В заглавията не се слага точка обикновено, но така ми щукна...
Може би, темата се нуждае от едно дълго уточнение. Нещо като предисловие. Което може да мине и за признание.
Вълнувам се от религията от дете. Първото, което научих наизуст след като започнах да чета, бе "Отче наш"... Кръстена съм в православната вяра по свое убеждение, когато бях на 16. Библията, Стар Завет, тогава бе прочена. Преди това, нямаше друго, четях Касидовски. Вкъщи се слушаха песнопения. Йоан Кукузел. Преследваха ме кошмари преди да се кръстя...
След това ми попадна Бхагават гита. Първото и последно издание в България. Луксозно. Продължавах да сънувам това, което чета. Сънувах обаче само тези книги. Сънувах Давид с псалмите, сънувах Ева и прочие... Даже се бях влюбила в Свети апостол Павел по едно време. След това пътувах... Бях в Африка. Преди това бях чела Корана, но само версията на Чаушев. Онази с тълкуванията. Бях подготвена, така да се каже.
Върнах се тук и исках да си сменя религията... Много по-късно излезе и Корана без тълкувания - естествено, бе прочетен...
Междувременно и много преди Корана четох книга на мъртвите, на промените, дзен, беседи на Дънов - даже гръмнах един преподавател с една курсова работа върху педагогическите възгледи на въпросния...
Имах гадже, което бе личен бодигард на Шри Матаджи Нирмала Деви, когато тя бе в България...
Междувременно се случиха безкрайно много неща... Четох Буковски, Анаис Нин, Булгаков и хиляди други - извратени, отлъчени, възторгващи се от греха. Имах и имам всякакви приятели - единият пише стихове и спи под портрета на Дънов, друг рисува икони, ливанец - християнин, който изследва научно еротичната литература, други, които се плашат от църкви и т. н.
Навлякох си омразата на един светец - без да искам. Намерих си и приятели сред тях. Купувах всякаква литература. Сатанинската библия определено ме забавляваше...
И от толкова четене знаете ли какво стана... Вече си мисля, че езикът, а не вярата прави хората свободни. Красотатата, по-точно...
Ще се поколебая какво да избера, ако имам нужда от нежност - Давид или Шекспир. Ако ми е необходимо предизвикателство от думи - ще избирам между Набоков и Льоса... Ако поискам просто да се успокоя - ще се обадя на един приятел поп, който, май, ме усеща...
След всичко това, което изписах - очевидно съм имала нужда - та... Вероятно исках да кажа, че това, което търсим не е тук или там... То е навсякъде. Без да бъде какъвто и да било един дядо може да ви/ми/ни каже толкова истински, толкова верни, толкова чисти неща, пред които не струва дори Вавилонската библиотека.
Истински тайнствените неща са казани просто. Но най-важното е, че те се разпознават по това, че са красиви.
Моите 40 дни в пустинята ме изкусиха и с аскетизма, и с пиршеството...
Тъй че... няма смисъл.
Сори за многословието. Така и не разбрах какво, аджеба, е това нещо процесинг.
И се сетих за една истинска случка, която някъде веднъж бях разказвала... Един мой приятел ми разказа следното... Бил в Родопите, спял при един овчар... И всяка сутрин този овчар викал слънцето. Моят приятел го попитал - Ама, защо ти е всяка сутрин да ставаш и да викаш?! И овчарят му отговорил: Ако само за миг изгубиш вяра, че ни бил могъл да викнеш слънцето... То никога няма да изгрее!

Acropolis adieu

Редактирано от yф на 23.02.03 18:20.

ще се намери кой да го викне.
Виж последните пет милиарда години

her sever sikisi,ama lazim iki kisi !

Значи аз от малка пък се интересувах от мистичното, само че тогава това беше направо забранено (също като сциентологията, дето не е баш забранена сега, ама карай ).
Та го карах на фантастика предимно, а каква фантастика имаше тогавааа....не е като днешния шоколад.... Гледах звездите нощем и си представях, че летя с космически кораб някъде и там срещам какви ли не цивилизации.
Първата ми среща с нещо по-така беше руснакът Владимир Леви с една малка книжчица, която години по-късно определих като нещо следно между медитация и визуализация.
После се появи Кастанеда...а после се появи 10-и ноември и вестници всякакви. За една година се наситих до козирката с летящи чинии, задгробен живот, духове и папараци.
А после реших, че искам да разбера принципите и устройството на света, смисъла на живота и методите на владеене на материята, пространството и времето. Почнах с книжки от рода на "Изкуството да бъдеш бог/ егоист", "Десет начина как да променим живота си веднага" и други такива. Обаче установих, че са ми леки и повърхностни и не ми дават отговори на екзистенциални въпроси.
Тогава попаднах на Ошо и няколко години бях тотално пленена от него. Продължих и с Кастанеда.
После малко магия, малко психотроника, ДАО, туй ти ми, онуй ти ми.
Та накрая процесинг.
Както споменах вчера-по въпросите на вътрешните светове съм пръв космонавт.

