ангажираме ума си, речта си , тялото си, и така постоянно сеем в подсъзнанието си семената на бъдещо страдание, напрежение и болка. И никога не разбираме, че единствено от нас, а не от обществото, семейството, пртньорите и т.н. зависи това, което ни се случва. И вместо да променяме навиците си в настоящия си живот, а с това да променяме в положителна посока и самия си живот, ние продължаваме да се вторачваме в болките си и да повтаряме колко големи са били, въпреки че отдавна са отминали.
Третата истина е за "края на страданието", за състоянието на съвършенство. И тук съвсем не става дума, че ние сме в състояние да станем просветлени. Но всеки, които е медитирал правилно е усещал отделни моменти на най-висшата истина за своята същност изживяна като безкрайна радост и Любов. Там болката и страданието просто не присъстват.
Четвъртата истина е, че "има Път към края на страданието"
Повече няма да се впускам в подробности защото и това вече е много, но сега искам да свържа написаното до тук с Метода Силва, защото поне за мен връзката е очевидна. Въпреки, че изглежда, че Метода е елементарен, лесно достъпен...и както казва Homo Ludens* , поради причина, че ни се иска нещо да е доста по-сложно и объркващо, не ни се вярва простото и лесното да е работещо, за това и мисля, че ти се отнасяш с такова пренебрежение към него.
Вероятно Хосе Силва е разбрал, че тези кратки епизоди на просветление, радост и Любов, които получаваме вследствие на пасивната медитация, когато разбираме, че страданието е плод само на въображението ни, и ние по своята същност сме щастливи и възможностите ни са многократно по-големи... не са достатъчни и ефективни за един по-щастлив и пълноценен живот. Разбрал е, че каквото си помислим, това ни се случва. Когато ни се случи нещо неприятно, вместо да си извадим поуките и да си научим урока, понякога като латерни започваме да си повтаряме колко сме нещастни, да търсим вина в другите и в себе си. Да търсим реабилитация или отмъщение и т.н, което за никого няма никакво значение, а трови само нас и руши здравето ни. Това го е накарало да съчетае пасивната медитация, с една активна положителна автохипноза. Съчетал е активната медитация с визуализация, на положителни минали, а най вече бъдещи ситуации и събития, които ако трябва да ползвам трминологията от процесинга създават вероятно и положителни енграми. И тъй като недвусмислено е доказано, че мисълта е тази, която предхожда всяка действителност и и влияе на всяко ниво, то вероятно и най-фантастичните представи биха могли да станат действителност, стига да повярваме силно в тях и да ги очакваме. :-)

Чувството е езикът на душата