Двете имена на мрака били Луцифер и Ариман /поне Щайнер мисли така/....гордостта и необходимостта....вероятно денят ни впримчва в капаните си посредством необходимостта...вероятно когато сме превърнали камъните в хляб идва гордостта...вероятно улисани между двете ставаме жертва и на времето...люлеем се напред назад в него , губейки мига...вероятно сме орисани да бъдем такива...вероятно за да видим светлината е необходимо да прогледнем в мрака дълбоко в нас...дали е така....небето мълчи...вероятно..))

ами ако мракът не е измислен от човека? и няма нищо общо с неговите психически състояния?

сигурно не е...може би и е необходим...като скала, която трябва да изкачим...за да успеем да се променим...понякога обаче имам усещането , че едва ли висшите сили се занимават толкова усилено с нас / кокошките в кокошарника вероятно си мислят , че са център на вселената ))/ ...явно света си има закони, които просто следваме...и илюзията , че ги разбираме си е чиста проба суета...) всичко е вятър

за кокошките не знам, но хората определено си мислят, че са центъра на вселената, и ти и аз също:)

така е...и може би най-важната битка за всеки от нас е да прогледне в себе си и усети гласа на гените..кармата или на Онова тъмно море, което ражда истинските мотиви и енергия за действията и помислите ни...останалото е лицемерие...

А когато остане само лицемерие...........?