От близо година се въртя в усещанията, че медитацията, йогата и прочие изменят някои тела фини и физическото, но истината за нещата се намира в подсъзнанието, а горните изобщо не работят с него.
От друга страна Фройд нещо не ми допадаше с неговото опиране винаги до сексуалността. Сексуалността е само един план и е глупаво всичко пък да се свежда до нея и до любовта към родителя от противоположен пол.
Установих от личен опит, че ние не можем да бъдем светли, хармонични, щастливи и добри просто с едно щракване на пръстите. Просто не става. Ако ставаше, човечеството няма да е толкова нещастно.
Всеки се стреми да бъде щастлив и никой не иска да е нещастен и да изпитва болка.
Тогава защо просто не е щастлив? Явно има нещо, което му пречи и от което той не зависи...така се породи усещането, че има разни пречки в подсъзнанието ни, за които и понятие си нямаме.
Окултистите дълго време твърдяха, че сами сме си причината за собствения свят. Добре бе, ама кой е луд да става причина за собствените си нещастия. Карма...ама тая карма как е натрупана-нали пак трябва да си направил нещо черногледо, че да си я натрупал...
Аз си го оприличавах метафорично като трънчета в тялото. Колкото сам си виновен за забилото се трънче в петата ти, толкова си виновен и за трънчетата в подсъзнанието. Стъпил си някъде, забило се е, сега дай да видим какво да го правим.
Медитациите осигуряват себеосъзнаване, от него свръхсъзнание...ама не е изходът да увеличаваш много животи подред свръхсъзнанието си, че в един момент то да отнесе като река всички трънчета....
Значи номерът е пинсетка и трънче по трънче. Поне най-болезнените да се извадят, пък медитацията си е едно на ръа.
Е това прави процесингът. Пинсетката, трънчетата и облекчението.

Ем ай клийр ил да стрелям?
(тоя лаф не ми излиза от главата... )

Keep walking!

И Слава Богу, Кире.
Пък да знаеш как си падам по един клип на Анимал Планет... )

Очевидно сме чели различни неща...
Или може би става дума за подбуди.
Когато аз съм чела библията е било в края на 70-те. А в началото на 90-те Кастанеда ми беше нещо като Жорж Ганчев...
А другите разни книжки, които спомена - за мен, и отдавна, бяха автоматично класирани в сферата на жълтото...
Защото, само да ти кажа защо, защото не зная как, обаче тогава, а и сега, не съм мислила за ЩАСТИЕ.
В своя скромен дзен, зад своя детски - може би - параван съм била открила или много търсила това нещо без да го определям. Без да го вкарвам в граници...
Имаше една тема, преди време, в литература. И там някой си питаше за любим автор. Посочих Павел.
И така, много, ама много отдавна, макар да ми е мило, че си спомних сега, щастието е било такова - на език, който не познавам, за неща, които са ми неизвестни и с намек да се върна...
Процесингът, в тази връзка, е просто нова дума. Нищо повече.

Иначе лафът си го бива. Ем ай клиър или да вадя туза?!)))

Просто сигурно си щастлив човек. Виждала съм и такива хора-светли, щедри, лъчезарни, умиротворени, любовни към цялото битие.
Само че аз не съм такава все още, но цял живот съм се опитвала да се създам такава. Затова и книгите.

Keep walking!

аз пък съм чел други книжки...
ще питам Кали дали има нещо против да пускам откъси от
"Ново изследване на загадките"

в науката се търси решение на това за едно обяснение дали е възможно:
да обяснява изяснявайки всички факти,
да предсказва на базата на познатите факти какво още може да бъде открито и потвърдено...

Пускай бе, пък аз ще опонирам...даже мога да започна още сега.
Умът може да се оправя само с това, що е под него в плана на битието.
Кибалион-3 велики плана на съществуването и човек се намира в средния. Всичко, що е под него-минерали, растения, животни и разни други същества-всичко може да види, обхване и изследва.
Всичко що е над него, като се почне от обикновените просветлени и хора с отворено трето око, нагоре през всякакви същества и богове-там не може да стигне с ума си. Оттам чат пат може да дойде някоя инфо като откровение или прозрение...
За нагоре трябват нови сетива, умът е неадекватен за горните светове.

Keep walking!

!!!
Ще си позволя да използвам тоя постинг за да отговоря на viavita в клуб "Окултизъм" в темата ми за Абсолютната Истина.

"Разменяй, а не отменяй становища!"
"Глупостта е сляпа за своята глупост" ( Oro )

това което казваш, мисля не противоречи на научните изследвания...

да не бъда разбиран погрешно - не че се намира нещо в потвърждение на думите ти.
а само че излиза че ако нещо има което може да бъде видяно, то просто няма начин то да бъде видяно, следователно всичко видяно е само въображение...

но това разбира се са глупости които сега ми хрумват...

ами...

(следва!)