О не, нещата не са толкова прости.
Значи аз първо изчувствах отношението си в настоящия -демек тогава настоящия-момент по отношение на цялата абсурдна ситуация. Т.е. спрях да го анализирам и да слушам как един ми пее за Лазарев, друг за егото, трети за смирението...и да ме влачат насам натам.
А си седнах на задника и започнах да чувствам, без да давам възможност на ума да философства. Това са техники за спиране на мисленето и медитации. Само че аз от години се занимавам с това и не е чак толкова ужасно трудно.
Трудното е да влезеш в болезненото усещане, защото непрекъснато отскачаш назад и клинчиш.
Като влезеш обаче в него и потънеш, и то ти дава отговорът защо съществува. И веднага след отговора следва огромно облекчение...

Работата е там, че всяко усещане съществува за твое добро по принцип. Или поне така е замислено. И ти не можеш да разбереш причината за съществуването на усещането, освен ако не го попиташ самото него. От книгите не можеш да го разбереш. А как можеш да попиташ едно усещане? Като заговориш на неговия собствен език.

А иначе-не беше летен лагер в пети клас, а всъщност беше на село при баба с моята най-добра приятелка и в шести клас.
Специално тази случка я минах няколко пъти, за да разредя заряда, а след това просто я промених.
Нали знаеш, че човек може да промени миналото си посто, като го изживее различно...не съм сигурна, че това е точно началото, дебна се непрекъснато.
И имам и доста други неща да чистя.
Работата е обаче, че онова огромно напрежение и болка в рамките на няколко месеца изчезна, след като изчувствах отношението си истинското и разбрах какво всъщност ме тормози...и само ще ти подметна-в основата стоеше неувереността-увереността....
С умствен анализ нямаше да го разбера сигурно още 10 живота...

Keep walking!

аха - почва да става ясно


само това "дебна се непрекъснато" - нещо не ми прозвуча добре
не можеш ли просто да живееш и да си щастлива - без да се дебнеш?


The natural state of life is to have fun and learn
Flemming Funch

Ако можех, щях ли изобщо да прибягна до процесинга.
Ето примерно днес установих за сетен път, че имам проблем с парите. Отношението си към тях тоест. Хем си направих малко техники, хем като си плащах телефоните, пробвах да отдавам с радост и удоволствие, а не да ми се късат от сърцето...
Изобщо и процесингът най-добре да се прави по двойки...
Еле ония техники с общуването.
Това ти го казвам в смисъл, че виждам, че много съм напред в сравнение с преди, обаче пък и още има път да извървявам.
Ако имаше групи у нас, щеше да е по-добре.
И сам воинът не е воин, освен ако не е за заколение...

Keep walking!

...т.е. не мога да задържа стабилно и устойчиво новото състояние...затова се дебна, като пропадам...

Keep walking!

да, разбирам

исках да кажа, че не е добре *само* това да правиш - да се дебнеш, а просто да си живееш и да се радваш на живота, като същевременно разбира се - си отворен към възможностите за пропадане, но и уверен, че ще ги хванеш навреме и че ще се справиш с тях

нещо такова ...


The natural state of life is to have fun and learn
Flemming Funch

Ами да си кажа честно, никога не съм живяла и не съм се радвала на живота повече от сега. Сега се чувствам много повече жива.

Keep walking!

обаче се сетих за оня виц завършващ така: " Таткоо...някой чука..."
С тия многократно повтаряеми уроци...

хника ,напр. за лечение на махмурлук.

Че те уроците не са виновни за чукането.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тва се избива от раз с отказване на алкохола