Процесингът е нещо като нищо познато ми досега на света. Съвкупност от психоанализа и източни практики. Работи се с цялата съвкупност от човека-съзнание, подсъзнание, свръхсъзнание, чувства, мисли, физическо тяло.
Процесингът бива положителен и отрицателен. В тези клубове основно се занимаваме с положителен процесинг. Достъп до свръхсъзнанието и всички положителни мисли, емоции и отношения. Т.е. вършим работата едностранно, изпускайки отрицателния процесинг.
Аконитин имаше преди време тема в Ошо за алхимиците и техните вековни опити да направят от неблагороден метал благороден. Даваше ги като пример как честни и самоотвержени усилия отиват на вятъра, защото просто техниката не е тая. Работят в задънена улица. И изказваше предположение, че може би и нашият път към духовно развитие и просветление е малко погрешен или непълен. И затова резултатите са бавни и непостоянни.
Процесингът прочиства онова, което е затлачено в нас, за да даде много по-голям достъп на светлината.
Както Ошо казва-цялата работа е там да се изчистят камъните, които спират потока. Когато камъните ги няма, потокът сам ще намери пътя си.
Процесингът е най-бързото и ефективно средство, което съм срещала досега, за прочистване на камъните и затлачвания.
Прилепнали убеждения, залепнали поради непълно изживяване чувства, преработка на минали инциденти, които всъщност ни висят в настоящето, автоматизирани реакции-аз им казвам и придобити условни рефлекси. Т.е. всички камъни, за които можете да се сетите. Плюс ония, за които дори и не подозирате. Процесингът е начин да се извадят на бял свят. А често самото им вадене ги разтваря без остатък.
Едно важно нещо е да се знае за т.н. Ниска поносимост към неприятното. Която била цар сред всички спънки на прогреса. Човек просто се спира донякъде с идеята, че не може да понесе повече, че това е свръхвъзможностите му, че засега и за тоя етап достатъчно е направил и отказва да продължи нататък.

Доста години карах с идеята да развивам свръхсъзнанието си, пък после то да му мисли за останалото. Оказа се, че за 2 месеца напоследък отхвърлих работа, която беше непосилна със старите методи.
И освен това използването само на единия вид процесинг-положителен или отрицателен-нанася вреда.

Но-в крайна сметка ние правим всичко, когато вече няма друг изход. Така че-кой е готов да работи и с отрицателния процесинг?

Keep walking!

Редактирано от Kaлu на 22.03.03 19:13.

Ми, хубаво дай да пробваме тоз процесинг... Как да махна, казваш, камъните?

Acropolis adieu

))))

Кали, говори за двама.

Чакам и аз продължение на темата, станахме трима.

Кали, аз не смея да твърдя, че нещо, в случая дианетиката на хъбърт, е правилно или неправилно, без да съм добре запозната с него.
Различните гледни точки понякога помагат навреме да се освободим от някои заблуди и да си спестим сили и време.
Ако не си си загубила чувството за хумор, в което съм убедена:), хвърли при случай поглед върху
http://protopop.chat.ru/kozlov-dianetic.htm
Абсолютизирането винаги ме е плашело...

"Before you speak, ask yourself...does it improve on the silence?"

го четох. Най ми хареса следното : "Совершенство на земле - возможно.

Саентолог, глядя на себя, в этом полностью убежден. "


Вярно е това, в което вярваш !

Право на въпроса. Така де.
Всяко камъче се издирва и премахва поотделно. Иначе хич не става.

Keep walking!

Хвърлих му едно око.
Охооо, това нищо не е. Ти ако знаеш какви текстове само съм челааа....
Виж, аз се запалих, защото имах някои проблеми, които се опитвах безуспешно да разреша цял живот и особено в последните десетина години.
Когато попаднах на материалите на процесинга, изведнъж нещата потръгнаха при мен. Нищо не работи при всички, затова има различни техники и различни учители. И от Исус насам човечеството все си се върти в същия омагьосан кръг. Та Исус не можа да помогне, камо ли Хъбърт.
От друга страна обаче, каквото и да се говори, аз досега не съм чела материали някой да е пищял, че състоянието му се е влошило. След процесинг или техники от дианетиката.
Ако има такива материали, те определено ще са ми по-интересни.

Keep walking!

:-) Добре, едно по едно, но кажи как на практика да ги махаме камъчетата, които откриваме?

Чувството е езикът на душата

Най-общо камъчетата са прилепнали убеждения или недоизживени емоции.
Емоциите трябва да се изживеят тотално и да се освободят по този начин.
А с прилепналите убеждения се борим, както можем. Гледайки истината в очите.
В момента правя процесинг по прилепнали убеждения в другата си тема.
Прилепнало убеждение е онова, което априори е прието за вярно и никога не подлежи на последваща проверка. Притежателят му изглежда неадекватно и често глупаво.

Keep walking!