процесинга да си признаят.
А тия,които знаят-да ни обяснят за какво иде реч !
И не се притеснявайте,де,като не знаем точно това,знаем пък сума ти други неща !

her sever sikisi,ama lazim iki kisi !

Имаш трънче в петата-хващаш пинсета и го вадиш.

Имаш трънче в душата или подсъзнанието или чувственото тяло. Хващаш процесинга и го вадиш.

Доволен?

Keep walking!

Ааааа Калино, така няма да се разберем.
Всичко по точки и параграфи да обясниш на човека.
Изчерпателност трябва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нека смеле тая идея първо, де.
Хората искат чудеса и никой не иска да работи със себе си.
Магьосници, врачки, астролози, ЕО, Исус, който да изкупи всички грехове и ние пръст да си не мръднем...
Много е тежка идеята, че се налага всеки сам да работи със себе си и друг не може да му помогне, докато той е под хипноза.

Keep walking!

като птичка-майчица на младо пингвинче
Прав е човекът-обясни ни !
И мани тая работа за Исус-лесни им е било на учениците му да повярват в него,като,макар и с нежелание ги е обсипал с чудеса.
При учители като мулето в какво искаш да повярваме ?

/me виновно вдига ръка и гледа в пода.

Ами аз се опитвам да обяснявам, бе Кире. Ама то толкова материал не може да се обясни отведнъж. Във всяка тема пускам по малко.
С две думи-случи ми се проблем преди време, душевна болка (не от мулето).
И тоя проблем се оказа нерешим нито с методите на окултизма, нито на Ошо, нито на Кастанеда, нито на философсията, че времето лекува. Ни его, ни чувство за собствена значимост, ни смяна на отношение, ни психология-нищо не можа да помогне.
Пък да не говорим за техники от рода на позитивно мислене и мантриране как всичко ми е наред.
И тогава попаднах на процесинга и започнах да го правя от немай къде. И сработи.
А после продължих да чета и да правя.
Аз вярвам в кармата и не само, че вярвам, ами и си я наблюдавам и анализирам. Едно и също нещо, като те преследва през живота ти, очевидно е кармично. Някой не му върви с гаджетата примерно и все се разделят. Друг все го гонят от работа. Трети все си изкълчва глезена...и т.н.
Та тия повтаряеми неща са кармични уроци-така им викат източните и се повтарят, докато урокът не се научи. Само че при това безсъзнателно учене мамата ни се разгонва.
След като преодолях последния и извънредно болезнен кармичен урок, просто реших да взема да се анализирам и поне да се опитам да разбера къде още ме чакат кармични уроци и да пробвам да ги изпреваря. Щото много ми дойде.
И това пак е процесинг.
Ако още не разбираш-питай.

Keep walking!

"случи ми се проблем преди време, душевна болка"...
"И тогава попаднах на процесинга и започнах да го правя от немай къде. И сработи."

това го каза вече много пъти - и аз специално ти вярвам. по-точно - вярвам, че ти вярваш че това нещо работи за теб - изпитала си го и го знаеш от собствен опит. много бих се радвал обаче, ако вместо само да го повтаряш (както повтарят тук че сциентологията е лоша;-) да се опиташ да го разшифроваш, да ни дадеш фактите, за да помислим доколко и на нас ще ни е полезно

та каква конкретно беше травмата и как конкретно с помощта на процесинга (с какви точно практики, упражнения и т.н.) си успяла да решиш проблема.



The natural state of life is to have fun and learn
Flemming Funch

Уф, как не обичам да ставам ексхибиционистка...еле в най-съкровенното ми...
Любовен проблем, естествено...знаеш ли жена да има по-голям проблем от тоя?
Ходих няколко месеца като болна, благодарение не само на нещастна любов, ами и на допълнителни фактори-изобщо максимално утежнени обстоятелства, не ми се говори повече.
Раната боли, не смея да я пипна. От друга страна почвам да мисля като смислов и се оказва, че такъв триъгълник не ми се случва за първи път в живота, макар и третата персона да не е играла точно същата роля.
Примерно мъж, свекърва и аз.
и други...
Та има повтаряемост. Повтаряемостта говори за кармичен ненаучен урок-това от Верищагин съм го научила. И от него има много да се учи...
Ха така...хайде сега да видим урока...
Нали съм окултистка и ошовистка и хуанистка в едно, та там търся отговорите. Месеци наред. А раната ми продължава да се човърка. Всичко ми е от егото...от чувството за собствена значимост....от мои разбирания и високомерие...да, ама раната не минава.
Трябва нещо да науча от тоя урок, ама какво-не разбирам...мотая се като муха без глава...като болна муха без глава...
Черпя информация от цялата световна банка с информации, чета, слушам, питам...тц, не става...
Та попаднах на Менсинг и техниката му за прочувстването.
Накрая.
А какво ми даде тази техника? Разбиране.
Усещанията са в основата на всичко. Чувствата трябва да се прочувстват, а не да се анализират аналитично.
Когато ги анализираш, умът ти носи вода от деветдесет кладенеца и ефект никакъв.
Менсинг казва така-усещането има свое собствено смислово значение. Смисълът на едно усещане си го знае само въпросното усещане. Ние обаче не смеем да се отпуснем на усещането, защото е твърде болезнено, и затова философстваме.
Изобщо в един и същи кратък период от време от много места ми се подаде тази информация-че усещанията стоят в основата на реалността.
Значи ако изчувстваш докрай дадено чувство, първо то успява накрая да ти предаде смисловото си съобщение-демек причината, поради която наистина съществува. И тази причина е ама тотално различна от ония причини, които ти подава услужливо умът и с това те праща в девета глуха да се бориш с вятърни мелници.
И второ-пълното прочувстване на усещанията ги освобождава завинаги от теб. Те си тръгват и повече не те притесняват.
Значи става така-имал си някога нещастна любов, тя ти е причинила болка, ти не си приел тази болка и си я стопирал нейде в периферията си. След това продължаваш да живееш с илюзията, че това е минало и времето лекува. Минават години и се появяват обстоятелства, които активират същата стара рана отново. Защото тя не е заздравяла. Обстоятелствата са само бегло сходни с онези, при които си получил раната, но ти вече се държиш съответно на раната, а не на настоящите обстоятелства. Отстрани погледнато се държиш неадекватно.
Трябва да се намери оригиналът, моментът, в който си получил раната и да се изчисти от емоционален заряд.
Иначе ще си хванат в паяжината на емоционалната болка от някаква нещастна любов, която ти се е случила в пети клас на летен лагер-та така цял живот...

Keep walking!

в крайна сметка - ти си припомни летния лагер в пети клас и как си се правила, че не ти пука от това, че гошко се е ориентирал към лили, а ти си се правила, че не ти пука. и реши да признаеш пред себе си, че всъщност ти е пукало много?

как (технически) изчувства болезненото чувство без да го анализираш?

как си сигурна, че не става дума за някоя случка не в пети ами във втори клас, или пък когато си била на 5 годинки или на 2 или в някой минал живот?



The natural state of life is to have fun and learn
Flemming Funch