ами нямат вярата, не са повярвали на Христос - явно много са били лъгани преди това и съответните аберации са получили
;-)
А иначе - Христос казва примерно в Евангелие от Марка:
11:23 Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.
11:24 Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.


така че повярваш ли - едва тогава става лесно... трудно обаче е да повярваш - затова и не са много щастливите, някакси на хората не им се вярва, че от тях зависи да бъдат


The natural state of life is to have fun and learn
Flemming Funch

Ти го превъртя през любов, вяра, нам си още какво...
Остави го Исус, става въпрос за цялото човечество. Просто в един момент ми хрумна гениалната мисъл, че не може човек все да се стреми толкова хиляди години към щастието и все да не може да го постигне. Има нещо много гнило в тая работа. Всеки казва-лесно е, обичайте се.
И милиарди нещастни, неспокойни, не са себе си, нямат мир и хармония в себе си.
Значи има нещо, дето пречи. На прав път ли съм?
Засега най-доброто виждане за пречки видях в процесинга-аберации, инграми, Фанч говори за обединяване на противоположностите и събиране на изгубените насам-натам части.

Чат ли си какво имам наум? Ако беше толкова лесно да обичаме, щеше да е много по-голям процентът от хора, които обичат и са щастливи. А сега са единици и на повечето все нещо им куца.

Другият извод е верно да са ни сложили импланти някакви извънземни примерно...едни такива мааалки преградки, неуловими и на пръв поглед дребнички и абсолютно несъществени...примерно един лагер летен в пети клас, раничка от някакво сополиво момче, ама такава раничка, дето цял живот да те мъчи и да не ти позволява да мръднеш встрани от нещастието.

Какво ще кажеш по въпроса? С преградите толкова несъществени, че гордите и велики хора даже и не ги забелязват, а в същото време със страхотна ударна сила върху живота?

Keep walking!

ама то едното съвсем не изключва другото

ти се опитваш обаче първо да отговориш на въпроса "Защо?" и в зависимост от отговора му, ще започнеш да се чудиш "Как?" и всъщност вече доста си се почудила и по двата въпроса, което личи от ошодонхуановскитеинесамо ти търсения ;-)

а пък аз ти казвам, че още Христос е казал Как - с Любов и Вяра, само че ние (а хеле пък вие - жените) сме така устроени, че простичките отговори не ни задоволяват. мислим си "егати - не може толкова тъпи да сме, че да не сме ги открили като са толкова прости - я дай да измислим нещо по-сложно" и тогава се появяват гении, които за наше удобство (и за да ни помогнат да се освободин от енграмите, аберациите, парите) - измислят примерно Xenu и населват света с тетани които имат импланти, каращи ги да мислят, че нямат импланти (примерно;-)

моето мнение обаче - пак повтарям - не само не противоречи, ами напълно е в съгласие с твоето - моето мнение е, че ако вярването, че имаш някакви импланти ти помага да разбереш сегашното си състояние и че ако процесингът ти помага да го подобриш - тогава всичко е чудесно
и всичко това е реално, истинско, вярно и трябва да продължиш да се занимаваш с процесинг (но любовта също не пренебрегвай;-)



The natural state of life is to have fun and learn
Flemming Funch

Ще ми разрешиш ли да подкрепя думите на Homo Ludens* с откъс от "Най-великият търговец на света". Това е книга на Ог Мандино, един от най-ярките и най-четените последователи на Метода Силва ;-)
Текста е със съкръщения.

" Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
Ще направя любовта най-силното си оръжие и към когото го обърна, нама да може да устои на силата му.
Може да отблъскват доводите ми; може да не вярват на думите ми; може да не одобряват облеклото ми; може да не приемат вида ми; може дори да им се сторят подозрителни сделките ми; но любовта ми ще смекчи всички всички сърца като слънцето, чиито лъчи омекотяват и най-втвърдената глина.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
От сега нататък ще гледам всичко с любов и ще се родя отново.
Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми; но и дъжда ще обичам, защото пречиства духа ми.
Ще обичам светлината, защото тя ми показва пътя; но и тъмнината ще обичам, защото ми показва звездите.
Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми; но и тъгата ще понасям с търпение, защото отваря душата ми.
Ще приемам наградите, защото ми се полагат, но и препятствията ще посрещам с удоволствие, защото са моето предизвикателство.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
Ще възхвалявам враговете си и те ще ми станат приятели; ще насърчавам приятелите си и те ще ми станат братя.
Винаги ще търся причини да се възхищавам...Когато се изкушавам да критикувам, ще захапвам езика си; когато започвам да хваля, ще крещя от покрива.
Та нали птиците, вятърът и морето и цялата природа говорят с музиката на възхвалата към твореца си ? Не мога ли със същата музика да говоря на неговите деца ?...
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
Ще обичам различни хора, защото всеки има качества за възхищение, дори и да са скрити.
Ще обичам амбициозните, защото могат да ме въодушевяват! Ще обичам неудачниците, защото мога да се уча от тях.
Ще обичам богатите, защото са самотни; ще обичам бедните, защото са толкова много.
Ще обичам младите за вярата, която имат; ще обичам старите за мъдростта, която споделят.
Ще обичам красивите заради тъгата в очите им; ще обичам грозните заради мира в душите им.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
Както любовта е средство за отваряне на сърцата на другите, точно така е и мой щит, който отблъсква стрелите на омразата и копията на гнева.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
А как ще се държа с всеки срещнат? По един единствен начин.
Тихо в себе си, ще се обръщам към него и ще казвам - Обичам Те. Въпреки, че са казани на ум, тези думи ще греят в очите ми, ще изглаждат бръчките по челото ми, ще придизвикват усмивка на устните ми, ще звучат в гласа ми; и сърцето му ще се отвори.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.
От сега нататък ще обичам цялото човечество. от този момент всичката омраза изтича от вените ми, защото нямам време да мразя, имам време само да обичам.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си."

А ето и един линк към книга на един друг ученик на Хосе Силва и последовател на Метода - д-р Робърт Стоун -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Serenity на 24.02.03 23:59.

да, Благодаря ти!

този откъс е изключително характерен за усещането и настройката, което ти дава Силва метод



The natural state of life is to have fun and learn
Flemming Funch

:-) Хубаво би било повече хора да го усетят и да се настроят така, заради самите себе си, а и живота ще стане доста по-хубав :-).

Чувството е езикът на душата

Благодаря ти.
Ама ако знаеш ехеее, откога съм го чела тоя Мандино...да не казвам, че си ходила права под котлона и си викала брррр...
Не помага, бе.
Сития на гладния не вярва...
Просветлените викат-бе много е лесно и просто. Тия, дето драпат нагоре, казват, че нищо по-трудно няма от това.

Не, Хомо, ще ме прощаваш, ама все пак може да е много лесно и просто, но болката ми си беше толкова реална, че да не ти разправям. И не знам ако на теб ти се случи, какво би направил, а?

Keep walking!

Я дай повече инфо относно думите си...
само че ние (а хеле пък вие - жените) сме така устроени, че простичките отговори не ни задоволяват...

Защо сме така устроени, а?

Keep walking!

;-)))) Кога да почерпя за "ходенето права под котлона"?
А "бррррр" и сега мога да викам, когато ми е кеф и си намеря деца, с които да играя (за параван ;-))).

Сега ще ти пошушна на ухото нещо, че както си се развихрила тук, кой знае кога ще намериш време да те черпя и да ти го кажа ;-)

Това, което казваш на Homo Ludens*(за мен е важно изписването на цялото име, или ако е дълго поне да е втората част, защото първата не го характеризира добре ;- ))) допускам, че той добре го знае. Аз също го знам. Вярваш ли, че има човек, който да не го е боляло много ? И такъв който не би могъл да те разбере? Просто когато ни боли, не можем да мислим, и ни се струва, че нас най-много ни боли от всички.
Номера е да се научиш да приемаш всичко с любов, ама става трудно и постепенно, както вероятно и при теб с процесинга е станало ;-) Едва ли с магическа пръчка си се освободила от болката, но питала ли си се омразата, страха, или всяко друго лошо чувство с какво ти е помагало ?
Когато си ги преживявала, си се освободила от тях.
Идеята може би е тази - когато срещнеш загуба, трудност или неуспех, просто да не позволяваш на лошите чувства да се раждат(за да не си създаваш нови енграми) и да ти причиняват болка, защото те са тези, които го правят. Заменяш ги с Любов, и тогава те просто си отиват без да се натрупват като "енграми" :-)

Поправяйте ме ако греша, но мися, че е така ;-).

Чувството е езикът на душата

не е лесно и просто - парадоксът е, че е безкрайно трудно да се повярва, че е лесно и просто. никой не вярва в "невъзможното"...

да, болката е реална и тя идва да ни научи нещо - мен ме научи това, че е възможно с любов и вяра да постигнеш всичко
не пожелавам обаче никому да мине по същия тоя път и да изпита същата тази болка


The natural state of life is to have fun and learn
Flemming Funch